Познато дете учи медицина в Бургас и лятото беше няколко седмици в Мароко.
- Публикувана: 27 март 2026, 11:03 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2026, 14:46 ч.
НАБОРИ -2006 - Студенти - 3
Лятото няколко седмици е едно. Цял семестър друго. Освен това донякъде зависи и от администрацията. Нашенските сякаш не са много гъвкави.
Мисля, че съм писала за разликата в гимназиите също. В гимназията на набора доста се пътува по Еразъм, в другата си плащахме всичко и беше съвсем различно. Включително не извиняваха отсъствията ок време на "обмен".
Понякога някои критерии не са ясни, друг път финансовите разходи ще са големи. А понякога факта, чеювщ се явил на сесии и там, и тук, може да прекъснеш или да имаш административни пречки са доста голяма част от " не си струва". Вече са големи, една част вече имат гаджета, дори семейства и деца.
Мисля, че съм писала за разликата в гимназиите също. В гимназията на набора доста се пътува по Еразъм, в другата си плащахме всичко и беше съвсем различно. Включително не извиняваха отсъствията ок време на "обмен".
Понякога някои критерии не са ясни, друг път финансовите разходи ще са големи. А понякога факта, чеювщ се явил на сесии и там, и тук, може да прекъснеш или да имаш административни пречки са доста голяма част от " не си струва". Вече са големи, една част вече имат гаджета, дори семейства и деца.
Maria007, мисля, че достатъчно ясно се изразявам, без да слагам етикети. Чудех се какво значи за днешните младежки - не си заслужава, а не за майките им.
Но се радвам, че постът ми стана повод да си похвалиш детето. Поне нещо положително излезе от цялата работа.
Но се радвам, че постът ми стана повод да си похвалиш детето. Поне нещо положително излезе от цялата работа.
Няма кой в бг мама да пише от името на пълнолетното си дете, затова отговоря на зададен въпрос от собствената си гледна точка.
Явно е хвалебствено да кажеш, че мислиш, че детето ти не е енергоспестяващо, или че работи, не разбрах кое баш. Вероятно трябва само да се оплакваме от децата си, за да е ок.
Приеми, че хората са различни и някои искат, а други не искат да ходят по обмени/бригади. Всеки си има негови си съображения, като далеч не е задължително съображението да е мързел.
А тези, които бяха в Америка на бригади, какво е мнението им? В последните години са много разочаровани децата, доста пари се инвестират в заминаването, някои едва си ги покриват после, със сигурност не е като едно време. Има значение кой къде е бил, дали е бил на две работи, но определено сред моите познати деца има отлив
Според моя син - не си заслужава, защото губиш време, пари, живот, а не е много ясно каква ти е облагата и печалбата от бригада и Еразъм (за бригада особено е проучвал и казва, че там и с пари не се връщат)...Не е "енергоспестяване", а по-скоро "притегляне на везните" според неговото мислене и "невиждане на печалба", повече от настоящето му, че да предприема такава крачка, за която мисли, че ще е по-скоро "загуба"...не вижда смисъл защо да го прави ..
Моят син е доволен от бригадата, макар че не е сигурен дали би отишъл пак.
Придоби безценен опит. Първият месец работи няколко неща, нямаше никаква сигурност, слаб сезон, наемаха го и освобождаваха ежеседмично. После стана управител на едното работно място и видя какво е да си от страната на работодателя - да интервюираш и наемаш, после да освобождаваш хора, да откриваш пропуски в работата на другите, да се справяш с неработеща техника, майстори и тн. Вкара в употреба наученото в първи курс за маркетинг и реклама в социалните медии. На втора работа ходеше с удоволствие, защото попадна на страхотни шефове и колеги, а и му осигуряваха храна, което му спести пари, а и време да си готви в квартирата. Пътува доста, посети Харвард и Масачузетския технологичен университет. Успя да избие разходите за заминаването и да си плати част от семестъра.
Казва, че има голяма полза и за промяна на източноевропейския му акцент, която е забелязана от преподавателите и колегите му през новата учебна година (неговото обучение е изцяло на английски).
Аз, като майка, съм доволна как се справи с всичко (той замина сам) и съм особено егоистично щастлива, че заяви, че не желае да учи магистратура в САЩ, нито да работи и живее там. Имах си опасения, че може да го поиска и да ни дели един океан. За щастие, каза, че си обича красивата и подредена Европа, и скоро няма намерение да я напуска.
