Детето ви разплаква ли се, когато ви види да плачете? Иска ли да даде пари на бездомен човек? Или пък не обръща внимание на сълзите и страданията на хората около него? В първия случай то вероятно притежава дълбока, вродена способност за емпатия. Във втория случай този потенциал донякъде липсва.
Емпатията е способността да споделяме чувствата и емоциите на друг човек, което ни помага да разберем по-добре неговите мотиви. Тя е в основата за развитие на човечеството и ключът към всяка добра връзка – лична и професионална.
Изследователи са установили, че децата, които притежават тези качества, са били възпитавани по съответния начин. На практика родителите имат най-силното влияние върху способността на детето да разбира и да се грижи за нуждите на другите. Това е бавен и постепенен процес, но ако възрастните съзнателно и целенасочено култивират тези черти на характера още от ранна възраст, вероятността за успех е много висока. Едно такова дете ще порасне чувствително и грижовно.
Може ли поколението деца, отгледани в атмосфера на емпатия, да промени този свят към по-добро? Нека си представим за момент, че глобалната политика се управлява от емпатични, състрадателни хора. Няма глад, няма бездомни, няма войни. Представете си училища с наистина емпатични деца и учители, в които няма място за тормоз и жестокост. Семейства, в които се обръща внимание на емпатията и чувствителността, в които има много по-малко конфликти и липсва насилие.
Но как да създадем такава атмосфера на емпатия у дома? За да научим децата, първо трябва да им я покажем. Родителската стратегия: „Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря“ няма да ви помогне да го постигнете. Запомнете: децата ви постоянно ви наблюдават и ви копират.
Предлагаме няколко идеи как да развиете чувството за съпричастност у тях и да избегнете навиците, които разрушават емпатичното мислене:
1. Дайте примери за грижата си към другите
Проявявайте загриженост към хората извън вашия кръг, както и към семейството, приятелите и колегите си. В горещ ден предложете на куриера бутилка вода. Изпейте позната песен с уличен музикант. Разговаряйте с хората на опашката в магазина или пуснете някого, който изглежда уморен или неразположен, да мине пред вас.
Не съдете другите, не ги обиждайте и не ги наричайте зад гърба им с обидни имена. Не бъдете груби или неуважителни. Не говорете лоши неща за съседите си, особено за тези, с които общувате и редовно се поздравявате.
2. Демонстрирайте добри умения за слушане
Ето някои препоръки по този въпрос:
• Слушайте внимателно и активно.
• Езикът на тялото и изражението на лицето ви трябва да потвърждават, че внимавате в това, което ви говорят. Кимайте, въздишайте съчувствено, използвайте съответстващи мимики и т.н.
• Отговаряйте на въпросите на хората.
• Изчаквайте репликите на събеседника си. Не го прекъсвайте.
3. Бъдете щедри душевно
Запомнете: прошката не е за другия човек, тя се отнася до вашите собствени решения и чувства. Нека детето ви види, че сте над дребните обиди.
Не таете злоба, не си отмъщавайте, не проявявайте жестокост или гняв, не наказвайте близките си с мълчание.
4. Борете се с предразсъдъците и стереотипите
Научете децата си да бъдат безпристрастни и да разглеждат всеки въпрос от всички възможни гледни точки. Това означава, че и вие самите трябва да бъдете максимално безпристрастни. Помислете какъв е кръгът ви от приятели. Изключително важно е да обсъждате с детето си чуждите предразсъдъци и стереотипи.
Не се страхувайте да говорите с него за расизма, неравенството и дискриминацията. Ако забележите прояви на предразсъдъци или погрешни стереотипи, не ги оставяйте без внимание и коментари.
5. Помогнете на децата да се научат да разбират, изразяват и контролират чувствата си
Някои от емоциите на вашето дете могат да възпрепятстват способността му да съпреживява. Помогнете му да се научи да разпознава чувствата на другите хора чрез четене на книги и гледане на филми или телевизионни предавания.
Не карайте детето си да млъкне с фрази като: „Спри! Не искам да чувам това!“ или „Големите деца не плачат!“. Не омаловажавайте и не отхвърляйте чувствата му. Не пренебрегвайте емоциите, които то трудно изразява, още по-малко тези, които се опитва да потисне.
6. Развивайте чувството за отговорност
Децата трябва да участват в семейния живот. Провеждайте „семейни събрания“, където те могат да задават въпроси, да обсъждат проблемите и да изразяват мнението си. Възлагайте им домакински задължения и ги учете на житейски умения. Нека ви помагат в обществени дейности и доброволческа работа.
Не обезкуражавайте децата да помагат на другите хора, дори на непознати, а ги научете на здравословен баланс между доброта и безопасност.
7. Ангажирайте децата с литература и изкуство
Обградете детето си с всякакви книги и музика от различни култури. Колкото повече, толкова по-добре! Картините, книгите и музиката позволяват да се изследват и съпреживяват емоциите на друг човек и да се разбира по-добре вътрешният му свят. Освен всичко друго, те също така предоставят безкрайни теми за разговор. Не възпрепятствайте полетите на фантазията и въображението на детето си.
Една от ключовите характеристики на морално развития човек е емпатията и способността му да се грижи за другите. Важно е да помним, че въпреки че децата ни се раждат с естествена склонност към емпатия и щедрост, тези качества не се развиват естествено – може дори да избледнеят, ако се оставят без внимание. Емоционалната грамотност е един от най-големите дарове, които можем да им дадем като родители.
