Аз винаги съм говорила само добро за работодателя си и конкретно за работата,която съм вършила.Конкретно за по-предната работа наистина чувствах,че буксувам на едно място,така че клишето за развитие и смяна на работата не е важало за мен и точно така си беше.
- Публикувана: 11 март 2026, 00:22 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2026, 13:11 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 105
Не е хубаво да се говори лошо за настоящия или бившия работодател по интервюта, защото остави кофти впечатлението, че толкова не можеш да си скриеш неприязънта, ами и в по-малките градове от София масово се познават едни други. Или са партньори за нещо, или са конкуренция, или най-малкото се срещат по заседанията на КРИБ. Аз даже се замислям дали ще е много странно да не пиша в CV-то си имената на бившите работодатели. Моят сегашният например се оказа, че е съсед с едни бивши, за които имам ужасно негативно мнение като хора и се разделихме доста драматично. Даже веднъж беше тръгнал да ме пита какво мисля за тях и добре, че му звънна телефона и забрави докъде сме стигнали, че не знам как щях да му отговоря.
То мантра стана това, че уменията се учат, пък ДРУГОТО било важно. Гледам и linkedin е пълен с мъдрости от сорта, които всички приветстват. Защо не махнат изискванията за умения изобщо! .
А кое е "другото", което е важно?
Подозирам, че става дума за хакаркер и меки умения. И да, те са много важни, факт, но само знания по професията + ужасен характер - не работи. Също и няма да сработи ако имаш най-якия характер, ама не знаеш и не можеш нищо. Трябва си и от двете.
Не знам, но и на мен ми прави впечатление, че наистина не гледат уменията. Например в екип, в който е ключово значение са технически познания в дадена област, се взимат учили-недоучили хора с приятна външност, без никакви познания във сферата на работа, прикрепят се към експерти, включват се във всевъзможни обучения, водят се по важни срещи, черпят от извора, дето се вика и се считат за 6-ца от тото. В това време други хора с опит, познания, умения и квалификации мухлясват и закърняват по бюрата си като не се използват най-водещите им и ценни качества, не се комуникира с тях и ако не се сетят да си тръгнат навреме, загубват самоувереност. За разликите в заплатите няма да подхващам пак темата. Но на първите какво е това другото още се опитвам да разбера. В някои съвсем не мога да го видя. А какво точно работят, никой не знае.
А кое е "другото", което е важно?
Подозирам, че става дума за хакаркер и меки умения. И да, те са много важни, факт, но само знания по професията + ужасен характер - не работи. Също и няма да сработи ако имаш най-якия характер, ама не знаеш и не можеш нищо. Трябва си и от двете.
Много си зависи. Имах две колежки на предишни работни места - държаха се и с колеги и с клиенти като пълни диваци.
Според шефовете обаче това са били "най-добрите им работници".
Псуваха клиенти, бяха открито агресивни с всички, но организационната им работа била "безупречна".
Обзалагам се, че тия двете ще си останат там до пенсия, а хората които решават да им се опълчат ще си тръгват безславно.
Едно време на "меките умения" им се казваше възпитание и беше задължително. Сега, не съвсем...хаха. Има всякакви хора, просто се нагаждате и това е. За съжаление не с всеки може да се "изтърпите".
Едно време на "меките умения" им се казваше възпитание и беше задължително. Сега, не съвсем...хаха. Има всякакви хора, просто се нагаждате и това е. За съжаление не с всеки може да се "изтърпите".
В офиса може и с чаши за кафе да се замеряте, ама в пряк контакт с клиенти да твърдиш и то като шеф, че поведение като "в джунгла" е нормално защото този човек компенсирал с други качества на мен не ми се връзва.
Едно е да навикваш колега, друго е да псуваш клиент и да ти се разминава винаги защото в след работно време може да си пиеш бирата с шефа.
Хаха много ми хареса, че на "меките умения" им се вика възпитание. Като се замислиш точно така си е. Диваците са диваци просто, защото им липсва такова. Каквато и да е ситуацията, не може да се държиш като абориген. Нещо е било изпуснато от самото начало и после колегите да те възпитават....мерси, ама друг път 
Хаха много ми хареса, че на "меките умения" им се вика възпитание. Като се замислиш точно така си е. Диваците са диваци просто, защото им липсва такова. Каквато и да е ситуацията, не може да се държиш като абориген. Нещо е било изпуснато от самото начало и после колегите да те възпитават....мерси, ама друг път
Проблема е, че такива хора (поне от моят опит) не се освобождават, а се търпят заради "други качества" или баналното "пред пенсия били и било нормално".
Кое е нормалното?
Как такива хора остават на работа и всичко им се разминава?
Ами остават, защото Трудовото законодателство е така написано, че връзва ръцете за освобождаване на служители, за съжаление. Имала съм случаи, в които съм си мечтала да съм като герой от американски филм - да мога да кажа - събирай си нещата и да те няма, ама в България това е абсолютно невъзможно.
На новата работа това, което ми допада, че се налага да общувам с 3-4 колеги от фирма с над 60 човека. Екстроверт съм, но имам ниска толерантност към невъзпитани хора, които особено се навират да разпитват новите попълнения. Даже съм в стая с ограничен достъп и днес съм само аз, другите двама са в отпуска. Чудно...