Трябва ли децата да са ни "благодарни" и защо?

  • 1 975
  • 32
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
7 май 2007, 09:46 ч.
  • Мнения: 4 841
Повод да пусна тази тема  е една случка от събота - станах свидетел как една майка крещи на момиченцето си (между 3 и 4 годишно): "Неблагодарница такава, следващия път ще ти купя китайски обувки за 2 лв!". Това става в един магазин за обувки на средно ценово ниво, каква обаче е предисторията не знам. Но тъй като и друг път съм била свидетел как родители наричат децата си "неблагодарници", реших да пусна тази тема. Тук влизат много хора с различно светоусещане и наистина ми е интересно да чуя различни мнения.

Преди това обаче да кажа какво е моето виждане. Според мен всичко, свързано с децата ни, е резултат на НАШИЯ СОБСТВЕН избор. Ние решаваме дали да имаме дете, как да го родим, как да го отглеждаме, с какво да го храним и обличаме, как да го възпитаваме... Дори ако решим да направим някакъв компромис или някаква жертва в името на детето, това пак е наше решение. Аз самата не искам никаква благодарност за МОИТЕ решения, защото така съм решила, така съм постъпила. Никой не ме е молил или карал насила, още по-малко пък детето. То трябва да е облечено, дали с китайско костюмче от 5 лв или маркова дреха от 500 - това го решавам АЗ. Къде е повода за благодарност?

За да има благодарност, според мен, трябва човек А да поиска нещо от човек Б, човек Б да положи някакви усилия и да осигури на човек А въпросното нещо. Тоест, да има УСЛУГА.
Родителството обаче не е услуга. Или е?

Споделете.

# 1 7 май 2007, 10:03 ч.
  • София
  • Мнения: 1 062
Не.
Не.
И пак не.
По-скоро обратното.
Не виждам нужда да обяснявам защо така мисля. Да си родител е призвание. Да си дете на родител като описания по-горе е лош късмет.

# 2 7 май 2007, 10:06 ч.
  • Мнения: 1 134
Според мен, това е фундаменталната родителска грешка - винаги идва един момент, в който родителите решават, че децата им трябва да са благодарни за нещо.
Дали ще ни подмине нас, обаче?!?

# 3 7 май 2007, 10:07 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Споделям твоето мнение.
Искрената благодарност идва без да е изисквана и внушавана.
И само тогава има стойност.

# 4 7 май 2007, 10:16 ч.
  • Мнения: 2 441
Ние родителите трябва да сме благодарни на децата си, че осмислят нашите дни и ни карат да се стараем да бъдем НАЙ-добри в очите им.

# 5 7 май 2007, 10:39 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Не, благодарност не очаквам. Особено пък в контекста на цитираната случка. Това е абсолютно несериозно според мен. Независимо детето дали е на 3-4, или 13-14, или 23-24. Очаквам, обаче, разбиране и отговорност. Моите са по-големи вече. Но има още какво да се желае. Не знам, аз изобщо не смятам, че нещата са еднопосочни. Не съм от тези родители, за които детето е Бог и цялото им съществуване е подчинено на него и задоволяването на всяка негова потребност или глезотия. Считам, че обратна връзка трябва да има определено.

# 6 7 май 2007, 10:59 ч.
  • Мнения: 2 700
Цитат на: BirdsFlu в пн, 07 май 2007, 09:46
Според мен всичко, свързано с децата ни, е резултат на НАШИЯ СОБСТВЕН избор...
Да, така е.

Цитат на: BirdsFlu в пн, 07 май 2007, 09:46
...Къде е повода за благодарност?
Ами тук не съм съгласна с теб. Понякога се случва да има повод за благодарност. Вярно, че родителите действат по свой избор и преценка, за да доставят удоволствие на детето си или в името на неговото добро, но лишават себе си по свое желание от нещо - това може да е време, удобство, усилия или пари. Децата пък от своя страна искат винаги, всичко и още. Когато границата бъде прехвърлена, не виждам нищо драматично в това детето да бъде "приземено" с напомнянето, че родителят е направил някакъв компромис, който следва да бъде оценен. Може би благодарност не е точната дума, а по-скоро отчитане на обективните обстоятелства.

Съгласна съм с Реза, че искрената благодарност идва без да е изисквана и внушавана, но тя е резултат от цялостното възпитание на детето, част от което е и “приземяването”.

# 7 7 май 2007, 11:08 ч.
  • Мнения: 8 999
Има хиляди романи, поеми, песни и какво ли не на тази тема - жертвоготовността на един родител към детето му. Не мисля, че децата трябва да са ни благодарни за нещо, но да ни уважават е задължително.  И от известна възраст нататък да си дават ясна сметка за това от какво ние сме се лишили, заради тях. Както аз си давам такава сметка за моите родители, но това не означава, че ги обичам, защото съм получила нещо от тях. Просто ми става тъжно и мило, като се сетя какво са правили заради мен през живота си. Нито те искат отплата за това, нито пък аз бих могла да им се реванширам. Затова се държа с моите деца така, както моите мама и татко - с мен. И родителите ми са щастливи да видят как тяхното дете дава всичко от себе си за техните внучета. Мисля, че този процес е еднопосочен, кръгът рядко може да се затвори - за нас са правени жертви, сега ние правим жертви заради децата си и така ...

# 8 7 май 2007, 11:11 ч.
  • Мнения: 7 821
Наивно е, според мен, да се очаква някаква благодарност от децата. Особено в смисъла на случката. Но се опитвам да уча моите, да  забелязват и оценяват жестовете които правим за тях. Те са екстра и може и да не ги правим и е редно да се оценяват.

# 9 7 май 2007, 11:21 ч.
  • София
  • Мнения: 3 421
Цитат на: Ellypr в пн, 07 май 2007, 11:11
Наивно е, според мен, да се очаква някаква благодарност от децата. Особено в смисъла на случката. Но се опитвам да уча моите, да  забелязват и оценяват жестовете които правим за тях. Те са екстра и може и да не ги правим и е редно да се оценяват.

Точно така мисля и аз!

# 10 7 май 2007, 11:23 ч.
  • Мнения: 2 757
Цитат на: baibibi в пн, 07 май 2007, 11:08
Има хиляди романи, поеми, песни и какво ли не на тази тема - жертвоготовността на един родител към детето му. Не мисля, че децата трябва да са ни благодарни за нещо, но да ни уважават е задължително.  И от известна възраст нататък да си дават ясна сметка за това от какво ние сме се лишили, заради тях. Както аз си давам такава сметка за моите родители, но това не означава, че ги обичам, защото съм получила нещо от тях. Просто ми става тъжно и мило, като се сетя какво са правили заради мен през живота си. Нито те искат отплата за това, нито пък аз бих могла да им се реванширам. Затова се държа с моите деца така, както моите мама и татко - с мен. И родителите ми са щастливи да видят как тяхното дете дава всичко от себе си за техните внучета. Мисля, че този процес е еднопосочен, кръгът рядко може да се затвори - за нас са правени жертви, сега ние правим жертви заради децата си и така ...

 Peace Нещо като Предай нататък. Аз съм родила детето си защото аз имам нужда от него. Така че аз трябва да съм благодарна, но може би не на детето си, а по-скоро на Бог. Децата дар Божии и трябва да оценим този дар подобаващо и да направим най-доброто за него - това е наше задължение като родители. Децата не са ни длъжни по никакъв начин. И освен това мисля, че имат право да ни мразят ако сме били несправедливи към тях.

# 11 7 май 2007, 11:43 ч.
  • Мнения: 8 505
Не,разбира се.А ако след време без повод децата ни изкажат благодарност,значи добре сме си свършили (пардон-вършим) работата като родители.

# 12 7 май 2007, 11:45 ч.
  • Мнения: 4 414
Родителите получават от децата си толкова, колкото и децата от родителите си. Поне за мен е така.
абсолютно подкрепям Реза
Цитат на: Reza в пн, 07 май 2007, 10:07
Искрената благодарност идва без да е изисквана и внушавана.
И само тогава има стойност.

# 13 7 май 2007, 12:12 ч.
  • Мнения: 2 700
Цитат на: Ellypr в пн, 07 май 2007, 11:11
... Но се опитвам да уча моите, да  забелязват и оценяват жестовете които правим за тях. Те са екстра и може и да не ги правим и е редно да се оценяват.

Точно това имах предвид и аз.
Благодарността за това как си бил отгледан можеш да изпиташ едва след съзряването си, но признателност за това, че с цената на някаква жертва е задоволен твой каприз трябва да се научиш да изпитваш и като дете.

# 14 7 май 2007, 12:17 ч.
  • Мнения: 4 841
А мислите ли, че децата на 3-4, та дори до 6-7 години могат да правят разлика между каприз и жизненоважно желание?
А между жест (екстра) и обикновено задоволяване на нужда?

