С какво ви дразнят свекървите? - 174

На Злодеида само да спомена нещо - че този мъж е излишно да се гърби като магаре дори сега, когато е още млад, ако иска да живее дълго и сравнително без болести. Тези ремонти на къщи 3 етажа са ужас, по принцип поддръжката на къща е по-трудна, а  1 човек няма как да огрее навсякъде. Достатъчно е това, че работи на 2 места. Маминка му като иска ремонт, да организира няколко души да помагат с различни неща.
ММ някога отдавна сподели впечатление за там, където работеше (извън София) "Блъскат цял живот, направят прогимназии и се гътнат малко след 60". Нездравословният живот и отказ да ходят на лекар също допринасят, разбира се. Иначе и той си мечтаеше за къща (обаче някой друг да му даде парите). Сега си има наследствена и ходи само да коси тревата.

Ако доживеят и до 60...

Ама живи и  на повече. Физическите усилия  са възстановяват по-бързо от психическите натоварвания.

То при тях не е само физически усилия, ами и вредната среда оказва влияние. Плюс психическото натоварване.

Такива хора те изтощават психически, ако им позволиш. Ако не се поддаваш на манипулациите им, накрая сами започват да страдат от последствията на собственото си поведение.

Аз го виждам по себе си. Откакто започнах да я игнорирам, направо сее огън и жупел, защото вече не може да влияе нито на мен, нито на сина си. Дразни я, че не е фактор в решенията ни и че нещата не се случват по нейния сценарий. В крайна сметка се оказва, че цялата токсичност, която излива към другите, се връща обратно към нея.

Момичета, аз за попитам - проблеми със свекървата, особени нямам, обаче свекър ми на моменти прекалява. Имам чувството, че той не е “скъсал” пъпната връв със синовете си. Много силно мнение и вмешателство, за много неща. Аз все се мъча да не си покажа твърдоглавието и го обръщам на шега, но почна да ми писва сериозно.
Откакто сме заедно, по-често ходим при родителите му. Аз съм инициатора, но като че ли свекър ми не го осъзнава, защото при няколко спора си позволява вече 2-3 пъти да натъртва “как никой няма да застава между него и синовете му”. Не знам защо е решил, че някой толкова се вълнува от техните отношения 🤣. Плюс факта - не е ли по-важно ТИ да не заставяш в браковете на вече порасналите ти деца?!
 Последния път директно го конфронтирах и попитах, какъв му е проблема и да си каже, като толкова му е зор. Отговори ми, че няма да е сега и т.н. Реших, че няма да натискам, уж бяхме седнали да си оправим отношенията, и вече ми беше дошло до гуша. Но реших, че иска ли да ми каже нещо, директно ще си ги говори с мъжът ми, защото ще стана рязко дъщеря на баща си, и после няма повече да стъпя там.
 Не се опитвам да застана между тях, даже съм увещавала моя съпруг да не ги “наказва” с мълчание или изолация. След последния път, когато той не зачете мои граници, ясно заявени преди това, се сдърпахме и на мен ми писна. Държа ги на разстояние и двамата. Свекърва ми тогава ми звъня, плака и ме моли да се сдобрим, и призна, че свекър ми не е свикнал да не става на неговото. Съгласих се, само защото имаше голямо събитие в негова чест.
След този случай, казах на моя мъж, че или той ще ги “вземе” в ръце както сметне за добре, или аз просто ще спра контакта. Очакваме скоро и дете. Не искам да става част от тези ситуации, а свекър ми обича да се прави на жертва и хитър. Нямам желание детето ми да е пионка и ясно го заявих пред мъжа ми. Не е льльо, но имам чувството, че е взел страха и на двамата си синове, по някакъв начин. Не мога да го обясня. Все едно блокират и им е по-лесно да се правят, че не чуват. А за мен тази динамика е силно непозната. Имам респект от баща ми и то сериозен, но знам къде стой партньора ми точно никога няма да толерирам подобно поведение към него.
В една ситуация му казах на моя мъж - по-лесно ти е да нарушаваш моя комфорт, но не и този на баща ти. И тогава ми обясни, че наистина му е трудно и уж е говорил с него много пъти, но нещо не го вярвам.

Това ти е решението.
Не можеш да промениш възрастен човек. Но може да спреш да общуваш с него.

Не разбирам защо се бутате сами между шамарите.
 Имам предвид това:
"Откакто сме заедно, по-често ходим при родителите му. Аз съм инициатора, но като че ли свекър ми не го осъзнава." и "даже съм увещавала моя съпруг да не ги “наказва” с мълчание или изолация."

