Абсурда да си майка в тази държава!!

Джам,
аз съм майка  в друга държава и не мога да се оплача.Раждането ми беше лесно, но с усложнения за мен след това.Докторите  се погрижиха за мен  на 100%.Всички акушерки бяха много мили и внимателни.Получавам майчинство което ми стига да гледам детето, че даже и малко да помагам на тати за сметките.Е, верно това  е само за 6 месеца, но после ще му мислим.
Моето Джи Пи не ми е казвал никога"Защо идваш в края на месеца нямам вече талони за направление, ела другия месец"- а това се случва  в България много често.
А ако другият месец  е вече много късно???
Излизаме  на разходка  с малкия и не ми се налага да прескачам коли паркирали по тротоара за да стигна до парка.Сега да кажа че  в Бургас  в един от парковете в жк Изгрев даже ще строят и болница-частна в самият парк.Някои си вземал земята.Къде го има това бе момичета???
Аз съм горда да съм майка и знам че здравната система тук прави всичко за детето ми- не му бият "жива"ваксина ако знаят че  е опасна?- но нали трябвало да свършат количествата.В страни като тази в която аз живея такива ваксини се "унищожават"

Като пиша всичко това искам да отворя една кавичка и да кажа че и тук  има области където нещата не са толкова хубави- но те със сигурност не са толкова много както   в България.

Вили, аз пък съм майка в България и съвсем спокойно мога да напиша същото за тук (с точно 3 разлики):
1. раждането ми беше невероятно трудно и проблемно, но ;
2. когато родих, майчинството беше равно на минималната заплата и не ми беше достатъчно, без да работя, но - аз се осигурявам на пълната си заплата и ако сега родя ще мога да - при това 10 месеца;
3. 100% съм съгласна за паркирането и това наистина е абсурд, защото е въпрос на възпитание, манталитет и уважение към другите, а има и закони, но санкциите (за съжаление) са минимални и затова не се спазват;
Аз пък преди няколко години останах очарована, когато гостувах на близки в Сливен и открих, че в Градската градина един бизнесмен е взел земята на половината парк и е направил невероятен детски кът (безплатен), а отделно поддържа останалата част от парка...
Джи Пи-то ми не се е налагало да ме връща, защото имам допълнителна здравна застраховка, която ми покрива прегледи без направление (съгласна съм, че в това отношение политиката е погрешна - направления и т.н., но в случая зависи от мен дотолкова, доколкото имам право на избор при предстоящите избори).
За ваксините - не съм особено запозната как стоят нещата в момента, но следя имунизационния календар на децата ми, интересувам се какво ми се полага по закон и държа да го получа. Ако нещо не съответства на закона - подавам сигнал и не си хабя излишно нервите. Законът ми е дал право аз да избера сама педиатър на своето дете и ако не го харесвам да го сменя - доволна съм от избора си.
Предпочитам да се опитам да променя каквото мога, а каквото не мога се опитвам да приема философски.
Монетата винаги има 2 страни - изборът откъде ще я гледа човек си е личен негов.
 

Azaf,
Това че  в България има майки , които могат да напишат това което ти написа само ме радва- Дай боже техният брои да Расте.
Сега за  за парка- ако беше детски кът нямам нищо против, Но болница в средата на парка:
до тази болница няма да се ходи пеш, ще се карат коли, таксита и прочие.Паркът вече няма да  е сигурен за здравето и сигурността на децата.
Ето ще кажа и нещо похвално и хубаво- един от бившите БГ футболисти мисля че беше вратарят Боби Михайлов или Стоичков не съм сигурна  в парка от другата страна са направили училище за футбол- където децата да отидат и да поиграят футбол.Има и постилка=трева за да им е по-удобно и да няма наранени.Верно с това се цели да се увеличи желанието на децата да играят футбол, но и също така ги развива физически и  ги изкарва навън а не само да седят пред комп.или плеи стеишъна и нинтендото.
За здравната осигуровка тук няма значение на колко се осигуряваш-  в държавно заведение всички се третират еднакво.Ако е частно е друга работа.
Вили 

