Възможно ли е ще попитате?
Да, и отговорът не е "плавно, постепенно", ала бала, както се тръби навсякъде.
Ще ви споделя нашия случай, и ще оставя на вас , сами да прецените, понеже всичко е толкова индивидуално... Аз и моето бебче (вече си е официално тодлър
)
Ще започна отначало- закърмен доста трудно, понеже бях шокирана от травматичното раждане. Стресът ме изгаряше отвътре, а млякото, както знавете трудно идва тръгва така. Наложи се да започна помпене, докато потръгнат нещата. Успях! И на 3 месец вече официално прибрах всички помпища и се успокоих... Макар че, там пък идва другото притеснение- дали ще си хапва добре. Не съм убедена дали хапваше добре, но мога да потвърдя че търсеше гърда нон стоп, и особено вечерно време (въпреки че захранването вървеше супер) той си предпочиташе гърдата и разви силна асоциация за сън с гърда. Осъзнавам че не бе правилно, но то да бе едно нещо с което да маневрираш... Пробвах да се свържа с услугите на няколко консултантки по сън- оправихме режима, но до там. Детето ми не искаше да спи нощем и това е. Така, че спрях мнгоо много да вярвам че техните готови рецепти работят за всички. Просто разбрах, че бебетата не спят и има периоди, и колкото и да се стараех и следвах инструкции, нашия път ще е различен. Та така, оставих кърмачо да си хапва и кисне на гърда, колкото има нужда. Много спецове тука ще ме заклеймосат- но аз не съжалявам, обичам си бебчето и с радост си го гушках!
Не бях спала обаче една година. През деня бях ходещо зомби. Познато ли ви е? Изнервеност, мръсна кухня, главоболие... Това ми костваше факта, че не знаех как да действам. И като попадна на реклами, дето ти обещават да спиш само да прочетешп еди кво си- ама как да прочета, като едвам гледам. Аз в тоя период наистина бях неадекватна и нямах сили да се образовам в движение... Понеже съм вярваща- наистина, не от тези, дето ходят по празнците на църква. Християнско семейство сме и се стараем да го живеем въпреки всичко, та реших да повярвам че Бог ще нареди нещата, понеже аз нямах силите, и не виждах решение отвън. Когато видях че започна да се храни мнгоо добре през деня с твърдата храна, започна да пие течности по смело, си акзах ей сега вече го отбивам и съм свободна! И така и стана, детето ми спря да има проблеми с режима и да се буди веднага след като го отбих! (веднага ми изниква в главата вечното изречение на консултантките- може да спи добре и без да го отбиваш) сори ама в нашия случай не може! За съжаление масово хората ползват шаблони, на база личен опит или прочетено от някъде, но реално изисква се мъдрост да осъзнаем, че нешата много често са супер индивидуални! КАкто при нас. Детето ни е здраво, пускали сме изследвания само да вметна! Та, връщам се на отбиването. Както акзах, бях доста неадекватна, и се допитах до няколко конслтантки с надежда да ми решат проблема. Много мили женици, обаче, способите и анчините им разбунтуваха Духа в мен. Сякаш Бог имаше нещо друго за мен. Прекалено смутена се почувствах, и въпреки че бях предплатила доста пари, прекратих. Детето търсеше нощем гърдата с мрънкане и настояване, и ако откажа се сещате какво следва... Пробвала съм. и на татко му да го дам. Но невероятното чудо и опитност, която преживях, и за това ви и пиша, скъпи изстрадали майчета, ме подтикна да желая да помогна на още майки в отбиването. Може да се случи с любов и мир, може да! Няма нужда да ги лъжете децата, да сменяте темата, да правите плавни промени, няма нужда от това! Децата ни са умни. Нужно е да ни разберат, както и ние тях! Това се случи в чудния ден на отбиването. Помолих бог да се намеси, защото аз влезнах в стаята за приспиване плахо и с надежда, решена да действам, както Той ми каже, а не както бях чула от консултанти и приятели."Ще си пореве няколо дни ще мине"- се забиваше в мене всеки път, защото аз вярвах че не е това пътя. Доверих се и влезнах. ВСе пак взех носни кърпички в готовност да отговоря на съпротивата. Но нямаше такава. Бог ми даде начин, подход, чрез който успях да "туширам" от раз желанието за сукане.(звучи като реклама хаха). Детето ми не само че не плака, за мое очудване, но и се усмихваше!!!! Прекратих от раз, без драма- ВЪЗМОЖНО Е и това е самата истина. Не ви пиша умишлено подробности- толкова съм насърчена и вдъхновена от ситуацията че подготвям детска книжка, в която можете и вие да преживеете този начин. Съвсем скоро ще я споделя! Ако имате интерес- пишете и ще ви информирам като сме готови! А от мен един съвет- какъвто и начин да изберете да действате- бъдете уверени в себе си, и не се страхувайте, това е само етап. После е толкова по- хубаво! Споменах ли че след този случай преживях първата непробудна нощ?! Наслаждавам се и даже имам време да пиша в бг мама Бъдете благословени с тази история!