Какво очаквате в замяна - благодарност ли? Няма да стане. В технините очи се държите като слугиня (а те са господари) и те се държат с вас, като втора ръка.

Леко бременеене и леко раждане.

На фона на това, че мъжът ти го е страх да каже една дума на баща си, ти даже го увещаваш да кляка още повече. А след като се роди детето няма стане по-добре.  Обикновено става точно обратното. Ако човекът има нужда да контролира и командва възрастните си деца, много вероятно е да поиска да се меси и в отглеждането на внука. Типичен патриархат. Ако съпругът ти не започне да поставя граници сега, след раждането на детето напрежението само ще се увеличава.

Когато аз предлагах да ходим, още нямаше такива прояви на поведение. Те дойдоха доста по-късно.
Чак толкова не съм зле🤣. Просто винаги съм била “за” нормални отношения.

Как точно го карам да “кляка”? Давала съм му съвети да не прави “ silent treatment “, още в първите години на отношенията ни. После просто спрях.

Е, тогава защо е имало нужда да го убеждаваш да не ги наказва с мълчание и дистанция? Явно е имало причина да реагира така. Обикновено хората не ограничават контактите без причина, особено със собствените си родители.

Недей ходи. Нека ходи само синът му когато прецени. Ти за какво да ходиш, да се конфронтирате и да си изясняване отношенията. Остави тая работа. И за какво спорите всъщност, какво има да изяснявате. И на голям празник като отидеш можеш чудесно да го прекараш и без една дума да си кажете извън поздравленията.

Дистанция и далечни отношения, няма да го промениш, нито пък е нужно нещо да доказваш, за нещо да се бориш. Живей си спокойно и не общувай изобщо с човек, който те натоварва.

Защото той не си направи труда да каже, че баща му е такъв. А и пак казвам, той дълго време си прикриваше кофти характера. Докато не се заженихме. А и не е като да сме ходили всеки ден, а примерно един - два пъти в месеца. Той си се виждаше с тях, просто на някакъв избирателен принцип. Никога не съм подозирала, че свекър ми е control freak патриарх. Ако съм знаела, много неща щяха да са различни.

 Iris04 все повече се убеждавам и аз в това. Направих го като реверанс да не избира между мен и баща си в този момент. Но и аз виждам, че тотална дистанция от моя страна ще е май най-добрия вариант.

Тали,
предполагам, че е имало червени флагове за "патриархат". Но не си им обърнала внимание.
Един от тях е, че нещата се променят "когато се заженихме". Просто преди това си била временна, а тогава влизаш в семейството и трябва да си знаеш мястото.
Следващият етап и то по-лош е появата на детето. Мисленето им е нещо от сорта: Снаха = слугиня, на нея се поверява само обслужването на нашето внуче, но възпитанието е работа на свекърите, тя трябва да спазва техните изисквания.

Не те разбирам нещо – когато ги е игнорирал и е държал дистанция, какво ти е казвал? Каква е била причината да го прави?

И аз на твое място бих държала пълна дистанция. Далеч от теб и от детето – без празници, без семейни събирания и без опити за изясняване на отношенията. С такива хора обикновено няма как да излезеш права, дори когато си права. Нито ще получиш разбиране, нито уважение.

Според мен не си заслужава да влагаш енергия в разговори, които най-вероятно ще завършат със скандал. Не се опитвай да се доказваш, да се обясняваш или да го убеждаваш в нещо. Който иска да разбере, ще разбере и без обяснения. Понякога най-добрата граница е дистанцията.
Ще те третират като инкубатор, ако им го позволиш. За някои хора снахата е само докато роди внук, а след това започват да се държат така, сякаш имат право да вземат решения за детето и да се месят във всичко. Затова границите трябва да са ясни от самото начало. Ако още сега не уважават теб като човек, няма причина да очакваш, че след раждането изведнъж ще започнат.

И аз съм на мнение, че не трябва да се мъчиш да оправяш отношения, които отдавна са счупени.
Не ходете, дръжте дистанция и игнор.
Той не ще да ги вижда (очевидно има причина) ти ходиш го буташ да се виждате още по-често.
Защо?
И аз като теб исках да "оправям" взаимоотношения син-майка - излезе ми през носа. Пак аз излязох лошата, защото уж от "краткотрайна афера" се превърнах в законна съпруга (за нейн ужас) и тя вече не можеше да командва парада.