Компромиси или граници, които са допустими (или пък не) в един дългогодишен брак

  • 6 030
  • 184
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 4 529
Просторът беше тип от тия дето се разтягат на пода. Кой е прал и защо, не помня, но не съм поемала специален ангажимент ризата да оцелее.
Но дори и да ми беше казано изрично да се погрижа за любима му риза, и тя да беше най - ценната му дреха, пак не оправдава скандал за мен.

# 151
  • София
  • Мнения: 47 036
Оф, дали е риза, блуза, вода, муха, троха, чиния - няма никакво значение! Просто повод за кофти държание, което не трябва да се толерира.

# 152
  • Мнения: 8 930
Последните страници само балансирани и уравновесени хора явно пишат.
Вие никога ли не избухвате или не критикувате партньора си ?
Дори в дългогодишен брак?
Не вярвам.
 Какви са тия светци тука, които никога не се издразват от нищо,тон не са повишили, дори на кучето и всичко им е топ ?
В живота такива не срещам.

# 153
  • Мнения: 30 574
Навремето, още като гаджета с мъжа ми, го бях предупредила много сериозно, че ако му се прииска да се разделим по най-бързия начин и повече да не ми види очите, за това е достатъчен един шамар.
За всичко останало давам втори, та и трети шанс.

Един виц по темата:
Брачна двойка празнувала двадесет и петата годишнина от сватбата си. Те били известни с това, че нито веднъж през брачния си живот не се били скарали. Медиите ги интервюирали каква е тайната на успешния им брак.
Мъжът казал:
- След сватбата отидохме на меден месец. В хотела, където бяхме отседнали, предлагаха като развлечение конна езда и един ден решихме да се възползваме. На мен ми се падна кротък и спокоен кон, но не и на жена ми. Нейният веднага започна да буйства и я хвърли от гърба си. Тя стана спокойно, потупа го и тихичко му каза:
- Това ти беше за пръв път.
Като го яхна повторно, скоро той пак я хвърли на земята. Тя пак го потупа и спокойно отбеляза:
- Това ти беше за втори път.
Не можех да се начудя на хладнокръвието ѝ. Когато яхна коня за трети път и той отново я хвърли, тя свали пистолета, който висеше на кръста ѝ и без да каже една дума, го застреля.
Аз бях потресен!
- Луда жено! - креснах ѝ. - Защо уби горкото животно?
- Това ти беше за пръв път - смирено ми каза тя и се усмихна.
Споменът за тази случка ни е предпазвал от спорове през целия ни останал брачен живот! - завършил мъжът.

# 154
  • София
  • Мнения: 47 036
Аз го приемам на майтап и гледам да се сдобрим максимално бързо. Тъй като напоследък дъщерята чисти повече, това й дава позиция да мърмори повече като "истинска домакиня", ама често я подкачам да не се взима много на сериозно.
Между другото, тя ми направи любилите тъмносини дънки на черти, помърморих малко и това беше...

Убивала съм мъже. Поне виртуално. В смисъл - пълен блокаж и този човек повече не съществува за мен.

# 155
  • Мнения: 8 930
Егати живота, ако не мога да му мърморя, да го насоля или да си помрънкам.
Това живот ли е?
Той също разбира се не ми остава длъжен.
Важното е, да не сме злопаметни и изпуснали парата, бързо да ни минава.
Така се живее и 50 години заедно.

# 156
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 849
Навремето, още като гаджета с мъжа ми, го бях предупредила много сериозно, че ако му се прииска да се разделим по най-бързия начин и повече да не ми види очите, за това е достатъчен един шамар.
За всичко останало давам втори, та и трети шанс.

И аз така! Вече 26 години брак и 30 години връзка упорито отказва да ми цапне един шамар, въпреки неистовите опити от моя страна да го накарам понякога Simple Smile Сериозно, какви скандали сме имали, сигурно повечето на мое място щяха да се изнесат на момента. Но една граница има за прекрачване, която стои непокътната. Понякога на мен ми иде да му завъртя един, или да го блъскам в стената, докато ми припадне в ръцете, не искам да знам какви мисли му минават на него в тези моменти.

# 157
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 660
Ако не може да се договорят някои важни неща, връзката не може да продължава.
А агресия, независимо каква, никоя жена не трябва да търпи. Мъжете имат склонност да се самозабравят, ако ги оставиш да си веят байрака.

