Моята работа е същата и тя ме стресира много...вдигам кортизаола, инсулина, та и гладна да седя все ще съм номпана в корема и ръцете! 😒
- Публикувана: 3 юни 2026, 19:51 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2026, 09:22 ч.
Какво се случва ПРЕДИ менопаузата? Да споделим и да обсъдим. Тема №38
...Като аз нямам фиксирана почивка за работното ми време. Ако днес имам 8 часа работа ,аз нямам време да ям.
Търсих много помощ в групите специално за моят случаи в който трябва да ям за под минута. Никой не даде предложение за ядене ,никой не ми помогна ,само упреци срещнах.
Намерих своят вариант за да не пропускам ядене.
На мен ми правиха глюкозен тест.
Търсих много помощ в групите специално за моят случаи в който трябва да ям за под минута. Никой не даде предложение за ядене ,никой не ми помогна ,само упреци срещнах.
Намерих своят вариант за да не пропускам ядене.
На мен ми правиха глюкозен тест.
Това е нездравословна среда. Няма как да не се отрази в един момент дори при здрав човек. Не е до упреци, а до невъзможност. Като при нощните смени-нездравословни са и това е положението, всеки си дава сметка на какво се подлага предполагам.
Не случайно при някои видове телк не се допуска нощен труд ил друг вид натоварване. Пиша го с ясното съзнание, че не всеки с телк е тотално физически непригоден, напротив, но си има и характеристики на състоянията. При хипогликемии и прилагане на труд, който не може да бъде стопиран, за да се приема въглехидрат до нужното възстановяване е ясно, че не е в полза на работника решението. Наясно съм и че не всеки има телк решение, още повече за перименопаузна симптоматика. Или въобще за неща, отключвани възрастово вече. Трябва да знаем, че телата ни не са вечни, изхабяват се и не случайно се стига до пенсия в един момент. Това, че вдигат възрастта утежнява нашето положение, но така е устроен света в крайна сметка.
Относно яденето до една минута-и аз бих се въздържала от коментар, не, защото няма опции, а защото е крайно нездравословно. Това е. Едно от децата ми е с диабет тип 1 и прекрасно знам какво е да трябва да ядеш на секундата на живот и смърт, но никой не може да те чака-пак казвам-нищо лично, светът продължава да се върти и не може да те чака точно теб точно сега. Има ситуации, които не търпят чакане на никой, следователно човек трябва да се ориентира професионално така, че да не е ощетен.
Аз смятам, че в съвременното общество и работодателите трябва да са по-толерантни към проблемите на хората. За щастие моите шефове са такива, което ми дава спокойствие, че ако и когато се наложи по здравословни причини няма да се окажа уволнена. Трябва всички обаче да са така, защото хората работят до минимум 65г. и ако не се съхраним ние няма кой. Предишната ми работа беше такава напрегната, все на педала и имаше дни, в които не слагах залък цял ден заради бързане. Това сякаш започнах да го усещам като се махнах оттам и тогава ми започнаха драмите с цикъла. Тези дни четох, че в някоя държава/ Босна и Херцеговина май/ на жените предвиждат допълнителен месечен отпуск по време на цикъл. Дано в следващите години нашата нация стане малко по-разбираща в това отношение.
Аз може и да съм крайна, но моето здраве и най-вече психика са ми по-важни от която и да е работа. Да ми е зле и да се мъча заради едни пари, които мога да изкарам и на друго място при по-нормални условия, няма как да го приема. Но това съм аз и всеки си преценя за себе си. Работила съм като млада на 23-27 години и нощни смени, бях стюардеса в чужбина, където се сменяха по няколко часови зони, но организмът на 20 + е различен от 40+. Сега вече не правя компромиси със себе си и мога да твърдя, че болести нямам...
Аз може и да съм крайна, но моето здраве и най-вече психика са ми по-важни от която и да е работа. Да ми е зле и да се мъча заради едни пари, които мога да изкарам и на друго място при по-нормални условия, няма как да го приема. Но това съм аз и всеки си преценя за себе си. Работила съм като млада на 23-27 години и нощни смени, бях стюардеса в чужбина, където се сменяха по няколко часови зони, но организмът на 20 + е различен от 40+. Сега вече не правя компромиси със себе си и мога да твърдя, че болести нямам...
Напълно съм съгласна, защото после тези пари ги даваме за лечения. Тогава бях млада и зелена, сега и аз не бих търпяла такива издевателства за пари. Здравето е важно, без него нямаме нищо. За съжаление повечето шефове от другата страна на монетата искат да си им 24/7 на разположение и ако може да е без пари.
Мнозина сме минали през това. Но организмът плаща цената.
Аз за пръв път преминах към хоумофис и домашна храна през ковид (след март 2020 г. никога не се върнах за постоянно в офис) и рязко ми се подобриха редица страдания.
