Тъй като май вървя натам, макар че още не съм го допуснала и приела за себе си напълно.
Бих искала да попитам мамите, родили бебче с чужда яйцеклетка, случвало ли се е за миг да съжалите, като гледате детето и не виждате вашите гени?
Само миг ли беше, който отшумя, както и дойде неканен, или често се замисляте над това и усещате празнина?
Не че очаквам някой да признае, ако е съжалил, но пък ме вълнува темата как се живее с този "призрак" на чужда жена, чието дете, нейно и общо с вашия мъж, сте носили.