Публикувана: 7 май 2007, 09:46 ч.
Последно мнение: 7 май 2007, 19:17 ч.

Трябва ли децата да са ни "благодарни" и защо?

1 964
32
1

# 15 7 май 2007, 12:22 ч.

Мнения: 7 821

Ами за това сме ние родителите за да им обясним разликата.
Колкото до жестовете, като престана да ги правя и веднага ги оценяват Wink

.
Не казвам, че е лесно, а че се опитвам да ги науча Simple Smile

# 16 7 май 2007, 12:35 ч.

Мнения: 2 700

Цитат на: BirdsFlu в пн, 07 май 2007, 12:17

...

3-4 годишните не могат, а 6-7 годишните понякога не искат да направят тези разлики. Точно затова родителите трябва да бъдат коректив на детските представи и поведение.

# 17 7 май 2007, 13:40 ч.

В Сънландия
Мнения: 1 445

Имам приятелка на 35, която откакто се помни е постоянно тормозена от майка си, постоянно и се натяква, че толкова много е дадено за нея, че е отгледана, че е изучена, че е направена човек, че е родена...Толкова ужасни неща съм чувала от майка и към нея, че понякога съм се разплаквала, не знам как тя още не се е самоубила с такава майка.Един ден чакайки я, за да излезем чух крясък от нейна страна : "Писна ми!Ти си си правила кефа с баща ми, не си ме питала дали искам да се раждам!Ти си ме правила, по свое собствено желание да имаш дете, и без никъква намеса от моя страна, защо не спреш,а ?До кога трябва да търпя отношението ти към мен, като към натрапница в живота ти, а?".За първи път откакто познавам приятелката си, майка и не отговори.Може би този път нямаше какво да каже...
Мисля, че това описва, отношението ми за благодарността на децата.Мисля, че решавайки да ги създадем, трябва напълно ясно да съзнаваме, какво правим, а не след това да натякваме на тях, че ги има и са неблагодарници!Децата са плод на желанията на родителите си да ги има!Естественно е според мен детето да казва благодаря, да изпитва благодарност в много случай в живота си, но не трябва да му се изисква благодарност едва ли не за глътките въздух!

# 18 7 май 2007, 13:42 ч.

Мнения: 4 806

не, не трябва децата да са ни благодарни

ние трябва да сме благодарни за шанса да ги имаме в живота си

# 19 7 май 2007, 14:16 ч.

Мнения: 656

Цитат на: BirdsFlu в пн, 07 май 2007, 12:17

А мислите ли, че децата на 3-4, та дори до 6-7 години могат да правят разлика между каприз и жизненоважно желание?
А между жест (екстра) и обикновено задоволяване на нужда?

Наистина много тънък момент си напипала.
Трябва ние да им показваме кое е жизненоважно желание и кое е каприз. Понякога дори ние възрастните обявяваме каприз за жизненоважно желание.

Когато обяснявам на моите деца кое над жизненоважния минимум правя за тях наблягам, че всичко над това е "екстра". Благодарност не искам, защото и те понякога ме глезят. Случвало се е да легна на възглавницата на сина ми, той да дойде до моето легло за да си я вземе, но и да носи и моята възглавница да я сложи под главата ми....
Децата се учат чрез примери, детето вижда как се грижим за него и то на свой ред се опитва да се грижи за нас. Детето вижда, че на едикое си друго дете му купило кола с дистанционно и то иска, а ако купят на всички деца наоколо ще настоява да му купим и ние. За него това става жизненоважно, и социалното доказателство затова е самото притежание на колата от останалите деца. Рекламите използват този принцип - едно средностатистическо дете е нормално да притежава кола с дистанционно и ако няма такава значи е ощетено.

Знам че родителите ми очакват от мен благодарност че са ме отгледали, но за мен по-важно е да отгледам моите деца. Дано като остарея и изперкам да не е дотолкова че да почна да правя фасони за да търся благодарност.

# 20 7 май 2007, 14:56 ч.

Мнения: 2 700

Защо си мисля, че говорим на различни езици?
Има разлика между това да търсиш благодарност за всичко и на всяка цена и това да искаш подобаващо отношение в конкретна ситуация.
Ако говорим чисто теоретично - НЕ, децата не трябва да са благодарни априори. Но твърдя (пък и поводът за питането е конкретен), че доза благодарност понякога е задължителна. Ако сте прекарали уикенда например в обикаляне на всевъзможни атракции, за да зарадвате детето си, а в края му откажете някоя прищявка и чуете реплика от сорта на “Е, даааа. Вие никога нищо не давате! ” Shocked

или пък сте купили на детето си Х неща за деня, отивате да купувате подарък за рожден ден, на който детето ви е канено и при отказа да купите същото и за своето дете получавате фасон Mr. Green

, дали не заслужавате в този случай малко благодарност?
А вие не сте ли благодарни на шефа си, примерно, ако ви даде 13 заплата или ви пусне по-рано от работа, при положение, че той не е длъжен да го прави?

Аз лично мисля, че и благодарността като чувство е нещо, което се възпитава.

