Какво според вас означава да разглезите децата си?

Нормално е детето да си мисли, че е център на Вселената. Не е нормално обаче родителите да го оставят да вярва в това. 

Лично аз на деца под 3 - 4 г. не поставям етикети - "разглезен", "глупав", "добър", "лош". До определена възраст децата се "лутат", изграждайки характер и малко или много пробват от всичко - да противоречат, да се глезят, да се бият и т.н. Едва когато вече се пооформят като личности, може евент. да се говори за това какви са вдействителност.
Всъщност дадох нещо като определение на "разглезено дете", а въпросът май по-скоро беше /съдейки от заглавието/ как родителят може да разглези детето си. Според мен, като безусловно поставя желанията и нуждите му над своите, независимо дали е разумно или не. Много често виждам майки, които сякаш включили на автопилот обслужват децата си при положение, че те чудесно магат да се справят и сами - например обличат, хранят, бършат дупета и т.н. Или пък на всяко тяхно "Искам", веднаги или след кратък спор, отстъпват. Разглезено дете, за мен е дете егоист. А как няма да стане такова, ако свикне, че майка му /и другите му близки/ никога не мислят първо за себе си, а първо за него, че неговите желания винаги се изпълняват или са с предимство пред тези на родителите му? Обикновено разбира се е така - за родителят детето е над всичко, но то не трябва да знае това!

Всъщност, не малка част от т. нар. разглезени, своенравни или агресивни деца са такива, защото реагират на нещо около тях (примерно на домашната обстановка, отношения между родители и т.н.).
Личният пример е много важен.
Не е възможно да възпитаме добре децата си, ако не им доказваме, че съветите ни важат за самите нас на практика в ежедневието.

        Напълно съм съгласна с думите на Как`Сийка и Реза и ще добавя, че аз с чиста съвест мога да нарека разглезено дете, което вече е ученик и ясно разбира правилата в ежедневието, но нехае за тях! Безспорно личният пример на родителите е незаменим и основен Разглезено дете е, това което получава съдействие в глезотиите си и от възрастните.

аз съм склонна да разглезя сина си,съзнавам го ,но не мога да го преодолея,защото моите родители ме възпитаваха доста взискателно и никога не са ме поглезвали дори и мъничко.
Затова и със сина ми предпочитам да съм по либерална,отколкото трябва,само и само да не понася той това,което мен ме е наранявало.
Даже си доставям удоволствие да го глезя,да му давам неща, за които като дете не съм си и мечтала.
Поставям го на първо място и може би оттам идва и глезенето.,но и все пак това дава самочувствие

Аз смятам, че не децата биват разглезени или не, а възрастните. Което от своя страна се дължи на 1001 причини. На едно дете не може да се лепне какъвто и да било етикет, защото нито характерът му е достатъчно изграден, нито пък възпитанието е нещо, което има начална и крайна дата.

Позволи ми да ти възразя: Не от поставянето на първо място идва самочувствието. 
Самочувствието идва от това да се отнасяш с детето си като личност, да уважаваш неговото мнение, желания, решения, правото му на личен живот, правото му да е различен човек от теб. Да му показваш, че го цениш... Това обаче няма нищо общо с това да го поставяш на първо място, още повече че е спорно дали твоята представа за 'първо място' и неговата се препокриват. 

Имат си
мама
и татко
дете -
и за детето си
грижат се те.
Гледат го, сякаш
е цвете в саксия,
всичко поднасят му
те на тепсия.

Слага му баба
в устенцата хляба,
таткото - млякото,
супата - мама.
Глезят го всичките -
обич голяма!

Мими се мръщи,
потропва,
пищи:
- Супа не искам,
разбираш ли ти?
- Мамино Мими,
що искаш, кажи ми!
- Искам бисквити,
ала шоколадови,
сладки, каквито
ни дадоха Владови.

- Мъжо, бисквити
иди достави ти!
Татко излиза
набързо по риза.
Носи кутия
с бисквити, обаче
не тъкмо тия -
и Мимето плаче.

- Тези не ща!
Направете ми крем!
- Крем ли? Щом искаш,
и крем ще дадем!

- Мъжо, изтичай,
яйца ми купи.
Мамино Мими,
сега, потърпи!

Мими се плези, но...
радват се те.
Мими разглезено
чедо расте!

