За любителите на корейски и китайски сериали – Тема 21

Излишно е да споменавам, че ги гледам всичките, включително и автопромоцията в Ютуб канала на Любимия Ю. Хареса ми как го беше направил - с 4 варианта на самия себе си, 3 от които, генерирани с ИИ. И предизвикателство за зрителите - да открият кой от тях е истинският. Аз мисля, че познах, но не съм 100% сигурна. За сметка на това, се радвах на Ю в 4 екземпляра 😂. Беше ми интересно и да чуя как нарича колежката си, която е малко по-млада от него, но де факто му е сънбе. Говорейки за нея, я наричаше "Хюнджини", а тя в друго предаване, го наричаше "Йонсок оппа", та явно са си близки.

И така, Роца гледа, радва се и си мисли как ще развият историята им в продължение на около 30 епизода, като междувременно намерят партии за останалите сестри и тяхната сватба ще е кулминацията. Ама сценаристите издърпаха килимчето изпод краката на Роца и ни състояха сватбата още без да сме преполовили сериала. И сега какво? Ще гледам историите на другите сестри... ама те ми харесват доста по-малко.

въпреки че не може да се сравнява с Китай. Но все пак е много по-добре от Япония. И корейците не са такива роботи като японците. И са доста по-мили от китайците. 😄
Возих се на влака, ама той вдигал само 305 км/ч, но нищо - вече си попълних списъка с топ 10 на скоростните влакове.
Успях и да се натровя със сурови морски дарове в Пусан, ма аз съм си виновна, защото съм алергична, но много ги обичам. Готвачът ме сваляше и ми даде още ястия от поръчаното от мен - евентуално и прекалих с храната. После ме хвана яд, че не му взех телефона като ми го предлагаше и че отказах разходката из града с него - можеше да ме закара до някоя болница. 🤣  Но пък успях и да повися малко на плаж там, ако си носех бански, щях и да поплувам - водата беше страхотна температура.

После отидох в Дайсо и животът ми стана тежък - както ми беше празен куфарът, се наложи да вкарам в действие уменията си за събиране на много неща в малко място.

Успях да си пренеса и две консерви копринени буби, ще ги правя на салата.

Сега плаша всички приятели с клипче как ям живи и мърдащи пипала на октопод и ми се залепват за езика с вендузите.

Китай си ми остава голямата любов, но не мога да не призная, че градският транспорт на Сеул е на светлинни години от китайския - това ме впечатли най-много. И ханбокът и разходката с него из двореца също.

Оказа се, че за 4 дена имам 1600 снимки, което не знам как съм постигнала.

Също се оказа, че съм забравила как се танцува Гангнам стайл и не можах да си направя клипче пред статуята. 😂

оправих се още същия ден, аз си нося всякакви лекарства с мен. Добре че се случи и след като бях изпълнила списъка за Пусан. 😄
Аз имах право на два куфара, но реално от Корея нищо не ми трябваше и бях с 10 кг и един куфар в деня преди заминаването. И тогава реших да отида до Дайсо и беше груба грешка. Всичко беше “О, само 80 цента… взимам го… взимам две, три…” И чайове, бонбони. Само козметика не донесох (не ползвам козметика, а малкото, която слагам веднъж на високосна, е китайска) и нашият митничар ме погледна смръщено, защото ме пита “Носите ли козметика” и явно не ми повярва. 😂

Може би ало бях гледала корейски сериали, щях да знам, че далгона не са меки като гофретки, ами са си захарни бонбони, нооо… сега имам няколко пакета.

Купих и корейското пишмание и вкъщи обяснявах как съм яла и китайско и реших да проверя и се оказа, че както е “типично корейски сладкиш”, така е “с оригинален произход Китай”.

Тя е туристка на екскурзия в Пусан. Той е красив готвач (красив ли беше, ако не е, не ми казвай) в ресторант и я сваля,като и дава бонус ястия с морски дарове. Тя не устоява, въпреки алергията си и се налага Той да я закара в Спешното. Цяла нощ прекарва край леглото и, държи ръката и, отваря и бутилката с вода. На следващия ден и носи супа или оризова каша без морски дарове , дава и номера си. Следва туристическа разходка из града, показва и забележителностите, плажа, дроншоу или фоерверки... Финалът още не съм го измислила. Може Той да дойде в София и Тя да  го нагости с баница, айрян и шкембе