Ами истината е,че се натоварвам наистина.Според мен малко трябва да се помисли преди да се изказва мнение и то по-толкова важен въпрос.
- Публикувана: 7 май 2007, 17:45 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2007, 10:14 ч.
Какво е вашето отношение към изледванията на плода по-желание
ela79 попаднах случайно на твой пост с историята ти.... 
Наистина не знам какво да кажа, освен, че се възхищавам на силата ти.
По темата - не можеш да налееш ум в ничия глава. Ако някоя бъдеща майка сама не прозре колко важни са изследванията и колко важно е самата ТЯ да чете и да се образова и информира, никой не може да й помогне.
Самата аз по време на моята бременност чувах по свой адрес всякакви думи от сорта, че много съм се вживяла, че се правя на лекар и прочие.
Има момичета, на които колкото да им говориш - не поемат. Моя приятелка, като й казах да отиде на ФМ каза "Ха, че това не е жизнено важно. Какво ще му гледат, той Господ си знае работата
". А уж е интелигентно момиче.
Така че разни хора, разни идеали. Лошото е, че решенията им влияят върху невинните душички
Наистина не знам какво да кажа, освен, че се възхищавам на силата ти. По темата - не можеш да налееш ум в ничия глава. Ако някоя бъдеща майка сама не прозре колко важни са изследванията и колко важно е самата ТЯ да чете и да се образова и информира, никой не може да й помогне.
Самата аз по време на моята бременност чувах по свой адрес всякакви думи от сорта, че много съм се вживяла, че се правя на лекар и прочие.
Има момичета, на които колкото да им говориш - не поемат. Моя приятелка, като й казах да отиде на ФМ каза "Ха, че това не е жизнено важно. Какво ще му гледат, той Господ си знае работата
". А уж е интелигентно момиче. Така че разни хора, разни идеали. Лошото е, че решенията им влияят върху невинните душички
Аз съм твърд привърженик на тестовете. Рядко се случва да откажа някой предложен от док. А той казва така: Има родители, които са готови да поемат грижата за болно дете каквото и да е то и не желаят да правят тестове. Има и такива, които не биха искали да отгледат примерно да речем дете с Даун синдром и те си правят тестове, за да са сигурни че всичко ще бъде ок. Аз съм от втория тип. Ти си решаваш от кой си и си преценяваш как да процедираш.
Нищо притеснително не виждам в цялата процедура, прави се за успокоение, както и за доброто бъдеше не само на детенцето, но и твоето.
Нищо притеснително не виждам в цялата процедура, прави се за успокоение, както и за доброто бъдеше не само на детенцето, но и твоето.
Специално изследването за токсоплазмоза има смисъл, защото при един евентуален положителен резултат има възможност да се предотврати инфекцията на плода или да се вземат мерки за подобряване на състоянието. Това важи и за листериозата и цитомегаловируса, въобще за вирусните и бактериалните изследвания, защото по принцип е възможно да се приложи лечение.
При генетичните изследвания (като Даун) обаче положението е съвсем различно. Тук просто се установява вродената генетична аномалия и плодът не може да се лекува. Затова решението дали да направиш тези тестови си е строго индивидуално и според мен завсиси от два основни фактора:
1) Дали би била склонна да направиш аборт ако се установи аномалия или би решила да родиш това дете.
2) Дали искаш предварително да знаеш резултатите - за успокоение при положение, че са отрицателни или за евентуално време, за да "свикнеш" с мисълта ако са положителни, но все пак си решила да износиш плода.
Трябва да се има предвид, че самият биохимичен скрининг (БХС) е просто оценка на риска. Докато самата диагноза - дали има увреждания или не - се прави чрез амниоцинтеза, след като е установен виско риск според БХС. При амниоцинтезата обаче има риск, макар и минимален, за увреждане на плода. Така че това също трябва да се вземе предвид когато всеки сам за себе си решава как да постъпи.
С първата бременност аз направих БХС, защото не знаех какво бих направила ако, недай си боже, резултатът беше неприятен. Бях решила че ще мисля след това. Успокоението от това, че рискът се оказа нисък, бе добре дошло за мен... тогава. Макар ниският риск сам по себе си да не гарантира 100% сигурност.
Сега обаче съвсем съзнателно не си направих БХС, защото за мен резултатът е без знчаение. Какъвто и да е, аз бих си износила детето.
При генетичните изследвания (като Даун) обаче положението е съвсем различно. Тук просто се установява вродената генетична аномалия и плодът не може да се лекува. Затова решението дали да направиш тези тестови си е строго индивидуално и според мен завсиси от два основни фактора:
1) Дали би била склонна да направиш аборт ако се установи аномалия или би решила да родиш това дете.
