Изчезна 3 месеца преди сватбата ни и го открих 9 години по късно!

  • 17 925
  • 696
  •   1
Отговори
# 660
  • SF
  • Мнения: 28 472
Правописът на Елена много издава какво е нивото. Вероятно и женихът е на съответното ниво. Допускам, че е изчезнал и не е намерен.
А кой с кого си говори от семейството, само разводнява историята и я превръща в гадна клюка. Не успях да стигна до края на разказа. То е нечетимо това!

# 661
  • Мнения: 36
Аз разбирам, че Елена има нужда от отговори, за да затвори страницита и травмата. И все пак това не зависи от нея и рискът да не ги получи е голям.

Елена, помисли, ако не получиш отговори, как да затвориш миналото.

Нямам предвид да се примириш.

Потърси отговорите сама. "Дела трябват, а не думи" (В. Левски)
Тълкувай поведението му, тогава и сега.
- той не е избягал само от теб, а от всички. Причината може да е в семейството му, работата, приятелите му, дългове ......
- не те е потърсил, да каже "Жив съм", поне да те успокои. Но ваши общи познати са разбрали, че е жив и са ти казали. Заслужава ли си да страдш за този човек. Заслужава ли си изобщо да мислиш за него?
Аз искам обясние единствено само заради това, че когато изчезна ми причини толкова много травми не ядях не спах от притеснение да не е закопан някъде депресия как" любовта " на живота ми е изчезнал преди сватбата ни без да предопреди и всичко между нас изглеждаше нормално "любов" ала бала всичко топ окапа ми косата не излизах защото местните ме говориха стрес много трудно го преживях поне 1г.  и нещо бях много зле и тогава избощо не ми мина през акъла, че е жив и мисля, че донякъде заслужавам обясние нямах намерение избощо да се връщам в България ако не беше майка ми бог да я прости която гледах около половин година и почина но си останах в Пловдив и нямам намерение избощо да стъпя в Русе повече но от друга страна досега не е дал обяснения сега ли ще даде ?

# 662
  • Мнения: 45 207
Ако не го питаш, няма да даде.
Питай го и мирясай вече.

# 663
  • Мнения: 224
Предвид, че се споделя само един фрагмент от събитията и аудиторията не е запозната с динамиката на връзката, неговата гледна точка и т.н., изводите са:
1. Няма абсолютно никакъв смисъл да се рови в миналото.
2. И да се свържете , то няма гаранция че ви каже ще истината за онзи момент.
3. Ако приемем, че той е "лошият герой"  - радвайте се че подобно поведение се е проявило толкова рано.
Може и да е имало червени флагове, които сте игнорирала или подценила, но вече няма значение.
Така или иначе да споделяш живота си с ненадежден партньор/съпруг/съпруга, който всеки момент може да ти забие нож в гърба и пр., е истинско проклятие.

# 664
  • SF
  • Мнения: 28 472
Минало свършено заминало преди 9 години.
Да бяга 9 седмици, да го намери, пък да си отбие!
Успял е да й се скрие, успял е да я излъже, да избяга или каквото там, е решил, че му се прави на 24-годишната си възраст.
Ако съм на негово място и ме изнамери да ме пита, каквото и да било, щото имала била право, единственото, което ще й кажа е: А ти коя беше? Ей така, за майтапа. Да й запълня и следващите 9 години с чудене що пък не искам да отговоря-

# 665
  • На изток от Ада
  • Мнения: 12 443
То и аз щях да питам дали я помни?  Дали ще каже ,че я помни?

# 666
  • Мнения: 1 186
Аз я разбирам добре за стреса и депресията.

Затварянето на случая трудно ще дойде с преглъщане и ходене на психолози.

А мъжът ще я изкара нея луда.

Или вътрешно да затвори случая, че се е натъкнала на нестабилен човек, или - писахме вече какво и как.

Последна редакция: сб, 04 юли 2026, 00:43 от AliBaba117

# 667
  • Мадрид / София
  • Мнения: 7 678
Истината, и истината и пак истината.... НЕ е важна истината, ввжен е НЯКАКЪВ отговор от отсрещната страна, не непременно истината. И за тези дето се съмняват дали я помни - вие забравили ли сте "любовите" си когато сте били на по 20+ години? Че и до брак евентуално да се е стигнало.
Наистина що за глупости се изказват тука.

# 668
  • Мнения: 2 178
Минало свършено заминало преди 9 години.
Да, бе да... Ако на теб лично се беше случило, дали щеше да забравиш? Защото, на чужд гръб е много лесно. Със сигурност помниш хората, които са те наранили и оставили белег. Да не говорим, че това е разтърсило до основи живота на авторката.
Не рабирам, как може да го защитавате?  Ей, така, му скимнало да развали сватба и се покрие и - нищо не е станало... Рано или късно, ще трябва да обяснаява, няма да му се размине.
Писах вече - един СМС да беше пратил, да се беше обадил за кратко, едно изречение - Не сме един за друг или искам нещо различно, съжалявам... Пък да си заминава, никой не може да го спре. Раздяла, като хората, не криене и спотайване.

