Какво според вас означава да разглезите децата си?

Изобщо не виждам връзката между самочувствието и (не)разглезването на детето. 
Разглезено дете за мен е такова, което е инато, лигаво, иска да върти цялото семейство на пръста си, счита, че е център на Вселената и всички трябва да се съобразяват с него, не е овладяло елементарните норми на поведение, грубо спрямо околните, обичащо да се налага... (На такива деца някои в този форум им викат "лидери", ама... )
Детето може да има реално самочувствие само, когато е добре възпитано. 

Подкрепям напълно това изказване.Браво

Как`Сийка, , много добре формулирано!

За мен разглезването става, когато се позволяват иначе забранени неща, разглезване се получава и когато родителите казват едно, а бабите друго или противоречат на родителския контрол.
Самочувствие се гради и с подкрепа и с ясни правила.

Според мен разглезването означава детето да получава всичко на всяка цена.Аз май съм го постигнала,защото само така не ми се налага да го дърпам по улиците ...Ще се наложи да се превъзпитаваме

Аз мисля,че ако детето разбира от дума и като му кажеш `не` спира да прави въпросното нещо,значи не е разглезено.Възпитаното дете пита `може ли` преди да направи нещо,а не ходи да върши неща на своя глава.Също смятам,че е хубаво да глезим децата си понякога,а не да бъдем цербери и това не значи,че ще ни се качат на главата(стига да са разбирани)!

Самочувствие... познавам адски разглезено дете без грам самочувствие обаче. Няма общо. Моята дъщеря на моменти проявява някаква форма на разглезеност - но пред баба си и дядо си. Не й забранявам, защото смятам, че всеки има нужда на моменти да бъде малко глезен:)

Ами моят син е точно както  описа Как Сийка разглезените деца. Като го видиш, че кажеш че е разглезен. Но всъщност по рождение си е такъв, никога не е бил глезен изрично. Възпитавам го по най-добрия възможен начин по препоръки от педиатри. Но ефект няма - детето си е такова. Определено е ЛИДЕР, това му е в кръвта, отказва да прави неща само защото някой му казва какво да прави. АКо не му се разреши нещо прави напук. Нищо не помага. Но това може да го разбере само родител, който има такова дете. Другите мислят че са си възпитали добре децата и се гордеят с тях и със себе си и подхода си.  Ама ако Давид им попадне в ръцете ще им разкаже играта. Ако питате мен аз съм положила много повече сили във възпитанието на детето си от въпросните горди  родители именно защото ми се е налагало да правя много повече неща и по-често, понеже детето ми от дума не разбира. Всичко си е по рождение

Това все едно аз съм го писала за моя Павел - 4 години
Батко му Симеон, който сега е почти на 16 год, е КОРЕННО различен
Като беше малък, ме разбираше от един поглед
Не е имало тръшкане, налагане на воля на всяка цена и подобни неща
До ден-днешен си е такав - характер
Дори не съм усетила дали е в пубертета или не
О, далеч не е идеален, но винаги са ми се възхищавали около мен колко добре, видиш ли, е възпитан
Нооо
Ела да видиш Павката 
Да е жив и здрав, но е едно към едно, като понедението, което си описала
Ама пък са чаровни и двамата

Не мога да дам дефиниция на 'разглезено дете'.  Има много измерения това, което влиза в 'разглезен' за мен и като усетя, че дъщеря ми проявява такива наклонности гледам да отреагирам овреме.

Не мога да видя общото между самочувствие и глезене  За мен разглезеното дете най-общо е научено, че светът се върти само около него и не се съобразява с нищо или никого различно от желанията му

Разглезено и трудно за понасяне дете е това, на което не се поставят никакви граници.

Което не се съобразява с желанията и чувствата на другите и поставя винаги своите на първо място.

За мен разглезено дете е това, което не уважава хората около себе си. Децата трябва да чувстват, че са изключителни, уникални, единствени по рода си в целия свят. Но и да разберат, че хората около тях са също толкова изключителни, уникални и единствени по рода си. И имат също толкова право да искат или да не искат нещо, да са уморени, гладни, да имат нужда от добра дума и нежност. Това за мен е доброто възпитание - искреното съобразяване с другия. Формулите на вежливост помагат да се практикува, но не го изчерпват.

Нормално е детето да си мисли, че е център на Вселената. Не е нормално обаче родителите да го оставят да вярва в това. 