Моята цел за включването ми по настоящата тема е не да докажа какъв рай е БГ. Рай на земята още никъде никой не е постигнал, това за мен е химера. Раят е в самия човек, в нагласата му към света- как го възприема този външен свят и как си взаимодейства с него. Затова и един от началните ми постинги беше с цитат от Библията, че човек първо трябва да нагласи "собствения си дом", т.е. мира и реда в себе си, а след това може да се обърне към уреждане на външния свят.
Целта ми е да посоча на вярващите и колебаещите се /на невярващите каквото и да кажеш няма да го прозрат, те просто не желаят да погледнат натам/, че за да заживеем добре всеки трябва да направи усилие, мъничко усилие, да промени поне това, което зависи от него, да си възпита поне своите деца да проявяват такова усилие и да търси хубавото, а не да го чака.
Какво означава по принцип думата "абсурд"? Определение за това понятие според тълковния речник е: "Безмислица, нелепост, глупост". Не мога да се съглася, че майчинството, само по себе си, където и да било е безсмислено, нелепо или глупаво. В него има смисъл. Най- същественото при него е резултатът- създаването на човеци, а не привилегиите, които ползва майката. С каквито и трудности да се сблъсква тя "по света и у нас" целта й би следвало да е една и съща- създаване и възпитаване на тези човеци. На мен ми се иска да вярвам и се опитвам да работя реално в тази насока- да създам и възпитам хора, които утре ще разчитат сами на себе си и ще създават, а няма да чакат и да разчитат на странични фактори. Че тези хора ще се борят срещу безумията и нелепостите, срещу абсурдите, които са далеч не само в България, а няма да заемат ролята на оплакващи се и безпомощни същества.
Затова и позицията ми е такава, затова предпочитам да видим къде е конкретния проблем и къде и как да го разрешим. Това касае не само конкретният потърпевш, а и мен и децата ми и техните бъдещи деца ще касае.

Имах предвид само за направленията, когато имам нужда. А и застраховката ми е отскоро (от няма и година) - т.е. няма общо с отношението в болницата, когато раждах. Казах, че не се наемам да коментирам здравната политика - твърде далеч е от мен, но пък ще се постарая да повлияя в положителна насока - чрез избора си, петиции, подписки и т.н.
А за училището за футбол - браво - това ми беше идеята, че има и хубави, и лоши неща и те са на едно място и те пак не зависят от държавата, а от волята на някой - в случая от собственика на земите, където е разположен въпросния парк.
Плюсовете за едни са минуси за други. И обратно.
 

Judy,
Специално след последното ти изказване ми се иска да се самоцитирам от една друга тема:--------------------------------------------------------------------------------

"Най-лесният начин да се чувстваш добре е да промениш нагласата си и очакванията си към света.
Ако бях оставила лошите неща в живота да ме отнесат по течението, досега да съм се гръмнала.
Напротив - адски позитивен човек съм - радвам се на дребните неща в живота и всеки ден за мен е празник.
Промених себе си и съм доволна - радвам се на слънцето сутрин, търся удоволствието на чашата с кафе, доволна съм от всяка свършена през деня задача (несвършените ме мотивират да вложа още повече старание), приятно ми е да се разходя в края на деня, наслаждавам се на прегръдките на децата ми вечер, доволна съм от всяко дребно нещо направено вкъщи (ето, вчера си купихме 2 соларни лампи за открития балкон и усещането вечерта да ги сложа в ъглите, а аз да седна на столчето и да се радвам на тихата и спокойна нощ, когато всички други у дома заспаха, беше неповторимо).
Когато ми е тежко, опитвам се да променя нещата. Когато не мога да ги променя, приемам ги и моделирам себе си спрямо ситуацията.
Тогава просто няма как да се изморя, защото всеки ден ми носи нещо ново.
Пробвайте."

 

Dorka76, marina_79, ТраЛаЛа, Mama_na_Ema, mi6ka82, ZinaSt, emi_jamie, incandescent, ... - момичета, благодаря от сърце на всички за милите думи! Като споделих и ви чух по въпроса за случилото се в "майчин дом", определено ми стана по-леко. Съгласна съм с Judy, че май по-скоро зависи от човека и не е толкова до това в границите на коя държава живеем. Е, че и българите си имаме специфичния си "мрачен" манталитет, няма да отрека.
Dorka76, асолютно права си, че най-доброто в подобни ситуации е да се опитам да овладявам някак емоциите и огорчението си, което като че ли не ми беше толкова трудно преди, но сега, по време на бременноста, изведнъж се превърна в тежка задача. Съгласна съм с теб и, че случилото се има сериозен, както казваш ти "събитиен смисъл" - успокоих се и приех случката като един вид цена, която може би се е наложило да се плати, за да се избегне нещо, от което бих страдала много повече. А начина, по който реагирах (почти нервна криза) си беше изцяло моя грешка. Помолих бебка да ми прости за стреса, който й причиних. В крайна сметка, казват, че всичко, което е около нас и се случва с нас, не било нито добро, нито лошо - то става такова в зависимост от това как го възприемаме.

