За любителите на корейски и китайски сериали – Тема 21

victoria vassileva, много харесах Tan Jian Ci в тази роля, а и героят му, но някак ми омръзна китайците да демонизират хората и сектите им, а да изкарват демоните едва ли не по-човечни.
------------------------------
Shine or Be Mad (2015) гледах до епизод 12 и минах на последния.
Хубаво си пише, че има политика, не е за мен този сериал.
Мисля, че на pppqqqpppqqq ще ѝ допадне.

Признавам си, че се губя в сложната йерархия между божества, безсмъртни, хора и демони. Вероятно защото ние, от друга културна среда, внасяме собствените си представи в тези образи. Думата „демон“ за нас често носи смисъл на зло същество, но в азиатските истории границите изглеждат по-различни – демонът понякога е същество с друг произход, с друга природа, с различна връзка със света.
Понякога се питам дали образът на белокосия демон не носи и един много стар мотив – срещата с непознатия. Как би изглеждал човекът от друга земя за древните хора? С необичайни дрехи, различни обичаи, странен език, непозната коса и черти. Дали във фантастичния образ на „другия вид“ няма частица от онова усещане, което хората са изпитвали, когато са срещали чужденци, които не приличат на тях (западният русокос човек-варварин, който яде месо)?
Разбира се, това е само моя интерпретация, но ми напомня за начина, по който и в нашите култури митичните същества често са били образ на неизвестното. Нашият Змей например не е просто „чудовище“ – той може да бъде пазител, сила на природата, опасност и мъдрост едновременно. Яна- откраднатата девойка също е образ на същество, което принадлежи на друг свят, но не е непременно лишено от чувства и човечност. Може би във всички култури митът се опитва да ни помогне да разберем онова, което е различно от нас.
Затова ми е интересно дали в Lost You Forever не става дума по-малко за „демонската“ природа и повече за различните лица на човешкото.
Ако погледнем през старата идея за четирите темперамента, героите около главната героиня сякаш представят различни възможности:
– меланхоликът – търговецът, нейният пациент, който носи тиха стабилност, грижа и разбиране;
– флегматикът – братовчедът, свързан със спокойствието и реда;
– сангвиникът – демонът, свободен, страстен, жив, непредсказуем;
– холерикът – братът на любимия, силен, властен и разрушителен.
И може би нейният избор не е избор между човек и демон. Може би тя избира онзи, който отговаря на най-дълбоката ѝ нужда. След живот, изпълнен с опасности, загуби и несигурност, тя не търси само силна страст или власт. Тя търси място, където може да бъде спокойна, разбрана и приета.
Може би затова в азиатските фентъзи истории демоните понякога изглеждат по-човечни от хората – защото ни напомнят, че човечността не зависи от това към кой вид принадлежиш, а от способността да обичаш, да страдаш и да избираш.
Интересно ми е как го виждате вие – дали демоните в тези сериали са просто фантастични същества, или са символ на всичко онова, което хората наричат „чуждо“ и непознато?

На 31 юли стартират A Bona Fide Killer и The Affair Was Just the Beginning
Kong Hyo Jin и Cho Yeo Jung отново в действие.

Аз също започнах да гледам Lost You Forever и много ми харесва и най- много Tan Jian Ci ,особено от края на 12 еп.,когато осъзнавайки всички бъдещи последици по свое желание приема бръмбара паразит в тялото си.(до 15 еп.съм).Интересна ми е гледната точка на victoria vassileva и наистина още от времената на фолклора хората пресъздават непознатото в по -различен облик от обичайния.А от проявленията на различните темпераменти любимец ми е демонът сангвиник.
И Линхе с котка,а и с куче.

Зависи, в някои сериали за мен са точно демони, както ги разбираме ние.
В други ни разясняват, че съществата всъщност са извънземни, в трети са просто различна да го наречем "раса". Някои пък са растения или животни, които се развиват и е възможно да стигнат и до небесата.
Но каквито и да са, рядко Човекът е достоен, почти винаги наблягат на благородството на другите. Сигурно е някаква мода или подготвят китайците за нещо.

Изгледах Never Ending Summer. Актрисата е ужасна, но тази ревлива роля някак си много и отиваше. Хареса ми много като цяло. Но ми прави много странно впечатление как точно в Китай, където е комунизъм и се предполага, че всички са равни, продължават много да държат на класовото разделение и не е добре прието да се смесват богати с бедни. При нас такова нещо няма, не съм чула досега за нито един случай на връзка, която се е разпаднала, понеже едните родители не одобряват това, че другото семейство е бедно. А в сериалите е постоянно, в Love's Ambition героинята нае актьори да се представят за родителите и, в Love Between Lines бащата на героя разбра, че той си е харесал някоя, и нарече нейния баща "прост инженер", във Falling into your Smile и Love has Fireworks родителите директно отидоха при героините и ги питаха "колко пари искаш, за да оставиш сина ми". Разбирам, че много хора се опитват да се присламчат към богати семейства заради финансова изгода, но първо виж човека, опознай го. За мен е непонятно да кажеш директно "тази не е подходяща" само на базата на това какво работи тя или родителите и.