Лично аз на деца под 3 - 4 г. не поставям етикети - "разглезен", "глупав", "добър", "лош". До определена възраст децата се "лутат", изграждайки характер и малко или много пробват от всичко - да противоречат, да се глезят, да се бият и т.н. Едва когато вече се пооформят като личности, може евент. да се говори за това какви са вдействителност.
Всъщност дадох нещо като определение на "разглезено дете", а въпросът май по-скоро беше /съдейки от заглавието/ как родителят може да разглези детето си. Според мен, като безусловно поставя желанията и нуждите му над своите, независимо дали е разумно или не. Много често виждам майки, които сякаш включили на автопилот обслужват децата си при положение, че те чудесно магат да се справят и сами - например обличат, хранят, бършат дупета и т.н. Или пък на всяко тяхно "Искам", веднаги или след кратък спор, отстъпват. Разглезено дете, за мен е дете егоист. А как няма да стане такова, ако свикне, че майка му /и другите му близки/ никога не мислят първо за себе си, а първо за него, че неговите желания винаги се изпълняват или са с предимство пред тези на родителите му? Обикновено разбира се е така - за родителят детето е над всичко, но то не трябва да знае това!

Всъщност, не малка част от т. нар. разглезени, своенравни или агресивни деца са такива, защото реагират на нещо около тях (примерно на домашната обстановка, отношения между родители и т.н.).
Личният пример е много важен.
Не е възможно да възпитаме добре децата си, ако не им доказваме, че съветите ни важат за самите нас на практика в ежедневието.

        Напълно съм съгласна с думите на Как`Сийка и Реза и ще добавя, че аз с чиста съвест мога да нарека разглезено дете, което вече е ученик и ясно разбира правилата в ежедневието, но нехае за тях! Безспорно личният пример на родителите е незаменим и основен Разглезено дете е, това което получава съдействие в глезотиите си и от възрастните.

аз съм склонна да разглезя сина си,съзнавам го ,но не мога да го преодолея,защото моите родители ме възпитаваха доста взискателно и никога не са ме поглезвали дори и мъничко.
Затова и със сина ми предпочитам да съм по либерална,отколкото трябва,само и само да не понася той това,което мен ме е наранявало.
Даже си доставям удоволствие да го глезя,да му давам неща, за които като дете не съм си и мечтала.
Поставям го на първо място и може би оттам идва и глезенето.,но и все пак това дава самочувствие

Аз смятам, че не децата биват разглезени или не, а възрастните. Което от своя страна се дължи на 1001 причини. На едно дете не може да се лепне какъвто и да било етикет, защото нито характерът му е достатъчно изграден, нито пък възпитанието е нещо, което има начална и крайна дата.

Позволи ми да ти възразя: Не от поставянето на първо място идва самочувствието. 
Самочувствието идва от това да се отнасяш с детето си като личност, да уважаваш неговото мнение, желания, решения, правото му на личен живот, правото му да е различен човек от теб. Да му показваш, че го цениш... Това обаче няма нищо общо с това да го поставяш на първо място, още повече че е спорно дали твоята представа за 'първо място' и неговата се препокриват. 

Имат си
мама
и татко
дете -
и за детето си
грижат се те.
Гледат го, сякаш
е цвете в саксия,
всичко поднасят му
те на тепсия.

Слага му баба
в устенцата хляба,
таткото - млякото,
супата - мама.
Глезят го всичките -
обич голяма!

Мими се мръщи,
потропва,
пищи:
- Супа не искам,
разбираш ли ти?
- Мамино Мими,
що искаш, кажи ми!
- Искам бисквити,
ала шоколадови,
сладки, каквито
ни дадоха Владови.

- Мъжо, бисквити
иди достави ти!
Татко излиза
набързо по риза.
Носи кутия
с бисквити, обаче
не тъкмо тия -
и Мимето плаче.

- Тези не ща!
Направете ми крем!
- Крем ли? Щом искаш,
и крем ще дадем!

- Мъжо, изтичай,
яйца ми купи.
Мамино Мими,
сега, потърпи!

Мими се плези, но...
радват се те.
Мими разглезено
чедо расте!

Радост!
Дочакват
голямата слава -
Мимето им
първокласница става!
Но първокласници
с нея и те са -
всички са роби
на тази принцеса.

