Да, няма как - това е много чувствителна тема и трябва да се навигира супер внимателно и обединено и от двамата родители. Най-доброто за вашето семейство желая 
- Публикувана: 27 март 2026, 23:57 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2026, 17:36 ч.
Донорски яйцеклетки - група на мами, които са заченали и родили с ДЯ - 3
Всички сме различни и е субективно, но да се фокусираме над живота здравето , но и психическото здраве е важно. Понякога да не знаеш кофти подробности е по-добре и да ги подтикваме да си направят децата по-рано за да не се мъчат като нас и да видим внуци и ние . То и в инвитрото има сменени яйцеклетки и в родилното има сменени бебета без родителите да знаят дори , shit happens.
Човечеството сме много лъгани , ако вие вярвате в теорията на Дарвин , аз определено не.
Човечеството сме много лъгани , ако вие вярвате в теорията на Дарвин , аз определено не.
Да, няма как - това е много чувствителна тема и трябва да се навигира супер внимателно и обединено и от двамата родители. Най-доброто за вашето семейство желая
Една клетка не прави бебе. Трябва и друга, трябва утроба, която да му осигури нужните неща за да се делят клетки и оформят органи, трябва кръвопоток, трябват още милиони неща. Затова не възприемам решението си да не му разказвам за донорската яйцеклетка като тайна или като лъжа помежду ни. Тайна е нещо, което криеш от срам или страх. Аз не се срамувам от нищо. Не лъжа детето си за това коя е майка му - аз съм неговата майка. Носих го под сърцето си, тялото ми го изгради орган по орган и изхрани, родих го и аз ще бъда човекът, който ще го обича и отглежда. Донорът е помогнал с една клетка. За тази помощ изпитвам огромна благодарност. Но благодарността не променя ролите. Донорът не е и никога не е желал да бъде „другата майка“ на детето ми. Ако се наложи все пак да знае ще му го обясня точно по този начин.
В тук разглежданите случаи донорството е на една единствена клетка. Изглежда подобно на донорството на цял орган. Родителите на лице, от което сте получили бъбрек или сърце стават ли ви баба и дядо?
Биологичния и морален аспект на даряването на ЯК и сперматозоиди ще станат важна тема след десетилетия, когато статистически ще се увеличат шансовете от "срещи" на полубратя и сестри. Да му мислят, които са живи тогава.
Биологичния и морален аспект на даряването на ЯК и сперматозоиди ще станат важна тема след десетилетия, когато статистически ще се увеличат шансовете от "срещи" на полубратя и сестри. Да му мислят, които са живи тогава.
Нашата госпожица е вече на 4 месеца, зачената с анонимна ДЯ.
За момента само майка ми знае, че е родена от ДЯ, и смятаме за сега на никой друг да не казваме. Не е тяхна работа така или иначе.
Решили сме, че като порасне дъщеря ни да й кажем, да си знае, първо не искаме да крием тази информация от нея и второ ако се наложи, да се има предвид медицинската й история.
За сега поне няма никаква видима прилика с мен, но пък е одрала кожата на баща си.
Като стане време да си говорим по този въпрос, със сигурност ще потърся помощ за това как да подходим. За сега ни е рано да го мислим.
Може би този сайт ще е от полза за някои - https://dcnetwork.org/i-am/heterosexual-couple/telling-and-talking/
Моят, знам, непоискан съвет е - едно по едно, гледайте си бременността и себе си. Най- важното е да се роди здраво бебче от здрава мама.
За момента само майка ми знае, че е родена от ДЯ, и смятаме за сега на никой друг да не казваме. Не е тяхна работа така или иначе.
Решили сме, че като порасне дъщеря ни да й кажем, да си знае, първо не искаме да крием тази информация от нея и второ ако се наложи, да се има предвид медицинската й история.
За сега поне няма никаква видима прилика с мен, но пък е одрала кожата на баща си.
Като стане време да си говорим по този въпрос, със сигурност ще потърся помощ за това как да подходим. За сега ни е рано да го мислим.
Може би този сайт ще е от полза за някои - https://dcnetwork.org/i-am/heterosexual-couple/telling-and-talking/
Моят, знам, непоискан съвет е - едно по едно, гледайте си бременността и себе си. Най- важното е да се роди здраво бебче от здрава мама.
