Консултация с логопед - 2 тема

Здравейте, katosun.
Много благодаря за бързия отговор.   Ще Ви кажа какво съм правила у дома сама, за да го накарам да се отпусне и да ги каже тези букви. Измислила съм му стихче с буквите: В кривото корито, кално коте рита. В  гората има гъбки, гълъбчета и гугутки. Играем на една игра: той ми казва думички и аз ги повтарям, но ги казвам като него и съответно ми казва, че не ги казвам правилно (думичките с проблемните букви), опитах се с лъжичка да му повдигна езичето и да го накарам да повтаря га-га-га и ка-ка-ка, и май успях  да чуя "к", но еднократно. Интересното е, че думите с "г" , независимо в края, средата или началото на думата, автоматично се заместват с "д", а теси с "к" - с "т". Ако почна да го имитирам и да говоря като него, ми прави забележки. Карам го да повтаря целодневно думи, но няма резултат. Като бебе, много гукаше.
Това са ми безуспешните опити.

А моят син сякаш изведнъж проговори. Толкова дълго ги чакахме тези изречения. Толкова страхове "изстрахувах". Вече е на 4, има проблеми в словореда, в построяването, има липсващи звуци, но изразява мисъл, има причина и следствие, задава въпроси. Моето малко юначе е толкова щастливо. Все повече хора го разбират и той все по-смело говори. Вече знае две стихотворения наизуст и по цял ден ги повтаря, покатерен на каквото му падне. Искрено ви пожелавам добри новини при всички вас!

Здравейте!
Някой може ли да ми даде координати за добър логопед във варна. Асъщо и психолог.

здравейте!аз съм мама на 6 годишно момченце.имахме съмнение за дислексия и отидохме на логопед.тя му направи много тестове и каза че детето е твърде малко за да се каже със сигурност - трябва да е тръгнало на училище , но има предпоставки да има дислексия .въпросът ми е трябва ли да е тръгнал на училище за да се знае със сигурност моля ви за помощ ако има тук мами с подобен проблем да ми пишат както и специалисти как да се справя и да помогна на детето си най - ефективно

Привет и от мен!   

Аз дори не зная как да задам въпросите си, за да ме разберете правилно, но ще опитам. Предварително благодаря за търпението!

Дъщеря ми е на година и половина. Роди се недоносена, хипотроф, с хипертонус в следствие на патологично протекла бременност. След няколкомесечна рехабилитация и лечение с хипербарна оксигенация, смея да твърдя че физически се развива добре - пролази на 10 месеца, проходи на годинка, сега тича, катери се, слиза и се качва сама по стълби. Все още е дребничка за възрастта си, но не мисля че това е съществено. Трансфонтанелната ехография заключи, че е с нормална мозъчна структура, ЕЕГ също е чудесна. Изключително контактно дете е, усмихнато, непрекъснато търси деца за игра, прегръща животни, гали ги... Не плаче и не ни търси, когато е с чужди хора - само да има забавления и да не е сама. Разглежда книжки, готви наужким и храни куклите, разпознава части на тялото си, изпълнява команди (ако я помоля е най-отзивчива), доста любопитна е за всяко ново нещо (наричаха я Как' Сийка) - всяка нова играчка бива изследвана подробно, по възможност - разглобявана, прави опити да се облича сама, да си обува чорапките и обувките (много безуспешни)... Но моля ви, не приемайте че считам детето си за идеално развито за възрастта си - има много какво да желая в разпознаването на картинни изображения,  докато престане да бърка Баба Меца с пчеличката например. Трябва да я науча да не реагира нервно на всеки свой безуспешен опит за различни неща - като не успее да си обуе чорапите не следва да ги хвърля с яд и мръщене например.
Разказвам всичко това, за да дам що-годе представа за психо-моторното й развитие.
Сега за моите притеснения с говора. На 11 месеца я водих на логопед (трябваше ми цялостна оценка за развитието й). Заключението беше, че има чудесна артикулация на езика - плези се, върти го във всички страни и изобщо ... в норми за възрастта си с почти всички звуци, които трябва да умее да произнася. Но сега започна да ме притеснява, защото много от звуците изчезнаха от речника й, все още не казва никаква смислена думичка, т.е. не комуникираме вербално. Разбира ме чудесно, но не ми отговаря. Например когато я накарам да ми каже "Да" или "Не" ги казва, но ако й задам въпрос, който предполага тези отговори, не използва думичките. И те са някак не с чисти звуци. Не ме нарича МАМА, не ми казва какво иска, а сочи с пръст. Казва се Мария и когато я помоля да каже МИМИ, тя казва НЬИНЬИ, а МАМА си е МАМА. Само веднъж каза димичката "край" (КАЙ), "има" (а трябваше да каже "няма" в ситуацията), "не, не" докато ми дърпаше ръката да открия скрита картинка и ... това са думичките й. Няма звуци като Л, Г, Т... Живеем извън България от 6 месеца, но чуждия език го чува само от телевизията, у дома говорим на български, не ходи на градина, че да й говорят на другия език.
Съжалявам за дългия пост, надявам се да ме извините! Просто търся помощ да стимулирам говора й!
Благодаря!   