# 669
  • SF
  • Мнения: 28 472
Моля, не ми задавай лични въпроси. Да, на чужд гръб е по-лесно. Не разглеждам точно казуса на конкретната жена. Там драмата е лична, да. Пиша си мнението "по принцип" - трябва ли след Х години мълчание, да проследим човек в социалните мрежи, да го открием и да му търсим сметка. И какво ще правим отговора. Ако има да ни връща пари, длъжник ни е по Закона, окей, да го издирим, и на полиция да го дадем даже! Но някакви морални отговори, които уж трябва да ни успокоят психиката, пък те вземат, че я натоварят още повече, или никак не ни реагират.... Не съм сигурна, че ПО ПРИНЦИП хората трябва да търсят стари сметки.

Иначе помни-не помни, "Ти коя беше!??" си е доста обиден отговор и доста разпространен. (Както и въпросът "Знаеш ли кой съм аз?!") Не казвам, че не помним никого и нищо от преди 20 години, но може пък и да не помним или да не искаме да помним. Нито доказва, че е живял в бърдак, нито доказва, че човекът е с Алцхаймер, нищо не доказва. Ако имаш време си анализирай, но да знаеш, че нищо не доказва това, че някой те е забравил.
 Има хора, помнят някого с години и същите тези хора са забравили друг за 2 дни. Няма значение дали е гадже, колега, директор, съпътник, съратник, съсед... Много хора в живота ни минават и заминават, без да оставят следа или траен спомен.
Размихме темата, но имах усещането, че постът ти тръгна в друга посока. Особено да ми задаваш лични въпроси,  това със сигурност е грешната посока. Придържай се към темата. Аз съм само участник в нея.

# 670
  • Мнения: 2 178
Аз също задавам въпроси по принцип - ако се беше случило на мен, какво щях да направя?
Защото се променя гледната точка. Това не е личен въпрос.

П.С. В речника може да се намери значението на думата емпатия.

Последна редакция: сб, 04 юли 2026, 09:01 от Leonie

# 671
  • Мнения: 12 722
Аз авторката я разбирам,защото така ми се е стекъл живота, че бая огорчения и разочарования съм преживяла. Но всеки път излизаш по-силен след такива емоционални неудачи. Най-лошото е да продължаваш да го мислиш. Искала е жената да са заедно, ама той като не иска, дай като в романите да си облечем булчинската рокля и да страдаме, докато мишките ядат сватбената торта, а от тавана се стелят паяжини.
Да ни даде бог дълъг живот, вярвам че време има за всичко и за голяма любов също. Не винаги получаваме това, което искаме, на момента.

Последна редакция: сб, 04 юли 2026, 11:11 от Yellow flower 12

# 672
  • Мнения: 1 186
Обаче това примирение, това преглъщане... именно то трови. Невсички хора са с такава ниска емоционалност, с която могат лесно да затворят една врата и да отворят друга.

Ако авторката беше студен човек, нямаше да остави незабелязани някои червени флагове, които сигурно са били видими преди изчезването на мъжа.

На 22 г., ако е била по-интровертна, по-свита, тъкмо се е доверила за сериозна връзка и дори брак и... нож в гърба.

Тя тия 9 г. дори не е осъзнала, че мъжът вероятно има психична нестабилност.

Невсички създават лесно връзки и лесно могат да ги приключват.

Последна редакция: сб, 04 юли 2026, 14:28 от AliBaba117

# 673
  • SF
  • Мнения: 28 472
Аз също задавам въпроси по принцип - ако се беше случило на мен, какво щях да направя?
Защото се променя гледната точка. Това не е личен въпрос.

П.С. В речника може да се намери значението на думата емпатия.
На въпрос по принцип, отговарям смело. Направих го десетина пъти в темата.
По принцип, ясно е, видно е от коментарите ми, няма да се свързвам с човек, който ме е наранил, обидил, засегнал.
Той заслужава моето пренебрежение. Но аз съм горделива.
Никога не съм подновявала връзка с гадже. Колкото и да сме в добри отношения, колкото и интелигентно да сме приключили, никога не оставаме "най-добри приятели" и даже ми е чуждо това (среща се при някои хора и на мене ми е непонятно, но.... има го).
Емпатия... знам я думата. Simple Smile Simple Smile Simple Smile Но да не спекулираме с нея и да не обясняваме всяко глупаво поведение с емпатия.
Ровичкането в личните животи на хората си е любопитство, често проява на злоба, намерения за вмешателство. Да не търсим красива дума в речника, която да оправдае подобни порочни практики.
Нищо добро няма да получи този, който след Х години ми пише с намерение да се видим и да се уточняваме за нещо. Горе-долу въпросът "ти кой беше!" или нещо около този въпрос, ако го задоволява..., да ме търси. Много зависи и в какъв момент ще ме намери. Може да съм насочила емпатията в друга посока и да няма свободни ресурси за него. Ваканции, почивки, празници... няма да си ги развалям, за да го питам ти кой беше. Има  бутон блок, има делийт, има игнор, има и рипорт.

# 674
  • Мнения: 16 470
Според мен ,ако авторката беше в здрава връзка сега,въобще нямаше да рови в миналото.
Та трябва и човек до нея,не отговори за от преди 9 години.

Общи условия

Активация на акаунт