И сега работя събота, неделя, до късно вечер, понякога през отпуски, но контролирам времето си и следя за комфорта си.
Аз за пръв път преминах към хоумофис и домашна храна през ковид (след март 2020 г. никога не се върнах за постоянно в офис) и рязко ми се подобриха редица страдания.
И сега работя събота, неделя, до късно вечер, понякога през отпуски, но контролирам времето си и следя за комфорта си.
Аз работя за себе си, но професията ми е такава, че доста често обядвам в 16-17 ч.
Свикнала съм, отразява се, да. Но съм го приела. Където и да отида нашата работа е такава. И на мен ми прилошава от глад. Днешните ми изследвания са по-зле от тези преди два месеца. 5 кг съм надолу, нооо ще увелича хаповете.
Свикнала съм, отразява се, да. Но съм го приела. Където и да отида нашата работа е такава. И на мен ми прилошава от глад. Днешните ми изследвания са по-зле от тези преди два месеца. 5 кг съм надолу, нооо ще увелича хаповете.
Тук изобщо не става въпрос ,че стоя заради парите.
Харесвам си работата и съм намерила вариант в който да ям под минута колкото и шокиращо да звучи. Като например протеин ,ядки ,скир с плодове.
Аз имам различна теория от повечето мнения. И тя е ,че човек трябва да нагоди всичко според начина си на живот ,не обратното. Харесвам си работата.
Днес една жена искаше да бъда до нея и видя в мен подкрепа и я държах за ръката докато я приспят. В момента в който отвори очи потърси веднага мен. Благодарността на хората е зареждаща.
Намерила съм начин да правя междинното си хранене в 11 ч. ,свикнах и вече година се справям чудесно без нито една Хипогликемия и прилошаване. Все още се уча да почивам след като се прибера в къщи ,но и това ще стане. Никога следобяд не лягам да спя ,освен ако не съм изтощена или болна.
Но започвам да се уча да почивам след работа когато се прибера. Трудно ми е ,защото още не мога да свикна с мисълта ,че организмът ми няма енергията ,която имах на 20-30 години.
Благодаря за загрижеността ,но няма нужда някой да променя целият си живот ,защото са му открили ИР или нещо друго.
Нагодила съм режима си според моят начин на живот и според моята работа.
Отново казвам ,че аз си харесвам работата.
Харесвам си работата и съм намерила вариант в който да ям под минута колкото и шокиращо да звучи. Като например протеин ,ядки ,скир с плодове.
Аз имам различна теория от повечето мнения. И тя е ,че човек трябва да нагоди всичко според начина си на живот ,не обратното. Харесвам си работата.
Днес една жена искаше да бъда до нея и видя в мен подкрепа и я държах за ръката докато я приспят. В момента в който отвори очи потърси веднага мен. Благодарността на хората е зареждаща.
Намерила съм начин да правя междинното си хранене в 11 ч. ,свикнах и вече година се справям чудесно без нито една Хипогликемия и прилошаване. Все още се уча да почивам след като се прибера в къщи ,но и това ще стане. Никога следобяд не лягам да спя ,освен ако не съм изтощена или болна.
Но започвам да се уча да почивам след работа когато се прибера. Трудно ми е ,защото още не мога да свикна с мисълта ,че организмът ми няма енергията ,която имах на 20-30 години.
Благодаря за загрижеността ,но няма нужда някой да променя целият си живот ,защото са му открили ИР или нещо друго.
Нагодила съм режима си според моят начин на живот и според моята работа.
Отново казвам ,че аз си харесвам работата.
mavina, не е нужно да се оправдаваш, на теория всички знаем как е по, по, най, но живият живот е нещо съвсем различно 🤗
При мен първите 4-5 години от предменопаузата бяха тежки, сега някак наместих пластовете. Много дълго време се хранех с везна и перфектно изчислени макроси, не ме подмина ИР.
При мен първите 4-5 години от предменопаузата бяха тежки, сега някак наместих пластовете. Много дълго време се хранех с везна и перфектно изчислени макроси, не ме подмина ИР.
Мавина, ти да не си ми сестра...аз мисля по същия начин. Харесвам работата си, това съм учила 9 години и работила 20. Допада ми да съм отлична в професията ми и това, което съм изградила през вкичките тези години....не мога да си представя да я оставя. Не ми е омръзнала, защото няма монотонност, всеки път нови казуси и ситуации...! 🙂
Смаятам, че с воля и познания ще наредим нещата и ще свалим и стреса, а с него и инсулина...за килата ако стане! 🙂
Смаятам, че с воля и познания ще наредим нещата и ще свалим и стреса, а с него и инсулина...за килата ако стане! 🙂