И аз по име се обръщам към свекърва ми, макар че след почти 9 години, понякога ми идва да й кажа "майко", особено след като свекър ми почина и тя остана сама. На майка ми й казвам "мамо" и това ми е по-лично от "майко". Не знам тя как би реагирала, ако го изтърся.
- Публикувана: 14 юни 2026, 18:04 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2026, 03:36 ч.
С какво ви дразнят свекървите? - 174
Не мога да кажа “мамо” на друга жена освен на майка ми. За мен майката е само една, свекървата наричам по име.
Аз към моята още се обръщам понякога с "майко" , въпреки че съм разведена със сина ѝ от 16 години. Понякога с име. Както ми дойде. Даже миналата година нещо бях на гости и тя казва "стига с това, майко"! Обаче на мен ми е толкова мило и приятно да го казвам, а и знам че и тя го усеща позитивно, та ..
Ама тя си е душица! 🩷
Ама тя си е душица! 🩷
Моите снахи ме питаха, как да се обръщат към нас с ММ.
Казах им, че ако те държат, могат да ни наричат майко и татко, както е по традиция, ние бихме се радвали, но те си имат родители, да им живи и здрави и нас да ни наричат по име /умалително/. Така и стана.
Онзи ден, едната ми снахичка, ей така спонтенно ме запрегръща и целуна. Чак се изненадах, защото не е имало повод, а тя, милата каза, че много ми се радва, че остигам нещата за които се боря в здавословен аспект и съм нейния пример.
Няма да лъжа, стана ми много мило и приятно. Не съм безгрешна, но се старая. Обичам си децата и внуците и умишлено не бих ги натоварвала с глупости, но... хората сме различни.
Затова и понякога се намесвам, защото да едни отношения между двама души, принос има и двете страни.
Казах им, че ако те държат, могат да ни наричат майко и татко, както е по традиция, ние бихме се радвали, но те си имат родители, да им живи и здрави и нас да ни наричат по име /умалително/. Така и стана.
Онзи ден, едната ми снахичка, ей така спонтенно ме запрегръща и целуна. Чак се изненадах, защото не е имало повод, а тя, милата каза, че много ми се радва, че остигам нещата за които се боря в здавословен аспект и съм нейния пример.
Няма да лъжа, стана ми много мило и приятно. Не съм безгрешна, но се старая. Обичам си децата и внуците и умишлено не бих ги натоварвала с глупости, но... хората сме различни.
Затова и понякога се намесвам, защото да едни отношения между двама души, принос има и двете страни.
Марулета, и твоята свекърва е един път! Много правишно си постъпила. Помня как си разказвала, че за нея жилището е повод за престиж.
P.S. Редактирах си коментара.
На моята свекърва - казвам и по име, тя на мен също. Водили сме този разговор и тя (над 70 годишна е) винаги е казвала, че мама е една. Тя така е наричала само майка си, съответно нея я наричат така само синовете и. Аз също така мисля - мама и татко са едни - визирам разбира се обичайните случаи с живи майка и баща и ангажирани такива. Но, мама мога да нарека само...ами мама 🙂
Макар че, имах съученици, които наричаха едната или и двете си баби - маминка и някак мило ми се струваше. Нямам идея дали е особеност на даден регион и привнесено или така са ги учили - тогава ми се струваше мило. Сега всъщност също 🙂
Макар че, имах съученици, които наричаха едната или и двете си баби - маминка и някак мило ми се струваше. Нямам идея дали е особеност на даден регион и привнесено или така са ги учили - тогава ми се струваше мило. Сега всъщност също 🙂
В миналото българското семейство е било патриархално. След сватбата младата жена обикновено е напускала родния си дом и е отивала да живее в дома на съпруга си. Там свекървата е заемала водещо място в домакинството и често е имала значителна власт върху ежедневието на младото семейство. От снахата се е очаквало да проявява уважение, послушание и скромност. Именно в този контекст се е наложило и обръщението „майко“. То е символизирало приемането на младата жена в новото семейство и признаването на авторитета на свекървата. В обществото на онова време личните чувства често са отстъпвали място на установените норми и очаквания. Казваш и майко, искаш или не. Днес имаме избор и аз определено бих казала мамо само на една жена.
Ако мога да похваля свекърва, то е бившата ми, както и зълвата де. Не знам дали факта, че минаха много години или това, че нещо им стана и станаха набожни и двете или просто са разбрали бившия ми що за стока е, но от години нямам проблеми с тях никакви. В началото на раздялата и делата за родителски права се бяха мобилизирали всички срещу мен, но мина време и се осъзнаха. Първата, която ми честити раждането на малката беше бившата ми свекърва, честити ми и 40-то, а зълвата бившата изпрати подарък от нейния магазин. Звънят на голямата ми дъщеря и питат за малката. Коренна промяна претърпяха те с времето и в поведението си и в отношенията с нас. Имахме трудни периоди, но аз и докато живях с тях бяха две идеи по-добре от майката на моя.
За мен "мамо" и "майко" са различни. Много различни. Да, фонетично разликата са 2 букви, ама... Изричането е различно. Че дори на майка ми понякога викам "Дидко", ама то е като приятел (и дори това обръщение няма общо с другото към свекърва ми. И майка ми го знае, и аз и всички. То няма как да е друго.
Едно време ѝ виках чат-пат "майко" на моята свеки, докато се прояви и спрях да ѝ викам, както и да било. Тя обръщение на име няма да приеме, а по-скоро ще реши, че е обидно. Помня как ми обясняваше, че тя винаги слушала нейната свекърва, а пък аз, видите ли, никога не я слушам и си имам мнение. Забравя факта, че тя се е оженила на 17 (60-те години на 20-ти век) и е отишла да живее при свекърва си и свекър си (на село), пък аз бях на 27 и отлично знаех какво мога, знам и нямаше нужда някой да ми ръководи живота, камо-ли да ме командва.