# 15 7 май 2007, 12:22 ч.
  • Мнения: 7 821
Ами за това сме ние родителите за да им обясним разликата.
Колкото до жестовете, като престана да ги правя и веднага ги оценяват  Wink.
Не казвам, че е лесно, а че се опитвам да ги науча  Simple Smile.

# 16 7 май 2007, 12:35 ч.
  • Мнения: 2 700
Цитат на: BirdsFlu в пн, 07 май 2007, 12:17
...

3-4 годишните не могат, а 6-7 годишните понякога не искат да направят тези разлики. Точно  затова родителите трябва да бъдат коректив на детските представи и поведение.

# 17 7 май 2007, 13:40 ч.
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Имам приятелка на 35, която откакто се помни е постоянно тормозена от майка си, постоянно и се натяква, че толкова много е дадено за нея, че е отгледана, че е изучена, че е направена човек, че е родена...Толкова ужасни неща съм чувала от майка и към нея, че понякога съм се разплаквала, не знам как тя още не се е самоубила с такава майка.Един ден чакайки я, за да излезем чух крясък от нейна страна : "Писна ми!Ти си си правила кефа с баща ми, не си ме питала дали искам да се раждам!Ти си ме правила, по свое собствено желание да имаш дете, и без никъква намеса от моя страна, защо не спреш,а ?До кога трябва да търпя отношението ти към мен, като към натрапница в живота ти, а?".За първи път откакто познавам приятелката си, майка и не отговори.Може би този път нямаше какво да каже...
Мисля, че това описва, отношението ми за благодарността на децата.Мисля, че решавайки да ги създадем, трябва напълно ясно да съзнаваме, какво правим, а не след това да натякваме на тях, че ги има и са неблагодарници!Децата са плод на желанията на родителите си да ги има!Естественно е според мен детето да казва благодаря, да изпитва благодарност в много случай в живота си, но не трябва да му се изисква благодарност едва ли не за глътките въздух!

# 18 7 май 2007, 13:42 ч.
  • Мнения: 4 806
не, не трябва децата да са ни благодарни

ние трябва да сме благодарни за шанса да ги имаме в живота си

# 19 7 май 2007, 14:16 ч.
  • Мнения: 656
Цитат на: BirdsFlu в пн, 07 май 2007, 12:17
А мислите ли, че децата на 3-4, та дори до 6-7 години могат да правят разлика между каприз и жизненоважно желание?
А между жест (екстра) и обикновено задоволяване на нужда?



Наистина много тънък момент си напипала.
Трябва ние да им показваме кое е жизненоважно желание и кое е каприз. Понякога дори ние възрастните обявяваме каприз за жизненоважно желание.

Когато обяснявам на моите деца кое над жизненоважния минимум правя за тях наблягам, че всичко над това е "екстра". Благодарност не искам, защото и те понякога ме глезят. Случвало се е да легна на възглавницата на сина ми, той да дойде до моето легло за да си я вземе, но и да носи и моята възглавница да я сложи под главата ми....
Децата се учат чрез примери, детето вижда как се грижим за него и то на свой ред се опитва да се грижи за нас. Детето вижда, че на едикое си друго дете му купило кола с дистанционно и то иска, а ако купят на всички деца наоколо ще настоява да му купим и ние. За него това става жизненоважно, и социалното доказателство затова е самото притежание на колата от останалите деца. Рекламите използват този принцип - едно средностатистическо дете е нормално да притежава кола с дистанционно и ако няма такава значи е ощетено.

Знам че родителите ми очакват от мен благодарност че са ме отгледали, но за мен по-важно е да отгледам моите деца. Дано като остарея и изперкам да не е дотолкова че да почна да правя фасони за да търся благодарност.

# 20 7 май 2007, 14:56 ч.
  • Мнения: 2 700
Защо си мисля, че говорим на различни езици?
Има разлика между това да търсиш благодарност за всичко и на всяка цена и това да искаш подобаващо отношение в конкретна ситуация.
Ако говорим чисто теоретично -  НЕ, децата не трябва да са благодарни априори. Но твърдя (пък и поводът за питането е конкретен), че доза благодарност понякога е задължителна. Ако сте прекарали уикенда например в обикаляне на всевъзможни атракции, за да зарадвате детето си, а в края му откажете някоя прищявка и чуете реплика от сорта на “Е, даааа. Вие никога нищо не давате! ”  Shocked или пък сте купили на детето си Х неща за деня, отивате да купувате подарък за рожден ден, на който детето ви е канено и при отказа да купите същото и за своето дете получавате фасон Mr. Green, дали не заслужавате в този случай малко благодарност?
А вие не сте ли благодарни на шефа си, примерно, ако ви даде 13 заплата или ви пусне по-рано от работа, при положение, че той не е длъжен да го прави?

