Страхувате ли се когато децата ви пътуват

  • 3 251
  • 69
  •   1
Отговори
  • Мнения: 915
Здравейте,за да не превземам темата на другата авторка в която писах за моите страхове отворих нова тема .
Моите страхове са както казах,всеки път когато детето ми ще пътува с кола или самолет,във висчко виждам знаци,за нещо лошо.
Ако не пътува ,всичко е ок.
Но преди всяко пътуване,във всеки жест сантименталност от детето към мен виждам знам за лошо:-(

# 1
  • Мнения: 1 065
Мъжът ми бе шофьор с над милион км. Забранено беше да се поръчва внимание, да се коменткира за пътя и опасностите. Така си остава.
 Разбира се се тревожим, казваме " обади се като стигнеш" и няма нужда повече от едно "пристигнахме".
 Ама знаци - нищо на небето и  на земята дори. Каквото е писано ще стане.

# 2
  • Мнения: 915
Мъжът ми бе шофьор с над милион км. Забранено беше да се поръчва внимание, да се коменткира за пътя и опасностите. Така си остава.
 Разбира се се тревожим, казваме " обади се като стигнеш" и няма нужда повече от едно "пристигнахме".
 Ама знаци - нищо на небето и  на земята дори. Каквото е писано ще стане.
Какво искате да кажете-Забранено беше да се поръчва внимание?

# 3
  • Мнения: 1 065
Внимавай по пътя, карай бавно,  и подобни поръчки да внимава.

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 8 373
Притеснено ми е.
И не говоря само за децата ми - те са още малки и да са ходили само на някоя и друга екскурзия.
Но и баща ми, брат ми и сестра ми пътуват често. Къде защото работата им го налага (сестра ми редовно е по командировки - Северна Европа, Гваделупа и др), къде за да си ходим на гости (живеем в различни държави и навъртат с кола повече от 2000 км в посока).
Притеснявам се, карам пътуващия да ме държи в течение до къде е стигнал и да ми съобщи като пристигне. И до там. Никога не виждам и не търся ''знаци''.

# 5
  • Мнения: 12 128
Синът ми взе книжка миналата година, страхувам се ужасно, но нямам намерение да го тревожа с моите страхове. Аз не мога да шофирам и това много ми пречи в живота.

# 6
  • Мнения: 8 192
Нормално е човек да изпитва безпокойство при пътуване на близък, още повече детето му. Обаче тук имаме някакъв фатализъм и суеверия, което вече не е ок, да си го кажа директно, чиста глупост, която в по-сериозните случаи отива към психичен проблем.
Авторката забравя всякакви знаци на съдбата, поличби, предчувствия и други подобни глупости, от там нататък търси да овладее притеснението.

# 7
  • Мнения: 55 781
Страхувам се, разбира се. И ние като пътуваме пак се страхувам, защото в природата нулев риск няма. Но минимизираме доколкото може, а като не може стискаме палци. Очакваме обаждане при пристигане  толкова.

# 8
  • Мнения: 915
Нормално е човек да изпитва безпокойство при пътуване на близък, още повече детето му. Обаче тук имаме някакъв фатализъм и суеверия, което вече не е ок, да си го кажа директно, чиста глупост, която в по-сериозните случаи отива към психичен проблем.
Авторката забравя всякакви знаци на съдбата, поличби, предчувствия и други подобни глупости, от там нататък търси да овладее притеснението.
Не,не забравям,именно тези “знаци” много ме притесняват всеки път,както казах всички казани и сторени сантиментални неща и жестове от детето ми приемам за знак за нещо лошо.
Трудно ми е да го обясня

# 9
  • Мнения: 5 364
Забравяте да отчитате всяко успешно пътуване.
Така се преодолява травма (когато е неизбежно ситуацията да се повтори, напр. след катастрофирал автобус, когато все пак трябва да се отиде на работа с автобуса)  - всеки път отчитате, че нищо лошо не се е случило. Въртите ТОВА в ума си, как е пътувал, как е стигнал и как е жив и здрав. И хубавите събития "травмират", тоест, по сходен механизъм от тях остават хубави впечатления.

# 10
  • Мнения: 18 647
Майка ми веднъж ми сподели, че се страхува да пътува с автобус, защото имала страх, че ще мре в кастрофа. Почина си в леглото на 93 години. Децата ми са още малки, не са шофьори. Голямото е в гимназия, но не е за шофьор, от малкото ще излезе добър шофьор. Голямото пътува ежеседмично. Не се обажда като пристигне, намира го за контрол и се съпротивлява. Научих се да потискам страховете си, да се осланям, че щом всичко е тихо, значи е наред.
Притесняват ме, мисля в рамките на нормалното, новините за тежки катастрофи - било с коли у нас, било със самолети по света, както и закъсали по пътя автобуси. Все някак обаче трябва да се придвижваме, нали?

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 8 373
Авторката забравя всякакви знаци на съдбата, поличби, предчувствия и други подобни глупости, от там нататък търси да овладее притеснението.
Не,не забравям,именно тези “знаци” много ме притесняват всеки път,както казах всички казани и сторени сантиментални неща и жестове от детето ми приемам за знак за нещо лошо.
Трудно ми е да го обясня
Това беше препоръка - да забравите всякакви "знаци" и да работите върху притеснението.
Просто тези знаци са само във Вашата глава. Вие ги изнамирате, Вие можете да ги изключите.

# 12
  • София
  • Мнения: 20 422
Притеснявам се в рамките на нормалното и не ги товаря с това.
Трите ни големи деца живеят много далеч. Родителите ни живеят далеч.
Нормално е човек да изпитва тревога, но не ги карам по пътя да ми звънят,да ми отчитат всяка отсечка и т.н. И не им казвам да внимават. Пожелавам лек път и това е.
Единствено очаквам обаждане, когато стигнат, но не веднага. Все пак им трябва време да се освежат, да си свалят багажа.
И не търся знаци. Не вярвам в такива. Вярвам, че ще се случи това, което е писано и се надявам да е най-доброто.

# 13
  • Мнения: 1 524
Много се страхувам с тея джигити, еле тираджии, ама без знаци и подобни.
От самолети не ме е страх, но по пътищата ни....
Чакам като стигне да пише веднага.

# 14
  • Мнения: 10 114
Аз май съм единствената, която не се притеснява. Започвам да се притеснявам, ако не ми се обадят когато пристигнат.

Общи условия

Активация на акаунт