Априлски бебета 2026-та годинa (Тема 1) 💙💗

Здравейте пак и от мен! 👋🏻 Малката стана на 2 месеца вчера и виждам огромна разлика от миналия месец. Много е комуникативна, гука, "говорим" си, едни големи усмивки....

Буди се по часовник всяка сутрин в 04:30 независимо кога в заспала вечерта. Обикновено към 22:30 вече си е легнала за нощта. Четем й едни книжчици и мноооого обича.
Тази сутрин в 06:30 се събуди и до 07:30 си будува, гука, гледа си животинките на висящата въртележка, а ние с баща й още малко откъртихме 😄

Днес беше и ред на ваксината. Одеве към вечерта чак като че ли леко повишение имаше, но не бих казала чак температура. Дадох й Панадол и се надявам да няма нищо. Като цяло е спокойна.

Що се отнася до помощта- ние нямаме помощ от баби и дядовци. Или от който и да било. Иначе пък си имаме едни роднини, които бяха свикнали да се виждаме когато им/ни скимне и да си правим купончета. И сега вече два пъти отказвам, защото не е удобно с малко бебе у нас и имахме и други неща да мислим и те вече са обидени.
Хората са НЕсъобразителни, когато не са в подобна ситуация. И тук говоря за доста близки рода. Ама не ме интересува. Няма място за сърдене.

Здравейте. Идвам да дам рапорт. Официално ми дойде менструацията. Започна пак с леко розово зацапване по хартията и си премина в каквото трябва. А предните зацапванки какви и що са били при все, че явно не са били цикъл, не знам. Бих казала, че цикълът е доста по-болезнено нещо от раждането, а аз раждах естествено. Първият ден беше кошмар, сега вече се ядва. В началото беше по-изобилно, но не чак като лохиите. За всеки случай, когато излизаме, купих пак превръзки за родилки и слагам, като сме навън, че да не се усили рязко и да стане фал. Положителното е, че с цикълът поне временно спряха болките в тазовото дъно, че беше кошмарно.
Някоя беше писала за хемороиди - и моите се завърнаха + вените са ми много зле. Цяла бременност се държах, откакто съм родила съм в омагьосан кръг. Подкарах пак проктиса и новарикса, но от кръста надолу си ме понаболява от тъпите съдове.

Смених режима вече и излизаме сутрин рано, като хапне и я сменя. Днес 7.40 бяхме в парка до нас. Хубавото е, че сутрин е поспалива и то спи дълбоко, та спа до 10, а аз успях да почета книга и да поровя в телефона, а не да обикалям като кон. Към 11 и нещо вече се прибрахме, то стана ад.
Вчера с ММ излязохме привечер, то съжалих 100 пъти. Малката не можа да спи въобще, от което се изнерви и превъзбуди, отделно то мор пълен, никакво разхлаждане нямаше, нахапаха ме комари, на нея явно й стана и прекалено топло и гадно, отделно часа за баня се измести леко, та накрая получих едно кисело, ревливо, преуморено и стресирано бебе, което едва успокоих. Заспа в мен накрая.
Така че в жегите мисля да приключа с вечерните излизания и да караме само на сутрешни, особено сега като са много високи температурите. Смисъл няма, само се мъчим всички.

Онзи ден осъзнах, че не помня месец и половина от живота си. Помня малко от болницата, седмицата след нея, няколко откъсчленни вечери и това е. Абсолютно бяло петно. Предполагам ми е дошъл в повече стреса, недоспиването, умората, но наистина не помня много. Имам много снимки, но като ги гледам, все едно не са наши, все едно не съм била там. Това е един от най-отвратителните ми периоди, честно казано. Слушах хората и съветите им, вместо да се водя по детето си, в резултат на което от измислени режими и тя беше много стресирана, ревлива и уплашена, аз - също, плачех всеки ден, изпитвах направо ужас, когато мъжа ми ме оставяше сама с нея и се чувствах, че все едно я провалям. Всяко повръщане ме хвърляше в ужас, всяко хълцане, направо се молех да оцелее и непрестанно я проверявах дали диша и я теглех дали наддава, и следих мл мляко, и въобще... Грам не можах да се насладя на най-хубавите си мигове с нея, когато още е крехка, ранима и новородена...
Сега е много, много хубаво, знам защо плаче(или поне се правя,че знам), имаме връзка, та знам как да я утеша, различавам отделните видове плач, гукаме си, смеем се, имам чувството, че винаги сме били заедно, не мога да повярвам, че преди почти 3 месеца не я е имало в живота ни.

