Преодоляване на травма след конфликт - съвет?

  • 6 504
  • 173
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 865
Аз виждам класическото разминаване между жена, която е изградила характер на независима и донякъде свободна дама, а се свързва и заживява - може би в дома на мъжа си/ свекърите - и ражда дете в една по-консвервативна/ по-патриархална фамилия - тази на мъжа и.

Те я възприемат като типична снаха, част от тяхното широко семейство, може би в техния дом или дома на сина им, а тя се възприема и/или е свикнала на независимост и свобода.

Мъжът и е описан като достатъчно умен и добре разбиращ за какво иде реч и наистина универсалното лекарство за такива ситуации е да не се говори постоянно за проблема и да се остави назад във въремето или настрани по принцип. Той е наясно, че два различни свята, два начина на възприемане на отношенията, няма как да се променят с магическа пръчка, с нерви или скандали. Той се надява, че и двете страни ще приемат статуквото.

У авторката има една обида, едно изнервяне, израз на нарушеното и себеусещане за свобода и независимост. Може би тежкото е, че живее на "чужда за нея" територия. Как може да се "оправи" това? Може би с преоценка на степента на свобода и независимост, когато човек е в семейство, създал е дете и може би живее в "чужд" дом. На 37 г. трудно се правят генерални промени и трудно се излиза от навика за свобода и "разполагане", но да, съветите за опит за обръщане на нещата в полза на авторката заслужават подкрепа - как да привлече на своя страна свекървата, бидейки с ясното съзнание в каква ситуация точно се намира и за какво става въпрос.

Последна редакция: чт, 02 апр 2026, 08:29 от Petko09699

# 16
  • София
  • Мнения: 1 204
Аз след подобна ситуация спрях всякакъв контакт със свекърите, и то за повече от 10 години. Детето ходеше с баща си да вижда баба си и дядо си, но аз у нас не ги допусках. Честно, не съжалявам.

# 17
  • Мнения: 1 851
Има подобни от старото поколение, които си мислят, че са царе и техните наследници са подчинени. Баба ми е подобна. Научаването й, че не е така е минало през няколко по-грубиански думи от мен, последвани от по няколко месеца и години без комуникация. И пак не се научила, на 85 години ще става, още се мисли за немски диктатор от миналия век.

# 18
  • Мнения: 404
"Ако има някой който е преодолял травма, може би подобна на това с което си имам вземане даване - моля да сподели. Как простихте? Как спряхте да правите асоциациите които включват паник атаките/сривовете/депресията ви?
Как се справихте с подобна емоционална реакция към роднини/познати, които още са част от живота ви?"

Не прощаваш. Приемаш.
Това са две различни неща и се надявам да успееш да видиш разликата. Не насилвай себе си да простиш, прегазвайки собствената си обида - би могла, ако и чак когато отсрещната страна разбере грешката си и искрено се извини. Но има хора, при които това просто никога няма да стане, по различни причини. На мен ми отне десетилетия да го проумея и поне донякъде да се смиря с това...

Затова приемаш, че те са такива, каквито са. Точка. Едва ли са лоши хора, просто някои частиот тях не са съвместими с някои части от теб. Със сигурност имате и съвместими такива, щом си там. Фокусираш се върху съвместимите и ги разработваш - дали ще пиете кафе със свека веднъж демично, ще гледате градина заедно, каквото ще да е, все има поне едно нещо. Измисляш начини да не провокираш несъвместимостите (ако напр. не искаш те да ти гледат детето, го даваш на ясла и правиш всичко възможно да не се налага те да го гледат).

Не се опитваш да променяш. НЕ късаш и хвърляш (поне все още не) - така ще травмираш и себе си, и детето си (пак казвам, за да си там, значи имате достатъчно общо с тях и със сина им). Опитай първо така. Нереално трудно е понякога. Но приеми, че това са те, няма да се променят и "осъзнаят", а ти поне първоначално се опитваш да дадеш на семейството си шанс.
За стореното досега - моите уважения!

# 19
  • Мнения: 16 773
На мен пък ми звучиш като емоционално нестабилен човек. Това, разбира се, е нормално след раждане, но внимавай. Тръгнеш ли по този път, по който вървиш, ще започнат всчки да те дразнят и да считаш само себе си за идеална.

