Ядосвам се,казвам лоши думи и после съжалявам.

Точно така. И освен това, вземи поговори сериозно с него - да не се скатава, да става нощем да помага и той и въобще да вземе отношение по въпроса. Все пак дететето е и на двама ви и грижите и радостите - също.
А на теб лично бих препоръчала на това хубаво време да прекарвате повече време навън и винаги, когато имаш възможност, лягай да подремнеш през деня. Зарежи домашната работа за утре/вдругиден/уикенда/другата седмица и почивай.
[/quote]

Това е и моето мнение

Нормално е да си изнервена.
Особено от липсата на сън.
Гледай да си поспиваш и през деня когато бебо спи.
Няма смисъл да изостряте обстановката в къщи като си го изкарвате един на друг...това не е решение.
Почивай през всяка минута когато ти се е отдала възможност.

На всичко това майката му е мрънкане.Очевидно почти всички минаваме през този период.Настрой се на вълна,че мъжете поради недоразвит инстинкт доста по-късно им узрява в главите,че и те трябва да полагат някакви грижи за появилото се човече.За съжаление при някои това става доста бавно и именно това е изнервящото в случая.Можеш да започнеш бавно и напоително да му мрънкаш за това и онова,защото те по принцип сами не се сещат за нищо,все трябва някой да ги ръчка.От скандали и нерви няма полза.Така,че мила,въоръжи се с търпение и мрънкай!Мъжете най-мрязат да им се мрънка и от немай къде започват да правят нещата,само и само мрънкането да спре.Всичко ще бъде наред.Само не си го изкарвай на бабчето.То с нищо не е виновно,че татко му не вдява за какво иде реч. 

Да бях изнервена, но не си го "изкарвах на бебето". Изкарвах си го на мебели. Отивам в другата стая или на балкона и си удрях с юмрук къде-що сварех. Помага....
 

Никога, ама никога не съм си изкарвала яда на бебето, но за сметка на това околните бяха вдигнали ръце от мен.

Toва че си нервна  е напълно разбираемо- сега хормоните ти се "бият" в теб.
Не е лесно да станеш майка особено за 1 път и ако няма кои да ти помага.
Не си го изкарвай на мъжа ти , защото той най вероятно е на работа по цял ден и също е уморен.НО не си го изкарвали на бебчето, защото независимо че е малко усеща когато мама е ядосана и това  не  е добре за него.Когато усетиш че не  можеш повече сложи бебо в леглото излез от стаята за 5-10 мин- излез на терасата и там викай и се карай колкото искаш
Опитай може и да ти помогне.
Ще видиш след време как организмът ти свиква с 5-6  сън в денонощието и ще ти  е по-лесно.
А и бебо като види че мама  е happy  ще стане по-спокоен.
Ние вече заспиваме в 21.30 и се буди да папа чак в 4.30-5.00- дава шанс на мама да се наспи
Ще ти е по -лесно след време , не се предавай.
Вили

Уф...И аз понякога виквам подир дребния...И аз съм съвсем сама-таткото постоянно пътува, бабите идват за по час-два седмично, колкото да се нарадват на малкия, от Нова година насам той се буди на по 20-30 минути нощем, заради зъбите, не иска да яде твърда храна-така че нон-стоп го кърмя, и на всичкото отгоре от едно известно време насам започва да прави напук. ДА!НАПУК! Колкото и странно да звучи за бебе на 9 месеца-инати се и прави напук.И аз "изтървам влака" и почвам да викам...И той ревва, и се напикава в гащите, и почва едно гушкане и пране. За ядовете нощем-примирих се вече, и само го гушкам и го  кърмя, че да му минават по-бързо тия зъби. Обаче денем понякога-как да го оставя да си прави каквото иска, като той обикновено иска да бърка в контактите, да изтръгва кабелите за ТВ и НЕТ-а и да яде пирончетата. Колкото съм могла съм обезопасила къщата, ама след като  му обяснявам по 200 пъти, че така не трябва, че е опасно, премествам го на друго място, давам му друга играчка- той почва да се дере от инат. Така че и аз се чудя как да се боря с тези ми нерви.Сори, че става ужасно дълго.

Все едно аз съм го писала с изключение на незаинтересования татко
И досега ме хващат лудите понякога...викам ,карам се,плача...после съжалявам
Но еднообразието на всекидневието ме подтиска понякога и може би това е причината..
Детето ти още е мъничко,ще се нагодиш и ще свикнеш...Съвет да не се ядосваш не бих ти дала,защото няма да е справедливо при положение че и аз не го правя
 

Не си го изкарвай на бебчето, то не е виновно за нищо. Бебе е, сладко и чаровно. Всяко бебе (или почти всяко) се буди нощем и човек когато реши да има бебе, трябва да го знае това. Да приеме, че няма да спи поне 1год. пълноценно, че трябва да отделя време за малкото същество.

