Правите ли така?

Ох, Иса в твоя чест изчетох стоически цялата тема
Аз условия не поставям, понеже има неща, които откровено й налагам и като се оглеждам навътре в себе си - не се угризявам особено
За миене, за лягане- както вечерта, така и следобяд изобщо никога не съм поставяла въпроса иска ли и ще дойде ли  и тя съответно дори и идея си няма да го поставя това под въпрос. Никога не е лягала по-късно от 21.30( освен ако аз не се забавя по някакви причини) следобедният сън също не подлежи на коментар- ако легне и почне нещо да се лигави, след 2-3 забележки спира и заспива. Доста често казвам не, което сигурно ме прави фелдфебел, като задължително винаги обяснявам защо е НЕ, но никога под условие... т.е  няма опция обсъждане защо няма да пресича улицата без да ме държи, да пипа където има ток, да се катери на опасни места, да бъде права на люлката....Като се замисля сега има един куп неща, които налагам понеже не смятам, че трябва да ги обсъждам с нея.
Сега като ви четох малко се притесних, че май съм доста авторитарна,  но според мен докато е малко детето това е за предпочитане, защото идва време по- късно, в което има истински смисъл да подлагаш на обсъждане неща, но  докато детето не е в състояние да участва адекватно в процеса на обсъждане, аз поне не виждам смисъл.
За косата специално, понеже  сега за първи път й е по-дълга й казах, че ако  иска да има дъгла коса трябва да я реша често и да я мие често. Не можах да си спомня случай да сме се пазарили или да съм й обещавала нещо в замяна, ако тя направи, което изисквам...  със сигурност знам, че в по-късна възраст това се превръща в истински кошмар, та затова - не ми е дошло и на ум да я спазарявам. 
Като цяло необсъжадането на много неща, прави живота ни доста по-лесен, понеже  те просто знаят, че лягат в еди колко си часа, че вечеряме заедно, че вечер компюътра не позволявам да се пуска, че може да се гледа филмче един път на ден,  че детските са сутрин и вечерта аз определям какво ще се гледа по телевизията и т.н... абе май като се замисля не ми се налагало за нещо да я кандардисвам, сега ще помисля що е така

Jaly,
написала си го много добре. И аз съм избрала такъв тип комуникация и възпитание, НО...
Не си ли забелязала как децата влизат в различни фази на "отрицание". Тогава ние по-авторитарните родители можем да ги "смачкаме" под силата и безкомпромисно наложената ни воля или просто да им помогнем все пак да видят, че и те имат воля и че на нас ни пука за тяхното отношение. В тези случаи аз прилагам безвредния пазарлък - "добре още пет минути, но като звънне таймера, ставаме " или "добре ще отидем малко да поиграем, но си тръгваме веднага щом аз кажа"
Когато Крис беше по-малък няма да забравя как един ден искаше на всяка цена аз да го събуя. Рева безутешно. Тогава му обясних, че ако не се събуе сам, няма да му пусна филмче. И той не се събу, трябваше аз да го направя, Като се успокои веднага си поиска и филм. Обясних му че той е направил избора и сега няма да има филм, но ако продължава да реве няма да има и приказка за лека нощ. Веднага ме взе на сериозно и не се наложи друг път да го увещавам толкова дълго да се  събува сам.

честно казано  от много време не съм се замисляла за тези неща, вероятно защото не ми се  е налагало. Дъщеря ми( която е малкото ми дете) общо взето разбира от една дума като й се говори или иска нещо... и понеже напоследък всички ми обясняват, че имам "лесно" дете, се замислих така ли е всъщност и дали пък не е моя заслугата, че тя Е такава. Беше на 9 месеца, когато посегна за първи път на брат си( 14г:)) наказах я барабар с проходилката, като обясних, че е много грозно и лошо да посяга на брат си и че аз не позвлявам децата ми да се бият. Имаше още един два опита и до там беше. Повечето хора смятат, че на тази възраст децата не разбират, но аз никак не съм съгласна с това.
Виждала съм много пъти деца да се тръшкат по всякакви поводи в градинката и когато съм се опитвала да кажа на майката, че ако сега отсъпи след вссичкото това реване на детето, то следващия път детето още по драматично ще се тръшка, отговора обикновено е" ми нямам нерви да я слушам повече".... ама като имаш нерви изобщо да влизаш в тоя омагьосан кръг, трябва според мен да имаш нерви и да излезеш. много са ми се оплаквали от късно лягане на децата..
Ами аз не мога и не искам деца разхождащите се из къщата в 22 или още по-късно... и понеже на акъла няма да ми дойде това да го обсъждам, явно съм толкова категорична, че на тях пък не им идва на акъла изобщо да попитаТ може ли да не си лягат. Горе долу в тоя дух  вървят нещата. Но понеже вече отглеждам второ  дете и проблем със заспиването, миенето, къпането сядане на масата и други основности не съм имала, стигам до извода, че прекаления  либерализъм е причина за много от проблемите в тази възраст.
И  ако случайно някой си помисли, че гореописаното е хвалба- НЕ Е!  само въпрос на по- лош нрав на майката е