# 20
  • Мнения: 828
Не мисля, че е травма това, а обида и желание отсрещната страна да реагира така както авторката иска - да се извини и да каже - ти си майката, ти знаеш най-добре и прави както ти решиш. Но това никога няма да стане. Няма да стане защото хората са такива каквито са, а не каквито на нас ни харесват. И за да продължите заедно напред (защото така или иначе те са баба и дядо на детето и ще имат заедно контакти и за в бъдеще) трябва да преобърне авторката гледната точка и да види защо точно така действат. А оттам ще се намери и решението в името на общата цел - мирно съвместно съществуване и баба и дядо, които имат топли чувства към внучето. Мисля, че и мъжът има своята вина за случката, но не защото е между чука и наковалнята и не взима нечия страна, а защото мисли така и за в бъдеще също ще постъпва така в ситуации, в които трябва да вземе страна. Но срещу това няма какво да се направи - такъв си е и няма превъзпитание. Нека авторката се концентрира върху добрите му страни, а думите на свекърите не си ги слага на сърце.

# 21
  • Мнения: 6 176
Два пъти седмично ми се вижда прекалено. Няма нито една причина да си го причиняваш. Максимумът е един път на седмица. Даже и по-рядко. Тъкмо ще се почувстваш по-добре.

# 22
  • Мнения: X
Като детето в тази ситуация - много я обичах тази баба, беше супер готина. Била е правила много мръсни номера, страхотни скандали, имало е забрани да ме вижда.
Като по-голямо дете ми беше странна драмата, но тя явно се осъзна, и от 6-7 годишна моя възраст всички бяха в добри отношения.

Да ти дам малко надежда, че хората се променят, и дъщеря ти може да има полза от връзката, няма нужда да я режеш. Но пък няма нужда и да си всеки път там, може да оставиш мъжа си, а ти да отидеш някъде или да намалите на веднъж седмично.

# 23
  • Мнения: 10 144
Чак да съм преодоляла "травмата" - не съм. Но някак през годините съм се научила да я държа под контрол и да не позволявам да ме афектира толкова, колкото в началото.
И чак за прощаване не мога да говоря, но за приемане - да.
Приеми, че колкото и да е досадна свекърва ти и колкото и да е нетактична и властна /моята е такава/, всъщност тя не мисли лошото на детето ти и не иска да му навреди. В повечето случаи не мисли лошото и на младото семейство. В крайна сметка и тя е гледала деца и може да се справи да й го оставиш за малко или пък да те замести в някоя дейност.

Моята свекърва винаги е командвала всички в своето семейство и по презумпция си мислеше, че може да го прави и в моето. Даваше непоискани съвети и сякаш нарочно мнението й никога не съвпадаше с моето. Наистина най-много ме е дразнила и най-нетърпимо ми е било покрай децата.
За жалост няма как тези хора да бъдат напълно зачеркнати от живота ни, защото са близки роднини. Да не говорим, че в отглеждането на децата безспорно има моменти, в които помощта на бабата е наложителна и няма как да се избегнат. Разрешението е да се научим да общуваме без да изпадаме в конфликти. Много компромиси и пускане покрай ушите на реплики. Не е въпрос на търсене на вина. Въпросът е и двете страни да се опитат да проявят разбиране спрямо насрещната гледна точка.
Разбира се, че имат право да си виждат внуците и не е добре майката да ги ограничава и да им забранява. Просто не е нужно да дават акъл как да се гледа детето, нека оставят това на майката.
За мъжа какво да кажа? Аз не съм чула и видяла мъж да застане против майка си. Нормално. И с него не е добре да се конфронтира майката на детето заради свекърите, не си струва и няма да доведе до нищо добро.

Трудно е да се говори по тази необятна тема в няколко изречения.

Децата ми вече са големи.
С ММ съм от 30 години.
Свекърва ми още ме дразни / с всичко/, но съм приела, че не е нарочно, просто тя си е такава, а  и аз съм афектирана още от едно време. Imp Не й обръщам внимание изобщо. Ако ММ  ми каже, че нещо го е подразнила, ще го подкрепя, но общо взето не инициирам от своя страна подобни разговори.

Последна редакция: чт, 02 апр 2026, 11:18 от utro77

# 24
  • София
  • Мнения: 17 140
Пледирай временна невменяемост след раждането и се сдобри с роднините. Травмата ти е от собствените истерии, които са донякъде нормални след раждане, но ти вече ги превръщаш в дългосрочен цирк и няма да преодолееш нищо, докато не разбереш откъде идва драмата.