Последвайте ни в социалните мрежи за още полезно съдържание:
BG-Mamma във Фейсбук
BG-Mamma в Instagram
Емпатията е способността да споделяме чувствата и емоциите на друг човек, което ни помага да разберем по-добре неговите мотиви. Тя е в основата за развитие на човечеството и ключът към всяка добра връзка – лична и професионална.
Изследователи са установили, че децата, които притежават тези качества, са били възпитавани по съответния начин. На практика родителите имат най-силното влияние върху способността на детето да разбира и да се грижи за нуждите на другите. Това е бавен и постепенен процес, но ако възрастните съзнателно и целенасочено култивират тези черти на характера още от ранна възраст, вероятността за успех е много висока. Едно такова дете ще порасне чувствително и грижовно.
Може ли поколението деца, отгледани в атмосфера на емпатия, да промени този свят към по-добро? Нека си представим за момент, че глобалната политика се управлява от емпатични, състрадателни хора. Няма глад, няма бездомни, няма войни. Представете си училища с наистина емпатични деца и учители, в които няма място за тормоз и жестокост. Семейства, в които се обръща внимание на емпатията и чувствителността, в които има много по-малко конфликти и липсва насилие.
Но как да създадем такава атмосфера на емпатия у дома? За да научим децата, първо трябва да им я покажем. Родителската стратегия: „Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря“ няма да ви помогне да го постигнете. Запомнете: децата ви постоянно ви наблюдават и ви копират.
Предлагаме няколко идеи как да развиете чувството за съпричастност у тях и да избегнете навиците, които разрушават емпатичното мислене:
1. Дайте примери за грижата си към другите
Проявявайте загриженост към хората извън вашия кръг, както и към семейството, приятелите и колегите си. В горещ ден предложете на куриера бутилка вода. Изпейте позната песен с уличен музикант. Разговаряйте с хората на опашката в магазина или пуснете някого, който изглежда уморен или неразположен, да мине пред вас.
Не съдете другите, не ги обиждайте и не ги наричайте зад гърба им с обидни имена. Не бъдете груби или неуважителни. Не говорете лоши неща за съседите си, особено за тези, с които общувате и редовно се поздравявате.
2. Демонстрирайте добри умения за слушане
Ето някои препоръки по този въпрос:
• Слушайте внимателно и активно.
• Езикът на тялото и изражението на лицето ви трябва да потвърждават, че внимавате в това, което ви говорят. Кимайте, въздишайте съчувствено, използвайте съответстващи мимики и т.н.
• Отговаряйте на въпросите на хората.
• Изчаквайте репликите на събеседника си. Не го прекъсвайте.
3. Бъдете щедри душевно
Запомнете: прошката не е за другия човек, тя се отнася до вашите собствени решения и чувства. Нека детето ви види, че сте над дребните обиди.
Не таете злоба, не си отмъщавайте, не проявявайте жестокост или гняв, не наказвайте близките си с мълчание.
4. Борете се с предразсъдъците и стереотипите
Научете децата си да бъдат безпристрастни и да разглеждат всеки въпрос от всички възможни гледни точки. Това означава, че и вие самите трябва да бъдете максимално безпристрастни. Помислете какъв е кръгът ви от приятели. Изключително важно е да обсъждате с детето си чуждите предразсъдъци и стереотипи.
Не се страхувайте да говорите с него за расизма, неравенството и дискриминацията. Ако забележите прояви на предразсъдъци или погрешни стереотипи, не ги оставяйте без внимание и коментари.
5. Помогнете на децата да се научат да разбират, изразяват и контролират чувствата си
Някои от емоциите на вашето дете могат да възпрепятстват способността му да съпреживява. Помогнете му да се научи да разпознава чувствата на другите хора чрез четене на книги и гледане на филми или телевизионни предавания.
Не карайте детето си да млъкне с фрази като: „Спри! Не искам да чувам това!“ или „Големите деца не плачат!“. Не омаловажавайте и не отхвърляйте чувствата му. Не пренебрегвайте емоциите, които то трудно изразява, още по-малко тези, които се опитва да потисне.
6. Развивайте чувството за отговорност
Децата трябва да участват в семейния живот. Провеждайте „семейни събрания“, където те могат да задават въпроси, да обсъждат проблемите и да изразяват мнението си. Възлагайте им домакински задължения и ги учете на житейски умения. Нека ви помагат в обществени дейности и доброволческа работа.
Не обезкуражавайте децата да помагат на другите хора, дори на непознати, а ги научете на здравословен баланс между доброта и безопасност.
7. Ангажирайте децата с литература и изкуство
Обградете детето си с всякакви книги и музика от различни култури. Колкото повече, толкова по-добре! Картините, книгите и музиката позволяват да се изследват и съпреживяват емоциите на друг човек и да се разбира по-добре вътрешният му свят. Освен всичко друго, те също така предоставят безкрайни теми за разговор. Не възпрепятствайте полетите на фантазията и въображението на детето си.
Една от ключовите характеристики на морално развития човек е емпатията и способността му да се грижи за другите. Важно е да помним, че въпреки че децата ни се раждат с естествена склонност към емпатия и щедрост, тези качества не се развиват естествено – може дори да избледнеят, ако се оставят без внимание. Емоционалната грамотност е един от най-големите дарове, които можем да им дадем като родители.
Последвайте ни в социалните мрежи за още полезно съдържание:
BG-Mamma във Фейсбук
BG-Mamma в Instagram