Придоби безценен опит. Първият месец работи няколко неща, нямаше никаква сигурност, слаб сезон, наемаха го и освобождаваха ежеседмично. После стана управител на едното работно място и видя какво е да си от страната на работодателя - да интервюираш и наемаш, после да освобождаваш хора, да откриваш пропуски в работата на другите, да се справяш с неработеща техника, майстори и тн. Вкара в употреба наученото в първи курс за маркетинг и реклама в социалните медии. На втора работа ходеше с удоволствие, защото попадна на страхотни шефове и колеги, а и му осигуряваха храна, което му спести пари, а и време да си готви в квартирата. Пътува доста, посети Харвард и Масачузетския технологичен университет. Успя да избие разходите за заминаването и да си плати част от семестъра.
Казва, че има голяма полза и за промяна на източноевропейския му акцент, която е забелязана от преподавателите и колегите му през новата учебна година (неговото обучение е изцяло на английски).
Аз, като майка, съм доволна как се справи с всичко (той замина сам) и съм особено егоистично щастлива, че заяви, че не желае да учи магистратура в САЩ, нито да работи и живее там. Имах си опасения, че може да го поиска и да ни дели един океан. За щастие, каза, че си обича красивата и подредена Европа, и скоро няма намерение да я напуска.
Ами ето, децата и обстоятелствата около тях са различни...
Моят така хубаво се устрой край морето, работи си (както съм споделяла, аз дори не познавам Варна извън Главната улица 😂, не съм помагала ни с търсенето на новата квартира, още по-малко с работа и т.н.), взема от живота за неговата възраст с пълни шепи - забавления, екстремности (за цяло лято се прибра само 3-4 пъти по 2 дни), живеят си с гаджето, има си нови приятели и социален кръг извън унито, човърка си колите, което му е голямо удоволствие, ето, започва и втората година...Дори обажданията му към мен са сведени до абс. минимум - може и 2 седмици да не звънне или звъни ако му трябва нещо като инфо обикновено...Наистина не вижда смисъл да "жертва" настоящето си и какво би му дала повече бригада или Еразъм...
Това отделяне от вкъщи и града, в който е израснал, му даде свободата, а и обиграността да се справя сам с покупки на коли, намиране на жилища (нали смениха квартира), работа, нова среда за живот още миналата година..сега се наслаждава на плодовете...Мен само ме информира от време на време, за което сметне, че е нужно 😂..
Моят така хубаво се устрой край морето, работи си (както съм споделяла, аз дори не познавам Варна извън Главната улица 😂, не съм помагала ни с търсенето на новата квартира, още по-малко с работа и т.н.), взема от живота за неговата възраст с пълни шепи - забавления, екстремности (за цяло лято се прибра само 3-4 пъти по 2 дни), живеят си с гаджето, има си нови приятели и социален кръг извън унито, човърка си колите, което му е голямо удоволствие, ето, започва и втората година...Дори обажданията му към мен са сведени до абс. минимум - може и 2 седмици да не звънне или звъни ако му трябва нещо като инфо обикновено...Наистина не вижда смисъл да "жертва" настоящето си и какво би му дала повече бригада или Еразъм...
Това отделяне от вкъщи и града, в който е израснал, му даде свободата, а и обиграността да се справя сам с покупки на коли, намиране на жилища (нали смениха квартира), работа, нова среда за живот още миналата година..сега се наслаждава на плодовете...Мен само ме информира от време на време, за което сметне, че е нужно 😂..
Моят цяло лято работи и понеже все още живее вкъщи успя да спести една не малка сума. В същото време успя да ходи на няколко концерта в България и чужбина, отделно на море в Гърция с приятели, на едноседмична обиколка из Словения и Хърватска с гаджето. И всичко това беше възможно докато работи на пълно работно време, защото фирмата се оказа много гъвкава.
Една седмица вложи в проучване на варианти за Еразъм и в крайна сметка на този етап се отказа, каза че от всичко прочетено препоръчват обмен да се прави 5 или 6 семестър, та ще го мисли отново на пролет, когато ще се кандидаства за следващата учебна година.
Една седмица вложи в проучване на варианти за Еразъм и в крайна сметка на този етап се отказа, каза че от всичко прочетено препоръчват обмен да се прави 5 или 6 семестър, та ще го мисли отново на пролет, когато ще се кандидаства за следващата учебна година.