Zed, извинявай, че така нахлувам в темата, но лично аз съм работила с деца с капацизъм и гамацизъм (нарушено произношение на "к" и "г ") и искам да те успокоя, защото моите малки ученици сега произнасят всички звукове перфектно. Среща се относително често. Преодолява се сравнително лесно, но задължително с логопед. Вярно е, че това се едни от първите звукове в онтогенетичното развитие, точно затова се диагностицира и като логопедичен проблем. Ориентирай се към специалист.
Успех на всички мамчета и колеги специалисти!

Апропо аз пиша в друг подфорум, защото все още нямам детенце, но всеки ден работя с деца с различни проблеми.

Добър вечер!
Скоро синът ми ще стане на 3 год. До скоро, когато искаше да се обърне към мен казваше "а-а-ама мамо, ... еди какво си". Не обърнах внимание на това, все си мислех, че говорът изпреварва мисълта, затова се получава така. Докато миналата седмица един познат ми каза "откога детето заеква така в началото на изречението?" Казах "той не заеква". Но започнах да го наблюдавам. Когато бърза или когато говори с мен заеква на първата сричка. И по-точно не като говори с мен, а като се обръща към мен - "м-м-мамо, ...", при което свива устнички, стяга ги и леко примигва с очички. Казвам му да не бърза и да не се притеснява. Старая се да не повишавам тон, както и да говоря по-бавно, понеже аз самата имам склонността да говоря бързо.
Тази вечер го помолих да каже "маамоо" - като песничка, по-провлачено - получи се безпогрешно. Какво да направя още? Четох, че е добре да се отстрани причината. Може би причината съм аз, понеже в обръщението си към мен е най-притеснен. Ясно е, че не мога да се отстрраня. Но искам да му помогна. Да му казвам ли да не бърза, да не се притеснява? Да го карам ли да повтаря изречението по-бавничко?

Хайде и аз пак да се промъкна с едно въпросче, знам, че сигурно е банално, ама много ме човърка - кога децата се научават да назовават цветовете с имената им? Щерка ми е на 3 и половина и вече започвам да се чудя има ли и нещо, или всичко се дължи на пустия и инат. Говори много (макар че не съвсем правилно - количеството е за сметка на качествотото), но категорично отказва да назове цветовете с имената им. Редовно използва реплики от рода на:
"Мамо, подай ми моля те онзи молив, дето е като кръвта",
"Мамо, искам днес да ходя с блузката, дето е като тревата",
"Мамо, това в какво да го оцветя - като небето ли?" и т.н.
Има си кодови названия за всеки цвят и това е положението - никой и с нищо не може да я убеди да ползва нормалните думи.

пп Сигурно е дискутирано някъде, ама като не мога да намеря 

Биренка, най-добре е бързо да си намерите логопед. Ако се притесняваш, че нещо не протича както трябва във вашите отношения потърси и психолог (детски), с който първо да поговориш ти, без детето. На този етап ти препоръчвам да проявяваш много търпение за слушане. Не му фиксирай вниманието върху заекването, за да не се комплексира детето и да се затвори. Удължаването на някои гласни в думата е добра идея, но все пак първо идете на логопед. 

