Пари за подарък - по колко е нормално да се даде за различните поводи?

Има разлика от парк до парк.
На едни от най-хубавите детски рождени дни, на които съм присъствала са били в Екопарк край Варна. Но това е по-различен парк, има такса за вход, нямам представа родителите дали плащат същата или има намаление. Има масички, столчета, дори и някъде барбекю(предварително се запазва), има и големи колички, които се предоставят от входа за пренасяне на багаж. Украса и прибори-за еднократна употреба. Много голяма веселба падна, децата тичсха, организира ха си някаква игра на отбори, сами си я измислиха, там е чисто, красиво, няма боклуци, няма ограничение за време. Отделно, и без рожден ден сме ходили често като беше малко детето.
Обаче, не всеки има дете, родено през лятото. И другият проблем е, че майките до последно дебнат със свито сърце какво ще е времето, защото масички те се запазват отрано.

Всяка година тази тема е на дневен ден покрай РД, абитуриенски и сватби.
Кой колкото има на сърце и възможност.
Аз съм от тези, които в много голям процент от случаите, дава пари, опаковани в плик за събитието, и с кратко послание от сърце.
Много зависи колко сме близки, каква ни е ролята на събитието и т.н. В повечето случаи гледам да си покрия куверта и да оставя сума отгоре. Добре, зле, това е моето разбиране.
За детски РД винаги гледам да се свържа с родител и да попитам за желанието на детето до определена сума. Досега няма родител, който да е отказал съдействие. Или ми казва от кой магазин детето пазарува, напр. има хоби да сглобява конструктури от по 200+лв. Отивам, купувам ваучер за някаква сума за магазина, и да си преценяват какво ще купят и колко ще доплащат.

Ние, от своя страна, държим на нашите семейни събития да присъстват хОра, а не подаръци, и обкръжението ни го знае. Има хора, които идват с екзотично цвете, или някакъв алкохол за ценители, който ние рядко се сещаме да пробваме, но все пак. Последно бяха подаръли на мъжа ми кубински пури. Нито той, нито аз пушим. И пак се зарадвахме. След време, на приятелско събиране, занесохме пурите с бутилка уиски, и мъжете, след вечеря, се насладиха на подаръка пред камината на мястото на събирането.

До усещане е. Нито се сърдя, нито искам на мен да се сърдят.

За правилото, което някои следват"покриване на куверт" как преценявате, когато не знаете колко е кувертът. Или когато е домашно парти.

Светкавица, горе-долу. Няма как да сме точни до левче.
На мене и поради тази причина ми е неловко да давам пари за подарък. Излиза, че наистина си плащам куверта и давам десетина лева отгоре.
В началотона март сме на ресторант с изброено меню. Без алкохол, само с безалкохолни, кувертът е 39 евро. Значи, ако добавим и алкохол, ето ти ги едни 50 евро.

Преценявам горе-долу. Това основно за сватби, кръщенета, юбилеи. Гледам дали има нощувка, също. И винаги нещо над куверта, разбира се. Като знам какви са цените в момента, няма как да отидем на сватба и да дадем по 50€ на човек.

Аз ще си позволя да коментирам wish list-а. Наглед - удобно, но много зависи. Преди време, за една сватба на близки, но не най-близки хора, бяха споделили такава. Ми подаръците бяха 300 лв. +. Респективно, понеже бяхме поканени малко по-късно, по-евтините неща от по 300 лв се бяха... свършили и бяха останали такива за 500 лв +. Не познавах никого от гостите, та нямаше и как да се комбинирам. Така че реализацията на едно такова нещо трябва да е съобразена, че не каните само милионери, все пак всеки си преценява какво би могъл да отдели. Ние, в крайна сметка, не отидохме.

Друг аспект на уиш листата - на мен лично ми изглежда като фондонабиране - да, улесняват се желаещите да подарят нещо, но не трябва да бъде задължителна. За мен, подчертавам, за мен, е проява на недотам добър вкус да си просиш подаръци или в покани да пише оригиналност от типа "за подаръците не мислете, а в плик ги донесете". Все пак, моето разбиране е, че мен канят да бъда част от празника, а не гост, който трябва да достави нужната сума, за да излезе сметката. Мисля, че все пак е редно да имам свободата да преценя - дали ще се включа в уиш листа, дали ще дам пари, защото искам да се включа в нещо по-голямо или ще преценя, че искам да им остане спомен на канещите. Не ангажирам никого с мнението си, но някак си и празнуването така се комерсиализира, че да не ти се ходи никъде.

И не, не мисля, че канещите имат правото да казват колко трябва да се даде за празника им, а да оставят тази преценка на госта. Не казвам, че трябва да се толерира измекярщина, ама ако приятелката ти няма възможност да участва в листи и да отдели сумите, които си заложил там... няма да я искаш ли?

По принцип е така, но де факто отиваш да уважиш хората, не да се наядеш и напиеш за тяхна сметка. Сега, ако са от онези с тънки и дебели намеци и ценови етикетчета, може би трябва да се ревизира контактът с тях но ако са нормални хора, с нормални нужди, респ.нормален уишлист, за мен да не се съобразиш с уишлиста при покупката е заядливо и излишна демонстрация на индивидуализъм. Точно нивото ‘ти ли ша ми каиш, ма’.