Аз знам, че може сама да си ги обуе..., защото съм я виждала, преди като й беше мерак да се докаже, че може, как чевръсто ги е нахлузвала и си слага лепките отгоре. Колко пъти се е хвалила и гордо се върти пред нас, че може. Напоследък и тя така казва, че е малка и не можела и почва да се тръшка и търкаля в коридора, от което се побърквам.
Когато й кажа, обаче, че щом не може, излизам без нея, казва: ДОБРЕ! и влиза обратно. Голям инат го раздава понякога. В такива ситуации изпадам в сатанински чувства и от безсилие се разкрещявам или почвам да я изнудвам, че ще й купя еди какво си, ако направи еди що си... Не искам да я уча аз да й вкарвам обувките в крака, след като може сама. Като иде на градина есента, няма кой да й ги обува.

Jaly има неща, за които и аз не се пазаря.  Дариа също си ляга до към 9 -9 и 30 и също миенето на ръце мина през етап 'насилие'... но първо едно дете, което участва в процеса на ресането е много по-добре от едно, което се дърпа. Има и друго - не искам по никакъв начин да й "мачкам" самочувствието и мнението, че и тя може да взема решения за живота си.

Сега ако ми каже, че не й се спи - казвам: "Ок, недей да спиш - чети си книжка." или "Недей да спиш, но си затвори оч1ите, защото те са изморени и трябва да починат." Ей такива неща.
На тръшкане не се предвам  Имаше 2-3 случая, в които и по пода в Мола се е търкаляла - изобщо не ми пука нито пък се поддавам на провокации от този род. Е, сега вече е голяма и ако се тръшка /не се е случвало от онова прословутото в магазина/ това изчерпва лимита й за желания до края на вечерта... Никога обаче не я наказвам, макар да не обяснявам много-много...

Ню, е то и аз знам... но нали е важното да сме бебе

Може би е до характер, не знам!? При нас също често помага "фукането", че може сам, за което споменава Ню. Даже ако не иска да направи нещо, му казвам "аа, ми ти не можеш, за това" и започвам да го правя аз. С учудваща бързина скача и вика "аз сам, аз сам".
Иначе относно наказанията - нашето най-голямо за сега е, че си тръгваме. Ако например повторя, потретя и попетя, че по на децата главите пясък не се хвърля или че приятелите не се удрят, накрая казвам "ако се случи още веднъж да ... си тръгваме. Без да предупреждавам". Случвало се е и да си тръгваме наистина    Но гледам да измислям наказания, които са лесно изпълними и разбираеми за 2-годишно дете.

Иса, тъй де, аз за това се замислих днес дали пък не й мачкам самочувствието, но нещо не ми прилича на дете без такова... ама знам ли.. ще внимавам сега като тръгне на градината как ще бъде
ама мойта беше остригана нула номер миналото лято, та сега за дълга коса душата си дава и на акъла не й идва да се дърпа като я реша като й казах, че ако не се къпе чето и не си реши косата няма начин да има дълга коса и пак ще  я пострижем късо, сега сама ми носи гребена

Не обичам да правя така. Понякога ми идва на езика, но все гледам да не го използвам като тактика.