Има ли Мими
домашни задачи -
има и свита
добри помагачи!
Своята работа
татко зарязва,
синя хартия
на ленти нарязва.
Прави на Мимето
ново сметало,
старото вече
било овехтяло!

Мама лицето
на Мимето мие,
бабата внучето
трие с хавлия.
Грижи за Мимето -
колкото щеш!
- Мими, почивай си,
да порастеш!

Вкъщи случайно
тя днеска сама е,
ала без работа
Мими се мае.
С кални обувки
лежи на чаршафа.
Гладна е тя,
но далече е шкафа!

Как ще се мъчи
яйца да вари!
Хляб да нареже
е трудно дори!
Но се усмихва
щастливият миг,
баба се връща -
тя среща я с вик:
- Бабо, къде си се
влачила, ма?
Обеда как
ще приготвя сама?

Баба слугува,
а Мими яде.
- Бабо, водица! -
И тя и даде!

Връща се мама -
тревога голяма!
- Мамо ма, копчето
я ми заший!
Дай ми престилката
и ме среши!
Идва и татко,
нарежда му кратко:
- Хайде, обувките
ми почисти,
иначе, татко,
защо си ми ти?

Ляга по гръб
на кушетката Мимето,
а се залавят
за работа тримата...

Тъй се минават
години наред,
стават капризите
нейни безчет.

- Искам на бар да отида!
- Иди.
- В бара с цигара ще бъда!
- Бъди.
- Искам без вас
да вървя на море!
- Щом настояваш,
тогава добре.

Мими израсна
девойка прекрасна -
нежна, кокетна
и шик издокарана,
само че с работа
всякаква скарана!

- Моля те, Мими,
ела, помогни ми!
Ето,
в мазето
слезни за кюмюр!
- Как да отида
в мазе с маникюр?

- Слушай, момиче,
хвани се за работа!
- Нека се хване
за работа бабата!

Ех, че отмяна
отгледаха те -
май че в саксията
плевел расте!

Дайте на Мими
разкош, развлечения,
но не мъчете я
с труд и учение!
Мими с труда
не желае приятелство.
Принц потърсете
за нейно сиятелство!

искрено се забавлявах, baibibi  благодаря!

Това беше супер baibibi   Още повече,че и моята малка дъщеричка се казва Мария/Мими/-2год. и 6 мес.  и е на всички глезанката.Смях се от сърце.Аз лично не смятам,че е прекалено разглезена, а по-скоро се радваме,когато успеем да доставим радост на нея.Това,че едно дете живее малко по-либерално не означава,че трябва да му лепим някакъв етикет.Аз като някои други съм на мнение,че глезундер е дете,ходещо вече на училище и не прави разлика между сериозен и по-мек тон.Такова,което независимо от обстоятелствата прави това,което си е наумило.
И все пак се надявам при нас да не се получат нещата,като написаните по-горе в стихчето.

права си
всичко което си изброила е прекрасно

На моменти се усещам, че минавам границата и ще му изпусна края, но не винаги го осъзнавам навреме.

а какво ще се получи ако винаги поставям детето си  на 2-ро място,въпреки ,че прилагам всичките други неща,които си изброила по нататък?
И не трябва ли първо да се научи да уважава и цени себе си,за да може да го направи и за другите?

Би било невъзможно да го поставяш винаги на второ място и да: да се отнасяш с детето си като личност, да уважаваш неговото мнение, желания, решения, правото му на личен живот, правото му да е различен човек от теб. Да му показваш, че го цениш... Брех... взех да се самоцитирам вече  Това, което обаче съм пропуснала е, че не следва и себе си да поставяш на второ място... Балансът е най-важен. Аз мога да уважа желанието на дъщеря си да си играе на площадката, но само и единствено до толкова до колкото това не противоречи на моите нужди, желания и прочие... Не бих стояла на площадката, докато съм болна, само за да поставя детето си първо... Както бих пренебрегнала желанието си да пиша тук в слънчев ден и бих отишла с детето на площадката... Мисля обаче, че това всеки от нас го знае. Макар майките често да се 'пренебрегват' лекинко в името на децата си. 


Ще отговоря с въпрос: Как бих могла да науча детето си на самоуважение, ако аз не го изпитвам? От тук и: Не се пренебрегвам дори в името на детето си.

Isa съгласна съм с теб
А детето с самочувствие не смята ли също,че светът се върти около него или поне,че е нещо повече от другите,за да го има това самочувствие?

