Абсурда да си майка в тази държава!!

Смятам, че когато се излагат общи постановки, непочиващи на каквато и да било конкретика не може да се води диалог. Най- малкото няма предмет на конкретно обсъждане. Затова и аз предпочитам на зададения проблем да давам конкретни отговори.
За пенсионната възраст- има и други мотиви за нейното "вдигане"- ами че в момента средната възраст на българина е много висока. Ако се допусне пенсиониране на всички над 55 г- или дори над 60 годишна възраст едва ли ще има от къде да се събират пенсии. То и сега няма много кой да плаща осигуровките, когато след десетина години се качи още средната възраст на българина ще е още по- трудно.

Judy,
каква е средната  възраст в момента в страната?
Благодаря
Вили

Тогава щом държавата сме ние самите, а ние не сме цвете за мирасане, т.е. ние сме си виновни, излиза че пак държавата е виновна, защото държавата сме ние.  
Зина много добре че майка ти има бизнес , дай боже всички майки да са така
В предаването на Милен Цветков гледах обсъждането за пенсионната възраст.
Значи според Джуди щом се вдига средната възраст се вдига и пенсионната   Хмм...
А това че няма работа за повечето възрастни хора какво да умрат от глад ли.. Това че някои имат бизнес не значи че всички са така...

Сития на гладния не вярва...
Беше станала много "негативна и елементарна темата" ама като гледам проддържа интерес

Вили, първо има огромна разлика между средна възраст в страната и средна продължителност на живота. Средната възраст в дадена страна може да е 60 години например, но това да се дължи не на факта, че хората умират щом се пенсионират, а на факта, че в страната има много млади хора и малки деца и младите хора надвишават с пъти броя на пенсионерите ( което никак, ама никак не е лошо ).
Не знам тези 69 години от къде са и какво значат за теб, но една средна продължителност на живота от 69 години може да се дължи на висока детска смъртност или на висока смъртност сред младото работоспособно население, а не на висока смъртност сред пенсионерите. Смъртността сред младото население е проблем в световен мащаб. Смърността в катастрофи например. Както и при битови инциденти.
Има много страни, в които средната продължителност на живота е по-ниска от пенсионната възраст, но те не са изоставащи страни. И това, че възрастта за пенсиониране е например 68 години при средна продължителност на живота 69 години, изобщо не е критерий за лоша социална политика. Защото е важно какво стои зад тези 69 години. Факт е, че 1/4 от населението на страната ни са пенсионери.

Аз аргументирах повторното си включване със злоупотребите със обезщетенията за бременност и раждане.  Наистина беше станала такава темата. Не се отмятам от думите си.

Абе няма проблем бе много ясно, че щом ти е интересно ще се включиш  И аз няколко пъти се заричах да не влизам ама на - не става.
Просто бих предпочела да пиша вече по по-позитивна тема, че тука нещо ...
Айде стига спорове - всеки си е прав за него си.

Аз си мисля, че само закони не стигат - непременно трябва и контрол. Това не се отнася само до нашата страна. Във връзка със светофара и минаването на червено ще вметна практиката в чужбина да се слагат камери на светофарите - щом минеш на червено - акт. Това също е форма на контрол. Наистина само голото съзнание не стига. Трябва някакъв стимул. И може би финансовата санкция е най-ефективна.

Именно 
Ако стигаше САМО самосъзнание, без контрол, нямаше навсякъде в Европа движението по пътищата да се контролира с камери. /Вили е едната, която ще даде инфо  за Англия например, където нарушенията ви се записват и после просто си получавате глобата по пощата /
Контролът е в основата да спазване на законите!!!

Не виждам някой да оспорва необходимостта от контрол. Но същият, когато се осъществява от държавни органи, се явява по своя вид държавна принуда. Освен принудата първата цел на закона е убеждението. това го пише в учебниците по "Основи на държавата и правото". Естествено, не всеки е длъжен да ги чете, но тъй като аз съм ги чела давам тази информация.
Принудата идва тогава, когато не е налице доброволно изпълнение на правните норми. Когато на гражданите не може да се въздейства посредством метода на убеждението, тогава се дава път на принудата.
Контролът е дейност, която е присъща не само на държавните органи. Съществуват основни видове контрол- обществен и държавен. Аз не съм длъжностно лице, напр., или не осъществявам държавни контролни функции, т.е. не мога да осъществявам държавен контрол. Но мога да осъществявам обществен такъв, като на първо място самата аз спазвам правилата, уча децата си на това и сигнализирам своевременно при установени от мен нарушения.