# 158
  • Мнения: 8 930
Ето, появиха се и по- реалистични семейства.
Това, аз го посрещам с леген за краката, той ме носи на ръце до спалнята, ми звучи доста захаросано и нереално.
Няма къща без пушек.

# 159
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 849
Ето, появиха се и по- реалистични семейства.
Това, аз го посрещам с леген за краката, той ме носи на ръце до спалнята, ми звучи доста захаросано и нереално.
Няма къща без пушек.

Ние сме повече от пушек, понякога има истински искри. Но пък дъщеря ми казва, че ще си търси мъж, който да се отнася с нея, както баща й с мен. С това смятам, че сме дали добър пример, нищо, че и пред децата сме се карали до степен да искаме да се изпотрепем. Блъскането на врати го практикувам аз, когато яхна метлата, оня или се надвиква с мен, или млъква тотално за няколко часа. Имаме си отработени техники с времето, за да не се налага да викат полиция. На публично място аз потушавам огъня веднага, съгласявайки се с всяка негова глупост, която на спокойствие после разнищвам и му мятам в лицето Simple Smile Абе, пушек, вика...

# 160
  • София
  • Мнения: 47 036
Моя човек му вика "да го изчистим". Обаче всъщност задава едни въпроси, човърка и дърпа към себе си - да изкара че той е прав. И аз паля още повече!

# 161
  • Някъде там
  • Мнения: 20 649
Последните страници само балансирани и уравновесени хора явно пишат.
Вие никога ли не избухвате или не критикувате партньора си ?
Дори в дългогодишен брак?
Не вярвам.
 Какви са тия светци тука, които никога не се издразват от нищо,тон не са повишили, дори на кучето и всичко им е топ ?
В живота такива не срещам.
Естествено, че се ядосваме един на друг, говорим на висок тон по сериозно, спорим, сърдим се, мрънкаме и прочие. Говоря само за сериозни скандали,агресия, крясъци, обиди и грубост към другия, че не се е случвало, защото както казах, ставам и напускам "бойното поле", независимо дали, aз съм започнала спора или той. С крясъци и агресия няма да се разберем никога, само ще стане по зле, та предпочитам да не го допускам.
А и то не е задължително някой да ми вярва, нали на мен ми е добре, пък нека няма вярващи. Joy

Последна редакция: пт, 20 фев 2026, 21:00 от daviz

# 162
  • Шоплука
  • Мнения: 3 709
Моята майка беше/е такава ...отвратително ми е.
Мъж ми мога ма му кажа - абе що не си го изхвърлил тоз боклук пред вратата, хвърли го моля те, но не и да почна да крещя като побесняла горила - изрод мръсен, хвърляй този боклук веднага, животно такова ...
Не знам защо някои хора го намират за нормално, за мен е тъпо и грозно да се крещи.
Веднъж поканихме едни съседи на вечеря и жената изведнъж не нахвърли на мъж си - ти какъв си тъъъппп ...майко, опулих се! Страшно е грозно това и не виждам какво има тука за хвалене, ми то си е за лечение.
Много ми напомня на продавачката от комунизма

Другарко, да си дадете точно пари щото аз тука да не съм ви каса!
И подобни ...
В у-щето на дъщеря ми например от малки ги учат да не крещят и да не се карат и аз така я уча. Гнева като я напира - излиза на двора и като и мине - да се прибира в къщи. И да видиж дали не работи ...работи и още как.
Грозна работа е крещенето.

# 163
  • Мнения: 266
Не бих търпяла:
1.Физическо насилие
2.Изневери, задаване, погледи от сорта...представям си те без дрехи и т.н.т.
3.да ме ограничава от моите близки и приятели
4. да ми вменява вина за всяко нещо
5. да не уважава родителите ми
6.умишлено да омаловажава компетентностите и качествата ми
7. след мое неразположение да не се сети да ме попита как съм
8.да не зачита празниците ми
9.да разчита, аз да въртя цялото домакинство и да ми се вдига скандал, че примерно ризата е изгладена, но има едва забележима гънка или да ми се вдигат скандали, ако случайно вечерята не се е получила така както трябва.
На прима Виста е това.

Последна редакция: сб, 21 фев 2026, 07:19 от S^nny

# 164
  • Мнения: 26 391
Едно е да ти се ядосва и да проявява емоции, друго е да крещи истерично.
Истерии не понасям. Особено от мъж.
За жена е жалкарско.
Казваш, показваш, излизаш.
Кой разбрал, разбрал.
Като не - аривидерчи.

Общи условия

Активация на акаунт