Ами не знам какво разбираш под дете със самочувствие... Я да ти дам два примера:

1. Дете на мои познати. Хората са доволно богати, детето живее в почти затворена общност, където всеки или почти всеки прави това, което то иска. Материално - нормално  ... Същото дете в училище е безкрайно свито и определено не се държи като дете със самочувствие.

2. Моето дете  Живее основно с мен. Трябва да се подчинява на правила, като лягане в 9, миене на ръце, на зъби и определено не смятам, че се съобразявам и я поставям на първо място като започнеш от това, че я гледа бавачка от 4-тия й месец... Да, обаче за мое най-голямо учудване детето ми се проявява доста 'лидерски' /Определението го даде учителката в детската градина/.

Та кое от двете се мисли за нещо повече?  На мен поне ми е трудно да определя...

Въпросът не е към мен, но да си кажа. Самочувствието се гради на нещо постигнато, нещо индивидуално. Всяко дете е различно, има и слаби, и силни страни. Самочувствието се гради на силните.
Напр. - пее хубаво, рисува хубаво, добър математик, дарба за езици, да пише стихове... Ей такива реални неща, които си имат някакво измерение. А не, защото мама и тати са му казали, че е най-великото дете на света.
Напр. моят син има някакво самочувствие по повод няколко сертификата за нива на английски език от Питман. Има самочувствие, че е доста по-напред с компютрите от съучениците си, защото повечето от тях са на ниво игри, а той се интересува от програмиране... За такива реални неща говоря.
Понеже дадох за пример сина си, задължително трябва да спомена, че усещам и известни комплекси в някои области. Тук вече е задачата на родителя - да подкрепя детето си и да му помогне да развива основанията за самочувствие и съответно да се бори срещу комплексите му.
Поне аз така ги разбирам нещата. 

Е,щом започнахте с примерите ще си позволя и аз да дам един,който е и повод да направя връзката самочувствие-разглезване.
Познавам едно красиво русокосо момиченце на 4 години,бабата-педиатър,майката-държи няколко магазина,т.е.на плаващо работно време.Осигурили са на тази принцеса "от пиле мляко" и постоянно внимание.
То решава да се яви на едно известно тв-състезание,научава си перфектно всичко и когато отива и застава пред микрофона отказва да го изпълни,2-ри път я изкарват на сцената и пак се повтаря същата случка.После дава обяснение на постъпката си с това,че водещият ни и е харесал.
Защо реагира така?От инат и разглезеност ли отказва да си изпълни песничката или от това,че ,може би,и липсват достатъчно социални контакти,защото още не са я дали на детска градина?

Ами може би просто характерът на детето да е такъв. Смяташ ли, че от всяко дете, при подходящо възпитание, може да стане медийна звезда? Или тартор? Аз не... Моето поне не би могло. И по-важното е, че няма желание за това. Не харесва да е център на вниманието и да е лидер. Но има самочувствие - смята се за умно, красиво и т.н. Обаче не се сравнява с другите и определено не мисли, че ги превъзхожда /всъщност се съмнявам, че някога се е замисляло сериозно къде точно е то спрямо тях/. Достатъчно му е, че харедва това, което прави и което е. Смятам, че за това е спомогнал фактът, че съм се отнсяла с уважение към него, а не че съм поставяла желанията му на първо място. Под "уважение", разбирам, че съм се стремяла да го изслушвам винаги, да се съобразявам с разумните му доводи, да разговарям с него като с равен и т.н. От тук нататък мога да цитирам Иса, но да не товаря излишно темата.

Не е задължително да е от разглезване или от липса на социални контакти поради не ходене на градина. Просто детенцето да си е срамежливо. Дори и децата на богатите могат да са срамливи  Нищо странно няма в това.

