МАРТенчето ни зове: Хайде, мамо, на море!

Кали - аз също като теб се надявах второто да е момиченце, но не стана така. Сега от позиция на времето се радвам , че са еднополови, защото е по-лесно. Заниманията им са еднакви, играчките, дрехите - почти всичко. Нали малчо имитира бати   Второто се и разви по-бързо и знае неща, които баткото не  е и сънувал на тази възраст. Но пък е и по-буен и своенравен малкият... двамата са ми пълна противоположност  и в характери и по външност.

Клер аз също не можех да повярвам, че Алекс привикна бързо към ДГ, явно се е "метнал" на мен-аз съм градинско чедо, обожавах да ходя на градина. Затова пък баткото така и не привикна и стажа му в ДГ е на 2 пъти по 3мес. Узря чак за предучилищната група, която тогава беше по-желание. Характери и това е.

Мариета - ние в нашата ДГ си събрахме парички и от общо 3 тоалетни -дупки, правим 2 с детски седалки. Много съм доволна като ги видях как старателно ги водят до тоалетна и после на чешмичките.

Рени - дано Марти не промрънква скоро, а отива с желание на ДГ.

Клер новото име на темата  ми харесва  

Малина , а ти не искаш ли да прикачиш от бремелинките в темата  

Както и да го погледнеш, двете деца са си по-добре от едно  И аз искам, но не сме се споразумяли за приоритетите в къщи 

И аз имах този проблем, затова децата са с 8 год. разлика. Има си и добри и лоши страни обаче голямата разлика...

Съгласна съм. Но аз съм на 37 

А защо не действате за второ? 
Не искам да любопитствам, де

Ох, Кали, не знам. Аз затова държах Ивета да тръгне колкото може по-бързо на градина - за да не я свързва с бебето. Един вид - да не се чувства прогонена заради него. Засега съм й обяснила, че малките бебета не ходят на градина, но щом пораснат, тръгват и те, пък да видим дали ще хване дикиш. Ужасява ме мисълта да я спирам пак и пак да свиква, то не че в момента не е на това дередже, но се надявам от ден на ден да става по-добре. Макар че аз съм ревала от първия до последния ден навремето, хем съм доста общителна и винаги съм била изявено и амбициозно дете.

А иначе - две деца са си по-добре от едно. И на мен ми е тежко, обаче предпочитам да се прежаля, но Ивето да си има сестричка. А 37 години в наше време не са късни дори и за първо, камо ли за второ!

Дали ще бъде момиченце или момченце според мен няма значение .Важното е да са живи,здрави и да са две да не скучаят децата .Вкъщи когато са децата е лудница,понякога(доста рядко)оставаме сами и усещам една празнина.

Подкрепям напълно 

Не че неможем да си запълним времето когато сме сами ,но друго си е да чуваш детския смях от другата стая.Вече са големи и се занимават сами, разказват си разни историйки от деня и са много задружни ,но това не значи че не се бият за най-малкото нещо.А ревността съществува по-малко и при нас и сега "мамо ти обръщаш повече внимание на Марти ",но аз ги уверявам че ги обичам и двамата еднакво и не правя разлика между тях. В началото щерката не ревнуваше,а напротив умираше  като се прибере от детска гради на да види първо бебо как е да му погали главичката и да ми помага да къпем бебето заедно, да го обличаме , да ми помогне с каквото трябва за бебо.Успех на всички бременилки и спокойно леко по леко всичко си идва на мястото.Важното е да сте търпеливи и да се обяснява много.

С две деца вкъщи определено е много по-весело. Сега го осъзнавам. Макар че Сашко е все още бебе и няма как да се включва в игрите, пак се усеща, че къщата е пълна. А дали децата са разнополови или еднополови, мисля че няма значение. Един ден те ще знаят, че има човек на който могат силно да разчитат и който ще им помогне дори да е 3 ч. след полунощ. Моите са разнополови и не знам как точно ще си играят, но със сигурнот ще намерят общи начини за занимания. Е, поне за дрехи след време няма да се карат.  
А що се отнася до годините, то в днешно време няма гранична възраст за забременяване. Аз съм такъв пример - с първото дете забременях на 35 и родих на 36 години, а с второто забременях на 39 и родих 18 дни преди да стана на 40. Освен това все още не съм се отказала от идеята за трето.  