Предпочитам да се съобразя с канещите и желанията им. Ако нямам възможност, за мен не е проблем да отклоня поканата, няма да свърши светът.

Но моят опит е съвсем друг - оказва се, че хората масово правят списъци с неща на средни или ниски за повода суми. За които подаръци обаче човек е сигурен, че ще бъдат приети добре.

Слънчезара, бихте ли споделили какви бяха нещата в този уиш лист? Ако приемем, че сватбата е средна по размер 80-100 човека, това са да кажем 30-40 семейства. Какви са тия 30 на брой подаръка, всеки по 300-500 лева, чак не мога да си го представя?
Задължаваща е тая сума и един вид аз също бих го приела като "поне 300 лева, иначе не ни уважавате". Не всеки може да си го позволи, би следвало да има и по-евтини опции, особено пък ако е сам човек/гост.
Тези стихчета подаръците да са в плик и на мен са ми страшно дразнещи и излишни.

На събитие с wish list не съм била, никой все още не ни е канил, та в мен се поражда въпросът, какво ще стане, ако отидеш с подарък, който не е споменат в wishlist-a ?  За мен е абсурдно, пак казвам, за мен! да изготвя такъв списък за гостите ми.

И аз не съм била на сватба с wish list, но много ще се зарадвам да знам какво биха искали, защото иначе ще оставя плик с пари.
Дори и подаръците да са 50-100€ над бюджета ми, пак бих ги взела, защото не ходя всеки ден на сватба.

На мнението на Сънчезара съм, не може да задължаваш гостите си с каквото и да е. Някога, в детството ми в поканите за сватби на село пишеше "моля, подаръците в пари", много грозно ми звучеше и странно. Сега с тези стихчета още по-глупаво. Има някакъв "стандарт", повечето хора подаряват пари, знае се, че е така. За wish list също съм на мнение, че в "нож с две остриета", особено в примера с подаръци 300+.Инсче,има какво да се купи за 300+, много хубави неща могат да се купят, но тази прекалена практичност обслужва само празнуващи те, но не и гостите. И още нещо, едва ли някой отива на събитие "да яде куверт", макар да има една груба, дебелсшка шега "Двама луди и 200 гладни". И най-изисканото ястие може да не е по вкуса на някого, така че едва ли някой отива, за да се наяде. Хората отиват, за да споделят празника, да са до празнуващите, отделят от времето си, а и съобразно възможностите си - и от финансите. Това е достатъчно, инсче какъв празник би бил, ако нспример всеки от гостите откаже по причина, че не може "да покрие" очаквания подарък, точно никакъв.

О, не не, не става дума за наяждане и напиване, това е последното, заради което отивам. Ако е сватба - отивам да видя близкия ми в този важен за него/нея ден. И не, няма да отида с празни ръце и ще се съобразя доколкото ми е възможно, но ... ми загорчава от такъв натвърд.


Бяха някакви дизайнерски уреди от доста скъпарски магазини, примерно миксер робот, ама линк съм изпълнение в розово, на цветенца и от сорта.  Някакви дизайнерски кристални сервизи и т.н.
Става дума за сватба преди 5-6 години, когато масово хората даваха по 50 лв на човек, което за двама предполагаше 100-150 лв. Затова и толкова ме беше впечатлило. Както казах, преценихме, че няма да може да се впишем в средата, не можем да си позволим толкова скъп подарък и отказахме.

И аз съм на мнението на Слънчезара. Досега не сме правили празненство с мисъл някой да ни "покрива" куверта. Чувстам се неудобно ако ми подаряват пари, ваучери сякаш повече приемам, но нищо голямо. Правя празненство, за да почерпя, да споделя дадена радост, да събера хората, не за подаръци и покриване на каквото и да било. Но..децата ми и младите като цяло в повечето случаи си "въртят едни пари".

Аз общувам явно с хора от моята черга и никога не съм усещала подобна неприязън на сватба.
Нямам против уиш листа на празник, дори приветствам особено при детските рд. Аз наистина не знам какво да купя. За това ако няма уишлист питам майката. Това е най-лесно! Все пак ходя на рд на приятелки все още ( а не на приятелчета на моето дете), тоест с майките сме близки. Не познавам в дълбочина интересите на детето, най-добре е за мен майката да каже, а ако има уишлист просто се записвам под нещо и готово.
На много сватби съм била и уишлист не съм виждала. Мисля, че в някои случаи не е приложим. Примерно ние искахме ремонт, който отлагахме и нямаше как да кажа на приятелите ни искам печка, искам сушилня, плочки за кухнята. Ако младоженците събират за нещо конкретно, както пътуването до карибския остров, супер.

Не е нужно да се пише, че подаръците са в пари. Хората се сещат. За мен е адекватно на сватба да се дават пари. Не съм си помислила да напиша това в поканите, нито да изисквам сума от гостите си. Всички бяха щедри към нас и празни картички не сме имали. Поканихме хора, които наистина са ни близки и обичаме, бяхме 65 човека и дори да е имало персонални подаръци, за мен са мили, защото са от близки хора!