На нас също никой не ни помага, та имаме напрегнати периоди с ММ, посдърпваме се, на мен ми идва нанагорно на моменти и ме дразни, че се скатава макар той да твърди, че не било така. Особено като каже, че само в мен се успокоявала - ми , имаше време, когато не беше така и се скъсваше от рев, но се оправих, оправяй се и ти.

В нас, слава богу, е доста хладно, което е плюс лятото(и минус зимата), та на моменти ми се струва, особено вечер, че ще настине, та й мятам една муселинова пелена отгоре, но тя старателно я изритва. Колкото пъти я сложа, тя толкова пъти я изритва, даже се буди специално да я срита. Доста й е топло, може и затова да е плачела толкова в началото - да съм я навличала повечко, макар че уж се стараех да не го правя. Буквално аз си обувам чорапи или мятам някое леко одеало, а тя спи по боди с презрамки отвита и вратлето е супер топло, та явно й е добре.

Buttercupp, и моят мъж така ми казва. Много са интересни тези мъже В почивните дни си нахлупва слушалките и си играе нон стоп игрички на компютъра, а аз оправям перални, сушилни, миялни, даже напоследък влязох в релси и почнах да готвя. Бебето е в мен - в раницата и спи, а ако не спи я кърмя. Днес случайно си заспа кротичко в кошарата и седнах и аз да си видя хобитата, а мм реши да стане от компа за пръв път, и видиш ли ми се нацупи като му отказах да му обръщам внимание в този половин свободен за мен час. Обясних му, че и аз имам нужда от време за себе си, че цял ден гледам детето, а той вика "искаш да кажеш че аз не се занимавам с детето, добреее?!" Тя била ревала в него, не знам си кво. Ами ще реве, като нито я държиш, нито си играеш с нея, не ти вижда лицето, един почти непознат... После - била ревала. Ами ще реве!
Иначе детето си е супер кротко. Голяма душичка. Единствено имаме проблеми, когато консумирам един специален тип храни, FODMAPs. За съжаление малката се оказа с чувствително стомахче и не ям нищо млечно от животински произход, както и въпросните FODMAP продукти, а те включват любими мои неща - диня, череши, кайсии, пресен лук (обичам го в салати). Има и други, списъкът е дълъг. Добрата новина е, че се израствало към 6-тия месец. Ще видим. Засега съм щастлива, че кърмя, и това не ми пречи толкова. Приемам допълнително калциев цитрат заради липсата на калций в диетата.

И аз скоро не съм се включвала.

Май ротавирусната ваксина съвпадна с пик в ростежа и стана "интересно" при нас. Доста газове имаше и това я правеше много неспокойна. Стигнахме до там, че взе да си проси гимнастика, защото доста помагаше и облекчаваше ситуацията. По едно време откарваше повече време по корем, отколконо по гръб. Поне вече държи главата високо, когато е по корем, че нещо се бях притеснила.
Взех машина за бял шум и въобще не съжалявам. Вече спим с ММ и бебето на дъжд, а през дена като е будна пускам влак (носталгия по БДЖ-то 🤣) и спи на кафяв или розов шум (не знаех преди, че има и такива). Има и вградена колонка, та чат-пат си пускам аудиокнига или пък детска приказка, за да свиква.  
Също така проверих на 100 места, говорих с педиатър - махнах коша и сложих седалканта на количката. На нейната има опция легнало положение и реших да го сложа. Иначе беше невъзможно да е в количката. Знам, че е доста рано, но тя вече е над 63см и 7кг. Доста беше отеснял коша за новородено. Майка ми като я видя и каза, че аз съм изглеждала така в 4-5 месец :Д
Каката беше също голямо бебе, но май не чак толкова. Да си призная бая ми окапват ръцете от носене и добре, че ММ се включва, иначе като нищо ще отключа някоя травма. И без това имам проблеме с врата и раменния пояс.
Свалих си приложение за сън и бая изчетох, че и там изпуснах малко нещата. Бях скептична, но всъщност много ми помага. Постоянно пропусках прозореца за сън и после успех да я приспиш. То става, но със силен протест и често плач. А както казах е силна и тежичка и се усещаше като да укротявам звяр. Вече ни научи триковете/ритуалите за приспиване и като започнем да ги правим започва да се дърпа и да не иска да я приспиваме. Аз такова FOMO не бях виждала. Сакън да не изпусне нещо интересно. Та с този апп и излизането от кризата с ваксината и пика на растеж нещата се понормализираха.
По време на бурята все едно ми смениха бебето, а сега пак си е както преди. Голямо дърдорете и смях пада. Каката започна да помага и са много сладки, когато са заедно. Виждам и как на малкото му е приятно да е с някой по-близък до нейната възраст. Направи ми впечатление, че и доста се заглежда по децата, които си играят на плащадката, че даже им подвиква и говори нещо.

