Аз все попадам на онлайн запознанства с мъже от другия край на страната. За мен повече от 100 км не е опция. И си продължавам сама.
А офлайн няма ли свободни мъже край теб? И преди интернет хората са се запознавали и обвързвали някак...
- Публикувана: 25 май 2026, 16:58 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2026, 22:45 ч.
Липсват ми социални контакти
А офлайн няма ли свободни мъже край теб? И преди интернет хората са се запознавали и обвързвали някак...
Аз все попадам на онлайн запознанства с мъже от другия край на страната. За мен повече от 100 км не е опция. И си продължавам сама.
А офлайн няма ли свободни мъже край теб? И преди интернет хората са се запознавали и обвързвали някак...
Аз си имам мъж,не търся друг.
Преди време се свързах с една съученичка,с която бяхме приятелки отдавна,после пътищата ни се разминаха.Впоследствие тя се върна в нашия град и аз реших да осъществя контакт с нея.Писах й,видяхме се,смятам,че прекарахме добре,имаме страшно много общи теми за разговор.По нейни думи ,на нея също й беше приятна срещата ни.След това се видяхме още 2-3 пъти,но все аз бях инициатор.След последната среща ,която беше през месец май,реших,че ще чакам да видя дали тя ще ми се обади.До този момент не ме е потърсила.Не мисля,че й е било неприятно с мен,не е обвързана в момента,детето й е голямо...Чудя се защо така става.
Неудобно ми стана вече все аз да я търся,криво ми е.Явно сте права,че има други приятелки и няма капацитет за нови,това не ми беше хрумнало като причина.Ясно ми е,че трябва да се ориентирам към хора,които имат същити нужди,но просто не попадам на такива.Познати много,здравей,чао и до тук.
Не съм сигурна до колко интроверт съвпада с всизкателност към приятелствата. Ако искаш просто да си говорите на кафе - затова сравнително лесно се намира човек, за много хора живеенето е запълване на времето между раждането и смъртта. Обаче може да си тръгнеш от кафето и плоското говорене ядосана, че си си изгубила времето. Ако е така, трябват ти не запознанства, а нови занимания - например започваш да се учиш на фотография и споделяш снимките си по сайтове за безплатни фотографии. Ако станеш добра, може и да си дадеш обява, че снимаш събития за по-скромни пари. Може да си правиш инстаграм ъкаунт за мода, да се самоучиш да свириш на нещо, да учиш език (френски 
), да решиш, че се вълнуваш от живопис и да почнеш да обикаляш изложби, да решиш да пишеш книга... Понякога в процеса на правене на нещо, което ни увлича, се завързват и познанства, но не е задължително. Обаче удовлетворението, че в живота ни присъства нещо, което го обогатява, е голямо.
По принцип, ако си отворен към нов човек в живота си, запознанството може да изпадне и само. Някой подмята нещо в метрото, ти умишлено подхващаш шеговито - хоп става приказка и се оказва, че има какво да си кажете... А понякога, след 2-3 такива подмятания на ден, установяваш, че не ти се и иска повече социален контакт.
Колкото сме по-напред в годините обаче, по-трудно се създават нови близки приятелства и компромисът е доколко си си достатъчен сам и доколко ти трябва някой си, независимо кой.
), да решиш, че се вълнуваш от живопис и да почнеш да обикаляш изложби, да решиш да пишеш книга... Понякога в процеса на правене на нещо, което ни увлича, се завързват и познанства, но не е задължително. Обаче удовлетворението, че в живота ни присъства нещо, което го обогатява, е голямо.По принцип, ако си отворен към нов човек в живота си, запознанството може да изпадне и само. Някой подмята нещо в метрото, ти умишлено подхващаш шеговито - хоп става приказка и се оказва, че има какво да си кажете... А понякога, след 2-3 такива подмятания на ден, установяваш, че не ти се и иска повече социален контакт.
Колкото сме по-напред в годините обаче, по-трудно се създават нови близки приятелства и компромисът е доколко си си достатъчен сам и доколко ти трябва някой си, независимо кой.