Аз лично мисля, че и благодарността като чувство е нещо, което се възпитава.

# 21 7 май 2007, 15:10 ч.
  • Мнения: 2 891
Solaris, говорим за различните аспекти, но на една и съща тема. Права си в това, което казваш, но пък е много грозно да натякваш постоянно на детето си, че трябва да ти е благодарно за разни неща. Казвам го от личен 27 годишен опит.  Peace

Последна редакция: пн, 07 май 2007, 16:42 от jj okocha

# 22 7 май 2007, 15:22 ч.
  • Мнения: 1 134
Solaris, и аз съм съгласна с теб, но като че ли по - скоро това, за което говориш е липса на алчност, чувство за мярка и пр., отколкото благодарност.Има голяма разлика между това да си признателен за нещо, и да си благодарен някому. Последното неминуемо има конкретен адресат и поражда преди всичко чувство за дълг, отколкото някакви други добродетели.

# 23 7 май 2007, 16:04 ч.
  • Мнения: 263
Цитат на: BirdsFlu в пн, 07 май 2007, 09:46
Преди това обаче да кажа какво е моето виждане. Според мен всичко, свързано с децата ни, е резултат на НАШИЯ СОБСТВЕН избор. Ние решаваме дали да имаме дете, как да го родим, как да го отглеждаме, с какво да го храним и обличаме, как да го възпитаваме... Дори ако решим да направим някакъв компромис или някаква жертва в името на детето, това пак е наше решение. Аз самата не искам никаква благодарност за МОИТЕ решения, защото така съм решила, така съм постъпила. Никой не ме е молил или карал насила, още по-малко пък детето. То трябва да е облечено, дали с китайско костюмче от 5 лв или маркова дреха от 500 - това го решавам АЗ. Къде е повода за благодарност?

За да има благодарност, според мен, трябва човек А да поиска нещо от човек Б, човек Б да положи някакви усилия и да осигури на човек А въпросното нещо. Тоест, да има УСЛУГА.
Родителството обаче не е услуга.

Родителството не е услуга! Не мисля, че е нормално от детето да се иска благодарност за това, което правим! Обич като резулат от нашата обич - да! Но тъй като детето не ни е насилило да "го правим" ,значи не ни е и длъжно за това!

# 24 7 май 2007, 16:09 ч.
  • в Низината
  • Мнения: 705


Цитат на: solaris в пн, 07 май 2007, 14:56
Но твърдя (пък и поводът за питането е конкретен), че доза благодарност понякога е задължителна. Ако сте прекарали уикенда например в обикаляне на всевъзможни атракции, за да зарадвате детето си, а в края му откажете някоя прищявка и чуете реплика от сорта на “Е, даааа. Вие никога нищо не давате! ”  Shocked или пък сте купили на детето си Х неща за деня, отивате да купувате подарък за рожден ден, на който детето ви е канено и при отказа да купите същото и за своето дете получавате фасон Mr. Green, дали не заслужавате в този случай малко благодарност?
А вие не сте ли благодарни на шефа си, примерно, ако ви даде 13 заплата или ви пусне по-рано от работа, при положение, че той не е длъжен да го прави?


Соларис, детето ти е благодарно за това, че си била цял ден по люлките с него или че нещо си му купила, но децата не винаги изразяват своята признателност така, както на нас ни се иска. Това не ги прави неблагодарни. Идва момент, когато осъзнават всеки наш жест, но не е необходимо да им се натяква непрекъснато и да се чувстват виновни.
А за шефа ми - да казвам благодаря, но нито аз, нито той, сигурна съм, смята, че е направил кой знае колко голям жест за мен.

# 25 7 май 2007, 16:34 ч.
  • Мнения: 2 700
jj okocha, gergi ,  кой говори за постоянно натякване (освен в поста на bloodywhite)?
Когато обясниш няколко пъти, независимо дали на 3, 4, 5 или повече години, че не си длъжен да правиш дадени неща и че те са плод на доброто ти желание и любовта ти, то тогава детето само започва да се ориентира в обстановката и отчита докъде стига “задължителното” и откъде започва “доброволното”. Всичко, което е отвъд границите на задължителното би следвало да предизвиква съзнателна или подсъзнателна благодарност или признателност, както искате го наречете.  Не казвам, че тази благодарност трябва да има някакъв конкретен материален израз – просто добрата постъпка следва да бъде отчетена, нищо повече.