Иначе моето не дава друг да го държи, освен мен и баща и'. Само на кумата разреши и то за малко. Бабата и дядото голям мерак имат да я гушкат, но като я вземат и осъзнае кой я държи, започва за се кара и да вика.

И моят юнак направи 3 месеца в петък и бяхме на консултация + ваксини. И той е 7кг, 63 см. Педиатърката пак ни се скара, че е качил много и не знам как да ѝ обясня, че на кърма няма как да следиш колко яде. Лаком си е и през деня е на мааааакс 2:30 интервал между храненията. Не съм фен на залъгването с вода и биберон. Щом в гладен, значи има нужда от храна и калории. Тя май го сравнява с каката, която първите месеци вървеше дребна, но около годинката тя дръпна страшно много. С днешна дата е с глава над връстниците си и носи дрехи 2 номера по-големи за възрастта си. А да не говорим, че сравнява момче и момиче…
Иначе и на него легналият кош на количката вече му теснее и се чудя дали да не сменям със седалката- не е ортопедична и има 180градуса легнало положение. Другия месец сме на ортопед и ще се консултирам май първо с него, преди да предприема действия.
Иначе и моят ни научи вече ритуалите и вечер е голям протест приспиването. Само щом го сложа в кошарата и започва мрънкането… ще трябва да мисля май друга тактика
Как изкарвате облечени навън в тези жеги бебоците? Моят ходи основно по боди потник само и е бос, не го завивам, дори когато заспи в количката, но като се разминавам с други майки и виждам бебета с дълги панталони, че дори и с покривалото на количката… та се чудя- аз ли не съм в ред и пресилвам нещата? Дори и така облечен, пак е много топъл като го извадя от коша…

Никакво завиване. То вече е супер горещо. И аз му слагам боди потник, а някой път седи само по памперс. Ненормално е това, в тези жеги да слагаш покривалото. Тези бебета се варят в собствен сос, ужас.

При нас иначе е много "забавно". Баткото хвана някакъв чревен вирус и от няколко дни е с диария 🙄 не се чувства добре и е едно мрънкане нон стоп. Аз вчера имах температура, боляха ме мускулите и ми беше доста отпаднало. Днес съм по-добре. Дано само бебето не го хваща. В този момент се радвам, че има една доза от ротарикса, днес или утре трябва да му дадем втората. Доста е сънлив от вчера, та чак се притеснявам вече, но поне си хапва. Иначе за сега нямаме проблеми със съня, пу-пу. С баткото беше ужас, та сега се надявам и стискам палци така да си върви и да няма изненади като дойде регресията. Много ще се радвам да си имам спящо бебе, ама квото е, ще видим. С мм вчера се изпокарахме. Не ми влиза в положение изобщо. Толкова ми беше лошо и ме болеше главата, едвам седях права, направо ми се виеше свят и ми държеше сметка, че не съм измила съдовете, та чак искаше и вечеря да правя. И аз гледам, че скоро ще ми отеснее коша на количката, ама дано изкара поне до края на лятото.

