куче или бебе, ... или може би и двете

Идва лято. Не е ли възможно кучето да прекарва повечето време на балкона, където да му устроите кътче, за да не е все при детето?

Хора които не обичат и не са гледали 10 и повече години куче, едва ли ще могат да ти дадат адекватен отговор, понеже не са били в подобна ситуацията, нито разбират привързаността между животното и стопанина. Ние преди да забременея гледахме 13г. немската ни овчарка която почина на операционната маса, по отстраняване на злокачествен тумор и те разбирам напълно. Не бих се отказала от животното си бих го гледала до последния му дъх. Ако ваксинираш и къпеш редовно животинката няма да има проблем за детето. Всичко е до хигиена, често миене на ръце и т.н. и помещения където кучето да не влиза там където малкото дете най много си играе за да не опикава пода където детето лази, ляга, сяда, търкаля се и т.н. Предполагам, че животинката ти няма да живее още дълго като се има в предвид проблемите които има и столетната възраст в която се намира, ще ти е трудно известно време, но поне ще бъдеш с чиста съвест, че си се погрижила за кучето което обичаш и си му осигурила най доброто.
Аз на моя син му бях взела за 1 ден кучето на родителите ми което е бебе и също пикаеше навсякъде, беше трудно няма какво да се лъжем, но двамата се чувстваха страхотно по цял ден си играеха и бяха щастливи. После сина ми голям рев дръпна като родителите ми дойдоха да си го приберат. Но му обещах като порасне малко да му взема куче. Ако нашето куче (немска овчарка) беше доживяло докато се роди малкия не бих го махнала просто бих ограничила достъпа до стаята където детето най много стои.

Ние имахте куче, когато детето се роди и все още го имаме. Ще ти кажа какво правих аз. Не допусках кучето в стаята на бебето. Подстригвахме го редовно, прахосмукачка пускам всеки ден и после измивам пода. Слагаме му всички задължителни ваксини, хапчета против вътрешни и външни паразити, и ФРОНТЛАЙН на няколко месеца задължително (много е ефикасен против бълхи и кърлежи). Не е трудно, малко повече е чистенето, но сега като ги гледам как не могат един без друг си мисля, че си заслужава. Разбирам те, защото и аз съм изпадала в такива дилеми и притеснения, защото всички познати ми даваха съвети ЗА и ПРОТИВ кучето,  но взех решение, за което не съжалявам. Важно е да го обезпаразитяваш, ваксинираш и да поддържаш добра хигиена (но не се вманиячавай) и всичко ще е наред и ще си спокойна.
За нас кучето е член от семейството, за други хора е просто животно. Постъпи както го чувстваш и няма да сгрешиш

И двете. И ние сме с куче, което е на повече от 11 години вече. Не съм си и помисляла да се разделя с него...

Преди да вземем Милен имахме две кучета - едното болно от епилепсия, което не ни пречеше да го гледаме. С появата на малкия дявол на година и половина у дома просто стана ясно че болното куче е опасно за детето по време на припадък, пък  и не можех да си позволя малкия да гледа как животното се мъчи - макар и припадъците да траеха по две-три минути. Дадохме кучето в къща с двор и оставихме само майката. Тя е пълноправен член на нашето семейство от 8 години - единствената причина поради която бих я махнала е ако детето развие алергия към кучешки косми.
В момента сме в процедура на осиновяване на второ дете. Отново на дневен ред стои въпроса дали ще ни се размине алергия. Дано имаме късмет. Това е единствената причина поради която бих се разделила с кучето си.
Друг е въпроса за това че едно животно заема също не малка част от времето / при нас става въпрос за сибирско хъски, което се разхожда само на каишка в града/, но се справям за сега.
Пожелавам ти да намериш най-безболезненото решение, но моя съвет като човек обожаващ животните е да оставиш кученцето да си доживее дните при вас, стига да не се разболее и да не се мъчи.
Каквото и да решиш - успех.

аз бих си взела кучето.
но каквото и да решиш, ще е най-правилното, ако се оставиш на интуицията си.