Да, и отговорът не е "плавно, постепенно", ала бала, както се тръби навсякъде.
Ще ви споделя нашия случай, и ще оставя на вас , сами да прецените, понеже всичко е толкова индивидуално... Аз и моето бебче (вече си е официално тодлър
)Ще започна отначало- закърмен доста трудно, понеже бях шокирана от травматичното раждане. Стресът ме изгаряше отвътре, а млякото, както знавете трудно идва тръгва така. Наложи се да започна помпене, докато потръгнат нещата. Успях! И на 3 месец вече официално прибрах всички помпища и се успокоих... Макар че, там пък идва другото притеснение- дали ще си хапва добре. Не съм убедена дали хапваше добре, но мога да потвърдя че търсеше гърда нон стоп, и особено вечерно време (въпреки че захранването вървеше супер) той си предпочиташе гърдата и разви силна асоциация за сън с гърда. Осъзнавам че не бе правилно, но то да бе едно нещо с което да маневрираш... Пробвах да се свържа с услугите на няколко консултантки по сън- оправихме режима, но до там. Детето ми не искаше да спи нощем и това е. Така, че спрях мнгоо много да вярвам че техните готови рецепти работят за всички. Просто разбрах, че бебетата не спят и има периоди, и колкото и да се стараех и следвах инструкции, нашия път ще е различен. Та така, оставих кърмачо да си хапва и кисне на гърда, колкото има нужда. Много спецове тука ще ме заклеймосат- но аз не съжалявам, обичам си бебчето и с радост си го гушках!
Не бях спала обаче една година. През деня бях ходещо зомби. Познато ли ви е? Изнервеност, мръсна кухня, главоболие... Това ми костваше факта, че не знаех как да действам. И като попадна на реклами, дето ти обещават да спиш само да прочетешп еди кво си- ама как да прочета, като едвам гледам. Аз в тоя период наистина бях неадекватна и нямах сили да се образовам в движение... Понеже съм вярваща- наистина, не от тези, дето ходят по празнците на църква. Християнско семейство сме и се стараем да го живеем въпреки всичко, та реших да повярвам че Бог ще нареди нещата, понеже аз нямах силите, и не виждах решение отвън. Когато видях че започна да се храни мнгоо добре през деня с твърдата храна, започна да пие течности по смело, си акзах ей сега вече го отбивам и съм свободна! И така и стана, детето ми спря да има проблеми с режима и да се буди веднага след като го отбих! (веднага ми изниква в главата вечното изречение на консултантките- може да спи добре и без да го отбиваш) сори ама в нашия случай не може! За съжаление масово хората ползват шаблони, на база личен опит или прочетено от някъде, но реално изисква се мъдрост да осъзнаем, че нешата много често са супер индивидуални! КАкто при нас. Детето ни е здраво, пускали сме изследвания само да вметна! Та, връщам се на отбиването. Както акзах, бях доста неадекватна, и се допитах до няколко конслтантки с надежда да ми решат проблема. Много мили женици, обаче, способите и анчините им разбунтуваха Духа в мен. Сякаш Бог имаше нещо друго за мен. Прекалено смутена се почувствах, и въпреки че бях предплатила доста пари, прекратих. Детето търсеше нощем гърдата с мрънкане и настояване, и ако откажа се сещате какво следва... Пробвала съм. и на татко му да го дам. Но невероятното чудо и опитност, която преживях, и за това ви и пиша, скъпи изстрадали майчета, ме подтикна да желая да помогна на още майки в отбиването. Може да се случи с любов и мир, може да! Няма нужда да ги лъжете децата, да сменяте темата, да правите плавни промени, няма нужда от това! Децата ни са умни. Нужно е да ни разберат, както и ние тях! Това се случи в чудния ден на отбиването. Помолих бог да се намеси, защото аз влезнах в стаята за приспиване плахо и с надежда, решена да действам, както Той ми каже, а не както бях чула от консултанти и приятели."Ще си пореве няколо дни ще мине"- се забиваше в мене всеки път, защото аз вярвах че не е това пътя. Доверих се и влезнах. ВСе пак взех носни кърпички в готовност да отговоря на съпротивата. Но нямаше такава. Бог ми даде начин, подход, чрез който успях да "туширам" от раз желанието за сукане.(звучи като реклама хаха). Детето ми не само че не плака, за мое очудване, но и се усмихваше!!!! Прекратих от раз, без драма- ВЪЗМОЖНО Е и това е самата истина. Не ви пиша умишлено подробности- толкова съм насърчена и вдъхновена от ситуацията че подготвям детска книжка, в която можете и вие да преживеете този начин. Съвсем скоро ще я споделя! Ако имате интерес- пишете и ще ви информирам като сме готови! А от мен един съвет- какъвто и начин да изберете да действате- бъдете уверени в себе си, и не се страхувайте, това е само етап. После е толкова по- хубаво! Споменах ли че след този случай преживях първата непробудна нощ?! Наслаждавам се и даже имам време да пиша в бг мама
Бъдете благословени с тази история! 