Здравейте.
Дълго ще е, но наистина имам нужда от обективно мнение.
Детето ми е на 6, завършва 3 група в градината.
Доста е умен и е доста буен. Не е агресивен към децата, добре интегриран е и има доста приятели. Не удря, не щипе, не хапе, не обижда. Проявявал е физическа агресия само като отговор на удар от друго дете. Има над средната необходимост от изразходване на енергия. Самоконтролът и дисциплината понякога са му проблем - ако си свърши задачата първи, е склонен да шуми и пречи и така нататък.
С едната си госпожа се разбира прекрасно - тя е строга, но справедлива с него. Наказва го когато има необходимост (винаги му обяснява защо), хвали го когато заслужава. Нея я обича и уважава.
Другата госпожа обаче изпитва направо неприязън към него (и това не е преувеличение). Давам няколко примера:
- Обяснява му, че тропва хорце от радост него като го няма;
- Ако стане свидетел на случка между децата, когато той е потърпевш, не взима отношение;
- Ако 2 деца са извършили пакост, само моето е наказано;
- Ако е несправедливо наказан и той се опита да обясни, му се казва “не ме интересува”.
- беше наказан в умивалника, където има голям необезопасен прозорец, лесен за отваряне от дете.
Проведохме среща с нея когато се оказа, че момиченце го удряло по главата. Той е научен да не отвръща на момичета, затова се скрил под масата и се разплакал. Негов приятел извикал госпожата на помощ, но тя отказала да отиде да провери как е сина ми, не е направила забележка на момичето, не каза за случая на нас. Когато я попитахме - не й се сторило сериозно. Уж се разбрахме на разговора, но нямаше никакво подобрение.
Отношенията им ескалират, а сина ми вече вербализира към нея - “Не те харесвам, не си честна”. Поведението му когато тя е на смяна също се влоши, особено през последните седмици. Хвърлил и счупил играчка например.
Вчера се опитал да избяга от градината и почти успял - хванали го като се прехвърлял вече на тротоара. Казал, че не иска да стои та , иска си вкъщи, а тя да отиде в затвора.
Той вече е в открит бунт срещу нея, а тя му отвръща с още по-голяма неприязън.
Не ме разбирайте погрешно - детето ми не е светец. Палав е, правил е и откровени глупости. Преди 5-6. месеца се беше качил и тичал върху масата в детската градина.
Обаче тези им отношения надхвърлят границата на обикновената липса на симпатия от учител към конкретно дете и започват да стават опасни. А ако не го бяха хванали навреме?
Моля ви за мнение и съвет!
Дълго ще е, но наистина имам нужда от обективно мнение.
Детето ми е на 6, завършва 3 група в градината.
Доста е умен и е доста буен. Не е агресивен към децата, добре интегриран е и има доста приятели. Не удря, не щипе, не хапе, не обижда. Проявявал е физическа агресия само като отговор на удар от друго дете. Има над средната необходимост от изразходване на енергия. Самоконтролът и дисциплината понякога са му проблем - ако си свърши задачата първи, е склонен да шуми и пречи и така нататък.
С едната си госпожа се разбира прекрасно - тя е строга, но справедлива с него. Наказва го когато има необходимост (винаги му обяснява защо), хвали го когато заслужава. Нея я обича и уважава.
Другата госпожа обаче изпитва направо неприязън към него (и това не е преувеличение). Давам няколко примера:
- Обяснява му, че тропва хорце от радост него като го няма;
- Ако стане свидетел на случка между децата, когато той е потърпевш, не взима отношение;
- Ако 2 деца са извършили пакост, само моето е наказано;
- Ако е несправедливо наказан и той се опита да обясни, му се казва “не ме интересува”.
- беше наказан в умивалника, където има голям необезопасен прозорец, лесен за отваряне от дете.
Проведохме среща с нея когато се оказа, че момиченце го удряло по главата. Той е научен да не отвръща на момичета, затова се скрил под масата и се разплакал. Негов приятел извикал госпожата на помощ, но тя отказала да отиде да провери как е сина ми, не е направила забележка на момичето, не каза за случая на нас. Когато я попитахме - не й се сторило сериозно. Уж се разбрахме на разговора, но нямаше никакво подобрение.
Отношенията им ескалират, а сина ми вече вербализира към нея - “Не те харесвам, не си честна”. Поведението му когато тя е на смяна също се влоши, особено през последните седмици. Хвърлил и счупил играчка например.
Вчера се опитал да избяга от градината и почти успял - хванали го като се прехвърлял вече на тротоара. Казал, че не иска да стои та , иска си вкъщи, а тя да отиде в затвора.
Той вече е в открит бунт срещу нея, а тя му отвръща с още по-голяма неприязън.
Не ме разбирайте погрешно - детето ми не е светец. Палав е, правил е и откровени глупости. Преди 5-6. месеца се беше качил и тичал върху масата в детската градина.
Обаче тези им отношения надхвърлят границата на обикновената липса на симпатия от учител към конкретно дете и започват да стават опасни. А ако не го бяха хванали навреме?
Моля ви за мнение и съвет!