Хайде сега пък да се похваля за ДГ. Днес отново нямаше плач и сълзи. Теди дори се качи сама по стълбите към втория етаж и по средата ни дари с усмивка. Е, като стигнаха горе с учителката я чух да мрънка, но то беше по-скоро дежурно. Дано така изкара до края на седмицата, защото си мисля, че издържи ли, следващата ще е по-леко.  

Клер, стискам палци бебче да се роди леко и безпроблемно. Според мен не трябва да спираш Ивето от ДГ. Тя вече е попривикнала и повторното тръгване ще й бъде още по-трудно, а и този път наистина може да се почуства като изгонена от дома заради бебето. Сега ще го приеме по-скоро като заварено положение. Поне аз така си мисля. Иначе за ревността няма страшно. В началото голямото дете не я осъзнава. Дори се радва, че вече не е само, че има приятел под ръка. Но след 2-3 месеца започва да прави сравнение - че гушкаш повече бебето, отколкото нея, че отделяш повече внимание на бебето, а не нея и т.н. Тогава вече бебето започва да става малко нежелано, един вид натрапник, който й е отнел ролята да бъде център на внимание. Но с повече внимание и този период ще се преодолее. От няколко дни Теди пак стана любвеобвилна към братчето си. Дано ревността остане вече в миналото.

Заглавието и на мен много ми допада. Мнооого близка тема.

Явно ревността я има почти винаги, но ми стана много приятно, когато чух как голямата щерка на едни приятели (на възрастта на нашите мартенчета), около месец-два след раждането на малката подредила нейните си пллюшени играчки в леглото на бебето, "за да не е самичка и да я пазят, докато спи през нощта".
При нас въпросът с второто не стои на дневен ред, защото таткото държи на по-голяма финансова стабилност (и май и на по-спокоен живот). Аз не споделям мнението му, но насила не става

Здравейте, момичета!

Тази сутрин беше малко по-добре с градината. Вчера взехме Ивета първа, но щом чула звънеца, се разревала - късмет, че съм била аз. Иначе през деня е била спокойна и...заобиколена с обожатели. Все с момченца играе, а не е мъжкарана, ама пусто кокетство!  Като тръгвахме каза на учителката :"Чао. Утре пак ще дойда." Ама щом легнахме, замрънка, а сутринта се събуди с плач като чу, че пак е на градина. Е, след това успях да я поуспокоя, мъжът ми я заведе, че да свиква да не съм аз - нали с бебето няма да мога. Държала се мъжки, защото имаме една приказка с нея, че е "силна като тигърче и смела като лъвче". Но за съжаление му се наложило да се върне, че трябвало да подпише нещо в градината и тя като пак го видяла, естествено се разревала! Много ми е мъчно за нея!

Клер - имате индикации вече, че Ивета ще посвикне. Още малко трябва да "постискаш зъби" и така като описваш до вторник другата седмица няма да имате проблеми. Поне като чета симптомите, които споделяш и при нас беше сходно    Стискам палци.
И в нашата група следобед като звънне звънеца и няколко деца ревват, толкова ми става мъчно, че ми се иска да ги взема всичките у нас  Сега гледай днес и утре да си първа следобед, за да е уверена Ивета, че нейната мама е първа. Това е от голямо значение за дечковците.

Малина - пожелавам ви така да се стекат обстоятелствата при вас, че и двамата с мъжа ти да сте доволни  т.е. и неговите и твоите желания да се сбъднат.

И при нас беше същото 

Благодаря ти....

Хайде и аз да се похваля. Теди и днес не плака. Е, там малко мрънкаше, но отново се качи сама по стълбите към втория етаж. Дано другата седмица да е краят на мъките.