Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 263

Фестивал на късометражното кино в Маракеш 2026
Шесто издание, оформено от културната дипломация, нарастващия международен обхват и засиленото местно присъствие
Маракеш, август 2026 г. — „Фестивалът за късометражно кино в Маракеш (MARRAKECHsFF)“ представя официалната селекция на своето „6-то издание“, което ще се проведе от „25 до 30 септември 2026 г. в Маракеш“.
С над 400 късометражни филма, подадени от над 90 държави от пет континента , това ново издание потвърждава нарастващия международен обхват на фестивала и амбицията му да позиционира Маракеш като пространство за разпространение на филми, идеи и таланти.
Това шесто издание поставя културната дипломация  в основата на визията на MARRAKECHsFF. Чрез киното и формата на късометражното кино, фестивалът изгражда мостове между държавите, насърчава диалога между културите и обединява творци, институции и професионалисти от индустрията около общ език: творчеството.
Тази международна перспектива върви ръка за ръка със засилено местно присъствие . Фестивалът ще се проведе на няколко емблематични места в Маракеш, включително **El Badi Palace, Cyber ​​Park, The Folk, Institut français de Marrakech, Meydene и World Storytelling Café**, пренасяйки киното в сърцето на града и насърчавайки срещите между международни гости, марокански професионалисти и местна публика.
Национална селекция в сърцето на новото поколение режисьори на Мароко
Националният конкурс остава един от централните стълбове на фестивала. Той подчертава ново поколение марокански режисьори и таланти, като същевременно им предоставя платформа за видимост и възможности за свързване с международни професионалисти и институции.
За наградата „Белардж“ селекцията включва *Fading Candle* от Исмаил Айт Лахсен, *Aicha* от Санаа Ел Алауи, *Two Ways* от Ясин Игуенфер, *Mesk Ellil* от Рами Аднане и *Behind the Curtain's Edge* от Касем Скали.
Селекцията за награда Nakhil  включва *Aicha* от Sanaa El Alaoui, *Two Ways* от Yassine Iguenfer и *Paradise Garden* от Sonia Terrab.
За наградата „Бехя“ избраните таланти са Азиз Хатаб за *Phone Breaker*, Сандия Таждин за *Les Liens Invisibles*, Хадиджа Саламадина за *Paradise Garden* и Мохамед Бен Селтана за *65 Days*.
Четири филма допълват Националната селекция извън конкурса : *Quo Vadis Meryem* на Амин Зериух, *With the Wind* на Инес Льохер, *Investigation* на Марван Чигер и *Crawling Birds* на Карим Тадж.
Международен конкурс като пространство за диалог
**Международният конкурс** събира филми и режисьори от страни, включително Италия, Ирак, Китай, Португалия, Австралия, Албания, Ливан, Казахстан, Египет, Испания, Обединеното кралство, Южна Корея и Япония.
Избраните произведения включват *Мостът* от Джакомо Бендоти, *Където ме отведе балонът* от Ясмин Уалид, *Вятърът в пепелта* от Кун Сун, *Куче само* от Марта Рейс Андраде, *Карти за колекциониране* от Радхея Джанг, *Мажонезе* от Джулия Грандинети, *Какво ще стане, ако бомбардират тук тази вечер?* от Самир Сириани, *Експериментът* от Максим Акбаров, *Брат мой, брат ми* от Саад Дневар и Абделрахман Дневар, *Чао!* от Иван Мелгуизо Мартин, *Сервира се десерт* от Лейла Хатаби, *Вик на покрива* от Джун Кордон и *Много прав врат* от Нео Сора.
**Международната селекция извън конкурса** включва също произведения от Камбоджа, Франция, Саудитска Арабия и Испания.
Чрез това географско и артистично разнообразие, MARRAKECHsFF подкрепя късометражното кино като истински **инструмент за междукултурен диалог**, способен да свързва различни реалности, територии и перспективи.
Малта, страна на честта: Киното като инструмент за културна дипломация
Ангажиментът на фестивала към културната дипломация придобива особено значение тази година, тъй като Малта е почетната страна на MARRAKECHsFF 2026.
Тази покана отразява споделеното желание за укрепване на културните връзки между Кралство Мароко и Република Малта, използвайки киното като привилегировано пространство за взаимно разбирателство, диалог и сътрудничество.
Малтийската програма обединява девет късометражни филма, обхващащи игрални, анимационни и документални жанрове, предлагайки на мароканската публика поглед върху многообразието от съвременното творчество и културно наследство на Малта.
В изявлението си за шестото издание, генералният консул на Република Малта заяви:
> „Като генерален консул на Република Малта, за мен е чест, че Малта е гост-страната на 6-то издание на Фестивала на късометражното кино в Маракеш.“
Той описва участието на Малта като възможност за изграждане на по-силни културни връзки, по-голяма осведоменост и приятелство между Малта и Кралство Мароко.
Културата осигурява особено важен мост между двете страни, докато киното може да засили отличителната позиция на Малта като мост между Европа и Африка.
Малтийската селекция, включваща филми на малтийски и английски език, обхваща драма, анимация и документални филми, предлагайки перспективи за културата, традициите, наследството, както и за природната и застроена среда на страната.
Участието на Малта е възможно благодарение на ангажимента на различни малтийски партньори и участници, както и на опита на фестивала в развитието на международно културно сътрудничество и обмен, по-специално с приноса на Малтийския съвет по изкуствата и Центъра за малтийски език.
Международна амбиция, дълбоко вкоренена в Маракеш
Тъй като МАРАКЕШСФ продължава да се разширява в международен план, развитието му остава основано и на все по-силно **местно присъствие**.
Маракеш не е просто мястото на фестивала: **градът е неразделна част от неговата идентичност**. Чрез прожекции, беседи и срещи, провеждани в различни пространства в града, фестивалът се стреми да доближи киното до публиката и да създаде трайни връзки между гостуващи творци, професионалисти от индустрията и територията, която ги приветства.
Тази връзка между **международното и местното** е една от определящите насоки на шестото издание: приветстване на кинематографични гласове от цял ​​свят, като същевременно се създават конкретни възможности за видимост, обмен и професионално развитие на мароканските таланти.
Чрез шестото си издание, MARRAKECHsFF утвърждава идентичност, изградена около три допълващи се стълба: подкрепа на нововъзникващото кинематографично творчество, укрепване на културните му корени в Маракеш и утвърждаване на късометражното кино като средство за диалог и културна дипломация между Мароко и света.
Нека го направим, нека се влюбим в късометражни филми.

