Правите ли така?

  • 5 231
  • 111
  •   1
Отговори
# 15
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Абе по принцип психозите препоръчват наказанието да съответства на даденото действие. Това не че го правиш с цел наказание, но така излиза пред детето, ако иска еди какво си ще трябва да прави еди какво си.
Само ще ти дам един съвет за косата, играйте на фризьорски салон, така хем, ще стане като игра, хем на детето ще му е приятно, че играеш с него, хем няма да е манипулация.
Същото е и за злояди деца, игра на ресторант.

# 16
  • Мнения: 14 133
Да. В последно време обяснявам, че ако не подремне поне малко след обед у нас, няма да излезем на разходка Naughty Действа!!!! Laughing

# 17
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Забравих да дам пример за причинно следствената връзка и наказанието, което да съответства на действието.
Примерно, казваш на детето си, спри компютъра или телевизора и си научи домашните, съответно детето се прави на глухо и не изпълнява. По някое време детето иска да излезе да играе навън, понеже приятелите му са го извикали. Ти му казваш, съжалявам не може докато не си напишеш домашното, предупредих те на време да спреш компютъра и да си напишеш домашното, ти използва времето за учене в игра на компютъра сега ще използваш времето за игра за учене. Няма по добро "наказание" или мотив за добро поведение или корекция на поведението от причинно следствената връзка. Тогава ти не си лошата понеже не му даваш, а то само си е навредило и другия път ще слуша, защото мама знае най добре.

# 18
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
В някаква книга четох, че отношенията трябва да се базират на любов и сътрудничество, а не на уговорки, защото в по-късна възраст ролите се разменят Wink

# 19
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Гледам хората са доста по-фриволни и се чудя дали пък не е по-доброто?  newsm78

Онази вече казах на Дариа, че ако пак направи нещо си, ще гледа детско през 'крив макарон'. Тя се огледа, огледа и заключи: "Няма макарони тук, мами."


А защо да е по-доброто? Има хора, които защитават тезата, че "не" на дете не се казва. Питала съм хилядократно "защо аджеба?", никой не ми отговори. След като, така или иначе, правила има и цял живот всички се съобразяваме с тях, кое е кощунственото да се покаже на децата от самото начало, че правила има и думата "не" еднакво присъства и в речника ни, и в живота ни, както и думата "да". 

Лафа за "кривия макарон" и на мен ми е любим.  Simple Smile

# 20
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
В някаква книга четох, че отношенията трябва да се базират на любов и сътрудничество, а не на уговорки, защото в по-късна възраст ролите се разменят Wink

Работата е там, че нещата са доста субективни. Подозирам, че това, което ти би нарекла "уговорка", аз бих нарекла "сътрудничество". Или обратно. Въпрос на гледна точка.

# 21
  • София
  • Мнения: 6 999
Забравих да дам пример за причинно следствената връзка и наказанието, което да съответства на действието.
 


Не наказвам.  Naughty Никога. В смисъл дори това да се прибере у дома не го разбирам и не го поставям като наказание - има толкова неща за правене у дома.

# 22
  • София
  • Мнения: 6 999
А защо да е по-доброто? Има хора, които защитават тезата, че "не" на дете не се казва.

Защото светът забелязвам е такъв. Аз може и да си държа на думата винаги, но около мен не е така. Не искам тя да има очаквания един ден, които да не се изпълнят. Пример давам: Аз самата казвам 'обещавам' много рядко - почти никога. Обещанието за мен е закон. Е, ама хората не ги приемат така нещата. По повод такова 'обещано', но неизпълнено /незначително/ нещо вчера си развалихме обяда с гаджето ми. Та ми се ще да покажа на дъщеря ми, че нещата понякога са по... условни, а не толкова стриктни.

Изобщо не се свеня да кажа, че нещо си е 'не'. Легне ли се вечер в леглото - не се става и то е 'не' и точка.

# 23
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Явно си приличаме. И аз съм много "скъпа" на обещания, защото винаги ги изпълнявам. Затова и мнооого внимавам какво и как обещавам. И децата ми знаят, че съм точна. И те са такива в повечето случаи. Знам, че не всички са така, но аз съм такава. Считам, че така е редно. Това, че другите са некоректни и неточни, не означава, че и аз трябва да съм или че децата ми трябва да са. Аз не очаквам чудеса от хората. Обикновено преценявам много бързо кой е по-фриволен и кой не, правя си сътветния извод и се настройвам така, че комуникацията ми с такива хора да е безболезнена за мен. Ще пораснат децата, ще поумнеят и ще се научат да преценяват. Това, че не притежават даден недостатък не може да ги сломи си мисля аз.  Simple Smile

# 24
  • На небето
  • Мнения: 5 530
dara , ще ти обясня за НЕ-тата.
Трябва да има прости правила при които детето да знае какво може и какво не. Какво става обикновено, детето се засилва към телевизора и родителя крещи НЕ, опитва се да види какво има в тенджерата и за да не я обърне родителя крещи НЕ, иска да пипне компютъра и чува същата дума, удря някое дете и чува същата дума НЕ и в крайна сметка има 10001 правила. То не може да свърже логиката, че щом не може да пипа телевизора, значи не трябва да пипа и компютъра и аудио системата и всяка техника, която е чуплива. Същото е и с опасните неща. Детето в един момент започва да има усещането, че вечно греши и е неспособно, затова не трябва, често да се използва думата НЕ. А ДА, може да ядеш бонбон, но след като се наобядваш, Да може да ти купим куче, но като пораснеш (това скоро го казах на сина ми), Да може да си играеш навън, но след като изхвърлиш боклука или след като си напишеш домашното в зависимост от случая и т.н. Трябва да има общи правила които да обхващат всичко. При нас има 3 правила
Не наранявай себе си.
Не наранявай хората.
Не наранявай предметите.