Гледай си и кученцето. Сама казваш, че не му остава много време. Ще се справиш някак. Ако сега го оставиш, после ще ти тежи...

Гледай си ку4ето...бебе не ти трябва!

   Майтап!
Никакви животни около бременнета жена а после и покрай бебето!

 Rosinand, доста добре те разбирам и ти съчувствам. Ние сме в подобна, макар и не така драматична ситуация. Дадохме кучето на нашите като се роди Неда, ама те вече не го искат, защото майка ми има Паркинсон и й е трудно да го разхожда, а той също се изпуска, макар че не знам дали е точно от възрастта или е някаква форма на протест. Сега е вкъщи  и се чувства доста добре, но на нас ни е трудно. Дребната го закача, той ръмжи и се дразни, тя си лапа пръстите точно след като го е пипала и прегръщала, мъжът ми мрънка, че сутрин трябва да го  разхожда. Чакам да си го вземат, за да го водят на вилата, но не знам кога и дали. Знам как бих постъпила в твоя случай - ще си го взема, ще го ваксинирам, ще му сложа и Фронтлайн за кърлежи, бълхи и т.н., ще му купя витамини /нашия много се подмлади откакто взема/ и така...Сърце няма да ми даде да постъпя другояче, пък и гледането на куче и дете според някои специалисти  е добре за детето.
Другояче стои въпросът ако кучето се мъчи - приспи го в името на детството и на близките си - всички ще ти бъдат благодарни отгоре.
Що се отнася до бронхиалната астма и алергиите, причината за тях не са кучетата, но ако детето ти изяви някакви признаци  на такова заболяване, животното вкъщи може да влоши нещата, затова се ослушвай за алергични прояви и ако има, махни по някакъв начин животинчето от къщи. Това се случава рядко, вярвам, че ще се оправите заедно и ти ще се адаптираш добре към новата ситуация.
ПС Има школи в алергологията, които твърдят, че животното вкъщи десенсибилизира детето към алергии - демек, ако имаш животно, вероятността детето ти да страда от подобни заболявания е по-малка. Не знам, но смятам, че в твоя случай  е удобно да вярваш в тази версия до доказване на противното.

Благодаря ви на всички за милите думи.
Мисля, че проблема засега е решен. Мъжа ми като ме видя така обляна в сълзи се обади на баща си и каза,че ако иска с нещо да ни помогнат, то това е да гледат кучето. Разбира че и те се мъчат, но на нас също не ни е лесно. Така че това било положението. Малко безцеремонно му го каза и даде да се разбере че за момента друг вариант няма.
Радвам се, че мъжа ми ме разбира и застана зад мен. Благодарна съм и на свекър ми за грижите, които полага.
Мисля, че всичко е добре когато свършва добре 

Браво на мъжа ти! Пък ти пак си заведи кучето на ветеринар, така ще си по-спокойна за него.

И при нас същата история. Моето куче кокер на 10г., в момента живе на двора при м айка ми. Но животното се мъчи, оглуша, очите му с конюктивит. Просто се вижда, че му е мъчно, беше господар на къщата...Много искам да си го взема, но не мога. Той много агресивен и разглезен. Не може пак да спи при мен в леглото , нали? Баща ми се ядосва, не може да го понася, майка м и се чуди как да го оттърве...Няма вече на кого да го дадем..Дано не се мъчи още повече животното

Не бих махнала кучето.Бих ги гледала и 2 те и дете и куче

Радвам се, че сте намерили решение за сега. Моето лично мнение за конкретната ситуация - не бих рискувала да си взема кучето в къщи при бебето.

До преди да се роди дъщеря ни имахме куче-доберман.Отгледахме го от бебе и така 6 години.Единодушно решихме обаче да се разделим с него още преди да се роди детето.Много ни беше мъчно,но го дадохме на едни хора в провинцията.Мисля,че постъпих правилно относно детето,но не и спрямо кучето.Дано Бог ми прости този грях и да ме разбере.