В бъдеще ако се наложи и стане масово това с донорството, за бебе да си пускат генетични освен за болести и за роднинство, макар че това е вече прекалено да го мислим според мен, понеже и сега се следи да няма повече от Х живородени деца от даден донор мъж или жена където и да е по света. Поне криос и др банки са задължени, в България всеки влязъл донорски материал се регистрира и следи стриктно , до колкото знам още преди да се прати за дадена държава се иска разрешение. Помислено е за това не се притеснявайте.
Вече знае, макар да е на 1 годинка ѝ разказвам, показвам. Тя е част от трима и това няма как да се промени. Генетично може да не е от мен тази една клетка, но биологично е 100% моя дъщеря, защото без мен нямаше да е Тя. Без баща си- също. Ние двамата заедно завършваме пъзела. И иска или не средата е определяща за развитието на един организъм.
Няма да я обременявам със самия процес и етапите през които сме преминало ние като двойка. Достатъчно е да знае метода по чрез, които е била зачената. Чисто информативно.
Имам си една приказка, която си измислих и я разказвам от време на време.
Не се плаша от търсенията на душата, всеки преминава през отрицанието на родителите си в един момент. Това го има и при биологичните деца. Ако успеем да я отгледаме в спокойна и хармонична семейна среда, смятам, че ще бъде уверен и осъзнат възрастен, когато му дойде времето.
Не е ли точно в това магията на родителството, да бъдеш ментор, вдъхновител и да оформиш от един чист лист хартия характер със сърце.
Чрез своята история тя може да се вдъхнови и да намери своето призвание, например.
Споделям навсякъде, където сметна, че е подходящо за нужно как се е появила дъщеря ми и че съм имала нужда от ДЯ, за да я имам. За мен е това е моето нормално
Няма да я обременявам със самия процес и етапите през които сме преминало ние като двойка. Достатъчно е да знае метода по чрез, които е била зачената. Чисто информативно.
Имам си една приказка, която си измислих и я разказвам от време на време.
Не се плаша от търсенията на душата, всеки преминава през отрицанието на родителите си в един момент. Това го има и при биологичните деца. Ако успеем да я отгледаме в спокойна и хармонична семейна среда, смятам, че ще бъде уверен и осъзнат възрастен, когато му дойде времето.
Не е ли точно в това магията на родителството, да бъдеш ментор, вдъхновител и да оформиш от един чист лист хартия характер със сърце.
Чрез своята история тя може да се вдъхнови и да намери своето призвание, например.
Споделям навсякъде, където сметна, че е подходящо за нужно как се е появила дъщеря ми и че съм имала нужда от ДЯ, за да я имам. За мен е това е моето нормално
Аз си мисля, че е хубаво на детето от ранна възраст да му се говори, че донорството е много благородно. Като почнем от даряването на кръв, през органи и тн. Аз лично съм казала на майка ми и съпруга ми, че ако стане нещо с мен бих искала органите ми да спасят някого.
Но не знам каква е реалната възраст, на която на детето може да се говори на такива теми, както и за смъртта. След няколко години ще почна да търся литература по темата.
Но не знам каква е реалната възраст, на която на детето може да се говори на такива теми, както и за смъртта. След няколко години ще почна да търся литература по темата.
Наистина е интересно на каква възраст, аз за смъртта говоря от малък за да не се плаши макар, че се плашеше и плаши, незнам дали съм направила добре. Но ми се ще да свикне с мисълта, че един ден може да ме няма, а и от миналата година няма дядо та рано или късно научават за смъртта.
На 1 г едва ли осъзнава какво е яйцеклетка, дано като осъзнае да не се ядоса или пък да не го разказва в градина и училище, защото за нея е нещо нормално. Нямате си на идея какви клюкарчета стават в училище и си говорят за всичко
) кой знае как ме описват и мене .
На 1 г едва ли осъзнава какво е яйцеклетка, дано като осъзнае да не се ядоса или пък да не го разказва в градина и училище, защото за нея е нещо нормално. Нямате си на идея какви клюкарчета стават в училище и си говорят за всичко
) кой знае как ме описват и мене .
За смъртта също говоря, защото ѝ разказвам за дядо ѝ, които не успя да я дочака, но винаги ѝ казвам как я пази от небето. Показвам снимки. Не използвам думи като “смърт” или “ мъртъв”. Също така не разказвам “мама нямаше яйцеклетки и една жена ѝ даде една нейна”. Далеч по-приказно е, не използвам медицински названия. Нещо като магически реализъм се получава, ако мога да определя жарна на моите истории.