2) Дали искаш предварително да знаеш резултатите - за успокоение при положение, че са отрицателни или за евентуално време, за да "свикнеш" с мисълта ако са положителни, но все пак си решила да износиш плода.
Трябва да се има предвид, че самият биохимичен скрининг (БХС) е просто оценка на риска. Докато самата диагноза - дали има увреждания или не - се прави чрез амниоцинтеза, след като е установен виско риск според БХС. При амниоцинтезата обаче има риск, макар и минимален, за увреждане на плода. Така че това също трябва да се вземе предвид когато всеки сам за себе си решава как да постъпи.
С първата бременност аз направих БХС, защото не знаех какво бих направила ако, недай си боже, резултатът беше неприятен. Бях решила че ще мисля след това. Успокоението от това, че рискът се оказа нисък, бе добре дошло за мен... тогава. Макар ниският риск сам по себе си да не гарантира 100% сигурност.
Сега обаче съвсем съзнателно не си направих БХС, защото за мен резултатът е без знчаение. Какъвто и да е, аз бих си износила детето.
Направи си всички възможни изследвания и не жали време и пари за това.
Доказано е, че младите майки са много по-рискова група от по-възрастните, именно защото не се правят въпросните изследвания.Имам колежка, която на 21 години е родила дете със синдром на Даун.
Не слушай тези, които ти казват, че няма страшно или няма смисъл да се правят!
Успех!
Доказано е, че младите майки са много по-рискова група от по-възрастните, именно защото не се правят въпросните изследвания.Имам колежка, която на 21 години е родила дете със синдром на Даун.
Не слушай тези, които ти казват, че няма страшно или няма смисъл да се правят!
Успех!
Ама какво толкова - вземане на кръв, няма страшно! А за другото... Трябва да имаш право да решиш, ако има нещо. Няма да ти излезе по-евтино, ако - не дай Боже - се окажеш обвързана за цял живот с дете, което по начало не е било добре да задържиш. Или мислиш ли, че ще ти е лесно през цялата бременност да се притесняваш - а то параноята си е част от бременността по начало, дори да си направила всички нужни изследвания, камо ли нищо като не знаеш за състоянието му? Единствената при1ина да не се плащат от ЗК е, че гледат от всякъде да спестят, пък то жените нали и без това си плащат и ги правят изследванията - имат ли избор, най сетне...
. Аз съм против безразборните изследвания без нужда.
Изказването е или изключително безотговорно, или София не е много наясно какво говори.
За съжаление някои жени, проявявайки завидно нехайство към здравето си, не съзнават, че всъщност вредят на бебето си, неговото здраве, бъдеще и живот.
Освен стандартните изследвания аз в 26 г.с. направих и Доплер в бившата 3-а градска (сега Национален кардиологичен център), за проследяване кръвотока на плацентата и развитието на сърцето на бебето.
Лежах в болница доста време, сборно почти доста над месец. Само за една седмица от лежането ми са се родили 7 деца със синдром на Даун, 7 от които майките са оставили на отглеждане от държавата.
Това може да се спести с 25 лв биохимичен скрийнинг и 50 лв. фетална морфология. (за която препоръчвам д-р Марков в МЦ Фемина).
При моите изследвания д-р Марков видя някакъв малък пролем със сърцето на бебчето, който се потвърди и при феталната ехокардиография при д-р Велковски от национална кардиологична болница. (прегледа е отново 50 лв.)
След като се роди бебето, ще могат да проследят дали този проблем ще се коригира от самосебе си. Така че тези изследвания в никакъв случай не са излишни, особено ако са извършени от специалист, който действително разбира от работата си.
За 125 лв за прегледи, аз се чувствам спокойна и няма големи изненади при раждането.
Това може да се спести с 25 лв биохимичен скрийнинг и 50 лв. фетална морфология. (за която препоръчвам д-р Марков в МЦ Фемина).
При моите изследвания д-р Марков видя някакъв малък пролем със сърцето на бебчето, който се потвърди и при феталната ехокардиография при д-р Велковски от национална кардиологична болница. (прегледа е отново 50 лв.)
След като се роди бебето, ще могат да проследят дали този проблем ще се коригира от самосебе си. Така че тези изследвания в никакъв случай не са излишни, особено ако са извършени от специалист, който действително разбира от работата си.
За 125 лв за прегледи, аз се чувствам спокойна и няма големи изненади при раждането.
Аз лично не искам да правя изследвания за генетични заболявания като синдром на Даун, защото те не могат да помогнат с нищо на бебето, ако е болно, а аз няма да абортирам.
