С какво ви дразнят свекървите? - 174

Много често логиката е: „Защо да си тръгвам? На другаде ще работя за мижава заплата, а тук тати ми дава повече.“ И така остават да работят при властните си родители, приемайки не само по-доброто заплащане, а и контрола, който върви с него.

О, бяха наемни работници. Не са чакали на родителите й изобщо. Заработили са си всяка стотинка с много труд.
Но както казах, в семейният бизнес "влезе" от малка. Имаха магазин, през 90-те никой не смяташе детския труд за експлоатация. От 12-13 годишна работеше в магазина, живеехме в малък курортен град на морето. Цяло лято беше опъната там, за един плаж едвам се откопчваше, защото баща й не я пускаше, трябва да работи. После не я пусна да учи в друг град редовно, да запишела задочно и да работела в магазина. Ожени се набързо и избяга. После се върна заради майка си, че ревеше.... Абе много мога да разказвам, но стига, че става твърде разпознаваемо, а и няма смисъл.
Казвам само, че понякога не е толкова лесно колкото е на думи. Има и обстоятелства, които накланят в оптеделена посока. Но да, който иска, бори се и се откъсва. Всяко нещо има цена.

Нищо не би могло да ме накара да остана в подобна зависимост от родителите си. И го заявявам съвсем отговорно – ако трябва да избирам между властните си родители и партньора си, бих избрала партньора си и семейството, което аз самата съм създала. За мен именно то трябва да бъде основният приоритет, а не страхът да не разочароваш родителите си или да изгубиш някакъв комфорт. Мога да го кажа като човек, израснал в здравословно семейство, в което отношенията са били основани на уважение, а не на страх. Затова предполагам, че за човек, израснал в силно контролираща семейна среда, вероятно е много по-трудно да се отдели емоционално и да постави на първо място собственото си семейство, вместо постоянно да се стреми да не разочарова родителите си.
Просто такива хора разболяват децата си, защото те самите са болни и нямат какво друго да им предадат, освен това. И затова впоследствие се получават тези търкания между свекърва и снаха и така нататък.

Просто ако синът е адекватен, здраво стъпил на земята и няма притеснение да се опълчи на родителите си, а те от своя страна са адекватни и не го поставят в ситуация, в която изобщо да му се налага да им се опълчва, съм сигурна, че много по-малко ще бъдат тези теми и истории, които четем всеки ден.

Така че вината е и от двете страни. Но да кажем, че вината на сина до някаква степен е обяснима – нормално е, когато цял живот живееш по един начин и ти се предават едни неправилни ценности и един пропаднал морал, да нямаш особено опция и възможност да мислиш по друг начин. Осъзнаването идва с времето, а промяната на гледната точка понякога отнема години.

Съгласна съм със Sixsens. Аз не мисля, че може еднозначно да се отсича "проблемът е мъжът ти". А кой и какво стои зад това той да е такъв? Не е ли първо обработването от родителите, считащи го за собственост и създали му чувството на дълг и вина (при непослушание)? При така смачкана психика, недаване право на собствен избор от най-крехка възраст, набиване в главата че си им длъжен и те всичко за теб правят. То това не започва когато човек е на 30 и да им се опълчи на мига. Това е през целия му растеж. И накрая ако е заплашен с отхвърляне, ако дръзне да реши нещо различно... не всеки може да живее с тежестта на вината. За мен това е причината за невъзможността да се противоречи на властния родител. Чуеството на вина, което родителят му е бетонирал в психиката. А е мн.трудно да го махнеш това чувство от себе си, каквото и да се осъзнава на умствено ниво.
Имам приятелка, чиито родители от малка са й набивали в главата, че са я родили, за да ги гледа. И цял живот само тя тях обслужва...

Veluna, точно това е разликата - ти си израсла в здравословно сем-во и не знаеш как се чувства окован във вина и дълг, човек, който е расъл в нездравосл.сем-во.