 В България всичко е абсурдно, ние сме държава на АБСУРДА. Вече нормалните неща ни се струват абсурдни...

Изобщо не мога да се съглася, че това е българският служител. В практиката си на работодател съм попадала на изключително свестни и коректни хора на всякаква възраст, така че според мен всичко е въпрос на възпитание, отговорност и манталитет. И не съм съгласна, че като цяло не сме работливи,  мина времето на принципа - Аз ги лъжа, че работя - те ме лъжат, че ми плащат" /може би това важи все още за някои и други държавни служби/.
По-голямата част от моите познати си скъсват задника от работа, но не са цъфнали и вързали. И съм категорична, че ако бяха в друга държава положението им щеше да бъде различно. Съдя дори по себе си и ще дам следния пример преди години студентска бригада в САЩ - с изкараните пари за три месеца, неквалифициран труд ми стигнаха за обиколка на Европа - 4 екскурзии - общо за 2месеца. Силно се съмнявам, че има така добре заплатен служител, който с тримесечната си заплата да може да си го позволи. За съжаление аз също не мога вече да си позволя подобно нещо.
А колкото до това, че мисленето ни било такова, ами какво да е като гледаш какво става около нас. Как пък нямаше един осъден за Чернобил или пък кредитен милионер от онова смутно време.

"Как пък нямаше един осъден за Чернобил ..."
Ами то за Чернобил у нас не може да бъде осъден някой.  То Чернобил не се намира в България... Пък и дали има осъдени или не за това честно казано и аз не знам.

Здравейте! Искам и аз да споделя моето дълбоко огорчение от неуредиците и лекарското отношение към бъдещите майки в България.

Всичко започна на 13 април, когато получих резултатите от биохимичния скрининг (БХС) в Генетичната лаборатория на 14 етаж на „Майчин дом”. Д-р Петрова търпеливо ми обясни, че при моето бебе рискът за генетично заболяване е висок (1:180) и би трябвало да направя амниоцентеза. Още същият ден, когато аз бях в началото на 17 г.седмица., д-р Петрова ми записа час за амниоцентеза в същата болница за 7 май или след почти 4 седмици. Естествено попитах защо след толкова много време и няма ли да е твърде късно, защото ще бъда в 21-22 г.с. Беше ми отговорено, че за тогава има час, че не е късно и да не се притеснявам.

След като се консултирах с няколко специалисти акушер-гинеколози и всички бяха категорични, че при този резултат от БХС амниоцентеза „е препоръчително” да се направи, се реших на тази процедура, знаейки за рисковете, които крие.

Няколко дена преди амниоцентезата се обадих в кабинета на д-р Петрова в „Майчин дом”, за да се осведомя за подробностите. Направих си необходимите изследвания и получих направление за хоспитализация от личния ми гинеколог.
В 8:30 на 7 май отидохме заедно със съпруга ми в отделението за генетични изследвания на 14 етаж в „Майчин дом”, 20 минути по-късно ни посрещна доц. д-р Георгиева. След като разбра, че съм в 21 г.с., тя с учудване и явно раздразнение попита защо идвам толкова късно за амниоцентеза. Отговорих й, че имам записан час за днес още отпреди почти месец от колегата й д-р Петрова и че съм получила този час като най-ранен възможен, въпреки че изрично бях попитала дали в 21 г.с. бременността ми няма да е твърде напреднала за амниоцентеза. Доц. д-р Георгиева попълни необходимите формуляри и ме изпрати за регистрация за хоспитализиране в 210 каб. на 1 етаж в поликлиниката. Там чакахме на опашка до към 10:30, за да ме регистрират.

Оттам ни изпратиха до лабораторията на приземния етаж, за да ми дадат 2 епруветки, които след амниоцентезата отново да занесем там. След това се качихме на 5-тия етаж в отделението по патология на бременността, където отново чакахме, около 45 мин, за да ме приемат и оформят необходимата документация. Д-р Попиванова, която беше на смяна и щеше да извърщи амниоцентезата, ме посрещна с въпроса: „Защо идвате за амниоцентеза?” Отговорих: „Заради ресултата от БХС.” Последва: „Кой Ви каза да правите БХС?” Отвърнах: „Наблюдаващите бременността ми лекари”. Нейната реплика беше: „Ами да дойдат те сега да Ви я направят амниоцентезата!”, при което аз не успях да намеря начин за адекватна реакция. Минаха ми хиляди неща през ума.

