Тревожност и натрапчиви мисли

Единственото истинско оправяне е без лекарства. Лекарствата за психиката само може да те пристрастят и с нищо не помагат. Освен малко валидол.

На мен ми прави лошо впечатление,че във всяка нова тема свързана с такъв тип проблеми,се включват едни и същи потребители,който са дългогодишни пациенти на психиатри и пият хапчета с години и твърдят,че няма как човек да се оправи без медикаменти. Те много добре знаят,че е изключително трудно да се махнат лекарствата,но не съм прочела някои да предопреди за това,а напротив апелира се веднага да се започне с тях.

На мен ми прави лошо впечатление,че във всяка нова тема свързана с такъв тип проблеми,се включват едни и същи потребители,който са дългогодишни пациенти на психиатри и пият хапчета с години и твърдят,че няма как човек да се оправи без медикаменти. Те много добре знаят,че е изключително трудно да се махнат лекарствата,но не съм прочела някои да предопреди за това,а напротив апелира се веднага да се започне с тях.

Всеки разказва до там, докъдето вижда 
Те просто не знаят друго.

Аз не съм от редовните писачи в тези теми, въпреки че съм дългогодишна пациентка на психиатри и си пия хапченцата всеки ден от вече 8 г.
Въпреки това, не апелирам за пиене на лекарства. Или поне не е като крайна мярка за лечение. За тези проблеми е абсолютно необходима психотерапия, но е много по-лесно (и евтино) да отидеш един-два пъти на лекар, да ти изпишат хапчета и да си мислиш, че си се оправил. А като не става - вината е в лекарствата и да ги сменим с други.
Много погрешно се действа, и от лекарите, и от пациентите в голяма част от случаите.
И да, лекарствата пристрастяват. Спират се ужасно трудно. Аз си признавам, че моите не мога да ги спра, страдам от вегетативна дистония и без тях получавам сериозни ефекти на отнемане.

Ще прецакате хората с грешни съвети. Но всеки сам да си преценява. Има една приказка: не слушай старило, слушай патило!

Всеки тук е патил и си е извадил извода. Как реши, че съветът за психиатър и хапове е правилен, а за психотерапевт грешен?

Точно след раждане развих следродилна депресия /която не осъзнавах/, която премина в брутална тревожност, натрапливи мисли и хипохондрия. Само, който е преминал през това, знае за какъв АД говоря. Външно не ти личи, оперираш нормално в ежедневието, а вътрешно изгаряш всеки ден в тревогата си и умираш по хиляда пъти на ден. Започнах когнитивно поведенческа терапия тогава по съвет на психиатър без лекарства. След 4-6 месеца имаше подобрение, след 1 година стабилизиране, след 2 вече всичко е различно. Но никога няма да забравя този период в живота ми. За който всъщност съм благодарна, защото израснах невероятно много и промених много аспекти от живота си благодарение на борбата ми с тревожността. НО беше ад... И да, ако дадете всичко от себе си + читав психотерапевт, ще се справите и без лекарства. Първата 1 година ходех всяка седмица.

И аз от години се боря с тревижността и хипохондрия, от месец ходя всяка седмица на психотерапевт. За сега съм доволна.
Но аз пия АД и сега сменям един с друг.
Не мога да се справя без АД към този момент.
При мен също след раждането ми се отключи наново всичко. Преди да забременея съм пила кратко АД след преживяна тежка ситуация, но беше само за 6чесеца.
След като родих започна ударно тревожност и натрапливи мисли, паник атаки( не чести).
Абе всичко. Наистина, който не е минал през това не знае какво е. Аз имам подкрепа от мъжа ми, но и той не може цялостно да разбере как се чувствам.

Ендокринолог, изследване на щитовидната, хормони, инсулин, Б12, Вит. Д, желязо.

Защо не опитате с медитации - 2 пъти на ден за по 15-на минути. Има медитации в интернет/ ютюб, средно са между 10 и 20 мин всяка.

Провбвайте 2 седмици всеки ден по 2 пъти. После ще видите.