Хеей, момчето на 3м. е 56см. и 5100кг. За такова ужасно повръщане втори месец дърпа с килограм и аз съм щастлива. Ваксината на 2м. отложихме, че да дръпне още малко. Сега пък я отложихме със седмица,че баткото вдигна темпепатура за една нощ. Явно последните зъби, но педиатърката реши да се застрахова и да изчака. Малко ме тормози това отлагане, ама  и с баткото ги почнахме от 4месец. Явно нашата педиатърка така си процедира с по-мъничките бебчета.
Иначе няма да се оплаквам. През деня спи малко, но с 2годишно вкъщи няма как да е друго. Нощем поне спи. Яде последно към 23-00ч и после чак в 6ч. Хубавото е, че поне заспива веднага, макар и в нашето легло. Тясно ни е вече. Мъжът ми, баткото в средата, аз и до мен бебето. Уж кошарко нект ту ми, ама прави разлика когато е в нея и когато е до мен на спалнята. В повечето пъти успявам да го преместя щом заспи, ама много пъти и аз заспивам.

BeeLover, задължително се консултирай с ортопед. Аз още на първия преглед попитах и ми казаха, че всичко, което се разпъва от 150 до 180 градуса, може да се използва от 0+ месеца. Условието е задължително бебето да е с лице към водача и да се следи да не клюмва главата му. Ако това се случи, означава, че е твърде рано и трябва да върнеш бебето в зимния кош. Все пак е добре лекарят да прецени индивидуално. Наскоро водих малката на педиатър и тя също потвърди, че може да преминем към летния кош.

Вчера за първи път излязохме така и беше супер! Сложих матрачето от зимния кош, за да уплътня малко пространството. Тя толкова се радва и спа така добре, че изобщо не съжалих за решението си. Преди това в коша за новородено отказваше да седи и минута. Какво ли не правих, слагах контрастни карти на сенника, играчки, но не и не.

Навън я обличам много леко: боди - потник, а отгоре летен ленен или памучен гащеризон  без крачоли. Другият вариант е върху бодито да сложа къси шорти, колкото да не е само по бельо. Ако е в ергономичната раница, задължително слагам шапка с UV защита или, ако спи, направо вдигам качулката с UV филтър. Тъй като реших до 6-месечна възраст да не използвам слънцезащитни кремове, покривам крачетата и ръчичките с много тънка, почти прозрачна завивка или премятам една моя тънка риза, колкото слънцето да не пече директно върху кожата ѝ. У дома стои само по пелена или най-много по боди с къс ръкав.

Иначе за кърмените бебета знам, че всеки педиатър има различна теория. Едни казват, че до 3-4 месец е нормално да качват дори до два килограма на месец, докато други го смятат за проблем. Малко е въпрос на школа. По мое мнение бебе на кърма няма как да преяде, но не съм експерт. Просто някои деца си растат по-бързо. Моето се роди голямо и върви в размерите с поне месец-два напред. В началото много се притеснявах, но вече свикнах и просто гледам да го адаптирам адекватно според нуждите му. В тези жеги е абсурд да се пропуска кърмене, защото то, освен храна, е и вода за бебето.

Здравейте; при нас нещата хич не са добре. На ръба на силите съм и вече не издържам.
Два месеца това моето бебе не е спряло да реве. Уж колики, не знам какво, но сигурно имаше една седмица по-светъл период и айде пак. Вече не знам на какъв лекар да я водя. Ходихме на детски гастроентеролог, каза, че всичко е наред и все пак пусна изследвания, за да види има ли алергия към белтъка на кравето мляко. Утре ще ходим да взимат кръв.
Вече не знам какво да правя. Денем не мога да спя. Опитвам, лягам, не мога. Тя реве страшно много. Знам, че с режима не сме добре и се свързах с консултант по детски сън. Пет дни записвам данните и ще говорим после.
Вече съм не на ръба, а отвъд силите си. И в парка да идем, пак е рев.
Никъде не мога да я заведа, изнервя се от шум и после един час не може да спре истерично да реве.

Изключително нещастна се чувствам, тоя начин на живот ме побърква. Не знам как може да има нормални и спокойни бебета, а моето да е все едно постоянно го коля или го дера живо.