Само да кажа не виждам кой знай какъв ужас в раждането си, по скоро в отношението на сестрата която беше на смяна, по принцип си родих нормално, а и всичко се забравя като видиш малкото съкровище. Каквато и болка да има се преживява като знаеш, че те очаква самото щастие. Пожелавам на leiche най вече безпроблемно раждане, пък отношението на някоя гадна сестра се преживява
Извинявай Зина ,че каквото и да напиша не ти харесва ама не изопачавай нещата. На няколко пъти исках да почнем да пишем приятелски в този форум, без нападки и спорове, но щом не искаш си е твоя работа...
azaf много добре си го написала. Поздравления!
Ако тръгнем да се впрягаме за всички лоши неща които ни се случват, няма да можем да се насладим на хубавите. А в това че съм споделила нещо си гадно което ми се е случило не виждам нищо лошо... На който не му харесва да не обръща внимание.
Приятна вечер на всички!

Разбира се, че няма лошо - старите хора са казали "споделената болка е половин болка". Не, че съм съвсем съгласна с това, но най-малкото това дава шанс да видиш нещата през призмата и на чуждите възприятия и да избягаш донякъде от субективизма.
Затова сме тук /поне аз/ - да си споделяме, да си помагаме, да се подкрепяме, да научим нещо от опита или знанията на другите, да осмислим нещата и от друг ъгъл.
Няма нищо лошо в споделянето - казвам го и като човек, който пише в най-тежкия от форумите тук  .
Винаги ще има много мнения по един и същи въпрос, но винаги ще има и кой да даде малко кураж и надежда.
Аз вече споделих моята философия и много се надявам да съм ви заразила поне с малко от нея.
Важното е човек да е оптимист и да е готов да се бори /понякога дори и с вятърни мелници/.
Мама на Ема, с най-добри чувства съм.
Лека вечер,
Анета

 

И унгарското здравеопазване е далеч от идеалното, но тук майчинството е платено 3 години. Първите две години се получава 70% от заплатата, а през третата - сумата вече е символична, колкото за отоплението ни, за сравнение Да не говорим за отношението към бременните, чувствам, че държавата иска да имам дете, за разлика от българската държава, за съжаление ...

Е, тук 9 месеца вземаш 90% от заплатата си, а после до 2-годишна възраст на детето получаваш сума = минималната заплата. После 3-тата година е неплатена - ако искаш я ползваш, ако не искаш - не. Не виждам голяма разлика.
Все пак, който иска да си гледа детето до 5-10-15 или колкото години иска, да напусне работа. Не мисля, че някой е длъжен цял живот да ми плаща, че съм родила.
А и (точно тези дни се занимавам с новите препоръки на ЕС) в повечето "развити държави" се приема, че човек, който отсъства от работа повече от 2 г. (някъде и 1 г.) вече е изостанал от нововъведенията в нея и му се дава определен срок, в който да се яви на атестация (някъде дори и изпитателен срок).
 

Тук е 6 седмици 90%, после още 20 -стандартно маичинство от £112 а после още 6 месеца- ти пазят работното място , но нищо не ти плащат.
Вили

Признавам не съм чела всичко...17 страници...изпуснала съм темата от самото начало...Само 1-2 стр. прочетох, но ще споделя с вас следното...То е от ТУК и е за многодетните семейства в Русия. Подчертаното е мое, с което съм съгласна...Не искам да влизам в спорове, но всеки трябва да поеме своята отговорност за децата...Както държавата, така и родителите. Държавата не е казано,че трябва да бъде в пари, а в едно нормално, човешко отношение към теб,а не да те разкарва понякога по 100 пъти за едно и също нещо,което всеки тълкува както си иска.

Ето част от нещата, които свалих от руския сайт на многодетните родители. Има и други неща, но сега нямам сили да ги превеждам, по-нататък ще ги пусна.

"Не бива подпомагането на родителите да се разглежда като форма на милостиня.
В някои страни даже отделят индустрията на родителството като отделен отрасъл на икономиката. Инвестициите в родителския труд носят голяма възвращаемост за икономиката като цяло.

