... и ти си оставаш все така чакащ внимание.
Незнам момичета,но мен от това най-много ме боли.Стоиш и чакаш да минат тези като че ли безкрайни самотни нощи, и накрая пак си оставаш самотен и неразбран
Незнам момичета,но мен от това най-много ме боли.Стоиш и чакаш да минат тези като че ли безкрайни самотни нощи, и накрая пак си оставаш самотен и неразбран
Аз не се чувствам неразбрана и самотна. Това е проблем на конкретната връзка...
Четох всички теми, които се пускат напоследък по тази тема и недоумявам защо хората си мислят, че само хора, които са постоянно заедно са едно цяло и какъвто и да е различен тип връзка е катастрофален
. Разбирам и всички момичета писали в тази тема до тук- всяка една минава през какво ли не в качеството си на "жена справяща се сама" и не винаги това е приятна роля и задача. Ще се повторя отново, но нито децата се травмират, нито родителите страдат ако това е съзнателен избор и на двете страни 
. Какво? Зет ми като работи почти денонощно, да не би да е повече вкъщи, нищо че спи до жена си? Самотата е субективно понятие и ме касае само когато и двамата с детето сме болни/ и близките са ангажирани/, иначе както беше писал някои по-горе има и положителни страни в нея, нищо, че не са много. 
, но за съжеление чак сега имам смелост да пиша. Радвам се, че попаднах на тази тема. Знаех, че не съм единствена(с пътуваща по море половинка), но друго си е да прочетеш за преживяното от други жени... та това ме окрили някакси.
и искам да ви кажа, че никой от роднините или познатите ми беше в състояние да ме утеши. Единствено той успя да го направи дори и от разстояние!!!
и няма да се откажем да се борим! 
на консултации и на разходки можеш да ходиш сама и с приятелки. Всъщност няма нищо по-различно. Ще си обикаляш бебешки магазини колкото си искаш. 
/ 
добре, че се прибра точно за раждането и не ми се наложи и това да изтърпя самичка! 
