Синдромът „празно гнездо “ и самотата

  • 12 933
  • 277
  •   1
Отговори
# 165
  • София
  • Мнения: 4 501
Трудно е, когато живеем в малък град. Нито има някакви културни мероприятия,  нито къде да се разходя,  нито да се срещна с нови хора. По принцип не обичам да пътувам,  имам домашен любимец,  което допълнително затруднява отсъствието от къщата.  Та, децата ми липсват,  наистина е празно без тях. Разведена съм от много години и нямам партньор.  Не искам и да имам. И така.
Не е трудно.
Просто да е трудно е ваш избор.
Но животът се състои от изборите, които правим и последиците от тях.
Иначе щом е град, чак пък да няма къде да се разходи, не вярвам.
Щом пишете тук, значи компютър и интернет вероятно имате. Влезте в групата на вашия град, все се намери другарче. Помислете за някакво хоби- тип- преправяне на мебели, рисуване, нещо подобно, много е приятно.

# 166
  • София
  • Мнения: 17 277
На човек могат да му липсват децата и ако си има пълноценен живот, това няма нищо общо. Наскоро в един сериал бащата казваше на сина си много точно, че му липсва във всичките си възрасти.
По същият начин ни липсват и родителите ни, макар да не сме бебета.

# 167
  • Мнения: 24 377
Трудно е, когато живеем в малък град. Нито има някакви културни мероприятия,  нито къде да се разходя,  нито да се срещна с нови хора. По принцип не обичам да пътувам
Скрит текст:
,  имам домашен любимец,  което допълнително затруднява отсъствието от къщата.  Та, децата ми липсват,  наистина е празно без тях. Разведена съм от много години и нямам партньор.  Не искам и да имам. И така.

Това последното усложнява нещата, но по принцип нови хора можете да "срещнете" първо онлайн, след това евентуално и на живо. Със сигурност имате някакви хобита, интереси. Напр. кучето - пълно е с кучешки групи, по породи, по друг признак - цяла година си пишат, пък накрая вземат, че се видят на живо в някой по-голям град. От групи за книги се организират за съвместни посещения на панаири на книгата. За разни туристически, цветарски, фотографски, за наблюдение на птици, за музика, за спорт да не говорим.
Малко по малко, стъпка по стъпка и ще изградите нова среда. Ако имате желание, разбира се.

# 168
  • Мнения: 9 891
Ако човек не иска нещо, партньор, приятели или изобщо нещо ново, няма кой да му помогне.

# 169
  • Мнения: 12 634
Мама мяу, нямате ли градина, в която да си садите зеленчуци, цветя. Този вид дейност много разтоварва. После може да раздавате зеленчуците на съседите, да си правите туршии, въобще да се намирате на някаква работа, поне от пролет до есен.

# 170
  • Мнения: 1 170
Къде са тези групи, за които говорите, във Facebook ли? Аз напр. го закрих, стана много неприятен за мен.

В социалните медии е пълно с фалшиви профили или с инфлуенсъри. Повечето неща там са търговия и/ или фалшиви.

Ако сте на друга възраст и със стабилна социална среда е едно, ако сте самотна жена след отлитане на децата е друго. Facebook трудно би решил каквито и да проблеми.

# 171
  • Мнения: 2 168
Има си една порода мрънкачи, на които не може да се угоди.
Човек, ако има желание за нещо, ще намери и начин.

# 172
  • Мнения: 1 170
За угода - в групите на ФБ Simple Smile))

# 173
  • Мнения: 5 554
Най-хубавото предимство на малкия град е, че природата е на една крачка. За разлика от София и сходни.
Вчера като гледах джирото и си мислех  - тия малки градчета, през които минаха [красивите млади мъже Blush ], 10 минути ходене и вече си я на планина, я на някакво поле със зеленина.

# 174
  • Мнения: 26 590
Така е, но пък и в тези места красивите млади мъже са само минаващи – като джирото. Wink
Имам познат участва - разкош е, да.
Но за няколко часа.
Но тук проблемът няма общо с природа. Госпожата си е "изпразнена" емоционално от пълния си смисъл в дете.

# 175
  • Мнения: 3 493
Красивите млади мъже минават и отминават и остават само някви бастуни. Конфуций.

# 176
  • Мнения: 2 023
Вземете си още няколко домашни любимци. Направете развъдник.
Станете детегледачка. Или леличка в дг/ясла. Ходете по детски площадки и наблюдавайте децата.
Приемете, че един етап от живота е завършил, за да се срещнете отново със себе си. Важното е, децата да са здрави и да са добре.
Не е лесно. Никак. Наскоро четох проучване според което най- щастливите хора били тези, които спортуват. Започнете спорт. Гледах една жена на 80 във фитнеса.
Прочетете книгата 'Препъване в шастието'. Социалните връзки правели хората щастливи. Танците също са начин на сближаване. Танго, суинг, бачата. Идеално за тази възраст.

Последна редакция: ср, 13 май 2026, 01:05 от Tina*

# 177
  • Мнения: 836
Каквото и да направи в тази ситуация няма да е достатъчно ефективно, ако човекът слага в центъра на своя живот детето си и го прави да бъде смисъл на живота си. Така че просто трябва да измести фокуса към собствения си живот и собствени цели и смисъл, а не друго живо същество да му бъде смисъл. Така че в тази посока трябва да се работи и да се запита защо се е стигнало до този момент.

# 178
  • София
  • Мнения: 2 046
При четири деца, макар и самостоятелни, да се чувстваш самотен ми е направо чудно. То всяко да го чуеш как е, и половината ден минал. А ако и работиш, то и за това няма човек сили да прави всеки ден.

# 179
  • Sofia
  • Мнения: 8 519
Изобщо не е чудно, когато се прибираш вечер в празен апартамент. И да ги чуе за половин час - пак си е сама.

Общи условия

Активация на акаунт