Но аз обичам Изабел Алиенде и български всъщтност има голямо богатство, до което пребягвам. Идеята ми е донорството да е част от новината същтност и нормалност. Да не е чуждо и непонятно, а когато го чуе за първи път съзнателно да има ооо шок. Непознатото винаги плаши, рядко е приятно. В момента нищо не разбира, но съм убедена, че усеща и моята емоция, което е целта на разказа.
Но аз обичам Изабел Алиенде и български всъщтност има голямо богатство, до което пребягвам. Идеята ми е донорството да е част от новината същтност и нормалност. Да не е чуждо и непонятно, а когато го чуе за първи път съзнателно да има ооо шок. Непознатото винаги плаши, рядко е приятно. В момента нищо не разбира, но съм убедена, че усеща и моята емоция, което е целта на разказа.
Наистина е интересно на каква възраст, аз за смъртта говоря от малък за да не се плаши макар, че се плашеше и плаши, незнам дали съм направила добре. Но ми се ще да свикне с мисълта, че един ден може да ме няма, а и от миналата година няма дядо та рано или късно научават за смъртта.
На 1 г едва ли осъзнава какво е яйцеклетка, дано като осъзнае да не се ядоса или пък да не го разказва в градина и училище защото за нея е нещо нормално. Нямате си на идея какви клюкарчета стават в училище и си говорят за всичко) кой знае как ме описват и мене .
На 1 г едва ли осъзнава какво е яйцеклетка, дано като осъзнае да не се ядоса или пък да не го разказва в градина и училище защото за нея е нещо нормално. Нямате си на идея какви клюкарчета стават в училище и си говорят за всичко
) кой знае как ме описват и мене .
Е ние сме на доста повече от 1 г и всичко се плямпа в училище. На 1 г само песнички ядене е спане ) Аз пък си ползвам точните думите но на погребението не го водих , аз помня като малка погребение като травма ми е останало. Само за дядо Мраз не знае истината , но скоро и този мит ще развенчая, защото лъжи за глупости не искам , за важни неща по-може.
) Аз пък си ползвам точните думите но на погребението не го водих , аз помня като малка погребение като травма ми е останало. Само за дядо Мраз не знае истината , но скоро и този мит ще развенчая, защото лъжи за глупости не искам , за важни неща по-може.За смъртта също говоря, защото ѝ разказвам за дядо ѝ, които не успя да я дочака, но винаги ѝ казвам как я пази от небето. Показвам снимки. Не използвам думи като “смърт” или “ мъртъв”. Също така не разказвам “мама нямаше яйцеклетки и една жена ѝ даде една нейна”. Далеч по-приказно е, не използвам медицински названия. Нещо като магически реализъм се получава, ако мога да определя жарна на моите истории.
Но аз обичам Изабел Алиенде и български всъщтност има голямо богатство, до което пребягвам. Идеята ми е донорството да е част от новината същтност и нормалност. Да не е чуждо и непонятно, а когато го чуе за първи път съзнателно да има ооо шок. Непознатото винаги плаши, рядко е приятно. В момента нищо не разбира, но съм убедена, че усеща и моята емоция, което е целта на разказа.
Но аз обичам Изабел Алиенде и български всъщтност има голямо богатство, до което пребягвам. Идеята ми е донорството да е част от новината същтност и нормалност. Да не е чуждо и непонятно, а когато го чуе за първи път съзнателно да има ооо шок. Непознатото винаги плаши, рядко е приятно. В момента нищо не разбира, но съм убедена, че усеща и моята емоция, което е целта на разказа.
Наистина е интересно на каква възраст, аз за смъртта говоря от малък за да не се плаши макар, че се плашеше и плаши, незнам дали съм направила добре. Но ми се ще да свикне с мисълта, че един ден може да ме няма, а и от миналата година няма дядо та рано или късно научават за смъртта.
На 1 г едва ли осъзнава какво е яйцеклетка, дано като осъзнае да не се ядоса или пък да не го разказва в градина и училище защото за нея е нещо нормално. Нямате си на идея какви клюкарчета стават в училище и си говорят за всичко) кой знае как ме описват и мене .
На 1 г едва ли осъзнава какво е яйцеклетка, дано като осъзнае да не се ядоса или пък да не го разказва в градина и училище защото за нея е нещо нормално. Нямате си на идея какви клюкарчета стават в училище и си говорят за всичко
) кой знае как ме описват и мене .