Когато той не иска да му правя нещо (преобличам, завивам, ...) най-много помага "влизането в роля". Преправям си, например, гласа като Мечо и казвам "Хей, Франклин, знеш ли, че стана студено. Това не е ли твоята жилетка? Я да ти помогна да си я облечеш." И винаги работи 

Умно е хлапето  Знае, че нейната обична майчица никога няма да направи подобно нещо и за това заплахата ти не хваща дикиш.

При Крис в момента много работи тактиката "състезание". Я да видя сега, кой ще си свали якето по-бързо или кой ще си сложи маратонките пръв? И то бърза детето. Пак е манипулация, но е безвредна. И вълка е сит и агнето цяло.

Дааа и състезанието при нас за сега върви успешно...
После се плесвам по челото и ахвам с думите Аууу как ме изпревари това дете

Мили мами...тази вечер ви четох  и след това се сетих за нещо което бях чела преди много време.Сега като го четох ....плаках ...и преди пак плаках Понякога родителите сме странни ...очакваме от децата си прекалено много .....Нещо се натъжих малко Аз съм изживявала подобно състояние,като таткото от разказа...когато се  скарахме с мъжа ми един път много лошо  пред детето и то беше  плакало само  в стаята...че сме се карали  Ужасно ме беше срам от себе си...от нас...родители-егоисти.

Пускам ви това преди да си легна....


Мамита ...защо винаги плача като чета това разказче




Родителите често се изкушават да упрекват децата си. Сигурно очаквате да кажа да не го правите. Не. Ще кажа само “Преди да ги упреквате, прочетете едно от класическите произведения на американската журналистика – “Татко забравя”.
 
Татко забравя
    У. Ливингстън Ларнд

Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дохдох при леглото ти.
Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”

Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.

Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете.

Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!

Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”

Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък.

 До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб синко, прекалено много.

 

Е,roza66, разплака ме,колко се разпознах да знаеш.Не се бях замисляла,че наистина мерим със своя си аршин,че децата са само деца все още.Но и аз съм така, сутринта крещях на изпроводяк за училище,когато я прибирам от игра,не виждам светналите и очи,а само петната по дрехите,а тя милата е все увиснала на врата ми,да ме целува.....И за капак,когато иска да ми каже нещо аз съм все на компа...е много е важно да повися в интернет Яд ме е на себе си понякога

А по темата,да правя така,понякога се налага

бъф  roza66... и без това ми е скапано, а след разказчето съвсем се смотах. И аз се познах 


А колкото до таймера... не бързайте да се радвате. Ефективността му е кратковременна. И аз го ползваХ, но понеже и той вече не действа, спрях.
И затова - пак ще прочета разказа от Роза и ще си го разпечатам даже.
Искаме прекалено много от все още малките ни деца... НЕ трябва 

Аз съм мързелива и нервна, което често ме предразполага да съм груба, тросната и неразбираща спрямо детето ми. Обаче мисълта колко бързо то расте и как се изплъзва като пясък през пръстите ми, ме възпира. Страхът, че днес то протяга ръце към мен и ми казва, че ме обича и аз съм цялата му Вселена, но утре вече няма да е така, е този, който ми помага да съм по-добра майка. roza66 , разказът ме трогна. Мерси 

Относно темата - често се изкушавам да првя така, въпреки че не го смятам за правилно. Не ми харесва да сключвам "сделки" с детето си, искам то да прави нещо, защото "така трябва", а не защото така му е изгодно. Освен това, използването на "ако..., ще..." от страна на майката, неминуемо води и до използването му от страна на детето. Не ми е прятно дъщеря ми да ми поставя условия, а не мога задоволително да й обясня защо аз мога, а тя не.

Напълно съм съгласна и предпочитам да се придържам към метода на избора! За мен има голяма разлика.

Хъм... ами аз си мислех, че е пак избор, но едната опция е крайно неизгодна за детето. "Ако си изхвърлиш памперса - слушаме твоите песни, ако аз го хвърля - моите." Не е ли пак избор? 

roza66, много хубаво е това и дано повече хора го прочетат. Аз /мисля за радост/ не с е разпознах. Много рядко съм нервна с детето си и обикновено дори й казвам да не ме дразни, че днес ми е криво или нервно или... Учудващото е, че тя се съобразява.
Шани, права си. Остана си с 2-те използвания. След това като я питах иска ли да пусна "часовника" да звънне, когато трябва да... Тя казваше "Не, не". Не го и пуснах съответно.