Радост!
Дочакват
голямата слава -
Мимето им
първокласница става!
Но първокласници
с нея и те са -
всички са роби
на тази принцеса.

Има ли Мими
домашни задачи -
има и свита
добри помагачи!
Своята работа
татко зарязва,
синя хартия
на ленти нарязва.
Прави на Мимето
ново сметало,
старото вече
било овехтяло!

Мама лицето
на Мимето мие,
бабата внучето
трие с хавлия.
Грижи за Мимето -
колкото щеш!
- Мими, почивай си,
да порастеш!

Вкъщи случайно
тя днеска сама е,
ала без работа
Мими се мае.
С кални обувки
лежи на чаршафа.
Гладна е тя,
но далече е шкафа!

Как ще се мъчи
яйца да вари!
Хляб да нареже
е трудно дори!
Но се усмихва
щастливият миг,
баба се връща -
тя среща я с вик:
- Бабо, къде си се
влачила, ма?
Обеда как
ще приготвя сама?

Баба слугува,
а Мими яде.
- Бабо, водица! -
И тя и даде!

Връща се мама -
тревога голяма!
- Мамо ма, копчето
я ми заший!
Дай ми престилката
и ме среши!
Идва и татко,
нарежда му кратко:
- Хайде, обувките
ми почисти,
иначе, татко,
защо си ми ти?

Ляга по гръб
на кушетката Мимето,
а се залавят
за работа тримата...

Тъй се минават
години наред,
стават капризите
нейни безчет.

- Искам на бар да отида!
- Иди.
- В бара с цигара ще бъда!
- Бъди.
- Искам без вас
да вървя на море!
- Щом настояваш,
тогава добре.

Мими израсна
девойка прекрасна -
нежна, кокетна
и шик издокарана,
само че с работа
всякаква скарана!

- Моля те, Мими,
ела, помогни ми!
Ето,
в мазето
слезни за кюмюр!
- Как да отида
в мазе с маникюр?

- Слушай, момиче,
хвани се за работа!
- Нека се хване
за работа бабата!

Ех, че отмяна
отгледаха те -
май че в саксията
плевел расте!

Дайте на Мими
разкош, развлечения,
но не мъчете я
с труд и учение!
Мими с труда
не желае приятелство.
Принц потърсете
за нейно сиятелство!

искрено се забавлявах, baibibi  благодаря!

Това беше супер baibibi   Още повече,че и моята малка дъщеричка се казва Мария/Мими/-2год. и 6 мес.  и е на всички глезанката.Смях се от сърце.Аз лично не смятам,че е прекалено разглезена, а по-скоро се радваме,когато успеем да доставим радост на нея.Това,че едно дете живее малко по-либерално не означава,че трябва да му лепим някакъв етикет.Аз като някои други съм на мнение,че глезундер е дете,ходещо вече на училище и не прави разлика между сериозен и по-мек тон.Такова,което независимо от обстоятелствата прави това,което си е наумило.
И все пак се надявам при нас да не се получат нещата,като написаните по-горе в стихчето.

права си
всичко което си изброила е прекрасно

На моменти се усещам, че минавам границата и ще му изпусна края, но не винаги го осъзнавам навреме.

а какво ще се получи ако винаги поставям детето си  на 2-ро място,въпреки ,че прилагам всичките други неща,които си изброила по нататък?
И не трябва ли първо да се научи да уважава и цени себе си,за да може да го направи и за другите?

Би било невъзможно да го поставяш винаги на второ място и да: да се отнасяш с детето си като личност, да уважаваш неговото мнение, желания, решения, правото му на личен живот, правото му да е различен човек от теб. Да му показваш, че го цениш... Брех... взех да се самоцитирам вече  Това, което обаче съм пропуснала е, че не следва и себе си да поставяш на второ място... Балансът е най-важен. Аз мога да уважа желанието на дъщеря си да си играе на площадката, но само и единствено до толкова до колкото това не противоречи на моите нужди, желания и прочие... Не бих стояла на площадката, докато съм болна, само за да поставя детето си първо... Както бих пренебрегнала желанието си да пиша тук в слънчев ден и бих отишла с детето на площадката... Мисля обаче, че това всеки от нас го знае. Макар майките често да се 'пренебрегват' лекинко в името на децата си. 


Ще отговоря с въпрос: Как бих могла да науча детето си на самоуважение, ако аз не го изпитвам? От тук и: Не се пренебрегвам дори в името на детето си.