Аз мога да събера багаж за 10 минути, мога и за 3 дни по списък. Ако пътуването е планирано, не отделям 10 минути.
- Публикувана: 13 юни 2026, 08:22 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2026, 01:08 ч.
Да си домакиня е призвание, не всяка жена става
90% от нещата, които са ми мили спомени с моите баби, няма да ги правя с хипотетичните си внуци, защото са или вредни (въпросните мекички, пържени филии, и прочие), или аз самата не ги умея, не са ми интересни, и не ги считам за ценност.
За сметка на това ще ги уча и ще им показвам неща, за които моите баби не са си и помисляли.
Времената се менят, оцеляват и се наслаждават на живота адаптивните хора.
Заклещените в миналото, чието мнение и начин на живот са единствените правилни, са обречени на разочарования и вечно недоволство.
За сметка на това ще ги уча и ще им показвам неща, за които моите баби не са си и помисляли.
Времената се менят, оцеляват и се наслаждават на живота адаптивните хора.
Заклещените в миналото, чието мнение и начин на живот са единствените правилни, са обречени на разочарования и вечно недоволство.
В Момента летя за наобратно - много сполучливо се получи с багажа тази година. Взех сумати куфари и раници, пакетирах ги един в друг и вчера си избрах перфектната комбинация от чанти да върна, няколко оставих в БГ за следващия път. В БГ куфарите са безбожно скъпи и не изглеждат издръжливи.
Аз умишлено не складирам куфари и раници, но те се появяват. Големият
20 килограмов куфар, който е над 15 годишен, го подарих на племенницата, тя е тийнейджър и лети веднъж годишно до различни държави на обмен от училището. Имаме два по- малки, купувани за самолет преди години, тях ги ползваме често. Но за последното пътуване във Франция купих и 2 раници тип ръчен багаж. Отделно дъщерята има доста голям куфар за зелени училища и купища ранички. Всичко почти е купувано от България и са в приличен вид, с изключение на една раница, подарък от училището на детето, която бързо се протърка.
20 килограмов куфар, който е над 15 годишен, го подарих на племенницата, тя е тийнейджър и лети веднъж годишно до различни държави на обмен от училището. Имаме два по- малки, купувани за самолет преди години, тях ги ползваме често. Но за последното пътуване във Франция купих и 2 раници тип ръчен багаж. Отделно дъщерята има доста голям куфар за зелени училища и купища ранички. Всичко почти е купувано от България и са в приличен вид, с изключение на една раница, подарък от училището на детето, която бързо се протърка.
За дългите пътувания от 4-5 дена и повече, имам списък и карам по него. За кратките, понеже се случват много често, имам готова чанта - като се върна я преглеждам, зареждам каквото трябва и седи и чака готова следващото пътуване.
За летенето ползвам куфар Samsonite, защото е голям, но в същото време адски лек, което позволява да го натъпча до козирката с подаръци, без да доплащам за свръх тегло. По-евтините куфари обикновено са тежки и трябва или да се съобразяваш с теглото, или да доплащаш постоянно, което за мен е досадно и в крайна сметка по-скъпо.
За летенето ползвам куфар Samsonite, защото е голям, но в същото време адски лек, което позволява да го натъпча до козирката с подаръци, без да доплащам за свръх тегло. По-евтините куфари обикновено са тежки и трябва или да се съобразяваш с теглото, или да доплащаш постоянно, което за мен е досадно и в крайна сметка по-скъпо.
Багаж за пътуване в къщи свеки сам си нарежда. Децата след като станаха на 7 години сами си оправя нещата - )))) много е весело като се окаже кой каво му е било приоритет да си вземе)))))
За мен правилото е - проверка на пари, билети, документи, телефони и зарядно; лекарства;
Дрехите и обувките дори и да се изгубят или нещо да е забравено - отвсякъде могат да се купят.
За мен правилото е - проверка на пари, билети, документи, телефони и зарядно; лекарства;
Дрехите и обувките дори и да се изгубят или нещо да е забравено - отвсякъде могат да се купят.
На мен на отиване ми е по-досадно, защото все си мисля да не забравя това, да не забравя онова, а то до последно ми трябват някои неща. На връщане някак си по успявам да се събера. Но пък разопаковането вкъщи ми е супер досадно, защото обикалям цялата къща да връщам нещата по местата им. Такива пътувания с една нощувка са ми най-досадни, защото имам чувството, че през цялото време се занимавам с някакви багажи. На единия ден събирай, на следващия разопаковай, на по-следващия пак събирай и пак разопаковай. А аз съм от хората, които като се настанят някъде, дори и за една вечер, обичат да си извадят нещата и да ги подредят - не обичам да ровя в куфара за всяко нещо и да го затрупвам с други. Така че, пред почивки с една нощувка, предпочитам по-скоро за един ден да отидем някъде и да се върнем същата нощ - по-малко нерви ми се образуват.
Не прявя списъци, знам какво ми трябва, а ако забравя нещо в България си имаме пълен набор летни дрехи, бански и всичко необходимо. Най вече подаръци подреждам в куфарите, но с годините намаляват.
Дъщеря ми е на 8 и половина, няма как да си приготвя сама багажа, не че не може, а защото ще сложи ненужни вещи. ММ сам си опакова нещата, но и и на него нищо не му е безценно.
Най важно са документи, паспорти, карти, зарядни; другото се купува.
Дъщеря ми е на 8 и половина, няма как да си приготвя сама багажа, не че не може, а защото ще сложи ненужни вещи. ММ сам си опакова нещата, но и и на него нищо не му е безценно.
Най важно са документи, паспорти, карти, зарядни; другото се купува.
Посмях се с дъщеря ти. Представям си я как си пълни куфара с играчки. 
Пробвала съм я за двудневно пътуване. Не е готова милата.