Мария Ст., номинацията на цветовете се появява, след като детето първо ги е депозирало в пасивния си речник. Първо играйте на игри в които детето да посочва или определя цвета без да се налага да го назовава: "подай ми зеления молив"; "донеси ми синята количка", "направи кула от червени кубчета". Започва се с два цвята и постепенно се увеличават до 3, 4 и нагоре след като си се убедила, че вече сте усвоили първите.

Марлела, и аз имам подобни на твоите притеснения и ги споделих преди 1-2 стр, но логопедките, които пишат в темата не ми отговориха.  Може би нямат достатъчно опит с деца, които живеят в двуезична среда.

И ние живеем в чужбина и синът ми не ходи на градина и слуша чуждия език само от телевизията, но проговори доста късно и доста неправилно.  Сега като гледам в дневника си, на 1 година и 8 месеца е казвал само: мама, тати, баба, ам-ам и една серия едносричкови думи, които само ние разбирахме-- например, "ма" значеше "махай се".  "Да" и "не" казваше с клатене на глава, а не с думи.  Сега, почти на 3г, говори с дълги изречения и изразява достатъчно сложни мисли, даже ползва идиоматични изрази, но и произношението и граматиката му са доста грешни.  Говори като чужденец на български, въпреки, че английски май не разбира и със сигурност не говори. 

Дъщеря ти използва ли срички за определени думи?  Ползва ли жестове за да изрази думи, които не може да казва?  Например, синът ми си имаше доста театрални жестове за да покаже, че го е страх или, че му е студено и много други.  Цял пантомимен език си имаше.  Не съм специалист, но си мисля, че така се получава, когато детето чува повече от една дума за едно и също нещо.  Все пак телевизията е като един допълнителен човек вкъщи, който говори на детето и в нашия случай го обърква.  И затова детето прибягва до знаци докато успее да овладее и двата езика или поне почне да прави ясна разлика между тях.

В първата тема "Консултация с логопед" въпросът е дискутиран на няколко места 
С търсачката на "двуезична среда" също излизат много линкове.

Аз съм майка на 3-езични деца, и мога да те уверя, че това говорене не се дължи на това, че детето е мултиезично.
2 от децата ми посещават редовно логопед. 5 годишния ми син има проблем, 2 годишния - няма. Има леко изоставане в езика, без други проблеми. Но при него активно се ползват и 3те езика. Затова и само на един език речника му е по-беден отколкото на другите деца на неговата възраст. Но ако сравня думите които знае на 3те езика общо хич не изостава. Когато започнах да го водя на логопед знаеше има няма 30 думи. За думи на тази възраст трябва да се броят всички значещи нещо думи , независимо как звучат - примерно вместо слиипинг, сина ми казва "ипин" - което е ОК за възрастта му според логопеда ни. Само за 2 месеца речника на сина ми съдържа повече от 200 думи откакто ходи на логопед и правим упражненията у дома ежедневно. Научи се да прави и изречения и да не меси езиците. Примерно може да казва "Ечо ПИ" - Мечо спи, но ако е в градината ще каже "Беа Ипин" - bear sleeping. Много е важно да му даваш правилния модел - т.е. като каже "Беа Ипин"  да му кажеш "Yes, The Bear is Sleeping" или ако каже "Ечо ПИ" да му отговориш "точно така - Мечо спи сега" и да продължиш да ползваш езика който детето ползва в момента. Модела който много майки ползват е да кажат една дума на Бг и след това да я повторят на 2рия език - примерно да видят пчела и да кажат "пчела - bee"
. Това е неправилно и обърква детето. Може да се ползва само за деца които имат вече добре изучена основа на един език(примерно едно 5 годишно което тепърва започва да живее в чужда среда) Аз се доверявам на нашия логопед, защото мисля, че има опит с мултиезични деца...все пак живея в страна с 11 официални езика 

А и по добре не пускай телевизора като е будно детето - то не е като 3ти човек... с телевизора неможе да се разговаря. Най-малкото му губи ценно време да се упражнява в говорене  с вас

Desi, мерси, че се включваш пак с мнение за моето дете, но само преди 2-3 стр изрази съвсем обратното мнение, че граматичните грешки, които бях описала са със сигурност резултат от мултиезичната среда.  Затова исках да чуя мнение от логопед, тъй като не мога да заведа сина си на консултация тук в Канада по явната причина, че не говори английски.