# 26 7 май 2007, 16:35 ч.
не  !! ужас ... никога не бих казала така на детето си  .  
за какво да ми е благодарно ???? аз трябва да съм благодарна ,4е го има ,4е мога да гледам как расте ,как прави бели ,4е е най-милото не6то в живота ми . аз съм длъжна да се грижа за него след като съм го родила и без да търса не6то от него камо ли ,благодарност  . това е кето мисля аз !  bouquet Hug

# 27 7 май 2007, 16:37 ч.
  • Мнения: 251
Цитат на: eleksir в пн, 07 май 2007, 10:03
Не.
Не.
И пак не.
По-скоро обратното.
Не виждам нужда да обяснявам защо така мисля. Да си родител е призвание. Да си дете на родител като описания по-горе е лош късмет.

Най-точно казано!  Peace

# 28 7 май 2007, 16:46 ч.
  • Мнения: 2 891
Соларис, явно не съм се изразила правилно. Опитах се да кажа, че да, права си в което казваш, но улових, че темата върви и в друга посока и за това добавих, че е кофти да ти натякват за нещо родителите с повод и без (в което се изразява и личният ми опит).

# 29 7 май 2007, 17:13 ч.
  • Мнения: 193
Случката оставям без коментар.
Думите "трябва" и "благодарни" не ми се връзват в едно изречение. Благодарността трябва да идва от сърцето. Не бих обременявала детето си с това да го карам да се чувства благодарно към мен за каквото и да е било. Но бих искала да ме уважава, не само защото съм неговата майка.

# 30 7 май 2007, 17:15 ч.
  • Мнения: 420
Доста време ми се налагаше да бъда благодарна....по различни поводи, та ми остана една горчилка в устата, за чувство за вина да не говорим, така си бях свикнала с него, та чак ми липсваше, когато с много усилия и работа над себе си успях да го изтръгна. До ден днешен обаче аз се подценявам донякъде....Много е неприятно, меко казано.
Не искам да постъпвам така с децата си, искам да се гордеят със себе си и да имат самочувствие!

# 31 7 май 2007, 18:29 ч.
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
Цитат на: canadianmom в пн, 07 май 2007, 17:15
Доста време ми се налагаше да бъда благодарна....по различни поводи, та ми остана една горчилка в устата, за чувство за вина да не говорим, така си бях свикнала с него, та чак ми липсваше, когато с много усилия и работа над себе си успях да го изтръгна. До ден днешен обаче аз се подценявам донякъде....Много е неприятно, меко казано.
Не искам да постъпвам така с децата си, искам да се гордеят със себе си и да имат самочувствие!

И аз съм така. При условие, че винаги сме били на границата на оцеляването (3деца от втори брак на баща ми), че завърших езиковата гимназия бременна в 7-ми месец и оттогава съм на самоиздръжка, пак ми се натяква, че съм била отгледана и трябва да съм благодарна  #Cussing out Майка ми живее на гърба ми вече 10години, въпреки всичко само мърмори...
Никога не бих искала децата ми да са благодарни, искам да са здрави и да ме уважават!

# 32 7 май 2007, 19:17 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Благодарността, която дължим на родителите си, изразяваме с отношението и грижата към децата си. Никой на никого не дължи специална благодарност - такъв е ходът на живота - вземаме от родителите си, даваме на децата си... Но Соларис е права, че
Цитат на: solaris в пн, 07 май 2007, 16:34
Когато обясниш няколко пъти, независимо дали на 3, 4, 5 или повече години, че не си длъжен да правиш дадени неща и че те са плод на доброто ти желание и любовта ти, то тогава детето само започва да се ориентира в обстановката и отчита докъде стига “задължителното” и откъде започва “доброволното”. Всичко, което е отвъд границите на задължителното би следвало да предизвиква съзнателна или подсъзнателна благодарност или признателност, както искате го наречете.  Не казвам, че тази благодарност трябва да има някакъв конкретен материален израз – просто добрата постъпка следва да бъде отчетена, нищо повече.

Последна редакция: пн, 07 май 2007, 19:50 от Лекси

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата