Здравейте,жена на 34 години съм от Варна. Както и подсказва заглавието- моят проблем е липсата на приятелски кръг. Излизам от дълга,силно токсична и ограничаваща връзка. И нямам останала нито една приятелка,с която мога да излизам от време на време. Работата ми е такава,че нямам колеги в града. Ходя на групови тренировки,но не успявам да завържа нещо повече от неангажиращ разговор . Интеовертна съм,интересувам се от спорт и здравословен начин на живот. Имам интерес в психологията и самоусъвършенстването. Обичам да чета книги,да се разхождам и пътувам.Не пия алкохол,,което не ми помага в социализирането особено. Надявам се да дадете съвети къде бих могла да срещна хора и да създам приятелства. Ще се радвам и ако някой тук би искал да си попишем /поговорим.
- Публикувана: 20 апр. 2026, 09:35 ч.
- Последно мнение: 17 май 2026, 09:06 ч.
Имам нужда от приятелки
Намираш си приятелка , пиете смутита, обсъждате зодии и колко сте над нещата
След два месеца я запознаваш с твоя нов мъж (който си намерила след голямото самоусъвършенстване). Тя го гледа приятелски, а той ти казва, че тя е много готина и разбираща. След още два месеца установяваш, че разбирането им е стигнало до там, че си споделят четката за зъби в твоята баня, докато ти си на групова тренировка.
Тя му казва, че ти си емоционално нестабилна заради бившия си, а той кима, защото тя го „слуша активно
Ти оставаш сама с книгите си, развиваш тикове при думата „психология“ и започваш да храниш котките пред блока,
А кажи сега, струва ли си? Сядай да четеш там и не се занимавай с глупости. Не ти трябват приятелки , всичко е интереси ..........пък и алкохол не пиеш , разбираш ли, ти даже и мъката си после не можеш да удавиш. Не ти трябва
След два месеца я запознаваш с твоя нов мъж (който си намерила след голямото самоусъвършенстване). Тя го гледа приятелски, а той ти казва, че тя е много готина и разбираща. След още два месеца установяваш, че разбирането им е стигнало до там, че си споделят четката за зъби в твоята баня, докато ти си на групова тренировка.
Тя му казва, че ти си емоционално нестабилна заради бившия си, а той кима, защото тя го „слуша активно
Ти оставаш сама с книгите си, развиваш тикове при думата „психология“ и започваш да храниш котките пред блока,
А кажи сега, струва ли си? Сядай да четеш там и не се занимавай с глупости. Не ти трябват приятелки , всичко е интереси ..........пък и алкохол не пиеш , разбираш ли, ти даже и мъката си после не можеш да удавиш. Не ти трябва
Здравейте,жена на 34 години съм от Варна. Както и подсказва заглавието- моят проблем е липсата на приятелски кръг.
Скрит текст:
Излизам от дълга,силно токсична и ограничаваща връзка. И нямам останала нито една приятелка,с която мога да излизам от време на време. Работата ми е такава,че нямам колеги в града. Ходя на групови тренировки,но не успявам да завържа нещо повече от неангажиращ разговор . Интеовертна съм,интересувам се от спорт и здравословен начин на живот. Имам интерес в психологията и самоусъвършенстването. Обичам да чета книги,да се разхождам и пътувам.Не пия алкохол,,което не ми помага в социализирането особено. Надявам се да дадете съвети къде бих могла да срещна хора и да създам приятелства. Ще се радвам и ако някой тук би искал да си попишем /поговорим.
Ако е вашето нещо, пробвайте с народни танци. Сега не ходя, но имам много приятели от там - пътували сме за фестивали (любителски разбира се), празнувахме всякакви поводи в залата, ораганизирахме си кръчми, бях веднъж с цялата школа на море, страшни купони ставаха. Абе така готино даже и с моите приятели не съм си изкарвала 
От личен опит и без да искам да звуча негативно (но сигурно ще прозвучи ): промени си нагласата "най-добра" приятелка и изобщо концепцията за приятелството.
С годините става все по-трудно да се завръзват приятелства в истинския смисъл на думата. Всеки носи вече един багаж от миналото, който го кара да е предпазлив по отношение на хората изобщо.
Според мен най-доброто, на което можем да се надяваме след 30-35 годишна възраст са добри познати. Аз за себе си мога да кажа, че последната приятелка, която срещнах в живота си, я срещнах, когато бях на 30 години.
Затова мисля, че това, което ти липсва е кръг от познати със сходни интереси. Идеята за пътувания, танци и т.н. е чудесна.
Също не пренебрегвай и онлайн комуникацията. Казваш, че обичаш да четеш - заповядай в нашата тема за книги във Литературния форум - "В момента чета..."
