Мисля, че авторката написа това за богатия социален живот, пътуванията, кучето и гаджето малко компенсаторно, защото в един момент се почувства прекалено притисната от мненията . Осъзна как точно звучи, и реши да навири малко гребена. Начина на живот, който е описала в началните постове, предполага наистина голяма отдаденост, далеч от всякакви луксове и екстри. Няма как хем да е била 100% отдадена на кариерата и развитието на детето, хем в същото мнение да е работила, за да печели добре, да се интегрира, да спестява. Животът в чужбина, свързан с някакво специфично развитие, което изисква време и отдаденост, е много труден дори за хора, които получават солидна финансова подкрепа от семейството си. Сама жена, така да превърти играта, малко не е съвсем реалистично.
- Публикувана: 11 апр. 2026, 23:59 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2026, 21:21 ч.
Синдромът „празно гнездо “ и самотата
Авторката е анонимна, така, че спокойно може да бъде брутално откровена.
Разбира се, всички съчувстваме дълбоко на всяка женска тъга и липса, особено по отношение на децата. Въпросът е, дали нашата прекрасна дама иска просто да посъчувстваме на нейната тъга по порасналите деца, или да бъдем малко по-конструктивни в това отношение и да я уверим, че животът не свършва с полета на децата извън гнездото, напротив, с една относително добра организация и дисциплина, следва реорганизация в живота и е напълно в реда на нещата да бъде удовлетворена и щастлива в следващия житейски етап и да го прекара пълноценно и в удоволствие.
А и за децата от лични наблюдения, най-голямото добро, което можем да им направим е да бъдем щастливи и да имаме пълноценен, удовлетворителен и щастлив живот до края.
Разбира се, всички съчувстваме дълбоко на всяка женска тъга и липса, особено по отношение на децата. Въпросът е, дали нашата прекрасна дама иска просто да посъчувстваме на нейната тъга по порасналите деца, или да бъдем малко по-конструктивни в това отношение и да я уверим, че животът не свършва с полета на децата извън гнездото, напротив, с една относително добра организация и дисциплина, следва реорганизация в живота и е напълно в реда на нещата да бъде удовлетворена и щастлива в следващия житейски етап и да го прекара пълноценно и в удоволствие.
А и за децата от лични наблюдения, най-голямото добро, което можем да им направим е да бъдем щастливи и да имаме пълноценен, удовлетворителен и щастлив живот до края.
Мисля, че авторката написа това за богатия социален живот, пътуванията, кучето и гаджето малко компенсаторно, защото в един момент се почувства прекалено притисната от мненията . Осъзна как точно звучи, и реши да навири малко гребена. Начина на живот, който е описала в началните постове, предполага наистина голяма отдаденост, далеч от всякакви луксове и екстри. Няма как хем да е била 100% отдадена на кариерата и развитието на детето, хем в същото мнение да е работила, за да печели добре, да се интегрира, да спестява. Животът в чужбина, свързан с някакво специфично развитие, което изисква време и отдаденост, е много труден дори за хора, които получават солидна финансова подкрепа от семейството си. Сама жена, така да превърти играта, малко не е съвсем реалистично.
Второ, дори да си специалист, на възраст е различнооо..., а тя отива доста късно в Германия.
Трето, няма как да е била толкова отдадена и центрирана в син а си, ако е градила кариера- нещо нещата не ми се връзват.
По-скоро е изкарвала пари, за да го осигури, и от работа и рутина, не й е останало време да помисли...
Ние бяхме на гости на една позната, жена под 50, която съвсем сама си просперира в САЩ (с много добра професия е). Има си къща - най-вероятно още я изплаща, и дъщеря, която се е прехвърлила в друг щат с гаджето си. Майката е отказала да се мести, а е имала такова предложение от дъщерята - не да живеят заедно, а майката да разпродаде всичко и да отиде някъде там, на юг.
Родителите й са в България.
Не я видях депресирана. Има си кучета, има си приятели, пътува с приятелки на далечни места, защото може да си го позволи.
Та, сама жена в чужбина не непременно е лузър и изнемогва.
Донякъде ситуацията се припокрива с тази на авторката.
А защо авторката се е подтиснала рязко - струва ми се доста ясно и разбираемо и най-вероятно с времето ще мине, както минава на всички други засегнати.
Родителите й са в България.
Не я видях депресирана. Има си кучета, има си приятели, пътува с приятелки на далечни места, защото може да си го позволи.
Та, сама жена в чужбина не непременно е лузър и изнемогва.
Донякъде ситуацията се припокрива с тази на авторката.
А защо авторката се е подтиснала рязко - струва ми се доста ясно и разбираемо и най-вероятно с времето ще мине, както минава на всички други засегнати.
Авторката можеше да се скапе и при пълна къща с деца. Един климактериум, хормонални проблеми, здраво вкисват без да има обективна причина. На нейно място първо щях да си видя хормоните.
Ммм, малко се дразня, когато жени, сами оправдават неща с хормоните .
Защо,по ягодите !?
Добро извинение е, но за всичко?!
Защо,по ягодите !?
Добро извинение е, но за всичко?!
И който не е имал проблеми с хормони вероятно не знае какви последствия може да има като нива на депресия и от сорта. И при мъже, и при жени. Знаеш ли колко е разпространено генетично в България човек да има разни видове проблеми с щитовидната жлеза, например.
Дори не знам защо коментирам тази изключителна грубост, но сигурно, заради другите потребители.