Саундтракът е жесток. Ето заглавната песен, на английски е https://www.youtube.com/watch?v=CyW7DtO6YHI&list=RDCyW7DtO6YHI&start_radio=1

Изгледах и The First Jasmine. Започна добре, но след 30 епизод се завлачи страшно много. Средна работа. Идеята за героиня с психични проблеми беше интересна, но не добре реализирана. Имаше много неубедителни сцени.Но много добра роля на Бай Лу, през повечето време наистина се държеше и гледаше като човек, който не е добре, и си беше даже плашещо.

Макар Китай официално да е управляван от Комунистическата партия, в ежедневния живот произходът, семейното положение и богатството продължават да имат огромно значение, защото древните конфуциански традиции никога не са изчезнали напълно и за много хора бракът все още е съюз не само между двама души, а и между две семейства. След икономическите реформи страната се превръща в една от най-конкурентните икономики в света и се появяват огромни разлики между богати и бедни, което кара родителите да обръщат голямо внимание на образованието, професията, доходите и семейния произход на бъдещия съпруг или съпруга. Особено важен е въпросът със собственото жилище, защото в големите градове цените на апартаментите са толкова високи, че притежаването на дом често се възприема като доказателство за финансова стабилност и сигурно бъдеще. Въпреки че Китай се нарича социалистическа държава, икономиката му днес е силно пазарна и съчетава държавен контрол с частен бизнес, което създава общество, в което социалният статус и материалното положение имат голямо значение. Друг важен елемент е системата хукоу, която представлява вътрешна регистрация на постоянното местожителство и свързва всеки гражданин с определен град или село, като именно тази регистрация определя до кои държавни услуги има право да получава достъп. Това означава, че ако едно семейство е регистрирано в малък град, но се премести да работи в Пекин или Шанхай, детето им невинаги може да бъде записано в местното държавно училище, защото местата са предназначени предимно за деца с местна регистрация, а промяната на хукоу е трудна и често изисква изпълнение на строги условия като дългогодишно пребиваване, постоянна работа, плащане на местни данъци или закупуване на жилище. (от едно жилище  в престижното местно училище може да се регистрира едно дете, не става с наем, а частните училища са много скъпи). Именно затова много семейства са принудени да оставят децата си при баби и дядовци в родния си град или да плащат за частни училища, ако искат цялото семейство да живее заедно в големия град, а държавата поддържа тази система, за да ограничи масовата миграция към най-големите мегаполиси и да не претовари училищата, болниците, транспорта и останалите обществени услуги.

И при нас беше така.

А вярно ли е, че в Китай няма бездомници?
Знам, че има кого да питаш.

Както обичам да казвам - Китай са минАли покрай социализма какъвто го познаваме.

Моарейн, не съм victoria, но има бездомници в Китай. И събират по кофите пластмаса и хартия. И просяци има, даже стават повече - явно като се появиха повече туристи. Тази година ме изненадаха в Пекин - носеха си даже значка с QR  кода за Алипей и Уичат, за да им превеждаш пари.

Да допълня victoria.
В Пекин и Шанхай в центъра има от старите квартали с къщи без вътрешна баня и тоалетна и обща кухня за всички живущи. Обаче никой не ги напуска и цените на жилищата са високи именно, защото с адресната регистрация осигуряват най-добрите училища за децата.
За брак все още се иска и зестра, но тя се плаща от младоженеца. И е доста висока, като на някои места искат от момчето освен пари, да има и собствено жилище и автомобил. Казвали са ми, че там все още много често бракът и любовта не вървят заедно - обичат се в гимназията и докато са млади. След това жените търсят по-скоро брак по сметка и като цяло гледат на брака като на договор. А, и много отказват да раждат момчета, защото това означава, че семейството ще трябва да осигурява зестрата после. Ходят в Корея, за да разберат пола (в Китай е забранено) и правят аборти.

Богатството и статута са от огромно значение. Дори облеклото и аксесоарите на младите трябва да са дизайнерски. Питала съм купуват ли се наистина скъпите марки, защото моловете бъкат от магазини, които съм виждала само на най-скъпите улици на модните столици и ме изглдаха все едно им нанасям смъртна обида. Можело да нямат пари за храна, но трябвало да са облечени във възможно най-скъпото.

