Огромна промяна

Никаква издръжка, бих посъветвала - парите не са много, той може изобщо да не ги плаща, но пък тя ще е длъжна за всяко нещо да му иска разрешение (например ако иска да изведе детето в чужбина за почивка или лечение). Заради едната издръжка мои приятелки колко проблеми са имали после.... Да си взима мунчо издръжката, и рахата, и оная колежка, и да не се вясва повече.

Ако доказано той е опасен и не се грижи за детето, тя може да го осъди, да вземе пълни родителски права и тогава няма нужда да му иска разрешение за нищо. Моя приятелка мина през това преди няколко години. Трябва дело обаче и доказателства - затова сигнала в полицията е важен, и медицинското също.

Ако той е признал детето, извън Шенген навсякъде ще му искат разрешение за пътуване, до пълнолетие.

Сега ще има няколко месеца опити за сдобряване. Това го праввт болшинството от двойките. Много малко успяват да се съберат здравословно. Дано авторката има сили и разум за правилните решения.

Здравейте, не знам как да се справя със ситуацията и бих чула някой друг съвет, но моля без нападки. С приятеля ми сме заедно вече 7 години. Имало е неразбирателства между нас все пак и си имаме разлика в годините 8 години. Аз съм на 23 той е на 31. През годините сме си имали караници доста и според него са само заради мен (той никога не е изпитвал вина и никога не е правил грешки според него), разделяли сме се 2 пъти, първия път беше за няколко дни, а втория път беше за около 2 месеца. Аз се разделях с него, защото не ми харесва държанието му. Той си е по принцип много нервен човек, обижда ме, псува ме, вика ми, абе по всякакъв начин ме мачка психически (никога не ми е посягал). Все ме обвинява, че ходя с други мъже (няма нищо такова, никога не съм му изневерявала). Иначе е много добър човек, винаги с всичко ще ти помогне, каквото може ще направи за теб. За това и не съм си тръгнала. Защото въпреки държанието му се чувствам сигурна с него. Дойде момента, в който решихме да имаме дете. Правихме опити около година и тогава имаше обвинения, че съм ходела да спя с други и за това не се получавало. Да кажа, че и аз съм се държала грубо и гадно с него, но провокирана от неговото държание. По принцип не съм такава, не се държа гадно, става ми изключително жал ако съм обидила някой и се извинявам за всичко, дори когато той ме е обиждал и псувал аз му се извинявам, защото мисля, че грешката е в мен ( той така ми го набива в главата, знам, че това е вид манипулация). И така де, забременях. Той наистина се зарадва. Пред мен не го показваше много много, той много не може да изразява чувства, но пред приятелите си явно го показва, защото после ми казват. Но като наближи да раждам нещата коренно се промениха. Едната вечер беше с негов приятел в гаража и си пиеха, неговию приятел си тръгна, но той остана там и се прибра 2-3 часа по-късно някъде. Тогава не ми направи впечатление, но на другата вечер пак същото се повтори. И на сутринта той влезе в банята и нещо отвътре почувствах, че трябва да му проверя телефона (никога не съм го правила, имам му доверие) и какво да видя, пише и си говори с колежката си посред нощ. Скарахме се, увери ме, че няма нищо между тях и че спира. Добре повярвах му, но той продължи някак да се държи странно. И отново му проверих телефона и отново видях същото. Според неговите думи тя го била разбирала с нея можел всичко да си каже тя му давала съвети (той и споделя проблемите ни). И на нова година пак се скарахме заради нея и той тогава ми сервира, че тя била искала да бъде с него. Но той бил имал глава на раменете си и нищо нямало да направи.. и така продължава до днес. Тръшках се, ревах, виках, крещях и нормално говорих, че това не ми харесва, че не искам да общува с нея, но не и не. Той ми каза, че трябва да приема нещата такива каквито са. Страшно много се промени ужасен е станал.. като влязох да раждам тогава всичко тръгна още по-надолу. Вечер излиза и не се прибира до към 3-4 часа. Едната вечер в болницата някъде към 4 часа беше и реших да вляза в камерите не знам защо и видях, че колата му я няма. Звъннах му питах го къде е, но не каза. И до ден днешен не ми казва къде е бил. И през това време си говори и си пише с нея, че и на работа са заедно. Смени си паролата на телефона лично пространство било. Като си прибрахме от болницата вече стана супер зле. По цял ден е на работа, вечер се прибира ходи в гаража да работи и след това излиза и го няма по цяла нощ. И не ми казва къде ходи и с кого е. Казва ми ти само ме разпитваш, следиш и така нататък. А аз се притеснявам, страх ме е. Не искам да се разделяме, искам нещата да се оправят. Тази сутрин се прибра в 6 часа.. и не каза къде е ходил. Какви ли мисли не ми минават през главата, постоянно плача, постоянно се обвинявам. Нямам никакво спокойствие, в следствие на това (според мен) и кърмата ми намаля..не спя, не мога и да ям, виждам как се сривам, но се държа заради детето. Аз съм дете на разведени родители и не искам и моето да израстне така. Какво да правя просто не знам.. споделих всичко това на сестра му и тя говори с него и той и на нея каза, че няма да ме остави заради друга и че между тях няма нищо само приятели били.. да ама ме оставя да си мисля, че нощем е при нея.. не знам просто какво да правя.. моля за съвети..