Кръвните тестове като ПКК и тези за заразни болести естествено си ги направих - там е важно за протичането на бременността да си знам състоянието.
Но всичките ФМ и не знам какви си още не виждам какво могат да ми помогнат, след като въпросът за аборт не стои пред мен, а и вече съм в 21 г.с.
Дори ехографиите гледам да ги намаля и не съм била на 3Д например.
Вчеталението ми е че майките от отчетния, с които общувам, живеят в постоянна паника и мисли за деформациите които може да има детето им. Тази психическа нагласа не може да е добра за бебето.
И последно, лекарят ми не настоява за нито едно от незадължителните изследвания - не вижда индикации, за мен това е достатъчно.
Никъде по света не се тормозят бременните с толкоз много изследвания, колкото тук, и не се всява толкова паника.
Аз вече имам емоционална връзка с моето дете и ще му дам шанса да се развие на спокойствие и да се роди такова, каквото е - тоест най-прекрасното за мен.
Пращам му майчински чувства всеки ден, вместо съмнения в съвършенството на формите му.
Кръвните тестове като ПКК и тези за заразни болести естествено си ги направих - там е важно за протичането на бременността да си знам състоянието.
Но всичките ФМ и не знам какви си още не виждам какво могат да ми помогнат, след като въпросът за аборт не стои пред мен, а и вече съм в 21 г.с.
Дори ехографиите гледам да ги намаля и не съм била на 3Д например.
Вчеталението ми е че майките от отчетния, с които общувам, живеят в постоянна паника и мисли за деформациите които може да има детето им. Тази психическа нагласа не може да е добра за бебето.
И последно, лекарят ми не настоява за нито едно от незадължителните изследвания - не вижда индикации, за мен това е достатъчно.
Никъде по света не се тормозят бременните с толкоз много изследвания, колкото тук, и не се всява толкова паника.
Аз вече имам емоционална връзка с моето дете и ще му дам шанса да се развие на спокойствие и да се роди такова, каквото е - тоест най-прекрасното за мен.
Пращам му майчински чувства всеки ден, вместо съмнения в съвършенството на формите му.
Може ли някой да ми каже кога се правя изследванията за токсоплазмоза, листериоза и цитомегаловирус?
До сега не съм ги правила и никой не ми е казвал.
До сега не съм ги правила и никой не ми е казвал.
Искам да ти пожелая успех и не се шашкай.Всичко ще бъде наред,но бъди отговорна.За съжаление аз нямах тази информация преди да забременея,за което съжалявам.
Хайде леко и безпроблемно раждане.Стискам палци
Ами...да.
както съм писала много пъти, тези изследвания за безсмислени само в случаите, в които родителите са решени да отгледат детето такова, каквото е независимо от всичко.
Хората, които се притесняват от Даун, Спина Бифида и подобни сюрпризи е добре да си ги направят.
(заради плашливите да пиша ли, че има заболявания, които не могат да се хванат пренатално, не знам...)
както съм писала много пъти, тези изследвания за безсмислени само в случаите, в които родителите са решени да отгледат детето такова, каквото е независимо от всичко.
Хората, които се притесняват от Даун, Спина Бифида и подобни сюрпризи е добре да си ги направят.
(заради плашливите да пиша ли, че има заболявания, които не могат да се хванат пренатално, не знам...)
Аз съм против безразборните изследвания без нужда.
Изказването е или изключително безотговорно, или София не е много наясно какво говори.
За съжаление някои жени, проявявайки завидно нехайство към здравето си, не съзнават, че всъщност вредят на бебето си, неговото здраве, бъдеще и живот.
Освен стандартните изследвания аз в 26 г.с. направих и Доплер в бившата 3-а градска (сега Национален кардиологичен център), за проследяване кръвотока на плацентата и развитието на сърцето на бебето.
Има огромна разлика между "завидното нехайство" и безсмислени изследвания.
Сигурна съм, че никоя майка не би рискувала живота и здравето на бебето без да си прави никакви изследвания....Въпросът е, че никога човек не може " да се презастрахова на 100%" - колкото и изследвания да си направи.
Ако майката е в рискова група - разбира се, че се налагат много повече изследвания - за това няма спор.
Но при нормално протичаща бременност, без анамнеза, без обременености - е безсмислено превръщането на "ИЗСЛЕДВАНИЯ ДО ДУПКА" ВЪВ ФИКС-ИДЕЯ. Правенето на стандартните изследвания и прегледи (разбира се включващи и фетална мофрология или БХС) е достатъчно.
ПРЕКАЛЕНОТО вторачване в протичането на бременноста е вредно за психиката на майката.
БЕЗМИСЛЕНАТА ПАНИКАТА е вредна и за бебето и за майката!