Лого5ка , описанието, което си ми копнала ми е напълно безполезно защото моя син го разбираме идеално, и ние, и непознати.  Не вярвам и на Марлела да и е много полезно.  Няма смисъл да отбиваш номера с такива отговори.  Аз мислех, че идеята на тази тема е родителите да получат някакво професионално мнение, базирано на описание на конкретна ситуация.  Дори и мнението да е: "не мога да преценя без среща с детето". Както и да е.  Явно ще си търся сама отговори в Гугъл или ще питам чужбинските майки в съседния форум.

Здравейте на всички!
Специални благодарности на [desi] и Сиси Боата!   

Чета ви, а съм чела и старата тема, в това число и проблема с билингвизма. Моето мнение обаче, дори и да не е правилно е, че ако дъщеря ми има проблем, то той не се дължи на двуезичната среда. Смея да го твърдя, защото досегът с другия (английски) език е ограничен. Телевизорът служи като радио - само се слуша. Гледането е редуцирано. Т.е. дори и да пусна само музика, ще има същият ефект. 

Това твърдение подкрепят с две ръце. До този извод стигнах и сама след като видях как реагира дъщеря ми на подобни примери от моя страна - с повдигане на вежди, ококорване на очи тип "ама нищо не разбирам" и затова спрях навреме. Сега обаче изникна друг проблем - купих й книжка "First words", думичките са прости и лесни за произнасяне, но за жалост са на английски език и не ми вършат работа. Под всяка картинка има изписана думичка. Например думичката "pants" звучи лесно на английски, но да се каже "панталони" на български е по-трудно. Още примери: socks - чорапи, shoes - обувки... Но има и думи, които вършат работа - duck - пате, ball - топка, cat - коте... По този повод обаче зарязах целта на книжката и сега я използваме да трупа думи като пасивен говор, което за нея не е проблем. Е, случвало се е като кажа: "Да излезем на балКона" тя да ми донесе балона. 

Ползва, Сиси, но не са много. Например на балончето казва "ба", на пишкането - "пи", на банята - "бай". Жестове не съм забелязала да използва, но ако иска да й дам водата, а аз разбирам, но съзнателно се правя на неразбираща, тя ме дърпа и ме води до чашата си, сочи с пръст и мучи. Когато я карам да каже някоя думичка, тя опитва, безспорно, но я докарва съвършено интонационно, но не и фонетично. Може и да е етап от развитието й, но това не ме успокоява много.
Аз също разбирам дъщеря си чудесно. При нас проблемът не е в липсата на комуникация, а в липсата на вербална такава.
Благодаря ви, момичета, още веднъж!   

Марлела, а ходите ли по градинки където да се среща с други деца и където ти говориш английски пред нея?  Питам защото ми се струва, че дОсега с английския е по-влиятелен от колкото мислиш.  Познавам едно детенце тук, което проговори на английски на 2 години и няколко месеца, въпреки, че вкъщи говорят само български и то не ходи на градина.  Родителите му се бяха притеснили, че не говори много, а изведнъж то проговори на английски.  С изречения от две думи като where car и give this.  Може би при него това е резултат на многото телевизия, която гледа на английски, но също и, на това че излиза всеки ден в парка и има приятелчета там и, въпреки, че майката се обръща към него на български, тя говори с другите майки в парка само на английски.  Може би това оказва влияние.

Не казвам, че не трябва да се притесняваш и, че дъщеря ти няма някакъв проблем (стискам палци да няма), но все пак според общите guidelines ако започне да прави изречения от две думи на около 2-годишна възраст, ще се впише в нормите.  Успех ви желая и скорошно проговаряне!