Да си играя безрижно и да не ме тревожат житйски проблеми.
Да си ям каквото си пойскам
Да не ми пука как изглеждам
Да си ям каквото си пойскам
Да не ми пука как изглеждам
- Публикувана: 1 май 2007, 12:55 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2007, 21:28 ч.
Как искам пак да съм дете
Ами аз не знам дали искам, харесва ми второто детство, което изживявам с децата, повечето описани от вас действия си ги позволям сега с извинението, че е заради децата 
.
Днес примерно се качихме на един баир в Родопите над Ковачевица и викахме с все сила, защото трябваше да им покажа и обясня ефекта звуковата вълна и ехото, но пък наистина качествено ехо се получаваше, можеш да чуеш цялата дума как се носи с гласът ти през различните хълмове...
Оня ден изследвахме силата на вятъра и тежестта на водата и половината фонтан на президентството ни се изля на главата, защото вятърът беше бая силен...
Децата ми са чудесно извинение да си карам безпроблемно второ детство
.Днес примерно се качихме на един баир в Родопите над Ковачевица и викахме с все сила, защото трябваше да им покажа и обясня ефекта звуковата вълна и ехото, но пък наистина качествено ехо се получаваше, можеш да чуеш цялата дума как се носи с гласът ти през различните хълмове...
Оня ден изследвахме силата на вятъра и тежестта на водата и половината фонтан на президентството ни се изля на главата, защото вятърът беше бая силен...
Децата ми са чудесно извинение да си карам безпроблемно второ детство
Кифлич, сега си спомних как преди 2 години, и ние в Родопите, с Ники викахме срещу склаите, а ехото се обаждаше многократно 
Водих го по местата, където съм била като дете и да си призная се отказах от изкачването по стръмната и обрасла с храсталаци пътека на "бърцето" (като деца се катерехме постоянно до върха). Хвана ме страх за моето дете. А за себе си не съм се й замисляла.
Водих го по местата, където съм била като дете и да си призная се отказах от изкачването по стръмната и обрасла с храсталаци пътека на "бърцето" (като деца се катерехме постоянно до върха). Хвана ме страх за моето дете. А за себе си не съм се й замисляла.
татко да ме води на пазар с шейна
да ми дава 20левка, за да платя цялата кошница с покупки в супера и да се чувствам голяма заради това
мама да крие моята глава под нейната качулка, когато вали
да ходим на 1ви май в Парка на Свободата и да се омазвам до ушите със захарен памук
да плувам с пояс и да твърдя, че съм се научила
татко да ме учи да карам колело, а мама - кънки
да ги виждам усмихнати - двамата
точно тази тема ми трябваше сега....
да ми дава 20левка, за да платя цялата кошница с покупки в супера и да се чувствам голяма заради това
мама да крие моята глава под нейната качулка, когато вали
да ходим на 1ви май в Парка на Свободата и да се омазвам до ушите със захарен памук
да плувам с пояс и да твърдя, че съм се научила
татко да ме учи да карам колело, а мама - кънки
да ги виждам усмихнати - двамата
точно тази тема ми трябваше сега....
Не ми е необходимо да съм пак дете, за да изживявам всичко това отново. И сега мога да ям циганска баница, и сега мога да варя сладко, да боядисвам яйца, да се гоня с хлапетата, да ядем и да се замеряме с джанки и т.н. и т.н. Само че сега не искам.
Изживявам тези неща за трети път и вече не ми е толкова интересно.
Освен това ми харесва да съм възрастен, да си вземам сама решенията, да ги реализирам, да не ми се калами какво да правя и какво- не, да не ми разпределя някой друг времето, да не се опитва някой друг да ми се налага само от позицията на това, че бил възрастен и т.н.
Това далеч не означава, че не харесвам собственото си детство. Напротив. Харесвам си го и ако трябва да го изживея отново пак моето детство щях да си избера. Само че не искам пак да съм дете.
Изживявам тези неща за трети път и вече не ми е толкова интересно.
Освен това ми харесва да съм възрастен, да си вземам сама решенията, да ги реализирам, да не ми се калами какво да правя и какво- не, да не ми разпределя някой друг времето, да не се опитва някой друг да ми се налага само от позицията на това, че бил възрастен и т.н.
Това далеч не означава, че не харесвам собственото си детство. Напротив. Харесвам си го и ако трябва да го изживея отново пак моето детство щях да си избера. Само че не искам пак да съм дете.
Имах прекрасно детство, игри, много приятели.... Най-много ми липсва безгрижието
Най-първите ми спомени са как игарех с момчетата на стрелички, постоянно обелените ми колене, катеренето по една плачеща върба, къщичката там и как щом падне първия сняг мама ни оставяше да се налудуваме до колкото часа си искаме под зоркия и поглед от балкона (всички деца бяхме на вън, а родителите се събираха на групички и се веселяха и те ама на топло)
...скачането на ластик
...играта на държави, народна топка, ръбче
...играехме на криеница всяка вечер, разменяхме си дрехите за заблуда
...щурмувахме всички дворове за каквото и да е било - череши, праскови, домати- всичко що е плод или свеж зеленчук
...карахме колела
...разхождахме се около езерото
...лягахме на улицата вечер и гледахме метеоритните дъждове
...правихме си пикник всеки ден почти в отсрещния двор, където и до ден днешен пустее, палихме огън и печахме всичко що става за ядене печено и имаме под ръка
И какво ли още не още-искааааааам пак
... да съм безгрижна
... да карам велосипед
... да се спускам с кънки по бабината улица
... да играем на жмичка
... на стражари и апаши
... на Спри и Замръзни
... на шише
... на ръбчета
... да помагам на дядо за Суджука / лека му пръст /
... да преживея пак първата си любов
... да преживея пак първата си целувка
... да карам велосипед
... да се спускам с кънки по бабината улица
... да играем на жмичка
... на стражари и апаши
... на Спри и Замръзни
... на шише
... на ръбчета
... да помагам на дядо за Суджука / лека му пръст /
... да преживея пак първата си любов
... да преживея пак първата си целувка