С какво ви дразнят хората? - тема №6

И аз не ,че спя , но се ядосвам на хора ,които не се съобразяват и косят тревата в 7 сутринта и 3 следобед , още не е горещо , че да ставаш преди жегата да косиш. И има сума малки деца наоколо и не се съобразяват, че пречат .

чувала съм израза "о, местата на билетите са дублирани ли?!" когато някой настоява да станеш, че да седне.

Дразнят ме хората, които хейтят на общо основание, въобразявайки си, че това ги прави хора с мнение.

Възрастните хора много често са злобни и агресивни от страх. Страхуват се, че не са в кондиция и може да не успеят и опитват да компенсират с нахъсана злоба.

Като ви чета съм много благодарна, че не ми се налага са ползвам ГТ. Мен в аптеката пък млада бременна жена ме ръгна с лакът, за са застане пред мен. Бяха две опашки, аз се наредих на едната и точно, когато ми дойде реда, тя изхвърча от съседната опашка, удари ми един лакът в корема и застана пред мен.  Та бих казала, че простащината вирее сред всички възрасти.
Пп. Понякога са ми отстъпвали място в ГТ, никога не съм приемала

То няма седалка за пенсионери. Има седалка с нарисуван бастун на нея. Миналата година едвам си вдигах единия крак, за да кача стъпало, единствената причина да не бях с бастун е, че ме беше срам и така няколко месеца. Сядам си вече, "младите" сме по- болни от "старите" поколения. Ставам, ако видя някой нуждаещ се, но да ми подвиква някой и да му козирувам, няма да стане вече.

Наскоро пътувах в един автобус по Цариградско и при 7-8 свободни места, 4 от които пред мен директно, аз съм си поставила тежка торба на съседната седалка (от регулярните, не с табелките) Една лельо-бабичка ми вика "може ли да седна", тръгвам да си дърпам торбата и в един момент си викам "аз ли съм най- голямата будала в тая държава" и отказах, казах ѝ, че има още доста свободни места. Тя каза "няма значение, искам тук" и започна да реди колко съм безочлива. И въпреки това не седна на нито едно място още 7-8 спирки...  А бяха по- удобни и широки другите места.

Да, не се оставя багаж по седалките, ама при  полупълен автобус по дяволите на кого му пречи. Да се заядеш за идеята.

Иначе, редовно се опитват да се качат през мен буквално, което е опасно. Понякога при по спокоен трафик просто заставам на средата на стъпалата и те бутат бутат, ама няма как през мен да минат.

 Мъжете, които се промушват, са ми любими. Имам силна нетърпимост към некавалерско поведение, камо ли към такова. Обикновено промърморвам "принцеското да мине". Макар че на един много нахален веднъж му казах, че мога да му препоръчам много хубави дамски превръзки.

Много им се впечатлявате на злобните дъртухи.
Уважавам и има много тихи, мили и добри възрастни хора. Но тези злобните ги слагам на място аз. Ако не се влачат, не преценя, че наистина са физически зле, ги скандализирам.
Изрепчи ли ми се нещо и контрирам веднага – бременна съм, повръщам, не искам да ви изцапам. Без значение на колко години съм и че не съм бременна. Изчезват веднага.

Има един млад татко с малко момиченце, с когото пътувам почти всяка сутрин. ДЪржи детето в ръце, стои прав в автобуса и се оглежда. Няма човек, който да не му е отстъпил място. Не! Той стърчи, стиска детето и гледа надменно. Не се сеща, че му отстъпват не, защото е великия отец, а защото е по-безопасно основно за детето да пътува седнал.
Някоя сутрин ще го издебна да е сам и ще го наритам

Защо?

Отстъпвала съм място и на ученичка. Бяха няколко деца и ме помолиха да отстъпя място на момиче, на което му е лошо. Разбира се, че винаги ще отстъпя, когато ме помолят. И на опашка, ако някой каже, че бърза, ще го пусна. Но към пререждащ се нахалник съм безжалостна, много ме ядосват.
Бащата може би учи детето си да не нахалства, за са седне. Когато бях малка и пътувах с майка ми, тя никога не искаше да сядаме, освен ако не е много празно. Винаги казваше, че има хора, които имат по-голяма нужда да седнат.

И моята майка така - почти никога не приемаше. А дядо ми никога не пожела някой да му отстъпи. Всякакви нагримирани "нуждаещи се" и нахални господа на по- малко години от него все се бутаха и той седеше прав като пън.
Заради това, както и други неща, ме подлудява в хората да имат усещане, че някой им е длъжен. Или си го имаш, или си го нямаш, но когато го имаш, се изостря в определени ситуации - като поостареят малко или като родят - минават по средата, не се мърдат ка сантиметър и сякаш цялата земя под тях трябва да трепери, а другите да се лепят за огради, стени, под коли. Майката слънце пристига. Или някоя имала сили да се накипри, седи плътно до вратата, втурва се, избутва те с лакти, с бастуни, с торби и после много нуждаеща се, как смееш изобщо да си помислиш да не се сгънеш в ъгъла. Няма да давам примери с деца, че всички пак ще гракнат. Но те са умалена версия на възрастните. Има възпитани, фини и любезни дечица. Има и ... други. Там пък ако отвориш уста, си разпнат автоматично - ама то е детееееее.

Да кажа, че и аз се радвам, че не ми се налага да пътувам с градски транспорт, изключително рядко го ползвам. Но имам далечен спомен от училище-езикова гимназия, първа/последна спирка. "Езикова" споменавам в контекст, че носихме ежедневно тежки, с дебели корици речници и помагала(динозавърско време), както и тежки кожени чанти. Първа /последна спирка, празен автобус, не сядаме, защото си знаем, че и да седнем, не е редно възрастни да стоят прави, затова избираме една седалка и натрупваме чантите там, почти 20човека.А тези чнти ги размъквахме цял ден по кабинети, някои съученици ги мъкнеха в два автобуса. Понякога имахме късмет, друг път все ще се намери някоя баба/леля да ни направи на нищо, че седалките не били за чанти. Много ми беше гадно, все пак, ние съвестно заемахме една седалка, вместо около 15 - 20 и пак виновни.

Да кажа едно предположение, за мъжа с детето. Може да има параноя, поне една роднина с малкото си дете така не сяда, защото смята че седалките са ужасно мръсни. Така си се клатят, тя уж държи детето и ги бутат хората, което е по- мръсно според мен ама ...

Дразнят ме хора които си подвиват краката горе на седалката.

Аз съм виждала тийнове, които си качват краката на срещуположните седалки (тези дето са две, срещу две). Отврат!