Публикувана: 18 фев. 2026, 00:41 ч.
Последно мнение: 21 фев. 2026, 20:51 ч.

Компромиси или граници, които са допустими (или пък не) в един дългогодишен брак

6 018
184
1

18 фев. 2026, 00:41 ч.

Мнения: 6 679

Провокирана от дискусията, която тръгна от темата за щастливият брак отварям нова, с цел да не спамим другата тема.
Та дами (и господа) - кои за вас са допустимите граници или компромиси в един дългогодишен брак или връзка?
С кое сте склонни да направите компромис, на кое ще кажете: "пълно различие - развод ми дай!".
Темата не е създадена с цел заяждане, а е препратка към старата тема за "Дългият и щастлив брак".
Просто ми е любопитно да чуя различни мнения по въпроса точно защото палитрата от отговори в другата тема много ми хареса.
Вие сте на ход.

Последна редакция: ср, 18 фев 2026, 00:53 от Arielle

# 1 18 фев. 2026, 00:54 ч.

София
Мнения: 46 924

Ами първото, което се сещам - да сме заедно физически. И съответно неприемливо - да не сме заедно, в смисъл да пътува по работа дълго време, примерно.

# 2 18 фев. 2026, 01:30 ч.

Мнения: 3 710

Приятелка днес ми каза, че съпругът и е отговорил грубо, поради което имат проблеми сега. Тя заяви че ако се случи пак да е груб с нея вербално, това е недопустимо за нея и ще се разведе. Адмирации за което.
Това е граница, която не трябва да бъде прекрачвана и е определено основателна причина за развод.
За съжаление повечето жени се примиряват с това и търпят, и с течение на времето става по-зле.

# 3 18 фев. 2026, 01:30 ч.

Някъде там
Мнения: 20 605

Още като ми предложи да сме гаджета, му поставих няколко условия.
Да не ми посяга, да не ме обижда и нагрубява и да не ми крещи, никога под никакъв предлог.
Да ми казва всичко директно в очите, да не ме лъже, съответно да не си позволи да ми изневери. Ако вече не иска да е с мен, да ми го каже веднага, без отлагане.
Общо взето и неговите изисквания бяха такива и се напаснахме добре...
За взаимното показване на обич и непозволяване на страстта да угасне, няма защо да пиша. За мен това е много важно, за да не сме си просто удобни и свикнали един с друг и бракът ни да е скучен и монотонен.
Други неща мога да простя, да се пригодя, да направя компромис, но с горните – не.

# 4 18 фев. 2026, 02:33 ч.

Мнения: 6 679

Нещото, с което не бих правила компромис (но преди съм го правила) е да не съм приоритет.
Все приятелите (ергени и оказващи лошо влияние) са били на първо място поне в две мои връзки.
Аз много разбираща и толерираща докато завистливите "приятели" не успеят да ни разделят защото истинска жена само могат да сънуват.
Абсолютен червен флаг ми е, ако съм измъкнала мъж от "сингъл коч компания", защото почти сигурно приятелите му няма да допуснат да е щастлив. Дори един развод се случи с една много сладка и щастлива (на пръв поглед двойка). И какво? До кога ще пиянстват и ще се държат като пубери? До пенсия?
Зелен флаг ми е даже, ако мъжът няма много приятели или има - но са женени или обвързани.
Дори да има някой заблуден "ред пилър" сред компанията той няма как да се сбори с куп женени двойки и постепенно бива изритан.

# 5 18 фев. 2026, 04:37 ч.

Мнения: 1 727

Зависи от брака. Може да е дългогодишен и хората вече (или.никога) да не са се харесват и обичат. Тогава е лесно. В такива случаи се търси причина и повод. Такива хора ги държат материални интереси, болни роднини, деца. Не, че са маловажни, но е друго.
Когато има любов, тогава говорим наистина за компромис, въпреки "нещото". Честно казано, не знам какво да отговоря. Реално това ти е и най-добър приятел и любовник и всичко.
Пиша от моя гледна точка. Има значение, колко дълго сте заедно и какви са ви взаимоотношенията.

# 6 18 фев. 2026, 08:23 ч.

Обран бостан ;)
Мнения: 5 253

Цитат на: daviz в ср, 18 фев 2026, 01:30

Още като ми предложи да сме гаджета, му поставих няколко условия.

Скрит текст:

Да не ми посяга, да не ме обижда и нагрубява и да не ми крещи, никога под никакъв предлог.
Да ми казва всичко директно в очите, да не ме лъже, съответно да не си позволи да ми изневери. Ако вече не иска да е с мен, да ми го каже веднага, без отлагане.
Общо взето и неговите изисквания бяха такива и се напаснахме добре...
За взаимното показване на обич и непозволяване на страстта да угасне, няма защо да пиша. За мен това е много важно, за да не сме си просто удобни и свикнали един с друг и бракът ни да е скучен и монотонен.
Други неща мога да простя, да се пригодя, да направя компромис, но с горните – не.

Трябваше договор да подпишете - за по-сигурно.

По темата: Дълга или кратка връзка - все тая. Вземе ли някоя да мисли само за себе си, до там съм.

# 7 18 фев. 2026, 08:46 ч.

Някъде там
Мнения: 20 605

Al_Bundy

нямаше нужда и няма вече дълги години. Явно разговора в началото на връзката е бил достатъчен, а и ако не е бил, всеки щеше да е отдавна хванал по друг път, още преди подписа в свидетелството за брак.

# 8 18 фев. 2026, 08:51 ч.

Обран бостан ;)
Мнения: 5 253

Цитат на: daviz в ср, 18 фев 2026, 08:46

Al_Bundy

Беше сарказъм. Wink

Просто си представих как някое кандидат гадже ми поставя такива условия и ми стана смешно.

# 9 18 фев. 2026, 09:15 ч.

Банско
Мнения: 2 564

Вербално и физическо насилие със сигурност.
Бих казала и предателство, но не физически а по-скоро да застава на страната на разни хора, а не на моя. За мен лично, партньорите в една връзка трябва да се защитават винаги и да бъдат преданни един на друг.

# 10 18 фев. 2026, 09:15 ч.

Някъде там
Мнения: 20 605

Е то не е било под формата на рецитал с условия де:grinning:, просто му го казах в разговор, че ако си позволи да ме нагруби, удари излъже и тн, ще сме до там.
Тук нямаше как по друг начин да го напиша, затова написах поставих условия.
На това което държиш и не правиш компромис, ако не му го кажеш на човека до теб, той как ще го знае ?
Свидетел съм била на двойки които се карат и обиждат публично, все едно си казват мили неща.Не бих го допуснала аз..

# 11 18 фев. 2026, 09:17 ч.

София
Мнения: 20 520

За мен допустим компромис е да се колебаем къде искаме да почиваме и да изберем предложението на единия или единият да има болен родител и да трябва да иде да му почисти/напазарува/сготви, вместо да идем на театър. Ей такива неща
Иначе неприемливо е да работим и живеем разделени, единият да пътува или да излиза с компании и да приоритизира други хора, да пие, да бие, да изпада в истерии, да обсъжда семейни въпроси извън семейството, да лъже за каквото и да е, да не споделя.
Наличието на общи интереси и цели е огромен плюс. Както и изслушването с разбиране на партньора.