Индуцирано раждане или секцио

Обсъдете с лекаря. По принцип не изглежда особено добре за индукция ситуацията, но това не означава, че няма да се получи.
Естественото раждане е в пъти по- добре от секциото, но пък секциото е в пъти по- добро от усложнения при нормално раждане. Лекарска преценка трябва тук и то от следящия лекар. Или този, който ще изражда.

Обсъдете ги с лекарите тези неща. Знам за жени, родили лесно след индукция, без да са имали признаци за раждане преди това, но в болницата преди години се засякох и с такава, при която не се получи и се мина към секцио. Същото нещо може да стане и при естествено започнали контракции, но ненапредващо раждане. Предполагам, че ако няма противопоказания, това е препоръчваният ред - опит за индукция и секцио, ако няма слизане, разкритие и т.н.

Имам и индуцирано раждане и секцио и определено бих избрала секциото ако знаех каква мъка ще е индуцираното раждане.Но все пак бих го обсъдила и с лекаря,при който ще раждам(с големия син нямах избор на лекар, защото по онова време се водеше за голяма лигавщина ако си платиш за избор на екип,та затова и се стигна до индуциране , просто с никой не бях обсъждала различни варианти).

Мен така ме индуцираха с първото, хем преносвах - без грам разкритие и без контракции. Голяма мъка беше. Накрая тоновете на бебето паднаха и родих със спешно секцио.

Имам две индуцирани раждания, заради изтичане на води и липса на контракции (веднъж с Окситоцин, което беше гадно и поисках и упойка, и веднъж с Ангуста, без упойка 4 кг бебе). Жените, с които споделих една стая в "предродилно" всички бяха с индукция, явно е модерно сега, но всички родиха без проблеми. Никога не бих избрала операция пред нормално раждане.

Индукцията е мъчение и за двамата. Правих индукция по препоръка на лекаря и накрая завърших секцио. Оказа се, че голям процент от предизвиканите раждания завършват със секцио. При мен бебето така и не слезе, а след много часове чакане стигнах 10 см и ми казват - ами бебето не слиза.... Ами аз исках секцио ама нали слушам докторите. Виках си той е доктор знае най -добре. Не си го причинявай...

И двете ми раждания бяха индуцирани.

Първо нормално раждане винаги е трудно. И бавно. Ок, има изключения, но като цяло и всички упражнения и подготовки на света да се направят пак е трудно. Второ почти винаги е по-бързо и леко, защото тялото има тренинг. Не е 100% от случаите, разбира се, но нищо никога не е 100%. Раждането на първото почти ме отказа от второ. Раждането на второто почти ме нави за трето Пак беше шит, раждане е, но беше песен в сравнение с първото.

Първото тръгна уж, спряха контракциите, лежах в болницата 24ч, тръгнаха пак, 2см разкритие, което не мърдаше и взехме дружно решение за индуциране, защото наистина беше много голяма мъка - много болезнени контракции без особен ефект. А аз вече бях будувала почти 48часа. Това направи раждането трудно, имах чувството че припадах от умора между напъните. Но пък благодарение на окситоцина направих разкритие за около 2 часа, благодарение на епидуралната успях да почина малко преди екшъна. Час напъни и си имам дъщеря ми.

Миналата година преносих пак. Ама така преносих, че ме викаха по два пъти на ден за тонове и бях на косъм от индуциране всеки ден, защото плода спеше почти всеки път. Нула разкритие, твърда шийка, някакви скромни контракции, нищо интересно. Чакаха ме 9 дни след термин (моите се знаят доста прецизно, инвитро) и ме прибраха - плода вървеше голям с още по-голяма глава, роди се с глава на едномесечно. Там беше по-хардкор, сложиха ми таблетка направо зад шийката за изглаждане, защото окситоцина щеше да боли много. Тя предизвика контракции, направих разкритие за норматив, тъпата епидурална не хвана та си родих почти естествено като не броим индуцирането. Много по-бързо - 35-40 Мин напъни, по време на които даже си говорех с лекаря, бях в пълно съзнание, след това не заспах на секундата от изтощение и като цяло бях с всичкия си. На бял свят е синът ми. За мен беше грешка да чакаме толкова, но за щастие всичко беше благополучно накрая и последвалите драми нямаха общо със самото индуциране.

Та на кратко - нямах проблеми с индуцирането. Имах проблеми първия път, защото беше първи път и не бях спала. Втория, даже без обезболяване, мина като по учебник. Е, идеше ми да извия врата на анестезиолога, но оцеля човека Сега си разсъждавам, че в ситуацията на първото ми раждане много жени биха стигнали до рязане с натрупана умора, невъзможност за напъни, много обезболяване и т.н. Но не мога да си представя първия път да бях изтърпяла без епидурална. Винаги едно е за сметка на друго. Обаче няма как да знаете дали ще слезе. Може да има много прилични да не слезе, една от които е къса пъпна връв. Това не може да се прогнозира.