Стана  нормално да се прехвърля вина изцяло на родител. Смачкал, счупил - ами  имало е  ползи да си съгласен. В днешно време пътища много. Още от детската градина излизаш от дома и срещаш друг модел, извън семейния. Трудният  е да се отделиш по всякакъв начин, бунтът  е трудният. Противно на схващането да се примириш, че е трудното.
 За да държи родител да работиш за него  е преценил, че си годен всякак, че разчита на теб и  имаш качества. Щом имаш тези оценените, явно имаш  и други..
 За споменатите - като са годни да въртят един бизнес, могат първо да наемат  и постепеннно изграждат свой бизнес.  И няма да им мели тати от масата със питието.
 Има си страх дали ще успеят, но  без да се решиш и  рискуваш няма как да знаеш..
 А най-бързия начин е да му скръцнеш зъби и му мине меракът да е шеф,  да командори. Но  е скандален в повече,  директен сблъсък е, ако си тръгнеш има пространство да разсее ехото от скандала.
 Нормалните уважават пространството и решенията  един на друг. И дават съвет или труд дето е техен ресор, бива ги в нещо, доставки или  организация някаква и си бачкат по него.
 Да държиш в шепи някого или нещо  му пречиш. Дали професионално или в личен план е  все едно.

То не е "станало нормално". Ами, до определена възраст точно родителите имат най-голямата власт и авторитет върху детето и за детето е най-важното точно тяхното одобрение и приемане. И когато тази власт се упражнява по болен начин, създава и болна психика. Някои успяват с цената на отхърляне да скъсат веригата, но не всеки има силата. И то след като първо се осъзнае...

Именно родителите са хората, които формират представите ни за нормални отношения. Не съм съгласна с твърдението, че още от детската градина детето виждало други модели и следователно влиянието на семейството не било толкова голямо. Реално детето прекарва огромната част от времето си със семейството, особено в най-ранните години, когато се изграждат привързаността, самочувствието, границите и представата кое е нормално. Детската градина не може да компенсира години възпитание у дома. Да, тя разширява социалната среда, но не заменя основния модел, който детето ежедневно наблюдава и преживява. Семейството е най-силния фактор за развитието на личността в ранното детство. Външните модели могат да помогнат на човек да осъзнае, че съществува и друг начин на живот, но това не означава, че ще успее да се освободи от моделите, с които е израснал. Или поне не толкова лесно.
И не мисля, че родител, който държи детето си зависимо, го прави защото го цени. Прави го, защото така запазва контрол.
Това, че някой е способен да управлява бизнес, не означава, че е свободен от психологическите механизми, изграждани с години.

Не е точно така. Конкретизирай ползата да си съгласен с родител, упражняващ психически тормоз? Аз не виждам такава. Да не говорим, че да продължава това положение, когато децата са пораснали, означава, че с обработвани именно в тази посока от самото си появяване на този свят. Бебе и малко дете няма механизъм нито да го съпостави, нищо, че ходи на градина, нито да го осъзнае, нито да противодейства. И да, като възрастен вече е счупен и механизмите му реакции са изкривени. Нали това му е счупеното.
А що се отнася до бунта е съвсем естествен процес, при почти всички тийнове. Това е част от нормалното психическо развитие на всеки човек. Но отровен родител насилник, предварително се е ориентирал и с това да се справи.
Нормално е да се прехвърля вина на родители, не защото е модерно, а защото едновремешните модели, вече и бавноразвиващите се разбраха, че са неадекватни и никога не са били

Хванахте се за детската градина. Тя е първата крачка.. След нея следват други.
 Аз пък мисля, че си е наследствено, нагласата опира пак до родители, но си  е в някакви параметри  вродено, не насадено.
 Децата днес имат мнение от бебета. Непрекъснато да повтаряме ,че те мачкали,  ще влезе в учебниците ,но не помага, то е факт де ,влязло  е.
 Всеки се оправдава за провалите си с трудно детство, а доста хора с трудно, наистина трудно детство успяват. Повече глезени  като бройка са  затруднени.
 Знам, че е бунтарско мнение ,но е мое.
.
 Животът е много променен от моето време , дето бе безизходица да се отделиш,  и квартири трудно да намериш.