За да се стимулира раждаемостта, много страни изплащат помощи още при раждането на първото дете.
Най-голяма помощ при раждането на първо дете получават жителите на италианския град Лавиано – 10 000 евро за първо дете, но и също толкова за всяко следващо. Важи само за жителите на града, които са граждани на Италия, друга страна от ЕС или Швейцария.

Австралия, в рамките на програмата “Едно - за мама, едно - за тате, едно - за страната”, изплаща за всеки новороден гражданин 4 000 австр.долара (около 3 100 щатски) – парите се дават на 3 вноски през първите две години на детето, ако са му направени всички имунизации. От 2008 се очаква помощта да се увеличи с още 1000 долара.

Ирландия също изплаща една и съща сума за всяко дете – 1905 евро. Дават я на 3 пъти – при раждането, на 4 и на 12-годишна възраст.

Ограничения при даването на помощи са свързани с гражданството или доходите на семейството. В Турция дават само на гражданите на страната, в Малта – и на всички граждани на ЕС, в Европа – на всички майки, които имат постоянно жителство в страната.

Помощите могат да бъдат различни по форма и време на изплащането.

Във Финландия майката може да избира между 140 евро или комплект вещи от първа необходимост за бебето.

Във Франция еднократната помощ от 850 евро се дава още в 7-ия месец на бременността.

Освен еднократните помощи в много страни се дават и помощи за отглеждане на децата.

Във Финландия се дават 1200 евро годишно за едно дете
                                         2526 – за две
                                         4098 – за три
                                         5916 – за четири
                                    по 2064 – за всяко следващо

Във Великобритания всяко дете получава 14 лири седмично.
Освен това при раждането на всяко дете държавата му открива сметка с 250 лири – за бедните семейства сумата е 500 лири. В сметката на 7-годишните деца се добавят още 250 (500) лири. Родителите избират как да бъде инвестиран фондът – като акции, като инвестиции или като спестовен влог. Детето получава натрупаните пари на 18-годишна възраст.

В Сингапур при раждането на първо дете държавата му открива спестовен влог с 3 000 сингапурски долара (около 1 900 щатски), а при раждане на второ – 9 000 сингапурски долара (около 5 900 щатски). Ако до навършване на 6 г. родителите внесат в сметката на детето още пари (до 3 900 щатски долара), държавата удвоява тази сума.

Източник - Коммерсант - Деньги, апрель 2007 г.

Както сами можете да се убедите, помощите от държавата се дават на основата на гражданството и доходите. Няма ограничения по други критерии. Другите ограничения идват от Наказателния кодекс – за тези, които недобросъвестно се възползват от помощите.
В Русия многодетните семейства ползват следните привилегии:
– за всички - безплатен градски транспорт
- за тези, които имат доход на член от семейството по-нисък от жизнения минимум за страната или региона (жизнения минимум се установява периодично от статистиката – в България беше между 200 и 300 лв., доколкото си спомням)
•   30% отстъпка при плащане на общински наем и комунални услуги (ток, парно, вода, телефон)
•   безплатно или със занижена такса обучение в държавните спортни и художествени школи (училища)
•   безплатна закуска и обяд в училищата

Днес разглеждах въпросите и отговорите от чат-а с Гергана Грънчарова и един от отговорите и много ми хареса. Затова се включвам отново, за да го копирам и тук. Мисля, че има отношение към темата ( към първоначалната тема не, но тя и без това доста се поизкриви )

Въпрос : Кога стандартът на живот у нас ще стане като европейския?

Отговор : Може би ще ви изненадам, но няма да кажа нищо за заплатите и броя на вещите, които можем да си купим, но съм сигурна, че ще живеем по европейски стандарт, когато мислим с европейски стандарти - работим много, учим непрекъснато, опазваме чистотата и околната среда, подкрепяме конкурсното начало, сигнализираме за нарушаването на правилата и сме толерантни към другите и различните. Ако си изхвърляме боклука през балкона, ако тръбим как все някой друг ни е виновен - няма кой да ни спаси от дълго неевропейско живеене.

Браво за мисленето!
Затова и Гери е един от най-успешните ни политици /лично мнение/. Работила съм с нея преди години /още докато беше само говорител на МВнР/ и наистина й се възхищавам!
Дано повечето хора започнат да мислят така!!!