Преди 13-14 години имахме една супер-тема "Сладкарничка за книги", от където са ми едни от най-чудесните познанства, които съм правила изобщо! Онлайн запознанството ни навремето естествено прерасна в традиционни срещи на живо и си станахме наистина много, много близки!
П.П. Да не споменавам, че и доста от тази групичка забременяхме по едно и също време горе-долу и родихме пак в една и съща година - 2016г.
): промени си нагласата "най-добра" приятелка и изобщо концепцията за приятелството. С годините става все по-трудно да се завръзват приятелства в истинския смисъл на думата. Всеки носи вече един багаж от миналото, който го кара да е предпазлив по отношение на хората изобщо.
Според мен най-доброто, на което можем да се надяваме след 30-35 годишна възраст са добри познати. Аз за себе си мога да кажа, че последната приятелка, която срещнах в живота си, я срещнах, когато бях на 30 години.
Затова мисля, че това, което ти липсва е кръг от познати със сходни интереси. Идеята за пътувания, танци и т.н. е чудесна.
Също не пренебрегвай и онлайн комуникацията. Казваш, че обичаш да четеш - заповядай в нашата тема за книги във Литературния форум - "В момента чета..."
Преди 13-14 години имахме една супер-тема "Сладкарничка за книги", от където са ми едни от най-чудесните познанства, които съм правила изобщо! Онлайн запознанството ни навремето естествено прерасна в традиционни срещи на живо и си станахме наистина много, много близки!
П.П. Да не споменавам, че и доста от тази групичка забременяхме по едно и също време горе-долу и родихме пак в една и съща година - 2016г.
И аз съм така, но съм от София....
Безумна 10 годишна връзка.... Никакви по близки приятелки. И аз ще се радвам на някаква комуникация, макар и онлайн... Защо не...
Безумна 10 годишна връзка.... Никакви по близки приятелки. И аз ще се радвам на някаква комуникация, макар и онлайн... Защо не...
Здравейте,жена на 34 години съм от Варна. Както и подсказва заглавието- моят проблем е липсата на приятелски кръг. Излизам от дълга,силно токсична и ограничаваща връзка. И нямам останала нито една приятелка,с която мога да излизам от време на време. Работата ми е такава,че нямам колеги в града. Ходя на групови тренировки,но не успявам да завържа нещо повече от неангажиращ разговор . Интеовертна съм,интересувам се от спорт и здравословен начин на живот. Имам интерес в психологията и самоусъвършенстването. Обичам да чета книги,да се разхождам и пътувам.Не пия алкохол,,което не ми помага в социализирането особено. Надявам се да дадете съвети къде бих могла да срещна хора и да създам приятелства. Ще се радвам и ако някой тук би искал да си попишем /поговорим.
За почти умерените мъжки наблюдатели в този сайт, такива теми са добър баланс между "Що е то жената" и "Защо е то жената", че повечето други сааа... прекално опасни и болят.
Моето скромно мнение за автора е, че приятели трудно се намират с растенето на годините.
Аз съм на твоите години и приятели в сегашната си фирма нямам - не излизаме да пием, не ходим на тийм билдинги, но това е главно защото всеки живее някъде.
Обществото стана такова, също така, че е трудно да си намериш приятели. Аз бих започнал от комшии на нашите години, ако не колеги. Вторият вариант е приятели чрез общи приятели или роднини, но там имаш риск тия хора да са намесени и в личния ти живот. Няколко пъти са споменавани опасностите (хах) по-горе от това... моето мнение и искреното мнение на много мъжки индивиди е, че не искаме да сме близки с твоите приятелки и не искаме да се бъркаме с тях и те да знаят за нас. Според мен това е правилното, като НАЙ-МАЛКОТО нещо е рискът от това, за което се говори в предишните коментари - има и по-лоши варианти от това да ти вземат "мъжа", който... голяма работа, "след два месеца намираш следващия", както бе казано горе - много мъже седят абсолютно сами с години.
Ако и това не става, не знам какво да ти кажа вече.
Просто защото не мога дори да си представя аз да пиша такава тема, пък камо ли какво би ми се случило, ако напиша.
Според мен комшии, или приятели на приятели.
Ако СЛУЧАЙНО можеш някакси да прикоткаш някоя приятелка от миналото си, която да не е изтрещяла и може да ти помогне, а не да те задълбае в миналото (ако ти е неприятно) - екстра. Но често това е трудно.
Може да пробваш, ако има, някакви социални (не онлайн) клубове като... за фитнес (нещо по-спортно, не йога, пилатес т.н), планинарство, четене, литературни кръгове ли там, как се наричат, все някаква местна дребна книжарница или библиотека има такива, ама се опасявам да не се чувстваш много млада там... и да не попаднеш на някоя секта, каквито, всъщност, има скрити сред ВСЯКАКВИ танцови групировки - от народни, през латино, до кизомба и суинг. Тия може да са тегави за теб.