На този въпрос може да ти даде отговор само специалист  

Според мен по-скоро му липсва реално самочувствие на детето, смутило се е и се е притеснило... но не би признало на 'свитата' си подобно нещо

А може да е нещо съвсем друго.  Неведоми са пътищата на детската логика.
Спомням си един случай със самата мен. На едно Новогодишно тържество категорично отказах да си кажа стихотворението. Колко ме кандърдисваха, аз не, та не! А дядо ми беше директор на училището, почетен гост. Колко срам е брал с мен, не знам. Баба ми разказваше по-късно, че ме е ударил (пляснал ме е през дупето), когато сме се прибрали. Аз за това нямам никакъв спомен. Но много добре помня защо не си казах проклетото стихотворение. Имаше дете, което дълго време беше болно. Дойде само за тържеството. А учителката му била дала моето стихотворение. Можете ли да си предтавите в какъв потрес изпаднах, когато някакво непознато за мен дете се изтъпанчи пред Дядо Мраз и каза моето стихотворение!  Не знам защо, но ми се стори много срамно да кажа същото стихотворение и аз. И понеже нямах подготвено друго, нито счетох за честно да кажа някое на децата, които още не са минали, предпочетох да мълча като комунист на разпит...
Та такава беше моята причина тогава. Кой може да каже какво е чувствало това дете? Ако е съвсем малко, то самото не може да осъзнае какво го кара да постъпи така. 

с моята приятелка отгледахме децата си заедно,но нейното възпитание беше либерално,лидерско или както там го наричате,т.е. когато детето й удареше или ухапеше някое друго, тя не му се караше ,за да не пострада самочувствието му пред други хора. спокойно го разпитваше какво е станало и естествено другите се оказваха виновни! опитите му да лъже дори и възрастни хора и нея самата тя наричаше фантазии,защото децата не лъжели умишлено и тн. има ли смисъл да казвам как стоят нещата сега? за неуспехите му в училище все са виновни учителките,които са го ,,нарочили,, а за кражбите от вкъщи-лошите приятели. не знам докъде ще стигне,но тя е много чувствителна на тази тема и се обижда ако се опитам да й кажа нещо.

Не мисля, че тук причината трябва да се търси в разглезеност или не ходенето на ДГ. НАй вероятно стрес, новата обстановка, камерите... са причини детето да откаже изпълнението

Според мен лично разглезване е когато детето разбере, от действията на родителите, че всяка негова дума е закон!Моят син се опита да се глези - видя как детето на моя приятелка се наложи над нея с рев и въргаляне по земята(въпросното дете е на 2 и половина години) и се опита да ми придава същите фасони.Първият път когато го направи го гушнах и изпълних желанието му(доколкото съм го разбрала де), обаче след това се усетих какво прави и просто го оставих да си седи на улицата без да му обръщам видимо внимание и си говорех с моя позната.Той поседя, поплака 5 минути стана и се заигра с някъква тревичка.Мисля, че в случая желанието му беше да го нося,вместо сам да си ходи.Бих го носила, но нямаше и 15 минути откакто бяхме излезнали, а знам кога се изморява и кога просто се лигави!
Моят начин да се справя с глезотийките е като не му обръщам внимание.Не знам дали съм права или не, дали го разбирам правилно или не, но пък детето ми - не защото е мое, е наистина много послушно и добричко

Как да запазим характера на детето без да го пречупим и в същото времеда не разглезим дребосъка?  - Това е много тънка граница, която всеки трябва да намери см за себе си - тук няма черно и бяло, а по-скоро родителите познавайки детето си трбва да са наясно колко могат да изискват от него, до къде да стигнат, кое детето е всъстояние да разбере и кое не... и на база на това да създадат ясни правила, които детето да спазва и да се изисква от него да ги спазва и да се съобразява с останалие без това да доведе до грубо вмешателство в личното му пространство.
Синът ми е огромен инат - по наследство му е. Знам много добре защо постъпва така, защото и аз съм такава на моменти. Това, което изисквам от него е в рамките на възможностите на 2год дете да се съобразява с общите правила и чуствата на другите, като не налагам правилата строго, а сеопитвам чрез обяснения и личен пример да покажа колко много се съобразявам аз с него и че той следва да прави същото за мен и т.н.
Целта ни като родители е хем да не прекършим детето и да го направим послушен роб, хем да не му позволим да ни командва - трудно е, но всеки трябва със сърцето си да намери подхода, кодходящ за възпитание на собственото му дете.
Помня брат ми как на 3 год веднъж каза " Мамо, знам, че като кажеш нещо е казано, но и ти знай, че като аз кажа нещо от също е казано" - Това дете, което от малко се възприемаше като равнправен с родителите си и като авторитет успя да не стане разглезен благодарение на родителите ми, които никога не муи позволяваха да прекрачи границата, въпреки че винаги са демонстрирали уважение към него и личните му чусвтва.