# 25
  • Мнения: 2 026
Много трамвирани хора. Самотравмирани също. Самонавиващи, главозамаяни.
Не само ние, вие , те - са майки. Не само майките ни са майки. Мен ме е дразнела моята майка, що не коментирате  и нея, не се дрзните по-обширно. Не искам да обвинявам, но плоскостта е една и е пропаст във възгледите на поколенията.

След години и три деца не чувам нещата, които са ме дразнели, а вече просто не искам да представляват нещо, и аз съм снаха все пак.

С ясното съзнание, че ЗНАМ от опит за съжаление, че сега големията ми син иска да види дядо си, на 22 е, но той не е сред живите. А с него съм била и аз на ръба...
Това се разбира, научава с годините.
Не е нужно високопарно да се пените, само губите пред мъжа си, с времето се натрупва. ЗАЩОТО!
Ако някоя, ако и да е майка на внуците ми, се опитва да ми забрани контакт със сина ми, Боже още не е видяла нищо!

И да, не ми се иска да налитам на такваз снаха, но, което не искаш това намираш. Пази Боже, от свекърви и от снахи, де.
Добре, че всичко е преходно. Днес едни снахи, утре други, кръговрат.

# 26
  • Мнения: 5 318
Да, стигнало е до травма донякъде, защото си развила нетърпимост.
Терапевтът сигурно ти е казал, че с такива нива на нетърпимост, свекърите дразнят с неща, които реално не харесваш в себе си. За това и не са виновни те.
Класика.

Мъжът ти не замита под килима с това, че е забравил, това е неговия начин да сложи граница между минало и настояще и да ти подскаже, че утре е нов ден. Нов шанс да се разберете с роднините.

Порасни, седни с майка му, кажи и директно с какво те е ядосала, скарайте се като хората Grinning и ще ти мине.
С тая нагласа нито приятелки, нито близки, а може би и мъж няма да имаш. Хората винаги разочароват, когато имаш неестествено високи очаквания.

# 27
  • Мнения: 10 144
janakrasi, разбира се -  историята познава и досадни майки на жени, както и добри и мили свекърви.
Обаче собствената майка си е собствена и няма как да се абстрахираме, факт. Свекървата винаги си остава по-чужда, освен ако не е наистина от онези редки изключения - добра и мила.

Може би си е до човек.

# 28
  • София
  • Мнения: 5 267
По-горе са те посъветвали - приеми и приключи с темата. Все пак си постигнала успех - накарала си мъжа си да мисли да те защитава повече, а те да внимават и да не се налагат. Точка. Сега гледай напред. И всяка ситуация е нова, ако пак прекалят - контрирай, ако не е нещо, за което си струва да се палиш =- пропускай си го покрай ушите. Животът ти ще бъде много по-хубав.
Запомни, че времето назад не се връща, вече си загубила да се наслаждаваш  пълноценно в 1-вите месеца на дъщеря си, недей продължава. Щом идват 1-2 пъти, значи не живеете при тях, което е хубаво. И наистина, можеш да излизаш и да се радваш на живота, вместо да пада черна пелена и да губиш време и енергия в нея, да се самонавиваш и да страдаш. И ти и детето ти, защото, повярвай ми, няма дете, което да не усеща лошата енергия в майка си и да се чувства добре от това.
Поставила си граници, спазват ги, радвай се и си свиркай. И да, излез на фризьор, виж се с приятелка, разходи се в парка сама. Нямаш идея колко е приятно и зареждащо!

Последна редакция: чт, 02 апр 2026, 11:45 от Светулчица

# 29
  • Мнения: 2 026
utro77,
Именно, собствената майка е собствена, и не забравяме, че и за мъжа и за жената в едно семейство е така и всеки си има майка. Аз не разбирам защо е чудно, че мъжа иска да не се набляга на конфликта. А жените винаги рият в тази посока и намилат. Това ме дразни. И синове имам и дъщеря, очаквам от всякъде познатите и от темата ситуации, хората и не искат да се променят и едно е сигурно, да факт - моето си е мое, чуждото чуждо, но не е нужно да се издребнява, това е разковничето. Манталитет може би.

Общи условия

Активация на акаунт