Съвсем се обърках. На моя летен кош облегалката може да се наглася на "95,125 и 170 градуса" - става ли? Ортопедът, който съм си избрала(те не че са много, които преглеждат деца при нас), все няма часове, за юли също няма да мога да се вредя и явно ще отидем есента(ако стане чудо и намеря час). Иначе бебето все още се побира в зимния кош, супер й е даже. Като опъна комарника и се настаня под дебела сянка, кърти яката, буди се само да яде.
На разходка й слагам боди с презрамчици и това е. Слагах шортички в началото уж, ако ака и стане фал, да не ми омаже всичко, ама то... е бебе, все някога ще се случи, така че е по памперс и боди. Рано сутрин като излизаме в парка до нас е доста хладновато, става течение, така че й мятам муселинова пелена през краката. Или ако минаваме през силно слънчев участък. Мустелата няколко пъти й причини ситен обрив по личицето, по тялото няма проблем, но за всеки случай преустанових употребата. Мажа крачетата и ръчичките само ако излизаме след 18, но то скоро не се е случвало. Днес е изключителна жега, така че 10.30 бяхме напазарували и се прибрали, а излязохме в ранни зори.

Пандора, без да съм специалист по каквото и да било, но ми звучиш като мен по едно време. И сега аз ще ти прозвуча като останалите - от теб идва. Изнервена си, пренапрегната, бебето го усеща и затова става тоя кошмар. Докато ти не се успокоиш, все ще е така. Тя усеща напрежението, умората, нервността ти и затова тя самата е такава, вие сте едно цяло и още дъъълго ще бъде така. Нейните емоции влияят на твоите и обратното. Остави я за 3часа на някого, отиди в другата стая и се наспи. Повярвай ми, няколко часа непрекъснат сън ще направят чудеса. Нахрани се като бял човек после, без да бързаш, вземи си душ, облечи си рокля, запали си колата или пък пеша и отиди някъде. Дали ще пиеш кафе в мола, в градинката до вас, ще отидеш до лили или ще се мотаеш в лидл 2часа - повярвай ми, ще се преродиш. Ще се успокоиш и бебето ще се успокои.
Стига я мъкна по лекари, стига я боде, нищо му няма на детето, по-емоционално е явно.
Не помниш ли, че и при мен беше същото? Още понякога е. Има дни, ей сега тука 5 дни, все ъх ъх ъх, мъчи я яко корема вечер, понякога покрещява, вечер задължително даже, като се буди да яде - хем прегладняла, хем аз я занимавам с памперси да сменям, едновременно е сънена, но и моро-то се задейства, тя се стресира, че пада, после че е сама, направо е голям сеир всяка вечер. И накрая изяжда 70мл, а моето сърце е в петите чак. Същото и за количката - имало е дни, в които я нося и бутам количката, щото реве. Спането в нея е от скоро и то невинаги. Тоооолкова ми беше писнало да гледам майки с кафета, накацали по пейките, направо ги мразех. И едни деца като слънца, а аз все препускам като на маратон, чак подтичвам с количката в едната ръка и кафето в другата, понеже мис МРАЗИ да се спира.
Моето спи на разходка сутрин, понеже е пор и докъм следобяд е много сънлива, само яде и спи буквално. Вечер обаче ако я изкарам не може, даже нали писах тия дни, че се изнерви на макс, че е навън на топлото, вместо вкъщи. Пробвай да смениш часа за излизане. Пробвай да пуснеш бял шум в количката. При нас е сложно със шума - вечер е преуморена, та може да се бори с часове да заспи у спалнята на тихо и полутъмно, но пък да заспи за секунди дълбок сън в люлката в кухнята, където работят едновременно пералня, аспиратор, гърми телевизор, тракат чинии и си говорим. Следобед понякога заспива самичка, понякога се превъзбужда и не може и пускам машината. А понякога самата машина я дразни неистово. Просто трябва да му хванеш цаката. Пускай й детски песни, пейте и танцувайте заедно. На моето откакто му пускам е друг човек, забавлява се много. Активната гимнастика също е топ, макар че пак иска присъствие, заиграва се, но по някое време иска и аз да съм там.
Може да реве от скука. Моето го правеше. Сменяй стаите също, да спи на различни места, понякога им писва в една и съща. Разхождайте се, носи на ръце независимо, че всички ти обясняват, че не трябвало. Спете заедно, нищо че ти обясняват как се свиквало на лошо и нямало отбиване после. Това са глупости. И режимите са глупости. Докато натамъниш режима и той се е сменил пак. И това говорим за по-големи деца, от 4 месеца нагоре. Абсурдно е да очакваш двумесечно да има такава дисциплина и рутина. То може, но твоето не е от тях. Моето също макар и да си създава само някаква рутина, по някое време си я променя - и това е ок, водя се по него. Има дни, в които спи много, други, в които е будна почти постоянно; дни, в които яде мъжката и други, в които само ближе биберона и това е нормално, жив човек е.
Ако спи в отделно легло/кошара - вземи я при теб няколко вечери. Ако трябва да заспи в теб, ако не иска до теб, не бързай да я местиш, наслади се на момента, може би й липсва контакта и самата ти. Не забравяй, че тя е малка и крехка. Ти също не кърмиш, ако я натискаш и да спи отделно сама в леглото си, вие съвсем нямате кога да се сближите. Гушкането между храненията не е достатъчно, понякога имат нужда да са слепени с теб буквално, съдейки по моето. Откакто спи в нашето легло и спрях борбите с кошарата, направо се родих. Да, спя на ръба понякога, да, не мога да се обърна на другата страна и пак сънят ми е в пъти по-пълноценен отпреди като се мъчех да съм като другите и я натисках да спи в кошарата.
Понякога се плашат също, едно малко нещо да ги изплаши е достатъчно да са стресирани целия ден. Аз така сглупих с мелачката за кафе оня ден - направо я съсипах, клетата. Рева яко, после дори и от кихане подскачаше и заплакваше пак.
Така че спокойно, разбирам те, аз също имах много, много тежки, самотни, изпълнени с отчаяние, изтощение и рев дни. Но ще мине. Просто се успокой и спри да се занимаваш с глупости, с консултанти, хиляда изследвания и прочее. Бебето ти е малко и има нужда от теб, това е. Просто почини, успокой се, справяш се, явно е по-ревливичко и сензитивно. И има явно страх, че ще го оставиш(моето е същото, един ден като изляза за 2часа да поема въздух, после 2 дни е като ваденка, спи ми на ръката даже, обгърнало я е с две ръце да не избягам случайно). Гушкай, забавлявай го, говори му, гледай да не рухваш като реве - това му е работата. И е просто плач. Не изпадай в паника, справяш се супер, просто има кофти дни.