Така детето се учи да мисли.  
Иначе какво става, отива детето към пералнята примерно и мисли, дали са му забранили, да си играе с копчетата, мисли, мисли и си разлиства хилядите забрани в главата и си казва ами не, те казаха за хладилника примерно, ама за пералнята не са и с пълна сила отива и пипа дърпа, бута всякакви предмети вътре и т.н. И съответно родителя като види и се развиква НЕ.
А ако има прости правила детето ще се научи да мисли, излиза с топката на двора и се замисля, дали мога да нараня някой, ами аз съм сам, няма кой да ударя, мога ли да нараня себе си, ами не, а мога ли да нараня някой предмет и вижда, че наблизо до него има прозорец и решава да се отдалечи за да не го счупи.



Забравих да дам пример за причинно следствената връзка и наказанието, което да съответства на действието.
 


Не наказвам.  Naughty Никога. В смисъл дори това да се прибере у дома не го разбирам и не го поставям като наказание - има толкова неща за правене у дома.

Може би не се изказах правилно, това не е наказание, а причинно следствена връзка която коригира лошото поведение. Грешката е моя.

# 25
  • Мнения: 4 841
Използвах тази "техника" докато наистина не се обърна срещу мен, и то при условие че синът ми е едва на четири. В един момент започна да се пазари абсолютно за всичко:
- Ще си прибереш ли играчките?
- Само ако ми купиш ... като излезем.
Или направо сам си идваше с оферти:
- Сега ако си прибера играчките ти ще ми купиш ли след това ...?

Почувствах се ужасно от тези пазарлъци и се наложи набързо да наложа пълно табу на тази практика - и за него, и за мен.    33uu

# 26
  • Майничка
  • Мнения: 12 582
Всъщност, като се замисля, аз от седем години основно така правя. Без никакви угризения. Убедена съм, че този метод ми е спестил (както и на околните Mr. Green) доста истерии и със сигурност някой и друг шамар на щерката. А  и самочувствието, че и тя е човек и сама е направила избора (което, на практика, си е вярно, защото е безкрайно обстоятелствена и винаги обмисля дълго и напоително и двете алтернативи, дори ако едната очевадно не я устройва) й се отразява положително.
Остава да "сътворя" чрез каква манипулация да я подтикна да го прави по-бързо този избор, защото понякога времето й на колебание напълно го обезсмисля. Пример: девойката е наръсила десетина играчки по пода и аз й предлагам да ги прибере, ако иска да отидем в парка, ако не-ще си стоим вкъщи, тя да играе, аз да си чета. Тя доизважда останалите играчки от коша и започва да ги съзерцава, пресмятайки колко точно ще се озори докато ги прибере и дали всъщност те не са по-интересни от парка. След около час решава, че паркът си струва труда, прибира ги за още час и накрая съвсем справедливо си получава разходката с мама, само дето вече грам дете няма, всички са се прибрали я за обед, я за вечеря. Joy

Внимавам само алтернативата да не придобие вида "правиш това, което устройва мен - има награда, правиш каквото теб те устройва - има наказание". Наказанията ги определям само на база неспазени правила, които въобще не се коментират (миене, лягане в учебна време и т.н.). Така де, и аз съм човек.

 

# 27
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Затова винаги трябва да се обяснява на детето, защо му се забранява дадено нещо. Не може да пипаш компютъра, защото ще го развалиш, не можеш да удряш детето защото ще го нараниш и то ще плаче (така провокираш и съчувствието му), не може да пипаше печката защото ще се изгориш и т.н. И то в един момент схваща логиката и съответно 3-те правила.

# 28
  • Мнения: 4 965
Използвах тази "техника" докато наистина не се обърна срещу мен, и то при условие че синът ми е едва на четири. В един момент започна да се пазари абсолютно за всичко:
- Ще си прибереш ли играчките?
- Само ако ми купиш ... като излезем.
Или направо сам си идваше с оферти:
- Сега ако си прибера играчките ти ще ми купиш ли след това ...?

Почувствах се ужасно от тези пазарлъци и се наложи набързо да наложа пълно табу на тази практика - и за него, и за мен.    33uu


Е, идеята е да не ползваш техниката постоянно и за всяко действие, а само ако детето се заинати или затръшка.

# 29
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Използвах тази "техника" докато наистина не се обърна срещу мен, и то при условие че синът ми е едва на четири. В един момент започна да се пазари абсолютно за всичко:
- Ще си прибереш ли играчките?
- Само ако ми купиш ... като излезем.
Или направо сам си идваше с оферти:
- Сега ако си прибера играчките ти ще ми купиш ли след това ...?

Почувствах се ужасно от тези пазарлъци и се наложи набързо да наложа пълно табу на тази практика - и за него, и за мен.    33uu


Е, идеята е да не ползваш техниката постоянно и за всяко действие, а само ако детето се заинати или затръшка.

Да, в един момент като създадеш желания резултат спираш с уговорките и пазарлъка. Обикновенно е добре да се използват рядко и еднократно. В една книга за детска психология четох, че техниката с подкупване е най подходяща в пубертета, защото децата тогава са в период на отхвърляне и била слушали само ако имат полза.

Общи условия

Активация на акаунт