Ако можеш да си позволиш нещо артистично, като рисуване - също става. Чувал съм, че там беснее много "женска енергия", но не съм сигурен колко е полезно. Понеже не пиеш, ще дръпнеш в рисуването, ако не друго.
Моето скромно мнение за автора е, че приятели трудно се намират с растенето на годините.
Аз съм на твоите години и приятели в сегашната си фирма нямам - не излизаме да пием, не ходим на тийм билдинги, но това е главно защото всеки живее някъде.
Обществото стана такова, също така, че е трудно да си намериш приятели. Аз бих започнал от комшии на нашите години, ако не колеги. Вторият вариант е приятели чрез общи приятели или роднини, но там имаш риск тия хора да са намесени и в личния ти живот. Няколко пъти са споменавани опасностите (хах) по-горе от това... моето мнение и искреното мнение на много мъжки индивиди е, че не искаме да сме близки с твоите приятелки и не искаме да се бъркаме с тях и те да знаят за нас. Според мен това е правилното, като НАЙ-МАЛКОТО нещо е рискът от това, за което се говори в предишните коментари - има и по-лоши варианти от това да ти вземат "мъжа", който... голяма работа, "след два месеца намираш следващия", както бе казано горе - много мъже седят абсолютно сами с години.
Ако и това не става, не знам какво да ти кажа вече.
Просто защото не мога дори да си представя аз да пиша такава тема, пък камо ли какво би ми се случило, ако напиша.
Според мен комшии, или приятели на приятели.
Ако СЛУЧАЙНО можеш някакси да прикоткаш някоя приятелка от миналото си, която да не е изтрещяла и може да ти помогне, а не да те задълбае в миналото (ако ти е неприятно) - екстра. Но често това е трудно.
Може да пробваш, ако има, някакви социални (не онлайн) клубове като... за фитнес (нещо по-спортно, не йога, пилатес т.н), планинарство, четене, литературни кръгове ли там, как се наричат, все някаква местна дребна книжарница или библиотека има такива, ама се опасявам да не се чувстваш много млада там... и да не попаднеш на някоя секта, каквито, всъщност, има скрити сред ВСЯКАКВИ танцови групировки - от народни, през латино, до кизомба и суинг. Тия може да са тегави за теб.
Ако можеш да си позволиш нещо артистично, като рисуване - също става. Чувал съм, че там беснее много "женска енергия", но не съм сигурен колко е полезно. Понеже не пиеш, ще дръпнеш в рисуването, ако не друго.
На едни години сме. Наистина с времето става по-трудно, хората си ставаме все по-самодостатъчни. При мен се оказа, че лесно завързвам приятелства. Но е много важно да си кликнеш с човека насреща, не само да са ви общи хобитата.
Излизай, запиши се на различни групови занимания, опитай нещо ново - това ще ти даде и увереност. Бъди отворена към хората и ще се намерите. Но и търпение трябва. С последната мацка, с която си кликнахме много се запознахме на едно събитие, на което аз бях решила да отида в последния момент, а тя трябваше да е с приятелка, която обаче не успяла да дойде и така някак двете се окомплектовахме за цялата вечер. Супер готина си изкарахме.
Нещо друго искам да вметна - тъй като излизаш от дълга и токсична връзка е възможно да си малко обсебваща. Не го казвам като критика, нещо съвсем нормално е хората да се вкопчваме в спасителни въжета. Също и не казвам, че при теб случаят е такъв, просто е добре да си отработиш травмите, които неминуемо ще те следват, защото те се проектират върху отношенията ни с всички хора.
Отвори си сърцето, бъди позитивна, не търси нещо на всяка цена и приеми, че нещата може да не се слечват както и когато искаш (всъщност със сигурност няма) и ще си добре.
Излизай, запиши се на различни групови занимания, опитай нещо ново - това ще ти даде и увереност. Бъди отворена към хората и ще се намерите. Но и търпение трябва. С последната мацка, с която си кликнахме много се запознахме на едно събитие, на което аз бях решила да отида в последния момент, а тя трябваше да е с приятелка, която обаче не успяла да дойде и така някак двете се окомплектовахме за цялата вечер. Супер готина си изкарахме.
Нещо друго искам да вметна - тъй като излизаш от дълга и токсична връзка е възможно да си малко обсебваща. Не го казвам като критика, нещо съвсем нормално е хората да се вкопчваме в спасителни въжета. Също и не казвам, че при теб случаят е такъв, просто е добре да си отработиш травмите, които неминуемо ще те следват, защото те се проектират върху отношенията ни с всички хора.
Отвори си сърцето, бъди позитивна, не търси нещо на всяка цена и приеми, че нещата може да не се слечват както и когато искаш (всъщност със сигурност няма) и ще си добре.