# 21 7 май 2007, 15:10 ч.

Мнения: 2 891

Solaris, говорим за различните аспекти, но на една и съща тема. Права си в това, което казваш, но пък е много грозно да натякваш постоянно на детето си, че трябва да ти е благодарно за разни неща. Казвам го от личен 27 годишен опит. Peace

Последна редакция: пн, 07 май 2007, 16:42 от jj okocha

# 22 7 май 2007, 15:22 ч.

Мнения: 1 134

Solaris, и аз съм съгласна с теб, но като че ли по - скоро това, за което говориш е липса на алчност, чувство за мярка и пр., отколкото благодарност.Има голяма разлика между това да си признателен за нещо, и да си благодарен някому. Последното неминуемо има конкретен адресат и поражда преди всичко чувство за дълг, отколкото някакви други добродетели.

# 23 7 май 2007, 16:04 ч.

Мнения: 263

Цитат на: BirdsFlu в пн, 07 май 2007, 09:46

Преди това обаче да кажа какво е моето виждане. Според мен всичко, свързано с децата ни, е резултат на НАШИЯ СОБСТВЕН избор. Ние решаваме дали да имаме дете, как да го родим, как да го отглеждаме, с какво да го храним и обличаме, как да го възпитаваме... Дори ако решим да направим някакъв компромис или някаква жертва в името на детето, това пак е наше решение. Аз самата не искам никаква благодарност за МОИТЕ решения, защото така съм решила, така съм постъпила. Никой не ме е молил или карал насила, още по-малко пък детето. То трябва да е облечено, дали с китайско костюмче от 5 лв или маркова дреха от 500 - това го решавам АЗ. Къде е повода за благодарност?

За да има благодарност, според мен, трябва човек А да поиска нещо от човек Б, човек Б да положи някакви усилия и да осигури на човек А въпросното нещо. Тоест, да има УСЛУГА.
Родителството обаче не е услуга.

Родителството не е услуга! Не мисля, че е нормално от детето да се иска благодарност за това, което правим! Обич като резулат от нашата обич - да! Но тъй като детето не ни е насилило да "го правим" ,значи не ни е и длъжно за това!

# 24 7 май 2007, 16:09 ч.

в Низината
Мнения: 705

Цитат на: solaris в пн, 07 май 2007, 14:56

Но твърдя (пък и поводът за питането е конкретен), че доза благодарност понякога е задължителна. Ако сте прекарали уикенда например в обикаляне на всевъзможни атракции, за да зарадвате детето си, а в края му откажете някоя прищявка и чуете реплика от сорта на “Е, даааа. Вие никога нищо не давате! ” Shocked

Соларис, детето ти е благодарно за това, че си била цял ден по люлките с него или че нещо си му купила, но децата не винаги изразяват своята признателност така, както на нас ни се иска. Това не ги прави неблагодарни. Идва момент, когато осъзнават всеки наш жест, но не е необходимо да им се натяква непрекъснато и да се чувстват виновни.
А за шефа ми - да казвам благодаря, но нито аз, нито той, сигурна съм, смята, че е направил кой знае колко голям жест за мен.

# 25 7 май 2007, 16:34 ч.

Мнения: 2 700

jj okocha, gergi , кой говори за постоянно натякване (освен в поста на bloodywhite)?
Когато обясниш няколко пъти, независимо дали на 3, 4, 5 или повече години, че не си длъжен да правиш дадени неща и че те са плод на доброто ти желание и любовта ти, то тогава детето само започва да се ориентира в обстановката и отчита докъде стига “задължителното” и откъде започва “доброволното”. Всичко, което е отвъд границите на задължителното би следвало да предизвиква съзнателна или подсъзнателна благодарност или признателност, както искате го наречете. Не казвам, че тази благодарност трябва да има някакъв конкретен материален израз – просто добрата постъпка следва да бъде отчетена, нищо повече.

# 26 7 май 2007, 16:35 ч.

не !! ужас ... никога не бих казала така на детето си .
за какво да ми е благодарно ???? аз трябва да съм благодарна ,4е го има ,4е мога да гледам как расте ,как прави бели ,4е е най-милото не6то в живота ми . аз съм длъжна да се грижа за него след като съм го родила и без да търса не6то от него камо ли ,благодарност . това е кето мисля аз ! bouquet

# 27 7 май 2007, 16:37 ч.

Мнения: 251

Цитат на: eleksir в пн, 07 май 2007, 10:03

Не.
Не.
И пак не.
По-скоро обратното.
Не виждам нужда да обяснявам защо така мисля. Да си родител е призвание. Да си дете на родител като описания по-горе е лош късмет.

Най-точно казано! Peace

# 28 7 май 2007, 16:46 ч.

Мнения: 2 891

Соларис, явно не съм се изразила правилно. Опитах се да кажа, че да, права си в което казваш, но улових, че темата върви и в друга посока и за това добавих, че е кофти да ти натякват за нещо родителите с повод и без (в което се изразява и личният ми опит).

# 29 7 май 2007, 17:13 ч.

Мнения: 193

Случката оставям без коментар.
Думите "трябва" и "благодарни" не ми се връзват в едно изречение. Благодарността трябва да идва от сърцето. Не бих обременявала детето си с това да го карам да се чувства благодарно към мен за каквото и да е било. Но бих искала да ме уважава, не само защото съм неговата майка.

Препоръчани теми

Махане на памперс и биберон - 3

Бързи въпроси и отговори деца -6

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Причина:

Причина: