На моята изчезват настройките и камерата не работи, но храна си пуска. С водата не е имала проблеми. Досега съм я оставяла така най-дълго 5 дни. Последният път когато ползвах buddy-тата им бяха разбили колата и откраднали всички ключове. По това време бях извън България и добре, че Маца стоя сама само 2 дни.
- Публикувана: 30 март 2026, 22:08 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2026, 20:02 ч.
Любители на котки - Тема 213
И само Будиста:
И само Марсианеца:
Лято, страхотна снимка видях, да сте здрави цялото семейство!
Честити да са трицветните!
Някой да даде отзив за района на Варна за коткогледачи. Женя и Мага са ми възрастни, абсурд да ги оставя за повече от денонощие сами.
Мама вече е възрастна, човекът на когото разчитах е след мозъчна операция и вече съвсем не можем да мръднем.
Евентуално да се кооперираме с някой
Честити да са трицветните!
Някой да даде отзив за района на Варна за коткогледачи. Женя и Мага са ми възрастни, абсурд да ги оставя за повече от денонощие сами.
Мама вече е възрастна, човекът на когото разчитах е след мозъчна операция и вече съвсем не можем да мръднем.
Евентуално да се кооперираме с някой
Между другото, ако някой иска ще продавам на Бела автоматичната хранилка, защото взехме новия модел. Точно днес пристигна. Но не може да се разчита на 100% на нея, примерно за 10 дни си трябва 2-3 пъти да мине някой да хвърли едно око ако е запецнала гранула или друго. Батерии има освен на ток. Не се губят настройките, пробвано е, работи без ток като стане авария.
На поилката спира водата като няма ток. Но аз това си го знам, получавам нотификация, а и винаги има някой дежурен съсед да мине да хвърли око.
Не знам на Бела откъде пък е дошло това със зъбите....дано ги израсте тия драми....
На поилката спира водата като няма ток. Но аз това си го знам, получавам нотификация, а и винаги има някой дежурен съсед да мине да хвърли око.
Не знам на Бела откъде пък е дошло това със зъбите....дано ги израсте тия драми....
Тери е била сама за седмица.Хранилката й е механична, гравитачно се пълни купата към нея. Освен голяма керамична купа с вода, пълня 10-литров леген и за всеки случай оставям всички врати отворени. Наред с нейната тоалетна зареждам с пелети още две. Първия път като я оставихме сама го направи и сега нарочно й оставяме до тоалетните найлонови пликчета. С тях покрива тортичките. И в наше присъствие е претенциозна. Като ползва тоалетна за сериозна работа, започва да мяука: "чистач, по-бързо, че това не ми понася" 
Ето го! ❤️
Стейси Грей, писах ти.
Ние вадихме кърлеж от дупарата. В апартамент живеем, как сме го вкарали? Обаче сега се сещам, че нашият обича разходки по стълбището, а на долния етаж живее кученце. Както и да е, изкарахме го като напоих тампон с рициново масло, а мъжът ми го гушкаше, за да го подържа поне минута. Като го щипнах с пинсетата, направо си беше вече излязъл.
А на улицата има няколко прекрасни котета, които храня, двете са чисто бели момиченца, те също имат рани и оголено по ушенцата отзад.
Като се приберем, нашият усеща и се залепва за крачолите ни като с магнит. Нюха, нюха и после прави оная смешната полузяпнала устичка. После се снишава, съска и ръмжи и сякаш не може да ни познае. Тъй че, бързаме веднага да се скрием и сменим гащите. Много странен - хем ербап, хем страхопъзльо.
Ето го - целува татко си, търси му устните.
Ние вадихме кърлеж от дупарата. В апартамент живеем, как сме го вкарали? Обаче сега се сещам, че нашият обича разходки по стълбището, а на долния етаж живее кученце. Както и да е, изкарахме го като напоих тампон с рициново масло, а мъжът ми го гушкаше, за да го подържа поне минута. Като го щипнах с пинсетата, направо си беше вече излязъл.
А на улицата има няколко прекрасни котета, които храня, двете са чисто бели момиченца, те също имат рани и оголено по ушенцата отзад.
Като се приберем, нашият усеща и се залепва за крачолите ни като с магнит. Нюха, нюха и после прави оная смешната полузяпнала устичка. После се снишава, съска и ръмжи и сякаш не може да ни познае. Тъй че, бързаме веднага да се скрием и сменим гащите. Много странен - хем ербап, хем страхопъзльо.
Ето го - целува татко си, търси му устните.
Сина се мисли за човек. Иска навсякъде с нас. Иска да яде каквото и ние. Опитва се да отваря шкафове. Много специално същество е той. На мама котешката любов 
Благодаря, мила Миланда! Мило ми стана, че можем да разчитаме един на друг!
Запитах една съседка, дали може да помага с котките, като ни няма. В апартамента. Нищо де, ще ги водим там, те така или иначе там са израснали. И тя каза да.
Много съм щастлива, дано да е жива и здрава! То пътуване май чак есента се очертава, че сега през лятото си вадим парите и работата е на педал.
Успокоих се!
Запитах една съседка, дали може да помага с котките, като ни няма. В апартамента. Нищо де, ще ги водим там, те така или иначе там са израснали. И тя каза да.
Много съм щастлива, дано да е жива и здрава! То пътуване май чак есента се очертава, че сега през лятото си вадим парите и работата е на педал.
Успокоих се!
Един котешки поздрав от Керамичния базар в Бероун!
Red, същият непукист и глезльо си изглежда Закари 😻
Сина и Балу са голяма комбина 😻
Блекича най- после си е у дома и е много щастлив, обикаля гори и поляни и глас не му се чува.
Иии... гледа ме в очите и върши непозволени неща...
и ми се кара като правя забележка 😁
Сина и Балу са голяма комбина 😻
Блекича най- после си е у дома и е много щастлив, обикаля гори и поляни и глас не му се чува.
Иии... гледа ме в очите и върши непозволени неща...
и ми се кара като правя забележка 😁