Аз също бях изнервена в началото след раждането, но го преодолях. Въздържах се да си го изкарвам на мъжа ми и малката и постепенно се успокоих и се настроих положително

Подкрепям мнението на ra4e!

Наистина правете мъжете си съпричастни!

И аз това щях да кажа. Представяй си, че си самотна майка и нямаш друг избор  Всичко е в главите ни - не очаквай нищо от никой. Така ще си спестиш разочарования, а може и да получиш приятни изненади. Има самотни майки с по 2-3 деца и се оправят. Ти ли няма

Не очаквай нищо от таткото, но незабравяй да му напомняш да ти помага с каквото може. Ако кажех на мъжа си да измие чиниите, да пусне прахосмукачка, да изглади или да простре прането прави го без проблем - НО трябва да му го кажа. Може 3 дни да гледа неизмитите чинии и няма да му дойде на ум, че може да ми помогне. Леко и тактично го карай да ти помага. Той работи, за да ви издържа и не знае какво е да стоиш цял ден с детето. Като му казвах,ч е детето е ревало 2-3 часа за него бе само статистика, докато веднъж си дойде по-рано и чу малкия да се дере неутешимо юнашката близо 3 часа. Още на 20-тата минута ме караше да звъня на докторите и да питам какво би могло да му има на бебе с колики та  да се дере толкова. След като си взе 3-те часа рев малкия се успокои и заспа, а на баща му светна лампичка, че не е лесно 3 часа да го слушаш, да го гушкаш, да обикаляш из къщата и да се чудиш как да успокоиш малката душичка.
Правете съпричасни мъжете си с ежедневните проблеми. Не се опитвайте да носите всичко върху себе си. Давайте им да сменят памперси и къпят децата. Моя вече е станал спец в областта, а в началото не знаеше как да хване бебето, ако не му го наместя в ръцете
Най-лесно се казва не мога, но това не решава проблемите.
И аз се ядосвах и нямаше на кого да си го излея и само чаках да си дойде таткото и да го подхвана, но на детето не съм викала - но пък ревях като за световно
Добре, че намерих правилния път към съпруга си и той започна да помага повече в домакинството.

много съм съгласна с това мнение.само ,смятам,че на тати не че не може да се разчита,а него просто го няма вкъщи-нали работи.но ,след работа,нашия тати помага и то вече сам се сеща.но ние имаме 2 дечица с 2-годишна разлика и просто няма как да ме остави сама.
аз на беба не викам,но на брат и често ми се налага да го правя-по-точно говоря високо,без да го обиждам.той си прави оглушки и привлича внимание с бели-все още ревнува/според педиатърката ни/.когато беше бебе,много плачеше. аз се побърквах.само чаках тате,връчвах му го в ръцете-почти без да говоря-бягах в някоя стая на тъмно и плачех ли плачех.помагаше.после разказвах на тати за нервите и всичко приключваше-вече бях спокойна.но,на мен безсънието май не ми пречи много.
сега с беба е различно.тя е много спокойна.само дето нощем се будя-диша тежко, а аз спя много леко.и сега всички тези нерви,свързани с отглеждането на новородено ги няма.пожелавам на всички семейства толкова спокойни деца,а ,ако не-спокойно,това е временно

Имам една приятелка. Тя, като се събудеше вечер детето и започваше да налага мъжа си със дрънкалката, за да се събуди и да стане 

Аз също използвах метода със спане в друга стая. Така се настроих към ритъма на бебо и дори през деня си поспивах с него. И гледах детето. Таткото сутрин ставаше, отиваше на работа....имаше си нормален режим, но аз имах друг. Много пъти се е случвало вечер да се прибере от работа, а ние с дребосъка си спим сладко, сладко. Няма вечеря, няма нищо. Ама голяма работа. Нали за това са кварталните пицарии 

Така ни беше по-лесно и на двамата. Аз не се трепя да свърша всичко - да сготвя, да направя салатата, да изчистя, да подредя...а пък таткото се наспива и е работоспособен.
После, когато малкия почна да спи по цяла вечер, всичко си тръгна нормално. Вече спяхме заедно и аз можех да си върша всичко, без да се изнервям.

според мен трябва да казваш на таткото да помага.мъжете са разсеяни и в много случаи не го правят нарочно а просто не се сещат,а   не могат да разберат какво е да стоиш по цял ден вкъщи да вършив дом.работа.в началото и аз се ядосвах че не се сеща да помага и че спикато пън когато бебето плаче нощем.обаче му се размрънках няколко пъти и сега много помага.той не е наясно какво трябва да прави.тррябва ти да му покажеш и да си търпелива ако не разбере от първия път
а бебенцето няма вина,не си го изкарвай на него