Публикувана: 3 апр. 2026, 00:40 ч.
Последно мнение: 18 апр. 2026, 00:55 ч.

Мисля да се откажа от професията си, за да запазя психиката си

3 298
63
1

# 30 4 апр. 2026, 10:04 ч.

Мнения: 2 879

Цитат на: Futbolero_B в сб, 04 апр 2026, 08:40

Смяната тук не е толкова лесна. Тя ако няма специалност, нищо не може да прави. Май е така. А специалност се взима с гърбене. Като цяло тази система е трудна. Не е като частния бизнес - врътнеш се на 2 интервюта и сменяш.

Напротив, доста лесно става, има глад за лекари на всички нива болници - дори без специалност, веднага може да започне работа другаде. Извънболнично джипитата също си търсят лекари за големите практики.
По-скоро авторката се опитва да си запази мястото точно заради това, че е започнала специализация и да не прекъсва. Обаче човек като реши, никой не може да го спре. Стига желание да има.

# 31 4 апр. 2026, 10:18 ч.

Мнения: 12 560

Аз не бих я посъветвала да се откаже от специализацията си. Разбирам, че е много трудно, но да търси начин да я завърши, дори и да работи на минимума, който се изисква. Вярно не съм в тези обувки, но това е за цял живот. Толкова усилия е направила да завърши медицина, да работи, да чете, просто сега да се махне от тази работа и да се концентрира върху специализацията си, да си вземе изпита, после ще го мисли. Вероятно децата и са малки, все още няма толкова разходи и ще може да отдели една година за себе си. До колкото знам специализацията е пет години, тя ако я е почнала 2018 г, би трябвало с полагане на нужните изпити, да си я завърши.
Аз никога не бих се отказала, но съм кариеристка и си гледам само личния интерес.
Не мога да преценя колко и е тежко на авторката, и да и дам съвети. На мен ми помага спорт-тичане и катерене на планини, също и плуване, за да се разсейвам от стреса. Но всеки човек е индивидуален и има нужда от различни неща, може и една седмица в леглото, без никой да я дразни, да и помогне. Тя да си прецени, кое я зарежда.

# 32 4 апр. 2026, 10:23 ч.

Мнения: 2 740

Ама то специализацията не са само изпити, трябва яко бачкане по специалността, за да си я вземеш. Което прави и тя, но й натежава.
Иначе и аз смятам, че не трябва да се отказва и да си я вземе. Пък после дали ще работи по нея е друг въпрос.

# 33 4 апр. 2026, 11:18 ч.

Мнения: 18 795

Има и по-специфични специалности и ако болницата е извън големите градове, може да няма опция друга болница.

# 34 4 апр. 2026, 11:41 ч.

Мнения: 2 522

Авторката първо нека си почине и освести, после ще го мисли. Ако има възможност поне половин година от това, което виждам покрай мен. И да не го играе домашния лекар на всички роднини и познати и да се занимава с болестите им.
Ако има кредити и малки деца няма значение каква професия имаш - бачкаш и гледаш/възпитаваш хлапета.

# 35 4 апр. 2026, 12:19 ч.

Мнения: 1 851

Еми аз съм в семейство на лекари, и с доста съм говорил, впечатление ми е че е трудно. Ако можеш, да ти пише града си и й кажи в коя болница й е опция.

# 36 4 апр. 2026, 13:48 ч.

Мнения: 870

Цитат на: Yellow flower 12 в сб, 04 апр 2026, 10:18

Няма как да си взема специалността без да работя.
Налага се четенето и ходенето на курсове да е паралелно с работата на пълен работен ден.

# 37 4 апр. 2026, 15:05 ч.

Sofia
Мнения: 8 497

Цитат на: holly_mac в сб, 04 апр 2026, 13:48

В такъв случай имаш крещяща нужда от дълга почивка (няколко месеца до година), за да се възстановиш психически и да си върнеш равновесието. Направи пауза и работи с психотерапевт.
И ти ще усетиш кога ще ти дойдат пак сили да продължиш. Мъжът ти обаче трябва да ти е финансова подкрепа през това време. Но за общото благо на семейството, смятам че това е най-доброто решение в случая.

# 38 4 апр. 2026, 16:29 ч.

Мнения: 12 560

Добре, как ходиш на курс и работиш на пълен работен ден? Трябва да е измислено някак, не може да се клонираш и да си на две места едновременно?

# 39 4 апр. 2026, 16:44 ч.

Мнения: 2 740

Лекарите работят на смени, дават и нощни и дневни, разменят се с колеги когато е нужно, така успея да ги съчетава. Тегава история е.

# 40 4 апр. 2026, 17:23 ч.

Мнения: 9 843

Следдипломната квалификация или т.н. придобиване на специалност е измислена преди 100 тина години, после леко коригирана с годините. Ако човек е физически и психически здрав успява.

# 41 4 апр. 2026, 17:30 ч.

Франкфурт
Мнения: 53

Потърсете с мъжа ти или ти сама реализация в чужбина. Не е лесно за никого, но за лекари има бъдеще. Трябва ти ниво на език естествено, но това можеш да научиш за 6 месеца.

# 42 4 апр. 2026, 17:58 ч.

Мнения: 2 819

Имаш ли хоби? Ако само работиш и нищо друго не правиш, нормално в един момент това да започне да тежи и да стигнеш дотук. Не е проблема в работата, а в нагласата и смяната на работата няма да реши проблема, макар че в началото може да помогне. Трябва баланс, който тук в момента липсва - между работа, хоби, личен живот. Виж откъде идва това чувство за вина, което те кара да работиш нонстоп и вземи мерки, намери и време между смените и за детето и мъжа. Върни се към някое старо хоби или пробвай ново.

# 43 4 апр. 2026, 19:09 ч.

Мнения: 12 560

Цитат на: Ралинка в сб, 04 апр 2026, 17:30

Тя в България не може да вземе специалност, вие я пращате в чужбина, дето е 100 пъти по трудно, че и на чужд език.
Да си седи тук, да си прочете наредбата за специализантите, все трябва да има учебни отпуски, някакви законови регламенти, да се възползва от всичко на макс. Ако работодателят я спъва, да го съди, съдът винаги отсъжда в полза на работника. Ако няма пари за адвокат, аз бих могла да и нахвърлям една жалба.
Децата при баби и дядовци и приоритет номер едно да е взимането на изпитите за специализацията. После търсене на работа, чужбина, частни болници, каквото дойде. В момента има само един проблем и това е специализацията, нищо и никой не е по-важно. И никакво чувство за вина, целият ти съзнателен живот до сега е бил отдаден за тази цел, всичко друго ще почака.