Когато Елизабет Тейлър видяла Мария, тя била само на девет месеца. Страдала от тежко недохранване, била покрита с болезнени абсцеси и родена с деформирана тазобедрена става, която заплашвала да я остави неспособна да ходи до края на живота си.
По време на снимките на „Клеопатра“ в Германия, Елизабет намерила това крехко дете с помощта на актрисата Мария Шел. Бебето лежело тихо в обикновен кош за пране, поддържан от две стари възглавници. Тя не плакала, нито се смеела.
Тя просто се взирала в стаята с тъмни, бдителни очи.
Елизабет веднага взела детето в ръцете си, къпала го, държала го и се грижела непрекъснато за него през следващите три дни. Бавно тихото бебе започнало да се отваря, кикотейки се и издавайки звуци, когато искало шишето си.
Германските служители по осиновяването искали Елизабет да избере бебе без здравословни проблеми, но Елизабет отказала да се откаже от нея.
„Германските служители искали да имам перфектно бебе, така че трябвало да се боря като тигър, за да го получа. За мен тя била перфектна.“
Когато Елизабет се омъжи за Ричард Бъртън, Бъртън официално осинови и Мария и ѝ даде името си.
Процесът на оздравяване беше дълъг и болезнен.
Елизабет заведе малката Мария при лекари в Германия, Италия и Франция. В продължение на близо две години младото момиче беше с разперени ръце и крака в гипсова превръзка на цялото тяло, докато лекарите се опитваха да определят дали някога ще проходи.
В крайна сметка, опитен лекар в Оксфорд, Англия, посъветва операция за поставяне на метална пластина в бедрото ѝ. Операцията беше пълен успех, позволявайки на Мария да ходи, да тича и да процъфтява заедно със семейството си.
Елизабет с умиление си спомняше момента, в който Мария произнесе първата си дума, казвайки:
„Първата ѝ дума беше „Мамо“. Предполагам, че това е универсално, но когато се случи, просто умираш.“
Ричард Бъртън също споделяше забележително близка връзка с Мария.
В личните си дневникови записи от 1966 г. той записва нежни моменти от семейния им живот.
Една вечер, докато ядяха агнешко задушено, Ричард седна и разказа на петгодишната Мария историята на собствения ѝ живот, отбелязвайки колко дълбоко впечатлена е била тя от разказа. По-късно същата година той записа друга мила история, в която написа:
„Мария, която искаше да се качи с мен в спалнята, когато си лягах, каза, че ме обича и иска винаги да бъде с мен по всяко време.“
Това очарователно малко момиченце, което открадна светлината на прожекторите от най-голямата филмова звезда в света, израсна, за да живее прекрасен, пълноценен живот.
Мария проправи свой собствен път като успешен модел, стана всеотдайна майка на двете си деца, Елиза и Ричард, кръстени в чест на родителите ѝ, и сега е горда баба.
Тя наследи и щедрото сърце на майка си, като дарява безкористно на детски благотворителни организации, за да подкрепя млади хора в нужда.
От мъничко бебе в кош за пране до състрадателна жена, която променя животи днес, животът ѝ е красиво напомняне за силата на семейството.
Всяко дете заслужава шанс за борба и дом, изпълнен с топлина. Елизабет Тейлър се бореше като тигър за дъщеря си, а Мария израсна, за да сподели същата тази доброта с останалия свят.
Любовта може напълно да пренапише историята на човек, превръщайки тихите сълзи в щастлив кикот, лекувайки разранени места и карайки всеки утрешен ден да блести.
Когато Елизабет Тейлър видяла Мария, тя била само на девет месеца. Страдала от тежко недохранване, била покрита с болезнени абсцеси и родена с деформирана тазобедрена става, която заплашвала да я остави неспособна да ходи до края на живота си.


https://www.facebook.com/groups/421053953217868/permalink/145955 … 1QF415PcHyWW8P1T#