КГБ = Клуб на Готините Баби - 246 "Априлско пробуждане "

За подобна инициатива научих от щерката преди много години, когато се ожени и отиде да живее там. Наричат ги комуни. Събират се няколко приятелски семейства и заживяват в дома или вилата на едно от семействата, обикновено на село. Не е за пренебрегване икономическия ефект, но другото е по-важно - стабилизиране на психическото състояние на тези хора, в късна зряла възраст. Борят самотата, не се наблюдават стрес, тревожност, депресии. Всичкото това спомага да се разминат с Алцхаймер. За сега не знам да са правени научни изследвания. Ех, защо не съм по-млада...Бих се захванала с такова изследване.  Размечталась. Та, докато следвах, написах курсова работа на тази тема и обрах овациите на преподавателя ми. Той предопредели темата на магистърската ми теза. Въпроса за живот в комуна на хора в нашата възраст - Социалните контакти - ориентация към щастие, благополучие и оптимизъм в к.з.в. Направих много интервюта за да видя какъв ще е резултата от тази хипотеза. Получиха се интересни резултати. Та днес може и на шега да го споделяме, но знае ли човек - щегата може да стане действителност. И за да съм коректна, ще ви кажа резултатите от проведените интервюта. Мъжете са по-навити за такъв начин на живот. Интервюираните, които живеят в града са по-склонни, докато живеещите на село не са склонни. Като цяло превес взеха тези, които не са склонни да живеят така. Българинът не се разделя лесно със собствеността си. Интаресни резултати се получиха. Хипотезата отпадна, но така дипломната ми работа имаше достоверност. Не е добре всичко да е на 100% - както казва КРАСИВА БЕЛЛА - всичко на всяка цена.
Подобни на детски градини за възрастни хора има в западните държави, където оставят за деня възрастни родители с деменции. Сутрин ги водят, вечер ги прибират. По-различно е от домовете за възрастни хора. У нас социалните грижи са доста изостанали в това отнощение и са длъжници на обществото.
Въпрос на разяснение и убеждение е и ние да приемем този начин на живот. За себе си имам решение.
Момичета, не мисля, че съм ви натоварила с написаното. Това са нещата от живота и никой не е имунизиран и не е застраховен, че няма да му се случи. Стига да сме с акъла си и да вземем сами решението - така е по-леко и за нас, и за близките ни. А когато сме останали само една опаковка и не знаем зеленчук ли сме, лале ли сме, зюмбюл ли сме, нека децата ни вземат решението. Не бих искала да им тежа!