Pandora, не си сама относно ревящото бебе. Моето също все реве. Хем ми е 2ро, и пак се уча - все пак друго човешко същество със свое мнение и характер. Уж пика на коликите минаха, ама пак рев та рев. Газове почнаха да я мъчат. Ама и без газове пак си ревеше за нещо. Особено да я нося напред назад...
Водя се по детето - режими, интервали на будуване  - не следя. Храня на поискване на АМ е вече изцяло. buttercup, е права, че децата усещат нашата енергия - изнервени и криви, но и не може винаги да има помощ човек, за да си почине.
Сега е лято, и може да ви звучи ужасно, но вечер като заспят, и преди и аз да се трупясам в леглото си изпивам една малка безалкохолна бира или малък джин с тоник, на тишина и спокойствие. Може да са 30мин ама ми помагат да изпусна парата.
ММ помага ама неговите нерви опънато също от този рев, та борбата е, кой ще вземе голямото да се оправя с него - като не реве толкова е по-добре  😆

Навън виждате все майки с кафета и лежерни бебета, защото другите майки просто едвам се навиваме и нагласяме да излезем. И, ако излезем, не стоим на едно място, защото ще стане още по-голям ад. Също така избягваме места с много почиващи си хора (като парковете), защото в наше присъствие никой не може да си почива, независимо дали е от семейството на бебето или не. 🤐

Нашият като реве безутешно и продължително, докато го друсам, "возя в асансьор", "возя в лодка", духам му със сешоар и т.н., си слагам тапи на ушите или си пускам музика в слушалки и продължавам да работя като родител: люшкам, шъшкам, измислям други челни стойки и наблюдавам как новите челни стойки остават също толкова безрезултатни като старите. Резултатът от носенето на слушалки не е по-различен, но поне плачът на детето за малко спира да ми бърка в малкия мозък.

