Аз не мога да правя компромис с нищо важно. Като чуя, че бракът е низ от компромиси и изпадам в истерия. Абсолютно не живеем по това правило.
Решенията за важните неща се взимат съвместно, като разбира се, се обсъжда и се има предвид, ако единия разбира повече от дадената тема. Аз може да имам желание за кола Х, но определено мм разбира повече от това и неговата теза натежава повече. Аз бих казала критерии като брой врати, големина и тн.
Като и като си избирам съдомиялна, основно аз решавам, защото мм не разбира толкова.
Това е глупав пример, но важи и за важните неща. Не мога да правя компромиси примерно с мъж моряк, тираджия. Искам мъжа ми да си е вкъщи. Вече за временно, ако нещо се наложи, в крайна ситуация сме - да, защото ако ще оцеляваме и сме опрели, ок. Но иначе в нормалния ни живот не искам нито аз да правя компромиси, нито той.
Важното е да гледаме в една посока, а тогава е лесно. За мен не е егоистично, защото никой от нас не е тиранин да тропа по масата и да казва “така ще и точка”. По-скоро е съвместно взимане на решения. Дори решението да не се окаже най-доброто, постфактум, не се обвиняваме, защото няма смисъл.
Решенията за важните неща се взимат съвместно, като разбира се, се обсъжда и се има предвид, ако единия разбира повече от дадената тема. Аз може да имам желание за кола Х, но определено мм разбира повече от това и неговата теза натежава повече. Аз бих казала критерии като брой врати, големина и тн.
Като и като си избирам съдомиялна, основно аз решавам, защото мм не разбира толкова.
Това е глупав пример, но важи и за важните неща. Не мога да правя компромиси примерно с мъж моряк, тираджия. Искам мъжа ми да си е вкъщи. Вече за временно, ако нещо се наложи, в крайна ситуация сме - да, защото ако ще оцеляваме и сме опрели, ок. Но иначе в нормалния ни живот не искам нито аз да правя компромиси, нито той.
Важното е да гледаме в една посока, а тогава е лесно. За мен не е егоистично, защото никой от нас не е тиранин да тропа по масата и да казва “така ще и точка”. По-скоро е съвместно взимане на решения. Дори решението да не се окаже най-доброто, постфактум, не се обвиняваме, защото няма смисъл.