От сегашна гледна точка между секцио и първото ми скапано раждане пак бих избрала да родя нормално. Но аз имам и противопоказания за секцио. Обаче между спешно секцио и планово разликата е от земята до небето. Та изговорете го с лекаря си, ако му имате 100% доверие, чуйте друго мнение. Аз винаги съм за нормално (не естествено, отказвам да ме боли ако мога да си го спестя), но това не значи, че ще родя вместо друг За съжаление така започва безкрайния низ от решения, които никой няма как да вземе от ваше име

Аз също имам едно индуцирано на термин и едно секцио. Ако мога да избирам - бих избрала индуцирано.
При мен - първото раждане беше индуцирано на термин (заради претърпяна в детството сърдечна корекция ме водят рискова, но все пак успях да си извоювам нормално раждане). Приеха ме сутринта и понеже имаше много раждания ме оставиха за последна ако евентуално тръгне самО. Не тръгна, нямах контракции (сега ще умрете от смях, ама докато не изтече системата и контракциите не станаха през около 2 минути, изобщо за цялата бременност така и не разбрах на кое казват контракция...) Пуснаха ми система (около 14 часа), обезболиха ме (аз си поисках), но пак се проточи, че системата вървеше бавно (всеки, който влезе при мен - това що толкова бързо тече - и го намаля, а следващия - това що толкова бавно тече и го забързва), та системата тече до около 18-18:10 часа. Наложи се второ обезболяване, като бях предупредена, че това може да спре естественото протичане и да се стугне до секцио. След второто обезболяване  - когато вече ми каваха айде напъвай - за 3-4 напъна изкарах бебето (18:40), на мен ми се стори много бързо и лесно (имах лек проблем накрая - след 3 напън много се уморих - и ме ,,заплашиха'' с епизиотомия, аз се стегнах и излезе бебето с още 1-2 напъвания). Нямах разкъсвания или шевове. Върнах се към спорт (танци) на ден 41 с хиляди молби от майка ми да не е по-рано.
При второто - планово секцио уж след термин, който неясно за мен проследяващия сложи около седмица след моите изчисления, защото месецът преди да забременея не ми дойде цикъл и май затова забременях, че объркахме сметките). До 7м бебето беше с термин какъвто аз си изчислявах по това кога сме го правили. След това се завъртя седалищно и започна да изостава с кг и размера, та по неговите параметри нямаше как да се предвиди. Беше в много лоша седалищна позиция, цялата пъпна връв омотана около врата и седеше високо горе до стомаха ми - нямах слизане на корема както първия път (усещах, че ще е по-лесно да го повърна това бебе, толкова високо беше). Приеха ме 7 дни преди дадения официален термин (и 2 преди моя изчислен). Тъй като при планово секцио се нощува в болницата, ме приеха и през нощта тръгна раждане (тръгна към 12 вечерта, а секциото беше определено за 8 сутринта. Викам ще изтрая няколко часа, ама към 2 стана доста интензивно контракции и се уплаших да не стане нещо с бебето.  Докато се събере екипа (около час) вече бях с пълно разкритие, но все така лошо застанало бебе. Та все пак си беше секцио, нооо докато ми сложат упойката яко кнтракции, които между другото не бяха кой знае какво като болка, упойката ми я  сложиха на пълното разкритие, а предното раждане като ме отпусна упойката между контракциите беше като че ли много по-болезнено. За спорт чаках 6м да минат. Но станах от леглото да отида при бебето 4-5 часа след като ме пусна упойката.
Всяка ситуация е различна и на твое място бих обсъдила с лекаря всичко много подробно - със сигурност той ще ти даде много по-точно какво е най-безопасно за бебето, защото това е най-важно. Ние с тези истории тук само можем да ти подскажем какви въпроси да му зададеш. Успех, леко да мине всичко.

И аз съм с две индуцирани раждания. При първото, нямах никакви признаци за раждане. Приеха ме в неделя рано сутринта, пуснаха ми системи - нищо, следобед пак - нищо, на следващия ден пак системи сутринта - нищо не се случваше и родих чак вечерта в понеделник в 23:40. Стана бавно, но болезнено беше накрая, като в неделя вечерта ми спукаха мехура, за допълнително предизвикване.

При второто раждане, отидох сутринта на преглед, оказа се, че околоплодните води са малко. Приеха ме на обяд и ми пуснаха система, в 17:50 родих.

Не съм имала секцио, но и двата пъти няколко часа след раждането бях в топ форма. Не мога да си представя доброволно да избера операция.

Има значение какво е предизвикването. Система е едно, с хапче друго. Аз нямах никакво разкритие и преносвах и ми дадоха хапче и от там почна кошмара... Питай как ще го предизвикат.

Ще питам, но то едва ли родилката има избор система или хапче да е. А не ви ли сложиха упойка? На мен ми казаха, че на 4 см ще ми сложат.

При мен хапчетата предизвикаха контракции изключително близки до непредизвиканите и, както казах, дори и упойка не ми беше необходима, както при неиндуцираното ми предходно раждане.
Начинът на индукция е по преценка на лекар и следва да се вземат предвид определени фактори.

Здравейте, може да звучи от рубрика бабини деветини, но на мен и двата пъти ми индуцираха раждане с рициново масло. Преносвах, нямах грам контракции, пукаха водите и двата пъти.

Първия път си го пих вкъщи и след това ме бяха инструктирала да идвам в родилното, втория път ме прибраха от предния ден, дадоха ми го в 11 вечерта и сутринта в 6.30 ме вкараха в родилна зала. След по-малко от 2 часа родих.

В Токуда се развива действието и двата пъти, аз бях ОК - планирано нормално раждане, няма стрес, докторката е там. Но не го правете на своя глава, само с лекар.

Това го чувам за сефте, но медицината не е точна наука и не е невъзможно при някои хора да действа. Що съвети за мека шийка чух, нито един не сработи при мен, но при други явно е имало ефект. Въпрос на клечка.