За консултантите по детски сън и "режимите" на бебетата и аз съм силно скептична. Както е писала buttercup, за мнозинството толкова малки бебета е абсурдно да се очаква да са способни да градят навици, пък било и с помощ и подреждане на всичко наоколо от родителите. Едно на ръка, че консултациите са, меко казано, скъпи, но има и друго - какъвто и успех със съня да се случи, той винаги е мимолетен и децата толкова бързо си сменят потребностите, че целият режим след 2-3 месеца ще е отишъл в небитието и разочарованието и нервите заради изгубената победа после са още по-големи. На приятелки, които пожертваха по 3 месеца и 500-1000 лв за консултации почти не им се получи желан резултат с децата. За сметка на това всичките споделят, че опитите да "оправят" тоя тъп сън им е вкарал неимоверно повече стрес във вече безумното ежедневие. Ако се оплачели на консултанта, че нещо не се получава, винаги излизало, че нещо те не са направили, както трябва. А не, че, примерно, само ПРИМЕРНО казвам, им се е паднало ревливо и лесно изнервящо се бебе, което спи на пресекулки и въпреки това си е здраво и нормално дете.

Според мен вълшебни формули, за съжаление, няма. Ако ще и Господ да дойде да ми тренира децата да заспиват самостоятелно и да спят "добре", то ще е само докато влязат в следващия растежен скок или в живота им или семейството настъпи поредната неизбежна промяна на обстоятелствата. Ненужно губене на време, много нерви и пари е това. Повече според мен би помогнало аз лично да бях отишла на терапевт да си излея душата, а терапевтът само да ми кима отсреща.

Сънят се оправя с времето от самосебе си и всичко друго покрай него - също. Докато трае тъмната епоха ние дежурехме и гледахме един родител да е спал поне 2-3 часа непрекъснато, за да има енергия. Другият вегетираше, докато дойде неговият ред да спи. За нас нощите бяха изцяло мое дежурство, защото кърмех, а рано сутрин таткото вземаше ревящото бебе при себе си и му се правеше на клоун 2 часа, за да поспя.  Когато се наложи да спрем тази схема, усетих какво ОГРОМНО значение са имали тези 2-3 часа непрекъснат сън за изтерзаната ни психика. И за отношенията ни.

Много добре казано, Victorinox! С първото ми дете преди 5 години се чувствах точно като Пандора, едно към едно. Само че тогава не бях активна тук, нито във фейсбук, пазех си го за себе си и вътрешно избухвах. Криех се да плача в банята, в очите бях станала като панда - с тъмни, хлътнали сенки. Времето, прекарано с детето, беше напрегнато, изпитвах страх - да не я погледна грешно, да не я вдигна накриво, да не я люшна силно, да не говоря силно, защото имах чувство, че при всяко мое погрешно действие тя почваше да реве. Тя ревеше непрекъснато - денем и нощем, спеше на пресекулки, така и не се научи да свързва циклите и нощно време се будеше на 30-45 минути, а денем не спеше. Мразех нощите! Дните ги прекарвах навън и се разсейвах, но нощите се чувствах сама. Колко сълзи съм проляла само аз си знам. Мислех, че се провалям и че не ставам за родител. Че съм лоша майка. От недоспиване и този вечен бебешки рев бях започнала да се държа агресивно, блъсках в леглото, хвърлях възглавници, избухвах. Срам ме е да призная, но на едната стена в спалнята има дупчица, където боята е обелена, защото една нощ в отчаянието си да приспя бебето, люлеех люлката толкова силно, че се биеше в стената. Тогава сякаш приемах нейния плач за лично отношение към мен, сякаш ме отблъскваше и не ме искаше, а то... Просто е била чувствителна (и все още е). Сърцето ми се къса като си спомням всичко това, сега бих го изживяла по съвсем различен начин и бих показвала любовта си към детето много повече и по-открито.
Това ни детенце започна да спи без събуждане, когато стана на 4 и половина. Дотогава всяка нощ ревеше, минахме през детските страхове, кошмари, и за съжаление през нощни терори. Това не го пожелавам на никой родител. Но... мина.
Сега тя е най-доброто, състрадателно, чувствително, жалостиво, понякога прекалено емоционално дете.
Бях на едно обучение с Ася Демирева, където каза, че бебето може да е бебе, да не говори и само да реве, но реално то си е човек. То идва в нашия живот със своя характер, който се изгражда с годините, но основата си е там и съществува още като се роди. И така някои са по-сериозни, други са по-ревливи, трети са палави и непослушни.
Разбирам всички майки, които преминават през това. Малко е на късмет цялата работа с реването. Просто си повтаряйте и вярвайте, че се справяте. Това е цял един човек, за който вие се грижите и той расте благодарение на вас, на вашите грижи и любов. Да, на някои е по-лесно, на други е по-трудно, но това са нашите дечица. Става по-приятно, обещавам!