Хапчетата не помогнаха, поне при мен. След 3 години медикаментозно лечение психиатъра ми ми ги спря и каза " Най-добре ще е да се справяш сама".

Понякога натрапчивите мисли минават от лекарства, подобряващи оросяването на мозъка, като някогашния Фезам и прочее.

Привет!
Не знам как да се справя с тревожността си на работното място .
Напуснах предишната си работа , на която бях 5 години ,защото обстановката последните 3 се вложи беше системно напрегната ,което се състоеше във викове и крясъци от страна на шефката след всяка грешка , интриги и системно оставане след работно време .
От близо 5 месеца съм на нова работа пак в счетоводна къща , средата е по-спокойна,но ми е трудно да намеря мястото си в екипа , има си едно ядро от по-старите колежки ,които са си по-близки останалите сме по в периферията . Иначе с някоя друга колежка ходим някой път до близкия магазин ,комбинираме се да поръчваме общо обяд или ако всеки си носи от къщи сядам на масата да обядваме заедно . Веднъж съм излизала с тях и групово . Отделно понякога и пред шефката се насмитам и не знам как да обясня някои неща и с това я ядосвам . В комуникативно отношение ми е трудно , тежи ми че последно време направих не малко грешки в някои фирми ,и не знам дали ще иска да ме остави . Има моменти , в които се чувствам не на място и искам да си тръгна , други в които се отказвам от тези си мисли има дни , в които се чувствам добре като се справя с някоя задача , както и такива в които грешките ми тежат и вследствие на това всеки ден ми се плаче , ходя със страх ,който явно съм пренесла от старата работа ,защото между двете имах малък промеждутък от 2 дни ,който явно не беше достатъчен , за да се възстановя от старата фирма . И на психолог ходих според психоложката ми е нормално човек да има трудности в началото даже ми даде пример със себе си как на една работа и отнело половин да свикне на едно работно място ,понеделник ще пробвам и с друга да видя и нейната гледна точка .Не знам и на психиатър ли да отида вече ? Не мога да живея във вечен страх за работата давам си сметка ,че ако сега напусна ако не поработя върху себе си ще повторя ситуацията и на следващото място .Не знам дали и сваления до минимум социален живот също не допринася в момента нямам човек до себе си а малкото приятели ,които имам виждам много рядко , тъй като и те са натоварени и със своите си грижи ? Единственото ми хоби,което ме разтоварва в момента е чат пат да ходя на екскурзии , но и там ми тежи самотата не че не си намирам компания в лицето на някоя от бабите в рейса .Има ли някой в подобна ситуация и как се справихте с проблема ?

Матрикс, аз съм във вашата сфера, но данъчно право, също ходя понякога със страх на работа и ви разбирам. Моят страх основно е, че децата ми са изцяло зависими финансово от мен, а с малкия син уча всяка вечер, тоест ако трябва да работя до късно, ще изпусна детето, образно казано. Имам чувството, че ако нямах родителски ангажименти, нямаше да имам страх. Това, което на мен ми помага е спорт, готвене ( обичам да ям). Имам много приятелки, но се чувствам толкова изтощена, че не ми се излиза никъде. Никога не съм ходила на психотерапевт, не ми се дават пари, имам винаги мента, глог, валериана к като усетя стреса и страха си ги пия, даже по няколко и на мен поне ми помага.

При мен не действат , а може би това че социалният ми живот е сведен до минимум също оказва влияние . Единсвено екскурзиите ме разнообразяват ,но и там самотата ми тежи .
Иска ми се намеря пътя към хората в екипа просто не знам как притеснението ми играе лоша шега може и да не решат след август когато ми изтича договорът да ме оставят .Всички тия сълзливи състояния пипнаха когато на предишната работа шефката стана много нервна и почна да вика за грешките , а и там някой път се случваше да правя както леки ,така и по-сериозни .Но докато там и се ядосвах ,че ми се кара , то в тази фирма се ядосвам на себе си и се чувствам ужасно спрямно останалите колежки ,които се налага да ги оправят .Обикновено в повечето случаи се научавам как се прави нещо правилно когато се издъня сериозно ..