Казвате ли винаги честно мнение?

В подобна ситуация, не - не бих казала. Тя се харесва, очевидно не пита, за да чуе, че не изглежда добре.

Отговор на въпроса в заглавието - не винаги. Ако нещо ми харесва - споделям открито. Ако не - премълчавам. Що се отнася до конкретната ситуация: щом пита - деликатно бих отговорила какво е мнението ми. Не бих искала лицемерна приятелка да ми казва колко съм хубава, а всъщност да мисли обратното.

Честна съм, да. И вероятно точно затова не всеки ме харесва. Казвам какво мисля, когато МЕ ПОПИТАТ за мнението ми(иначе чакам, мълча си, докато/ако ми дойде времето). Ако някой не го цени, няма причина да присъства в живота ми, не държа да са съгласни винаги с мен. И аз не държа около себе си хора, които ми казват заучени комплименти само за да приключат разговора по-бързо, а после да обсъждат в чат с други хора изборите ми.

Не искам такова обкръжение. Искам да имам човек, който да ме познава и аз да го познавам, и освен приятели да сме и полезни един за друг. Хубаво е да имаш човек, който понякога да те оттърси от глупостите ти или да ти помогне да видиш нещата от друга гледна точка. Ако не, нямаше да искам да съм част от обществото, а щях да паса безмълвните овце някъде на полето..

Пример:
„Попита ме дали ми харесва роклята ти. Погледнах хубаво снимките, но на мен лично синята рокля ми стои по-добре от червената, която ми показа. Моделът много ми харесва иначе, но ти най-добре знаеш в какво се чувстваш комфортно. Аз бих избрала синият цвят с кройка като на червената рокля, защото според мен те кара да изглеждаш по-сияйна, а и ходи на фигурата ти повече. Ти как се чувстваш? “

Това е градивно мнение. Насочва вниманието към конкретен елемент, без да обезценява избора на другия човек. Не налага решение, а предлага друга гледна точка и оставя свободата на избора там, където ѝ е мястото.

Винаги съм приемала мнението си като поглед през собствената ми призма. Не съм длъжна да го напасвам към чуждото виждане, нито да харесвам всичко, което харесват другите. По същия начин предпочитам и на мен да ми казват истината през тяхната призма. Ако мненията ни не съвпадат, можем просто да го приемем, да се съгласим, че гледаме различно на нещата, и да продължим без излишно напрежение или неловкост.

Това обаче не бива да се бърка с грубостта и обидите, маскирани като „честност“!

Пример:
„Не се обиждай, ама изглеждаш ужасно в този цвят.“
„Щом искаш честното ми мнение, роклята те прави дебела.“

Това не е градивна критика. Тук фокусът вече не е върху избора, а върху човека. Няма аргумент, няма насока, няма желание за разговор, има единствено негативна оценка.

За мен честността не означава да казваш всичко по най-болезнения възможен начин. Честността е да изразиш мнението си открито и с уважение. Двете неща могат съвсем спокойно да съществуват едновременно.

Родителите казват до един момент. След пълнолетие сам си вземаш решенията. Да, могат да те посъветват евентуално, но не и да ти се бъркат в живота, камо ли „да ти казват“, особено пък как да се обличаш.
Ако имат претенции, то да са към себе си, че не са възпитали вкуса ти, докато е можело и трябвало.

Как' Сийка, толкоз ранима душа не съм. Като минимум ще я чуя и ако има резон в думите й, бих се преоблякла без проблем.

alia7, не споделям мнението ти. Това че някой е възрастен, не означава автоматично, че се облича добре.

В такъв случай защо счита, че може да си казва мнението?

П. П. Не съм вярваща, но според мен принципът за сламката и гредата е много полезен.

И като му кажеш, този човек ще смени гардероба си, за да отговаря на нечия представа за вкус? Мне, по-скоро ще продължи да си се облича както до сега и ще се дистанцира. Обичайно така се случва, изключенията са рядкост.

Пировата победа на нетактичния/откровения.

Променяш смисъла на изречението. Не става дума да те командват как да се облечеш, а същото като с приятелката - да кажат.
Иначе, по тая логика и приятелите не бива да казват и коментират, защото си пълнолетен. И изобщо такива казуси няма да има

Ами... Ти го каза.
Не знам, но с моите приятели не си казваме и не коментираме такива неща, камо ли пък да чакаме приятел да ти каже как да се обличаш и т.н.
И да се похвали някой „Виж каква рокля си купих“ или „Виж какво ми подариха“, се казва „Много е хубаво, честито!“, без да коментираме на кого какво как му стои, дали му отива и на какъв го прави.
Като цяло такъв тип коментари останаха далече назад в пубертета, макар че и тогава бяхме максимално тактични.

В темата други се пита обаче, не знам защо се изсипаха сума хора да кажат, че ако не ги питат, не си дават непоисканото негативно мнение. Това е нормално и излишно да се посочва.

Прочетете пак първи пост. Идва някой и започва да те пита - ама стои ли ми това според теб, ама косата добре ли ми е така. И ти кимаш и казваш "да, добре е". Ама не е ли много готина, супер много хора ми правят комплименти (превод: "добре ти е" не стига, искам възхита със задух).
И тук вече стигаме до отговорите в темата. Отмяташ ли коса с театрален жест и апломб да кажеш "ама много ясно, че е страхотно, това сега е топ топ на топа в тенденциите и на твоите черти стои превъзходно" или влизаш в друг сценарий. В такива случаи дори умерените любезни реплики от сорта на "че е важно ти да се харесваш и да се чувстваш добре в кожата си" не са окей, защото човекът иска да чуе, че е като Рапунцел с новата си коса. И че Господ яко е сбъркал, като я е направил, каквато е била, но тя е поправила неговата грешка на 6-я ден.

И какво постигаш, с другия сценарий?

Ако ме попитат - да.
Вчера точно си говорих с моя приятелка, която се боядисва от години гарваново черно. И понеже вече не сме на 20, а черното според мен състарява и е изискващо към кожата, й предложих полека да изсветлява до кестеняво, но честно й казах, че на нея русо няма как да й стои добре, защото е с доста матова кожа.

В посочената случка (на всеки се е случвало) щях да отговоря, че предишния цвят е бил подходящ и ми допада повече, а този не.

Нищо, аз просто не мога да играя и ми личи.
Не само за мнение, ами и за други неща.

Има си хора, лицемерието им е в кръвта. Но го наричат тактичност. Тактичност не е да се лендзиш преко сили, а точно някакъв умерен етикет, с който да не плюеш в лицето на човека.

Точно по темата- ще кажа, че ми е трудно да възприема приятелката с новия цвят и сякаш със стария повече я одобрявам.Но ще добавя, че ако тя се чувства добре така, то няма какво да коментираме.Пак ще
преценя ситуацията и ще лавирам според зависи.Няма еднозначен отговор.