И, между другото, що се отнася до актьорите и известните - в техните социални мрежи могат да сравнят някой известен със земята, защото са го видели с евтина тениска или се е появил няколко пъти със същата дреха. Започват едни кампании толкова ли няма пари, явно е беден, не може да си позволи дрехи и марки и т.н.

Едва ли мога да мина за експерт- моята връзка със страната е много опосредствана (семейството от поколения не живее в Китай). Но самият район ме интересува. Един от най-големите проблеми е демографският дисбаланс. Не става дума само за общото съотношение мъже и жени – около 51% мъже и 49% жени – а за младите поколения, където в някои възрастови групи има над 110 момчета на 100 момичета. Това оставя милиони мъже без реален шанс за семейство и създава социално напрежение.

И да, както е писала Елза- очевидно в Китай има и бездомни хора и просяци, въпреки че страната значително е намалила крайната бедност. Самите китайци често обясняват това с огромната миграция към градовете, липсата на социална подкрепа за част от възрастните хора и трудностите на хора без стабилен статут. Отношението към тях е различно – някои помагат, а други са недоверчиви и смятат, че част от просията е организирана. Имам един случай, в азиатска столица. Седнах на пейка да си разгледам снимките. Не бях обърнала внимание, че под пейката има спящ човек. В центъра на града. Като се размърда и излеза изпод пейката ми изкара акъла...

Друг парадокс е отношението към лукса. Китай е едновременно един от най-големите пазари за ментета и един от най-важните пазари за истински маркови стоки. За много китайци луксозните марки са не просто качество, а символ на успех, престиж и социално издигане. Моят личен най-странен опит беше преди много години в ХонгКонг- в магазин за луксозни продукти, в който на чантите не се посочват цени. Т.е. счита се, че ако си влязъл в този бутик имаш пари да платиш 300 щатски долара за ключодържател. Моите нерви не издържаха на тази гледка. Когато пресякохме на отсрещната страна на улицата, същите чанти се продаваха на сергия за "без пари". Аз трудно бих ги отличила, но това е от моето възпитание. Знам, че има познавачи. По тази причина предпочитам качествени български кожени дамски чанти. Дори имам две още от моята баба, които с удоволствие си нося и ухаят на виолетки.

Виктория, Елза, много интересно, благодаря ви! Сами си усложняват живота с глупави правила. Доказано е, че браковете по сметка не са добра идея. Ако ще е така, по-добре да не се жениш, а да живееш със съквартиранти.

Като сме започнали, искам и аз да ви питам нещо - как стои въпросът с уличните котки и кучета? Защото по сериалите като намират такива, винаги са някакви "маркови", много чистички и красиви, направо готови за изложба.

Аз гледах разни клипове на момичета, които живеят в Китай (имаше и един на домакиня - показваше апартамента и квартала си). Всички бяха от средната класа (но не от богатия край на спектъра). Не мисля, че ползваха много маркови неща - поне не си личи...
 

Като млада сърцето ми се бунтуваше за тези "договорени бракове". Но те не са били чужди и на българската традиция. Наистина се събират два рода. Правилата в едно общество са нужни- формални или неформални. При тях заради огромното население са абсолютно необходими, за да може да се управлява тази система. За кучетата и котките- не съм мислила. В Ю.Корея разхождат повече луксозни кучета в колички, отколкото бебета. Любимият ми Гон Ю си живее изобщо с котки- поне според снимките. Най-страшно е в Индия, но това е друга история.

Аз също не съм против уредените бракове, стига страните да са съгласни. Имам роднини и познати (от поколението на родителите ми), които са били с уреден брак - в смисъл, че младите са били неактивни и семействата им са ги събрали. Заедно са си, нищо особено не се е случило.
А имам и позната от моето поколение, която просто искаше да се ожени на определена възраст (става дума за преди години) и щеше да е доволна, да имаше кой да й уреди един брак.

Някои хора просто не са романтични и страстни, както и да го извъртаме и въпреки че според книгите и сериалите това е невъзможно. Желанието за семейство е нещо отделно от романтиката.

Мдаааа, ще е интересно. Ако не ме лъже паметта, уебтуунът, по който е направен, май беше с рейтинг 18+. Освен ако не бъркам с някой друг уебтуун 😄.

За котките и кучетата - нямам спомени нито в Япония, нито в Корея да съм видяла бездомни животни (за малкото ми време в двете страни). Но за сметка на това видях да разхождат кучета в количка и котка на повод 😄.
Първият ми сблъсък беше като видях група аджуми, събрали се около детска количка, да гукат умилено и да се радват на обитателя й, а една от тях нещо гордо обясняваше. Викам си, сигурно е станала баба и показва внучето... и, подминавайки ги, видях, че в количката са две померанчета. Културен шок! 😂

Пак Бо Гъм и звуците на Корея: https://youtu.be/GApF74TayJM?si=t7IiLZXEADvUIIxJ