Тъй като и двете ми момчета учат извън България и знам колко е трудно логистично и финансово намирането на квартира не бихме си го причинили това с Еразъм . Евентуално малкия обмисля магистратура в друг университет, съответно в друга държава,но затова има още време . Сега се е фокусирал върху ученето , защото никак не му е лесно .
Тъй като и двете ми момчета учат извън България и знам колко е трудно логистично и финансово намирането на квартира не бихме си го причинили това с Еразъм . Евентуално малкия обмисля магистратура в друг университет, съответно в друга държава,но затова има още време . Сега се е фокусирал върху ученето , защото никак не му е лесно .
Снощи продължихме да обсъждаме, тя се интересува и установихме, че Еразъм няма никакъв смисъл в нейния случай - специалността ѝ изисква записване на същата специалност, отива от университет с висок рейтинг в такъв след него. Общо взето все едно да се премести от АК в ПАЕ. Ще отиде да учи същото на ново място, нова среда, нови изисквания и хора. Няма надграждане. Мисля, че до момента има добър опит с адаптирането и няма да получи нищо ново. Нейни приятели от друга специалност имат интерес към Еразъм в Азия, но моята е енергоспестяваща и държаща на комфорта. Така, че почти сигурно е, че Еразъм отпада.
Пиша конкретно за нашия случай. Да не се припознае някой в нещо сега.
Миналата година много искаше семестър по Еразъм. Тази година вече не. В началото на лятото започна работа по специалността. Работи и сега на пълен работен ден. Работодателят ѝ също е много гъвкав по отношение на графика. Много си харесва колегите и средата. Успява и на лекции да ходи, и на работа. И прави планове за пътувания другото лято. Това лято предпочете да работи.
Не е ставало и дума за Еразъм при нашия! Сега ходих да го питам, не! Безмислено му е! Съображенията му са подобни на вече обсъдените от Вас. Най-вече от най-желаният университет за него да отиде в друг, който и предполага ще е по-надолу в класацията…Zvanche по добре го е обяснила от мен.
А аз лично, като се сетя за сагата с намиране на квартира…не бих и помислила да я напусне и после да търсим друга, което значи два наема, а това вече ще ни дойде много натоварващо на бюджета.
Така че не! Няма да ходи на Еразъм.
А аз лично, като се сетя за сагата с намиране на квартира…не бих и помислила да я напусне и после да търсим друга, което значи два наема, а това вече ще ни дойде много натоварващо на бюджета.
Така че не! Няма да ходи на Еразъм.
Helene S,
Извинявам се за невежество, какво е ДС?
Аз не знам какъв смисъл влагат нашите деца в израза 'не си заслужава' бригада, семестър в чужбина... Много са енергоспестяващи, както казва една приятелка.
Извинявам се за невежество, какво е ДС?
Аз не знам какъв смисъл влагат нашите деца в израза 'не си заслужава' бригада, семестър в чужбина... Много са енергоспестяващи, както казва една приятелка.
От финансова гледна точка не си струва бригада в САЩ, но пак зависи от много фактори - къде ще бъде, какво и колко ще работи, какви разходи ще има и т.н. От друга гледна точка обаче като изграждане на други важни житейски навици си струва и то много. Няма мама и тати, на един океан разстояние са. Езиково израстване - да се убедят, че това, което се учи в учебниците, не е живия език 😆
Синът ми не е спирал да работи, откакто придоби това право още на 16 години.
Миналата учебна година имаше няколко български студенти от европейски университети, които бяха в неговия университет. Не бяха български унитата, в които учеха.
Тукашните студенти по медицина също правят обмен навсякъде по света. Просто някои специалности в бг университетите не са пригодени за такъв тип обучение, което трябва да се промени, със сигурност.
Който ме е потърсил за инфо за бригади, на никой не съм отказала да помогна, с каквото мога, така че ще го правя и за в бъдеще.
Дали си заслужава бригада в САЩ е силно индивидуално решение. На приятелка синът ѝ ходи миналата година. Детето си плати само всичко (тук работи между ученето). Като пристигна там си намери втора работа. Покри си разходите по бригадата и беше отделил и пари за следващата година учене. Казва, че не парите са му били най-важните, а другите умения и опит, които е придобил (справяне с битови проблеми, с които вкъщи не се сблъскват), въпреки че тук е много самостоятелен и възможността да пътува и види Щатите, карали готини коли, ходили бяха и на кратка почивка на Карибите. Места, на които не можеш да отидеш от днес за утре.