Пандора, абсолютно те разбирам. Аз съм същата. Изобщо не мога да се нарадвам на майчинството и на бебчето си. Той не реве толкова много, но малко да се преумори и става кисел. Непрестанно ми се дърпа за дремките и през нощта будува задължително по един час докато се храни и не се унася от млякото. Все си казвам, само моето дете ли в количката като спра за 2 минути се събужда, само моето ли не иска да спи за повече от 20 мин, само при мен ли всяка нощ се будува поне по час на всяко ядене. Буквално се самонавивам, че нещо не е наред с детето. Водих го два пъти на гастро, на педиатърката писах сумати пъти, абе въобще паника. Аз смятам, че тръгнах с една нагласа, а то се оказа друго.  През два дни плача, живея в страх, че не правя нищо както трябва.

Съгласна съм, че в момента е малко рано за какъвто и да е режим. Сега всеки месец ще си сменят нуждите за сън. Вярно е, че всяко си има различни потребности и някои наистина са чувствителни и най-малката промяна в ежедневието им се отразява. Не съм съгласна обаче, че съня се оправя от само себе си и трябва просто да се изчака. С първото дете до 4тия месец съня беше супер, само където заспиваше вечер късно, но не се събуждаше за ядене и през деня само ядеше и заспиваше. До тук добре, но наближи 4тия месец, прословутата регресията и започна да се събужда през нощта по 3-4 пъти и аз какво да го правя, започнах да му бутам гърдата и може би тук ми беше грешката. Викам има нужда от хранене, явно е гладен. Не знам дали е бил наистина гладен, но си викам явно е период, ще мине. Да, ама не мина. Продължи с месеци, а месеци да нямаш един ден качествен сън, се отразява супер много на всичко, а най-вече на отношенията с мм. Толкова не сме се карали никога. Всеки ден бяха спорове за този сън, но аз не се наспивах, изобщо, а през деня не ставаше да лягам, защото бяхме навън, имахме си една групичка с майки, с които се събирахме и предпочитах да се виждам с тях, отколкото да се затварям вътре и да спя. Та, дойде момента, в който вече ми идваше в повече, вече беше на една година и реших да работя с консултант. Да ви кажа най-доброто ми решение. Направо се родихме,махнахме кърменето през нощта, което май се беше превърнало в асоциация и нещата се оправиха. Детето започна да спи по цяла нощ непробудно! Мм не вярваше изобщо, че това е възможно, но беше факт. Затова сега ако имам проблеми не мисля да чакам чак до година, за да променя нещо и да поискам помощ. Но това е, че всяко бебе си иска своето. Дори най-малката промяна, може да доведе до подобрение в съня и обратното. Сега например с малкия не мога да се оплача. Показва си като му се спи и заспива що годе бързо. Затова не следя съня, не мисля да се стресирам и да робувам на минути и часове. Ако нещо се влоши, тогава ще започна. Честно да ви кажа, нямаме някаква изградена рутина. Излизаме вечер, защото тогава е много приятно за разходка, още сме на морето, но дори вечер си е доста топло. Спи в количката и като се приберем се събужда, след което го мия, храня и си заспива скоро след това. Някой път спи цяла нощ и чак сутринта го храня, някой път си се събужда към 3-4ч и иска да яде. Давам му, че с тази жега да не се обезводни. Та, така, съня може да е в основата на това бебето да е неспокойно и да реве постоянно. Може да е преуморено и да не може да заспи, а иска, може да не му се спи, пък ти да искаш да го приспиш, може да не се е наспало и да е кисело, а може и да е спало прекалено много и пак да е нервно, и това го има. За това трябва да се нагоди точния режим за твоето бебе, а това е доста трудно. Какви ли не вариации правих с баткото, толкова се бях вглъбила в този режим, че нищо не помагаше. А когато много се вглъбяваш и искаш да е на всяка цена, то не се получава. Знам го от опит.