Боряна, се съм се хванала само за детската градина, просто това беше пример, който според мен не е особено адекватен. Да, детската градина може да е първа крачка към друг социален модел, после идват училище, приятели, работа, връзки. Но това не отменя факта, че първичният модел идва от дома. Другите модели могат да разширят гледната точка, но не винаги имат силата да изтрият вече изградените страхове, вина, зависимости и представи за нормално. Ние го виждаме от това, което се пише тук. Човек може да има темперамент, характер, чувствителност, но средата определя какво ще се развие от това. Едно дете може да е по-смело по природа, но ако години наред е мачкано, засрамвано, контролирано или държано в зависимост, това няма как да не остави следа. Вроденото не отменя възпитанието.
Това, че децата днес имат мнение от малки, също не значи, че са емоционално независими. Да имаш мнение не е същото като да имаш свободата, силата и зрелостта да се противопоставиш на родител, особено ако този родител те държи чрез вина, пари, имот, бизнес, одобрение или страх. Много хора изглеждат уверени пред обществото, а пред родителите си се свиват, защото там играят чувство за дълг и манипулации. Не смятам и че говоренето за родителско влияние е просто оправдание за провали. Разбира се, има хора, които използват миналото си като извинение да не поемат отговорност. Но има и много хора, които реално носят последствия от семейна среда, в която са били контролирани, обезценявани или емоционално притискани. Да обясниш откъде идва един проблем не е същото като да се оправдаеш с него. Фактът, че някои хора с много трудно детство успяват, не доказва, че трудно детство не влияе. Доказва само, че някои хора имат ресурс, подкрепа, характер или обстоятелства да го преодолеят. Не можем от изключенията да правим правило за всички. Може човек да е материално осигурен, но емоционално държан в зависимост. Може да има дом, работа, семейство и пак родителят му да се меси, да командва, да всява вина и да саботира личния му живот. Доколкото виждам, много малко снахи реално живеят със свекърва и свекър. Въпреки това проблемите с намеса, контрол, непоискани съвети и опити за командване са масови.
Физическото отделяне не винаги означава емоционално отделяне. Можеш да живееш отделно и пак майка ти или баща ти да ти влияят чрез вина, обиди, сърдене, драматизиране, болести, пари или “аз толкова съм направил за теб”.

Пример: ако родителите непрекъснато използват заплахата, че ако детето не ги слуша, няма да го обичат, това е най-големият страх за едно дете, и той се загнездва трайно в психиката му. Така че, ще се старае да не ги разочарова винаги и това ще си продължава и като голям човек. То ще е вече рефлекс. Или ако като голям се осмели да предприеме стъпка, която не им харесва, и получи заплахите "ако... вече не си ми син, не ми стъпвай вече тук, не ме търси" и т.н., обработеният от детството още, няма да може това да го понесе. Или друг пример: набивано му е как само родителите ще са винаги до теб, те ти мислят само доброто, мъж/жена може да те излъжат, използват, само родителите не... ми такъв мъж ще си се държи най-вече за тях, а не толкова за жена си. Всеизвестно е : жени много, майката е една.. и т.н. Варианти много, но има причини, когато някой няма способността да противоречи на родител.

Цитирам свекърва ми към мъжа ми:

„Либе жали от ден до пладне, майка жали цял живот.“

В контекста на това, че той ѝ беше казал да не го кара да избира, защото ако се наложи, ще избере семейството, което е създал. По това време имахме бебе на 10 месеца.

Свекърва ми също често е използвала манипулации от типа на: "Аз съм ви родила! На мен дължите всичко!"
Интересно обаче как мъжът ми разказва съвсем друга версия на това как и той и сестра му са били метнати за отглеждане по баби и дядовци докато майка му е градяла кариера.

Много ми е нелепа фразата "жени много, ама майката е една". Ами то и жената трябва да е една! Масово хората се държат все едно партньорът няма никаква значение и винаги е на второ място след родителите, но се чудят защо има толкова много разводи.

    Тя няма претенции, че ги е отгледала, а само че ги е родила. 😂