След това ми наредиха да се приготвя за манипулацията в една от стаите, където на отреденото за мен легло нямаше дори спално бельо, и да изчакам да ме повикат. Към 13:00 най-после влязох за амниоцентезата. През цялото това време ми чернееше от глад, защото д-р Петрова от генетичната лаборатория ми беше казала по телефона преди няколко дни да дойда на гладно, тъй като амниоцентезата била „един вид коремна операция”. А впоследствие се оказа, че храненето изобщо не пречи и напразно съм измъчвала с глад цял предиобед и себе си, и бебето ми.

Първите думи на д-р Попиванова след като включи видеозона бяха, че бебето ми било много голямо. Изчисли гестационната възраст на 21,4 г.седмица и с неприкрито негодувание попита защо идвам толкова късно и кой ме праща. Според нея в този период на бременността е трудно да се извлекат от околоплодната течност клетките, чрез които да се направи изследването. Каза ми да ставам, да си избърша корема и да отида отново на 14 етаж при доц. д-р Георгиева и ако тя можела да гарантира, че в 21,4 г.с. могат да се извлекат необходимите за изследването клетки, да се върна и ще ми направи амниоцентезата. А междувременно сестрата беше успяла да ми бие мускулна инжекция с обезболяващ медикамент, от която цял следобед ми беше изтръпнал левия крак. Дори не ме попита дали искам обезболяване. Оказа се също, че са пропуснали да ми дадат да подпиша формуляр за информирано съгласие за подлагане на амниоцентеза, което допълнително нажежи атмосферата, при което бях дори нагрубена. Аз излязох виновна за всичко.

Излязох навън и отидох при съпруга ми доста разстроена. Хапнах малко, посупокоих се и отидохме пак на 14 етаж при доц. д-р Георгиева. Очевидно забравила, че ми е оформила документите рано сутринта, тя отново ме попита защо чак сега, в 21-22 г.с. идвам за амниоцентеза. Недоумяваше как в нейното отделение са ми дали час за 4 седмици след БХС. После се възмути как така д-р Попиванова е отказала да ми направи манипулацията, след като е получила всички необходими документи, попълнени и подписани от нея. След като направи кратка консултация в съседен кабинет, д-р Георгиева каза, че няма никакъв проблем да ми се направи амниоцентеза и че не е късно за това. Прати ме обратно на 5 етаж да поискам изрично от д-р Попиванова писмено обяснение защо е отказала да ми направи манипулацията. Слязохме на 5 етаж, където оставих съпруга ми да разговаря с д-р Попиванова – аз бях твърде разстроена, за да разговарям нормално. Оказа се, че да, няма проблем, д-р Попиванова ще ми направи амниоцентезата. После обратно, за кой ли път, на 14 етаж, където д-р Георгиева каза, че написаното на гърба на ехографската ми снимка от д-р Попиванова не е това, което е изисквала като обяснение. Двете лекарки отказваха да разговарят директно по телефона помежду си. За пореден път д-р Георгиева ме изпрати при д-р Попиванова, за да ми направи този път наистина амниоцентезата. Изрично заръча след това да се кача отново при нея и да опиша най-подробно всичко, което се е случило, тъй като искала да подаде оплакване до директора на болницата.

След всичко това, а и след като задълбочено прочетохме за всички рискове от формуляра за информирано съгласие, аз и съпруга ми решихме, че няма да се подлагам на амниоцентеза, нямах вече и нито сили, нито нерви да продължа да участвам в този фарс. Дали наистина при по-напреднала бременност амниоцентезата носи по-големи рискове за нероденото ми дете не успях да разбера със сигурност; дали има смисъл да се прави вече – също никой не ми даде категоричен отговор. Това, което подразбрах със сигурност е, че д-р Попиванова се опасяваше да направи манипулацията при „такова голямо бебе”, независимо от предлога. А щом доктор има опасения, че може би се рискува твърде много, откъде аз да намеря смелост по-голяма и да се подложа на процедурата.

Оставям всички изводи и заключения за вас, които имахте търпението да прочетете разказа ми до края.

Leiche, съжалявам за всичко което ти е минало през главата. Надявам се и вярвам, че всичко с теб и бебчо ще бъде наред, стискам палци. Лека и безпроблемна бременост и ще чакаме да ни се похвалиш